ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
348
гр.
Перник, 29.10.2021 г.
Административен съд-Перник в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав
Съдия:
Слава Георгиева
Като разгледа докладваното от съдия
Георгиева АД № 460 по описа на Административен съд-Перник за 2021г. да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на „***“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. ***, ул. „***“ № *** подадена
чрез адв. А. *** против ревизионен акт № Р-29002919008380-091-001 от
10.12.2020г. издаден от Г.С.С., на длъжност началник сектор при Териториална
дирекция Големи данъкоплатци и осигурители, възложил ревизията и К.Е.Г., на
длъжност главен инспектор по приходите в Териториална дирекция Големи
данъкоплатци и осигурители, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„ОДОП“-София при ЦУ на НАП.
В жалбата се оспорват констатациите
на органа по приходите по ЗКПО за финансовите 2012 г. и 2013г., с които са
извършени промени на счетоводния финансов резултат, в частта данъчна
загуба. Твърди, че ревизиращият орган не
е разгледал и обсъдил всички документи и доказателства, събрани при ревизията,
въобще не се е съобразил с дадени указания на директор на ОДОП от предходната
ревизия при което е допуснал съществени процесуални нарушения и неправилно е
приложил материалния закон. Противопоставят се на установяванията за отхвърляне
на компания ***, ***, ***като
сочи, че същата има всички признаци да се приеме за съпоставима. Счита, че ревизиращия екип е следвало да работи по
възвръщаемост на общите разходи от сделките осъществени със свързани лица, а не
по метода на трансферната печалба, при която се работи с възвръщаемост на
общите активи. С това си действие се изкривява вложения смисъл на трансферното
ценообразуване. ВОР е конкретен и точен, защото анализира резултати от
транзакции със свързани лица, които попадат в обхвата на ревизирания период.
Успоредно с това при ВОР няма пречка да
се разделят разходите на сделки със свързани лица и на сделки с несвързани лица. По тези и други
подробни аргументи изложени в жалбата се иска отмяна на ревизионния акт.
Настоящия състав след като се запозна
с жалбата и с представената административна преписка, изготвена в хода на
ревизионното производство намира, че жалбата е подадена от надлежна страна,
след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване на РА и в
срока по чл. 156, ал. 7 във вр. с ал. 4 и ал. 5 от ДОПК.
Жалбата се приема за процесуално
недопустима поради липса на правен интерес относно констатациите в ревизионния
акт свързани със ЗКПО и като такава ще се остави без разглеждане. Доводите за
това са следните:
С ревизионен акт № Р-29002919008380-091-001
от 10.12.2020г. издаден от Г.С.С., на длъжност началник сектор при Териториална
дирекция Големи данъкоплатци и осигурители, възложил ревизията и К.Е.Г., на
длъжност главен инспектор по приходите в Териториална дирекция Големи
данъкоплатци и осигурители е направено преобразуване на счетоводен финансов
резултат на дружеството за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. като от
декларирана данъчна загуба за 2012г. в размер на 6 837764.43лв е установена
данъчна загуба за 2012г. в размер на 1 132 382.05лв. и съответно е
налице намаление на данъчна загуба за пренасяне след ревизията в размер на
5 705 382.38лв. и данъчната загуба за приспадане по чл. 70 от ЗКПО в
следващите отчетни периоди е в размер на 58 163 920.01лв.. За периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. отново
е направено преобразуване на счетоводен финансов резултат на дружеството като
от декларирана данъчна загуба за 2013г. в размер на 15 435 300.16лв.
е установена данъчна загуба за 2013г. в размер на 7 371 400.95лв. и
съответно е налице намаление на данъчна загуба за пренасяне след ревизията в
размер на 8 063 899.21лв. и данъчната загуба за приспадане по чл. 70 от ЗКПО в
следващите отчетни периоди е в размер на 65 535 320.96лв.. С оглед извършеното
определяне на данъчните финансови резултати за 2012г. и за 2013г. не са
определени данъчни задължения по ЗКПО поради наличие на финансови загуби.
При това се приема следното:
Съдържанието, което следва да има
ревизионният акт е разписано в чл.
120, ал. 1 от ДОПК. Видно от тази разпоредба, законът поставя изискване ревизионният
акт да има мотиви за издаването му - т. 5, както и разпоредителна част, с която
се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за
изпълнението - т. 6. В този смисъл следва да се приеме, че правата и данъчните
задължения се установят с разпоредителната част на ревизионния акт и тя
определя правния интерес от неговото оспорване /в тази връзка Определение №
4479 от 22.04.2015 г. по АД № 2219/2015 г. на ВАС/.
