Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в закрито заседание
на тридесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
като изслуша докладваното от съдия
Комитова т.д.
№ 1639 по описа за 2020 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството
е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №20200826120141 на С.Н.Г., ЕГН **********, действаща чрез
пълномощника си адвокат И.Б.Н., сл. адрес *** срещу ОТКАЗ №
20200817184114-2/24.08.2020 г., постановен по Заявление, вх. № 20200817184114/17.08.2020 г., с което е отказано
вписването на промени по партидата на „Т.-Е.“ЕООД, ЕИК*********с правно
основание чл. 141 ал. 5 от ТЗ. Жалбоподателят излага аргументи в посока
неправилност и незаконосъобразност на отказа, иска се неговата отмяна,
респективно – вписване на заявените обстоятелства по партида на търговеца. Твърди
се, че видно от приложените към
заявлението документи С.Г. е отправила уведомление/молба до дружеството за
освобождаването й като е управител. Уведомлението е
скрепепено с подписа на жалбоподателката, надлежно оформено с входящ номер и
дата на постъпване в дружеството. То е било оформено допълнително и с подписа
на жалбоподателката – управител (представляващ дружеството), като лице, приело
уведомлението. Поради това се твърди, че жалбоподателката е отправила и
оформила уведомлението в качеството си на физическо лице, което заявява вола за
освобождаването му като представлящ „Т.-Е.“ ЕООД, а приемането на уведомлението
е извършила в качеството си на управител на същото. Счита се, че именно в този
смисъл е и нормата на чл. 141, ал.5 от ТЗ - отправяне на уведомление до
дружеството, без детайлизиране до кого трябва да достигне то. Твърди, че законодателят
не е счел за необходимо да разширява разпоредбата с подробности за адресат, тъй
като всяко дружество има нормативно уредена система за управление (управител,
изп. директор и пр.) и това са лицата, в чиято компетентност и представителна
власт е да приемат всяко волеизявление, отправено до търговеца. В жалбата е
посочено, че в съжденията си в отказа длъжностното лице по
регистрация констатира, че „...Разпоредбата
не предвижда
способ за връчване на предизвестието и уведомлението и указания за самото
организиране на уведомяването на дружеството. Заявено е, че след това анализът продължава
с твърдението, че „Смисълът на разпоредбите обаче е ясен -
целта на уведомлението е дружеството, чрез органните си представители, а чрез
тях - останалите съдружници ... да бъдат уведомени в посочения срок”. Според
жалбоподателката, от така развитите доводи е видно, че първият противоречи на
втория - след като не е предвиден способ за провеждане връчването/приемането на
уведомлението, как и откъде произтича яснотата на разпоредбата, че то трябва да
достигне до съдружниците, в случая до едноличния собственик. Тези твърдения са
вътрешно противоречиви и не намират опора в правната норма, чието тълкуване
допуска да направи ДЛР. Възразено е срещу становището на длъжното лице, че смисълът
на разпоредбите е ясен - целта на уведомлението е дружеството чрез органните си
представители, а чрез тях - останалите
съдружници, да бъдат уведомени в посочения срок.
С този довод
длъжностното лице по регистрация тълкува правната норма, от която нито произтича смисълът,
който то твърди, нито съдържа подобна формулировка, която да вменява задължение
уведомлението да достигне именно до съдружниците. Развитата теза представлява недопустимо
разширително тълкуване на закона и формиране на изводи, в пълен разрез с действителния смисъл
на разпоредбата. Фактическият й състав включва отправяне на уведомление (първа
предпоставка) и достигане на същото до дружеството (втора предпоставка). Именно
този фактически състав е изпълнен в пълен обем с адресиране до дружеството на
уведомлението от Г. като физическо лице, заявяващо воля, че желае да бъде
освободено от функциите на управител и получаване на това уведомление от същото
лице, но вече в качеството му на представляващ. Липсва идентичност между
отправилия изявлението субект и субекта, получател на изявлението, тъй като
адресат е физическото лице, а адресат и получател е дружеството, действащо чрез
своя органен представител – управителя на същото. Оформянето в надлежен вид на
уведомлението, достигането му
дружеството и изтичане на 1-месечния срок от датата на уведомлението са
единствените изискуеми от закона предпоставки, чието изпълнение е достатъчно и
обосновава законосъобразността на заявеното за вписване обстоятелство. Развитите
в жалбата аргументи обосновават категорично липсата на противоречие със закона,
в разрез с твърдението в отказа, че жалболодателката прави опит да заобиколи
закона. Заявено е също така, че съществен момент, на който е наложително да се
обърна внимание е този, че собственикът на „Т.-Е." ЕООД е заличено от ТР
дружество - „Р.-И.ЕАД, ЕИК *********. Последното е подлежащо на проверка
служебно в страницата на АВ-ТР. Именно това актуално състояние на собственика
на представляваното от жалбоподателката дружество, изключва възможността
собственикът (заличен търговец) дори да предприеме някакви действия по провеждане
на ОСС и избор на нов управител.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства намира следното:
Производството пред Агенцията по
вписванията е образувано въз основа на Заявление
- Образец А4 с вх. 20200817184114 / 17.08.2020г. от С.Н.Г. чрез пълномощника – адв. И.Б.Н., за вписването на промени по партидата на
дружеството „Т.-Е." ЕООД с правно основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Към
заявлението са приложени; Документ за внесена държавна такса; Писмено
уведомление за напускане от управителя до дружеството (по чл. 141. ал. 5 ТЗ);
Адвокатско пълномощно.; Декларация, че заявлението и приложените към него
документи са предоставени от заявителя; Декларация относно истинността на
заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване
актове;
При проверка на документите, относими
към заявените за вписване обстоятества, длъжностното лице по регистрация е констатирало
нередовности, за отстраняването на които са дадени Указания №
20200817184114/18.08.2020 г., същите публикувани на електронната партида на
търговеца.
