РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1501

 

гр. Пловдив, 10 август 2020 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАД № 1135 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Младши разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при Трето РУ на ОД на МВР гр. Пловдив - Р.М.С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.П., против Решение № 2 от 11.02.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АД № 22 по описа на същия съд за 2019 г., отменящо Заповед за задържане (ЗЗ) рег. № 438зз-196 от 02.11.2019 г. издадена от Р.М.С. - младши разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при Трето РУ на ОД на МВР гр. Пловдив, в качеството му на полицейски орган, с която е задържано лицето Б.И.Я. с ЕГН **********,***, като заподозряно в извършване на престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс (НК), по ЗМ БП № 576/2019 г. по описа на ІІІ РУ - Пловдив.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се оспореното решение да бъде отменено, а  издадената ЗЗ да бъде потвърдена.

3. Ответникът по касационната жалба  - Б.И.Я., чрез процесуалния си представител адвокат В.Д., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. 

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Б.И.Я., ЕГН **********,***  срещу ЗЗ рег. № 438зз-196 от 02.11.2019 г. на полицейски орган при Трето РУ – Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив, с която е задържано лицето Я., за това че е заподозряно в извършване на престъпление по чл. 325 от НК, по ЗМ БП № 576/2019 г. по описа на ІІІ РУ - Пловдив. В оспорената заповед не са изложени други фактически констатации.

От данните по делото се установява следното:

На 02.11.2019 г. в 14:00 часа е бил задържан Б.И.Я., от Р.М.С. – разузнавач в група 02, сектор КП при Трето РУ – Пловдив, в качеството му на полицейски орган, като Я. е бил освободен на следващия ден в 11.00 часа.  Извършен е личен обиск на лицето и е била подписана декларация. Съгласно протокол за полицейски обиск  на лице от 02.11.2019 г., лицето е предало 1 бр. ключ за МПС, за марка БМВ, ведно с ключ за ремарке и ключодържател.

От представеното постановление на Районна прокуратура Пловдив от 11.11.2019 г. е установено, че по случая е образувано досъдебно производство БП № 576/2019 г. по описа на 03 РУ-ОДМВР, пр. пр. № 9482/2019 г. по описа на РП – Пловдив. Бързото производство е образувано по реда на член 212, ал. 2 от НПК срещу Б.Я. за това, че на 02.11.2019 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, обладаващи състава на престъплението хулиганство, визирано в член 325, ал. 1 от НК. В хода на разследването били разпитани свидетели и било приобщено веществено доказателство – запис от охранителна камера на кръговото кръстовище на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ и бул. „България“. При анализ на събраните в хода на досъдебното разследване наблюдаващият прокурор е намерил, че не са налице достатъчно доказателства въз основа на които да може да се направи единствено възможния и непротиворечив извод за извършено престъпление, с оглед на което е било прекратено наказателното производство по БП № 576/2019 г. по  описа на Трето РУ- Пловдив.

7.  За да отмени оспорената заповед за задържане, районният съд е приел, че същата е издадена от некомпетентно лице, както и че в същата не са изложени фактическите обстоятелства, обосноваващи задържането, т.е. при липса на мотиви.

ІV. За правото:

8. Решението е правилно.

Действително, следва да се констатира, че спорният в процеса административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, в каквото насока с касационната жалба са представени Кадрова справка № УРИ 317 р-2204/19.02.2020 г. и длъжностно характеристика. Това обаче, не е в състояние да санира допуснатите в хода на административната процедура нарушения на процесуалните правила. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

9. В случая, ответният административен орган е издал спорната заповед, без да изложи мотиви за наличието на която и да било от предпоставките за задържане на конкретно лице, възведени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Според тази норма полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.

Липсата на фактически основания за издаване на Заповед за задържане рег. № 438зз-196 от 02.11.2019 г. е съществено нарушение на процесуалните норми, допуснато от административния орган, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на разглежданата заповед.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В обсъжданата заповед липсва както посочване на правното основание за нейното издаване, така и фактически констатации, от които да е видно какви са конкретните обстоятелства, обосноваващи наличието на някоя от хипотезите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Неспазването на така установеното нормативно изискване, има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

11. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 АПК, на ответника се дължат извършените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Според чл. 8, ал. 3 от  Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, макар по делото да е проведено едно съдебно заседание, приема че на ответника трябва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат именно в размер на 600 лева, колкото са заплатени от него.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 11.02.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АД № 22 по описа на същия съд за 2019 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, да заплати на Б.И.Я. с ЕГН **********,***, сумата от 600 лева, представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.