Определение по дело №50984/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17006
Дата: 19 април 2024 г. (в сила от 19 април 2024 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20221110150984
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17006
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110150984 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. №83128 от 13.03.2024г., подадена от адв. К. Б. в качеството й на
процесуален представител на ответника Н. И., с която е направено искане за допълване на
постановеното по делото решение № 3121 от 21.02.2024 г. в частта за разноските, като бъде
присъдено в полза на адв. Б. по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА)
адвокатско възнаграждение. Молителят счита, че същото се дължи, като счита, че
възнаграждението следва да се присъди в размер от 800 лева.
Ответникът по молбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е подал отговор на молбата в срока по чл.
248, ал. 2 ГПК. В исковата молба е направил евентуално възражение за прекомерност на
присъденото възнаграждение.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и в срока за обжалване на
постановеното по делото решение (чл. 248, ал. 1 ГПК).
По същество молбата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, а съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В случая се установява, че адв. Б. е осъществил безплатна правна помощ по делото на
ответника И. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както и че предявеният срещу последната
оценяем иск е бил отхвърлен, с оглед на което, и предвид изричното искане в този смисъл,
на адв. Б. се следва адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
1
Размерът на дължимото на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 се определя от съда,
като в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 е посочено, че този размер не може да бъде по-нисък от
минималния по Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ).
Същевременно, съдът е длъжен да съобрази както националната правна уредба, така и
правото на Европейския съюз и тълкуването му от СЕС.
При тази преценка съдът може да откаже да приложи правна норма на вътрешното право,
която противоречи на общностното право.
Съгласно постановеното Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С438/22
г. , т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.
В този смисъл съдът е длъжен при определяне на размера на възнаграждение на оказалия
безплатна помощ адвокат, да съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от
страните и процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково
производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
пълномощниците им процесуални действия.
Определянето на размера на възнаграждението на процесуалните представители в процеса
следва да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници,
осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на
други критерии за различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи
този принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия – в
този смисъл Определение № 4110 от 21.03.2024г. на СГС, ЧЖ, VI-Д състав.
В случая следва да има предвид, че е предявен само един иск с цена 4287,48 лева. Делото се
характеризира с ниска фактическа и правна сложност. Действията, извършени от
процесуалния представител на ответника, се изразяват в подаването на отговор на исковата
молба. Адв. Б. или преупълномощен адвокат не са се явявали в нито едно открито съдебно
заседание - за първото е депозирана бланкетна молба за гледане на делото в тяхно отсъствие.
При това положение на адв. Б. следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лева,
което възнаграждение е съобразено с гореизброените критерии.

Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 3121 от 21.02..2024г., постановено по
гр.д. № 50984/2022г. по описа на СРС, 178състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на процесуалния представител на ответника Н. Д. И. - адвокат К. И. Б., ЕГН
**********, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по
делото пред СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК в останалата част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на адв. Б. и на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3