Безспорно е, както от доводите в
жалбата, така и от отказа на длъжностното лице, че изпълнение на указанията не
е последвало.
На 24.08.2020 г. е постановен
процесният отказ № 20200817184114-2, като мотивите на длъжното лице по
регистрация са, че представените документи не установяват съответствие на
заявеното за вписване обстоятелство. Съгласно чл. 141, ал. 5 от ТЗ управителят
може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до
дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството
трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако
дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това
обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго
лице. Според длъжностното лице, в настоящия случай няма надлежно уведомяване на
дружеството от управителя за неговото заличаване. Приложена към заявлението е покана
с вх. номер 1/05.02.2020 г. от
С.Н.Г. до „Т.-Е.ЕООД " върху която е изписано, че е получено и заведено в
деловодството на дружеството от С.Н.Г. -
управител. Необходимо условие за настъпване правните последици,
визирани в чл.
141, ал. 5 oт ТЗ,
е ефективното получаване на уведомлението от дружеството, като от този момент
започва да тече 1-месечният срок, в който дружеството да заяви вписване в ТР, а
при бездействие на последното заинтересованият сам да заяви вписване
освобождаването се като управител. Разпоредбата на чл. 141 ал. 5 от ТЗ не
предвижда способ за връчване на предизвестието и уведомлението и указания за
самото организиране на уведомяването на дружеството. Смисълът на разпоредбите е ясен - целта на
уведомлението е дружеството, чрез органните си представители, а чрез тях -
останалите съдружници (в случая едноличния собственик на капитала), да бъдат
уведомени в посочения срок. В случая, поканата по чл. 141, ал. 5 от ТЗ е
изпратен от С.Н.Г. и е получена от нея. Според длъжното лице, от начина, по
който е оформено писменото уведомление, не може да се обоснове извод за
надлежно "връчване", съответно - "получаване" от
дружеството, за да се приеме, че са настъпили визираните в чл. 141, ал. 5 от ТЗ
- за заявяване, съответно - вписване прекратяване на представителните права. За
удостоверяване на получения документ е поставен подпис срещу името С.Н.Г., т.е.
уведомлението е получено единствено от последното. Този факт не е приет за достатъчен,
за да се изпълни смисълът на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ -
волеизявлението на напускащия управител да се сведе до знанието на всички
съдружници, в случая до едноличния собственик на капитала, за да се предприемат
необходимите вътрешноорганизационни действия за заявяване за вписване
освобождаването на управителя в търговския регистър. Изпратеното от физическото
лице - управител уведомление и получено от същото това лице в същото му
качество не удостоверява уведомяване на дружеството. Получавайки от името на
дружеството собственото си уведомление за заличаване като управител на същото, С.Н.Г.
е заобиколила закона. Тъй като указания за отстраняване на констатираните
нередовности № 20200817184114/18.08.2020 г. били публикувани на електронната
партида на търговеца, но не са изпълнени в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с чл. 24, ал. 1 и чл. 21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжното лице е постановило процесния отказ по заявление вх. per.№ 20200817184114 от 17.08.2020 г.
Срещу
отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 0200817184114-2/24.08.2020 г., е подадена процесната
жалба, като същата е с вх.№ на АВ № 20200826120141.
Видно от приложените
писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда
от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване
пред Агенцията по вписване);
- насочена
е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);
-
подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ,ЗТР.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР,
длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за
исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за
това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано
или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър,
дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението
са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР,
дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.
7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали
документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен
подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата
данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените
данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна
такса.
В настоящия случая, в обхвата на
проверката по чл. 21, т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ е уведомлението по чл. 141, ал. 5 от ТЗ
да е произвело правно действие, предпоставка за което е същото да е достигнало
до дружеството, т.е. дали е редовно връчено. Спазването на това изискване
следва да се установи от съдържанието на представените документи, без да е
нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи
на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 от ЗТР. В случая,
в приложеното писмено изявление е удостоверено, че същото е получено срещу
подпис на 05.02.2020 г. от името на дружеството от законния му представител –
управителя С.Н.Г. /самият заявител/.
