РЕШЕНИЕ
№ 7799
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Н. СТ.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110153427
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ АД срещу „***“ ЕООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 24 000 лв., представляваща авансово платен аванс съгласно фактура №
***/***г., който подлежи на възстановяване поради прекратяване на договор за извършване
на строително-монтажни работи от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва от 28.09.2023 г.
до окончателно заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за извършване на строително-
монтажни работи от 10.05.2023 г., по силата на които ответникът се е задължил да изпълни
качествено, в срок и с дължимата професионална грижа строително-монтажни работи,
подробно описани в количествено-стойностна сметка, съгласно приложение № 1 към
договора. В изпълнение на договорните си задължения ищецът заплатил на ответника
авансово сумата от 24 000 лв. с ДДС. Твърди, че ответникът преустановил работата на
обекта, поради което ищецът му изпратил уведомление, изх. № 1136/30.06.2023 г., връчено
на ответника м.юли.2023 г. с искане за незабавно възобновяване на строителните работи.
Посочва, че от м. юни 2023 г. нямал какъвто и да е контакт със служители на ответника.
Поради неизпълнението на ответника с уведомление, изх. № 1489/04.08.2023 г., развалил
сключения договор, като му предоставил 14-дневен срок да върне авансово заплатената
сума. Посочва, че и към настоящия момент авансово платената сума не е възстановена. Ето
защо претендира от ответника заплащане на сумата в размер на 24 000 лв., представляваща
авансово платен аванс съгласно фактура № 21/16.05.2023 г., който подлежи на
възстановяване поради прекратяване на договор за извършване на строително-монтажни
работи от 10.05.2023 г. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника „***“
ЕООД. Същият е редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито
съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в отсъствие на процесуален
представител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва
да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 23.04.2024 г. процесуалният представител на ищеца
– адв. Л. е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявения иск - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявеният иск да бъде уважен.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият доказва сторени по
делото разноски в размер на 960 лв. за платена държавна такса, които на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 24 000 лв., представляваща авансово платен аванс съгласно фактура №
***/***г., който подлежи на възстановяване поради прекратяване на договор за извършване
на строително-монтажни работи от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва от 28.09.2023 г.
до окончателно заплащане на сумата.
2
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 960 лв. –
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3