ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1072
гр. Габрово, 29.11.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесет
и девети ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
като разгледа материалите по касационно административнонаказателно
дело № 129 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ касационна жалба с вх. № СДА-01-1486 от 17.08.2021 г., подадена
от Агенция „Пътна инфраструктура, национално ТОЛ управление“, против Решение № 56
от 7.07.2021 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н.а.х.д. № 160 от
2021 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна и потвърждаване на
отменения с него ЕФ, с който на П.И.Е. с ЕГН: **********, е наложена глоба на
стойност от 300.00 лв. и е постановено заплащането на такса в размер на 10.00
лв.
С Решение № 154 от 12.11.2021 г. на тричленен
касационен състав на АСГ по адм. д. №
129 от 2021 г. по описа на същия съд, оспореното първоинстанционно съдено
решение е оставено в сила.
Ответникът по касационната жалба е поискал
присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение. С Решението си АСГ е
изложил мотиви, като е счел, че такива в настоящото производство не следва да
се присъждат т.к. искането е неоснователно.
По делото пред настоящата съдебна инстанция не е доказано договарянето и
заплащането на такива разноски. В представения договор за правна защита и
съдействие не е уговорена такава сума, а в представения списък с разноски е
отразена сумата от 300.00 лв., които се претендират на основание „чл. 38, ал.
2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗА“, но не са представени доказателства за
наличието на тази хипотеза. Пред първа съдебна инстанция адвокатски хонорар е
бил договор и заплатен, видно от представения пред нея договор, поради което
следва да се приеме, че не са налице основания за приложението на тази разпоредба.
По тази причина и съдът изрично е посочил в мотивите си, че не следва да
присъжда разноски в полза на ответника по касационна жалба.
С Молба от 16.11.2021 г. касационният ответник е поискал изменение на
решението, постановено по КАНХД и присъждане на разноски, като се мотивира с
това, че по делото е безспорно, че на ответника П.Е. е била оказана правна
помощ от адвокат, като в случая тя е предоставена безплатно, а съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение без да е нужно такова да се
договаря и заплаща.
В отговор на молбата касаторът оспорва същата, излагайки съображения, аналогични
на мотивите, съдържащи се по този въпрос в касационното решение на АСГ.
Съдът намира, че молбата е допустима и редовна, но неоснователна.
Съгласно действаща разпоредба на чл. 63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, но
по реда на глава дванадесета
от Административно-процесуалния
кодекс, следователно процедурата,
която се развива пред касационната инстанция по НАХК е по АПК.
ЗАНН съдържа специални правила, които следва да намерят
приложение с предимство пред общите. Според чл. 63, ал. 3
от ЗАНН в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК, който
предвижда заплащане на разноски, но разпоредбата на чл. 144 препраща към по-детайлната
уредба на ГПК. Нормата на чл. 78 от ГПК регламентира правото на присъждане на „направени
разноски“, което изисква страната реално да е сторила такива, за да бъдат те
присъдени в нейна полза, когато и съдебният акт е в нейна полза.
Безплатна правна помощ се урежда в специалните норми на ЗА. Съгласно чл.
38, ал. 1 от него адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на
определени категории лица, които обаче са изрично посочени в нормата и
изчерпателно изброени в нея. Това са: 1. лица, които имат
право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист.
Само в такива случаи се допуска оказването на безплатна правна помощ. В
противен случай уреждането на три изчерпателно посочени хипотези в закона, при
които се предоставя безплатна правна помощ е лишено от смисъл. Законодателят е могъл
просто да регламентира такава възможност по желание на страните, но такъв
законодателен подход в случая не е налице. Напротив, принципът е заплащане на
оказаната правна помощ /чл. 36 от ЗА/ и само в ограничените регламентирани от
ЗА случаи оказването на такава става безплатно. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. В този случай съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. За да се приложи ал. 2, то е необходимо да е налице проявление на някоя от
хипотезите по ал. 1, т.к. ал. 2 не се прилага самостоятелно, а, напротив, е
обвързана като приложение с предходната, видно от съдържанието на изр. първо от
нея. По тази причина и за да се присъди възнаграждение от съда за оказана
безплатна правна помощ, то пред съда следва да са приложени доказателства за
наличието на поне една от изрично посочените хипотези. Но те нито се твърдят,
нито се установяват в производството пред АСГ, поради което съдът не може и не
следва да прилага тази разпоредба. В случаите извън хипотезите на чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗА приложение намира чл. 36, ал. 2 от същия нормативен акт, съгласно
която норма размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Страната,
която е изгубила правния спор, е задължена за разноски, но само за реално
направените от другата страна такива и по тази причина те се доказват по
основание и размер. Изключение от този принцип и тези правила е налице само в
изрично предвидени в специална норма случаи, но нейната хипотеза също следва да
се установи като проявена, за да може тя да се приложи и да изключи
приложението на общите принципи и правила.
Съдът взе предвид и това, че според
нормата на чл. 17 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, нимираща се в Раздел четвърти– „Възнаграждения
по наказателни и административнонаказателни дела за една инстанция“ е предвидено изрично, че е недопустимо
договаряне на резултативен хонорар по наказателни дела, включително и за
граждански иск, предявен в наказателния процес. В този случай АСГ намира, че при липса на предварително
договорен хонорар, когато не е налице някое от изрично посочените хипотези на
горецитираната норма на чл. 38, ал. 1 от ЗА, на практика това правило би се
заобиколило, като адвокатът не би договарял и получил предварително такъв
хонорар, а би настоявал за присъждане на такъв по реда на чл. 38 от този закон,
когато съдебният акт е в полза на неговия подзащитен. Подобно заобикаляне на
закона не следва да бъде допускано.
АСГ следва
тази своя практика и по адм. дела, като например: адм. д. №№ 105/2020,
120/2020, 138/2020 и т.н., като се е позовал и на Определение № 8868 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
3626/2020 г., VI о. и др.
По така изложените
съображения молбата по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК следва да се
остави без уважение.
Предвид на така изложеното Административен съд
Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № СДА-01-1998 от
16.11.2021 г. на адв. И.К., пълномощник на П.И.Е., за изменение на съдебно
Решение № 154 от 12.11.2021 г. на АСГ, постановено по н.а.х.д. № 129 от 2021 г.
досежно частта му относно присъждане на разноски.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на
страните, в едно с призовките.
Определението не подлежи на обжалване, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.