От вписванията в ТР е видно, че
дружеството няма друг управител, т.е. управителят притежава самостоятелна и
неограничена представителна власт спрямо дружеството. Решаващият състав не
споделя становището на дъжностното лице, че така удостовереното обстоятелство
сочи на липса на редовно връчено уведомление на адресата – дружеството. До
такъв извод не води фактът, че авторът на писменото волеизявление и физическият
получател на същите са едно и също физическо лице. Хипотезата е аналогична на
уредената такава в чл. 38, ал. 1 от ЗЗД – а именно на договаряне сам съм себе
си при представителството, и се свежда до принципния въпрос – може ли законният
представител на едно юридическо лице да извършва правни действия от името на
това юридическо лице, ако адресат на тези действия е той самият в качеството си
на физическо лице или друго лице, на което той е представител (или ако тези
действия пораждат последици в неговата правна сфера). На този въпрос е даден
отговор в т. 2 от ТР № 3/15.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК, в което е прието, че към
органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска
сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на
две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. В
мотивите е прието, че органното представителство не е същинско представителство
по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а се касае до представителна
функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ; органният
представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на
органния представител; тъй като органният представител е неделима част от
самото ЮЛ, то е недопустимо спрямо него да се прилагат ограничения, засягащи
волеобразуването и волеизявяването на юридическото лице; разпоредбата на чл.
38, ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може да се пренесе
механично към органното представителство, при което се касае до формиране и
изразяване на воля, тъй като ще се стигне до стесняване компетентността на
органния представител, който може да извършва правни действия в границите на
правоспособността, а те са граници и на дееспособността на ЮЛ. В
обобщение в ТР е прието, че органният представител може да договаря сам
със себе си, т.е. може да бъде насрещна страна по сделка, по която той представлява
самото ЮЛ, което е другата страна по сделката. След като в тази хипотеза е
признато правото на активно представителство (т.е. на
представителство за извършване на волеизявления от името на ЮЛ), то на още
по-голямо основание следва да се признае и правото на пасивно представителство,
т.е. на представителство за получаване на изявления от името на ЮЛ,
отправени от същото лице, което е и органен представител (в този смисъл са и Решение № 2270/29.08.2018г. на САС по т.д.
3582/2018г.; Решение № 2178/25.10.2017 г. на САС по т.д. № 5005/2017 г.). Поради
това не могат да бъдат споделени доводите на длъжностното лице по регистрацията,
че в управителят С.Н.Г. няма право да получава отправени до дружеството
изявления, на които автор е самата тя като физическо лице. В светлината на
разясненията на ТР № 3/15.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК всеки законен представител
на търговско дружество притежава пасивна представителна власт по отношение на
изявления до дружеството, отправени от самия него лично или като представител
на друго лице. Без значение за валидното получаване в тази хипотеза е дали има
и други лица с право на пасивна представителна власт спрямо дружеството, тъй
като авторът на изявлението не е длъжен да го връчва на определен представител,
а е достатъчно да го връчи на който и да е представител. В конкретния
случай дружеството има един законен представител, поради което достигането до него
на изявления спрямо дружеството се счита за получаване на изявленията от самото
дружество. При това
всички предвидени в законодателството хипотези на връчване на друго лице с
действие за юридическо лице (напр. при връчване на съобщения по ГПК, вкл.
нотариални покани) се основават на житейската презумпция, че личната или
служебна близост на тези други лица с адресата на съобщението ще доведе до
неговото реално достигане до адресата. Ако адресатът е ЮЛ, то това достигане е
равнозначно на достигане до знанието на законния (органен) представител на
същото, тъй като само неговата правна воля се приравнява на воля на ЮЛ.
Предвид горното, съдът приема, че в
качеството си на управител С.Н.Г. е имала правото да получи от името на
дружеството уведомлението по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, изходящо от самата нея като
физическо лице. С получаването на уведомлението по чл. 141, ал. 5 от ТЗ е
прекратено мандатното и представително правоотношение като управител на
заявителката. Самото дружество не е поискало вписване на това обстоятелство,
поради което такова право има заявителката. Ето защо, отказът на длъжностното
лице по регистрация е неправилен и незаконосъобразен и като такъв, същият
следва да бъде отменен.
Водим
от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх. №20200826120141 на С.Н.Г., ЕГН **********, действаща чрез
пълномощника си адвокат И.Б.Н., сл. адрес ***4 - 2/24.08.2020 г. на длъжностното лице по регисрация към ТР на АВ,
постановен по ЗАЯВЛЕНИЕ вх. №
20200817184114/17.08.2020 г, с което е отказано вписването на промени по
партидата на „Т.-Е.“ЕООД, ЕИК*********с правно основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ.
УКАЗВА на Агенция по вписванията -
Търговски регистър да извърши поисканото вписване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: