№ 204
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502859 по описа за 2020 година
С решение от 13.05.2020 г., постановено по гр. дело № 15 141/2018 г.,
Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 10 състав, е осъдил на осн. чл.432
от КЗ ответника „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати на ищцата А. Ф. Ф.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 069,39 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД. С нея първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, с
която е определено обезщетение за неимуществени вреди над 25 000 лева. Излагат се
съображения, че е нарушен чл.52 от ЗЗД и размерът на обезщетението не съответства
на тежестта на вредите, които са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП.
Посочва се, че и преди произшествието ищцата е страдала от редица заболявания,
които са допринесли за по-трудното й възстановяване, както и че проблемите с
кръвоносните съдове датират от 2011 г. – обстоятелства, които не са обсъдени от
градския съд. Поддържа се също, че и самата ищца е допринесла за уврежданията, тъй
като в нарушение на чл.113 от ЗдвП не е положила нужното за своето здраве и не се е
съобразила с приближаващия автомобил.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди над 25 000 лева. В частта, с
която е присъдено обезщетение за имуществени вреди решението не се обжалва.
1
Срещу жалбата не е подаден отговор от ищцата А.Ф.. Пред въззивния съд
процесуалният й представител е представил становище, че жалбата е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на застрахователното дружество,
намира следното:
Установено е по делото, че на 27.03.2017 г. ищцата А.Ф., пресичайки на
пешеходна пътека, е била ударена от лек автомобил „Сузуки“, модел „Лиана“ с рег. №
***, управляван от А. Л. М..
По делото е безспорно, че към датата на ПТП автомобилът е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в „ОЗК Застраховане“ АД.
По делото е представена влязла в сила присъда, постановена от Софийския
районен съд, НО, 112 състав на 10.10.2018 г. по НОХД № 9302/2017 г. Видно от тази
присъда, А. М. е била призната за виновна за това, че на 27.03.2017 г., около 10.50 часа
в град София, при управление на лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ***, при
предприемане на маневра „ляв завой“ от ул. „Апостол Карамитев“ по бул. „Никола
Габровски“, на пешеходна пътека нарушила правилата за движение по пътищата –
чл.119 от ЗДвП, като не пропуснала пресичащата по пешеходната пътека при зелен
сигнал А.Ф., при което реализирала ПТП и по непредпазливост причинила на
пешеходката Ф. средна телесна повреда.
За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал и приел
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р инж. В. П.. От неговото
заключение се установява следният механизъм на ПТП: Автомобилът „Сузуки“
непосредствено преди ПТП се е движил в направление от ул. „Апостол Карамитев“
към бул. „Никола Габровски“. Навлязъл в района на кръстовището между двете улици
със скорост, не по-висока от 12 км/ч. В същото време отдясно на посоката на движение
на автомобила се намирала в процес на движение пешеходката Ф., която пресичала
бул. „Никола Габровски“ – на зелен сигнал за пешеходците. Водачката на автомобила
не възприела своевременно пресичащата пешеходка и настъпил удар между предната
броня на автомобила и левия крак на пешеходката. След удара Ф. паднала на пътната
настилка.
Според експерта, при своевременно възприемане от пешеходката на
приближаващия автомобил, тя би могла да спре на място и да изчака преминаването
2
му.
В съдебно заседание на 13.11.2019 г. инж. П. е обяснил, че в близост до
кръстовището има училище, там видимостта за автомобилите към пешеходците е
неограничена. Пешеходката е можела да възприема навлизането на автомобила в
кръстовището, но при разрешителен сигнал на светофара не би било логично
поведение, пешеходец да се съобразява с поведението на завиващ автомобил.
От заключението на вещото лице д-р Р. Д. – ортопед-травматолог, се установява,
че в резултат от удара на автомобила ищцата е получила следните травматични
увреждания: закрито счупване на горновъншната част на лявата голямопищялна кост –
външен кондил, с увреждане на ставната повърхност на колянната става; постфлебитен
синдром на лявата подбедрица.
От 27.03. до 02.04.2017 г. е проведено болнично лечение, при което ищцата е
била оперирана – извършено е открито наместване и фиксация на големия пищял с 3
канюлирани винта. След като е била изписана от болницата, лечението е продължило
домашно-амбулаторно за не по-малко от 6 месеца.