Съгласно чл.
118, ал. 1 от ДОПК, с ревизионния акт се установяват, изменят и/или
прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски,
възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато
това е предвидено в закон и се възстановяват недължимо платени или събрани
суми. Така определеното съдържание на акта определя и обхвата на неговото
действие за страните в материалното правоотношение. Това е предметният обхват,
върху който се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо на
разрешения с влязъл в сила съдебен акт спор относно законосъобразността на
ревизионния акт. Следователно със съдебното решение, съдът се произнася по
законосъобразността на установените, изменените и/или прихванати задължения,
както и по възстановяването на резултати за съответния данъчен период и на
недължимо платени или събрани суми, отразени в разпоредителната част на акта /в
тази връзка Определение № 2605 от 24.02.2014 г. по АД № 818/2014 г. на ВАС/. Изхождайки
от изложеното и по разбиране на състава правен интерес за оспорване на
ревизионен акт ще е налице само когато с
ревизионен акт се определят по основание и размер задължения за данък или
задължителни осигурителни вноски за ревизираното лице, което се явява и
задължен субект. Съдържащите се в този
акт (съответно в неразделния от него
ревизионен доклад) фактически констатации относно наличието или липсата на
конкретни факти с правно значение и формираните въз основа на тях правни изводи
(мотивите), не могат да се ползват със стабилитет и съответно не могат да бъдат
обект на самостоятелно обжалване както по административен, така и по съдебен
ред, което е посочено и в Определение № 1252 от 25.01.2013 г. по АД №
13694/2012 г. на ВАС.
Доводите в сезиращата жалба са изцяло
против изложените от ревизиращия екип мотиви довели единствено до констатации
на данъчните, но не и до отразявания в разпоредителна част на акта. Сами по
себе си, мотивите не пораждат конкретни права или задължения, поради което
немислимо е със съдебния акт да се коригират единствено констатациите,
съдържащи се в мотивната част на ревизионния акт, което на практика се желае да
бъде постигнато с повдигнатия пред съда спор.
Постановяване на решение по така
депозираната жалба би било безпредметно, тъй като такъв съдебен акт не би имал
за последица каквато и да е корекция на разпоредителната част на издадения
ревизионен акт. Поради същите съображения, силата на пресъдено нещо не обхваща
и мотивите на съдебния акт и приетите за установени в същите правно релевантни
факти. В тази насока е и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено
по тълк. дело № 4 по описа на ВАС за 2010 г., което е напълно приложимо в
конкретния казус.
Въз основа на изложеното се
приема, че наличието на правен интерес от обжалването на ревизионния акт не
може да се изведе единствено от несъгласието на жалбоподателя с констатации в ревизионния
акт, въз основа на които не са установени никакви задължения. С ревизионният
акт не са формирани данъчни задължения, ползващи се със сила на присъдено нещо,
поради което изложеното във всеки един последващ момент и спор може да бъде
преразгледано. В тази връзка е решение № 16312 от 29.11.2019 г. на ВАС по
АД № 9315/2019 г.. Фактическите
констатации на ревизиращия орган по чл.
117, ал. 2, т. 6 от ДОПК, включително и за финансовия резултат на
жалбоподателя, не са самостоятелно обвързващи за администрацията в евентуално
следващо ревизионното производство. Разпоредителна част, с която да се
определят права, задължения или отговорности и начин и срок за изпълнение, в
случая не е налице.
С оглед на изложеното се приема,
че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване, поради което
и на основание чл.
159, т. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК жалбата ще се остави без разглеждане, а съдебното производство ще
се прекрати.
Водим от изложеното и на основание
чл. чл.
159, т. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба на „***“АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността гр. ***, ул. „***“ № *** подадена чрез адв. А.
*** против ревизионен акт № Р-29002919008380-091-001 от 10.12.2020г. издаден от
Г.С.С., на длъжност началник сектор при Териториална дирекция Големи данъкоплатци
и осигурители, възложил ревизията и К.Е.Г., на длъжност главен инспектор по
приходите в Териториална дирекция Големи данъкоплатци и осигурители, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 460/2021г. по описа на Административен съд-Перник.
Определението за прекратяване може да
се обжалва от страните в 7-мо дневен срок от връчването му пред Върховен
административен съд на Република България.
Съдия:/п/