Два месеца след ПТП е настъпило усложнение в състоянието на пострадалата –
възпаление и образуване на тромби във вените на левия крак, което е наложило
продължително лечение от съдов хирург.
Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено
след ПТП за около 15 дни, а също и след като е започнала раздвижване на колянната
става за 10-15 дни. През останалото време интензитетът на болките е бил по-малък, но
продължава да има такива.
При извършения от д-р Д. личен преглед на ищцата е установен отново
възпалителен процес на вените на лявата подбедрица – наблюдава се зачервен и
болезнен участък, придружен с оток на меките тъкани.
Обичайният възстановителен период за такъв вид счупване е около 5-6 месеца.
При ищцата той още не е приключил с оглед настъпилото усложнение „постфлебитен
синдром“.
В заключението вещото лице е посочило, че няма причинно-следствена връзка
между придружаващите заболявания на ищцата /артериална хипертония, болест на
Хашимото, остеохондроза на шийния и поясния отдел на гръбначния стълб,
увреждания на междупрешленните дискове и спондилоза на гръбначния стълб/ и на
3
настъпилото ПТП.
В съдебно заседание на 13.11.2019 г., на въпрос на представителя на ответника,
д-р Д. е обяснила, че няма медицинска документация, в която да има данни, че ищцата
е имала заболяването „тромбофлебит“ преди ПТП. При този вид счупвания и с оглед
възрастта на А.Ф., е съвсем естествено и често срещано такова усложнение в резултат
от травматичното увреждане. Получава се дори и при млади хора.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания е разпитана
свидетелката Е. Х. – дългогодишна приятелка на А.Ф.. Тя свидетелства, че преди ПТП,
независимо от възрастта си, ищцата била активна и жизнена, продължавала да работи
като кардиолог, имала много пациенти, посещавала ги по домовете.
След ПТП била дълго време на легло, за нея се грижели племенникът й и брат й.
Изпитвала силни болки, непрекъснати за около 2-3 месеца. Била притеснена и унила,
не допускала хора и не искала да я съжаляват. От залежаването получила световъртеж
и ходела трудно. Понеже й се виел свят, в къщи паднала и си счупила и ръката.
След като се възстановила, продължила да ходи трудно, макар и без помощни
средства, вече не можела да посещава пациентите си, тъй като не можела да изкачва
стълби. Ходенето на работа било „една мъка“.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Виновното противоправно поведение на водача на застрахования автомобил е
установено с влязъл в сила съдебен акт, постановен в наказателното производство.
За съда, сезиран с иска за обезщетяване на вредите, които пострадалата от ПТП
ищца е претърпяла, спорните въпроси са два: 1. Какъв е справедливият размер на
обезщетението и 2. Доколко самата увредена е допринесла за уврежданията си.
Жалбоподателят е обосновал твърдението си за несправедливо завишено
обезщетение с обстоятелството, че и преди ПТП ищцата е страдала от редица
заболявания. В жалбата се съдържа и оплакване, че съдът не е обсъдил данните от
информационната система на НЗОК. Видно от тези данни /л.157-175 от
първоинстанционното дело/, А.Ф., която е родена през 1947 г., действително е страдала
от множество заболявания преди ПТП. Но както посещенията при съдов хирург, така и
прегледите и изследванията за тромбофлебит са извършени след лятото на 2017 г.
Освен това, посоченото усложнение се е появило само на счупения крак, а не и на
другия, който не е бил увреден при ПТП.
4
С оглед на тези данни и при съобразяване на заключението на д-р Д., въззивният
съд не приема за доказано възражението на застрахователното дружество, че това
усложнение – постфлебитен синдром, не е в причинна връзка с уврежданията,
получени при ПТП.
Въззивният съд намира за неоснователно и оплакването, че съдът не е уважил
възражението за съпричиняване. Както е установено по делото, ищцата е пресичала на
пешеходна пътека, на зелен сигнал на светофара. Същата не е била длъжна да се
съобразява с приближаващите автомобили и да ги пропуска, след като нейното
предимство е било осигурено по силата на ЗДвП.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на застрахователното
дружество е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата ищца не е заявила претенция за присъждане на разноски за
настояшата инстанция, такива не са и документирани.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 10 състав, постановено на 13.05.2020 г. по гр. дело № 15 141/2018 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5