Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Ю. Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 394 по описа за
С искова молба, подадена от
„Б.К.Б.” АД, са предявени срещу К.С.П. и Б.В.Р. искове за установяване
съществуването на вземането на ищеца срещу двамата ответници по договор за
банков кредит № ТЕ-01/10.12.2007 г. за следната сума, за която са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГК от 30.09.2011 г. по
ч. гр. д. № 682/2011 г. по описа на РС - Тетевен и изпълнителен лист: сумата от
500000 евро, представляваща част от непогасената главница по договора в размер
от 598000 евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявление по чл. 417 ГПК – 27.09.2011 г., до окончателното плащане. Твърди се в
исковата молба, че на горепосочената дата бил сключен договора за банков
кредит, по който кредитополучател бил „Б.С.” ООД, а двамата ответници –
поръчители. Предметът и условията на договора са подробно описани в исковата
молба. Твърди се още, че поръчителите са признали дълга в сключените анекси към
договора, в т. ч. в сключения анекс № 5 от 04.05.2011 г. към договора, в който
били посочени точния размер и основание на дължимите суми от ответниците.
Въпреки направеното признание, задълженията на ответниците не били изпълнени
точно, съответно настъпило неизпълнение по смисъла на договорните клаузи, във
връзка с което ищецът уведомил ответниците за неизпълнението и за това, че
обявява целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, като предсрочната
изискуемост била осчетоводена на 26.09.2011 г. Тъй като не последвало
изпълнение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, което било уважено, но с оглед постъпили възражения срещу
издадената заповед се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ответникът Р. оспорва исковете, навежда твърдение, че сключените към
договора анекси са довели до анатоцизъм, навежда и правно твърдение, че поради
обстоятелството, че по отношение на кредитополучателя е открито производство по
несъстоятелност, в рамките на което не се знае в каква степен ще се удовлетвори
ищецът, насочването на исковете срещу поръчителите противоречало на принципа,
че поръчителят не може да дължи повече от главния длъжник. Ответникът П. не е
депозирал отговор.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – основателни и следва да бъде уважен по следните съображения:
Установява се от доказателствата по делото
/представения договор, анекси, счетоводни извлечения/ сключването на описания в
исковата молба договор за банков при сочените от ищеца условия и последвалото
сключване на анекси към договора също при сочените от ищеца условия, установява
се също, че с ответниците е сключен договор за поръчителство /инкорпориран в
договора за кредит/ като обезпечение на кредита, по силата на който ответниците
са поели поръчителство за цялото задължение на кредитополучателя по договора.
Не се спори по делото, че на 26.09.2011 г. ищецът е
осчетоводил предсрочна изискуемост на целия остатък, дължим по договора за
кредит /главница и лихви/.
Установява се от представеното уведомление до ответниците,
че ищецът ги е уведомил съответно на 21.09.2011 г. – Б.Р. и на 26.09.2011 г. – К.П.,
че поради неплащане на дължими по договора лихви, които към 20.09.2011 г. са в
общ размер на 20350.63 евро – възнаградителна лихва и в общ размер на 11960
евро – наказателна лихва, счита за предсрочно изискуем целия остатък, дължим по
договора за кредит, който е в общ размер на 721815. 88 евро, включващ главница
в размер на 598000 евро, лихви и такси /също посочени в уведомлението/.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно
изискуем, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на това
изявление не са били изискуеми, поради което предсрочната изискуемост има
действие от момента на узнаване от длъжника за волеизявлението на кредитора
/ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й/, исковете са основателни.
От представените доказателства се установява, че
ищецът преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
е направил изрично изявление, достигнало до длъжниците, че ще счита непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на това изявление не са били изискуеми.
От заключението на вещото лице се установява, че
неиздължената главница /доколкото в настоящото производство се претендира само
тя, при това част от нея/ е в размер на 598000 евро.
Възраженията на ответника Р. са неоснователни. Същият
не е ангажирал доказателства относно твърдението си за анатоцизъм, а
твърдението му, че с оглед откритото по отношение на кредитополучателя
производство по несъстоятелност, в рамките на което не се знае в каква
степен ще се удовлетвори ищецът /чието вземане било прието/, насочването на
исковете срещу поръчителите противоречи на принципа, че поръчителят не може да
дължи повече от главния длъжник е неоснователно, тъй като в случая, съгласно
уговореното, поръчителите не дължат повече от кредитополучателя, а доколкото те
са солидарно отговорни с него, при изпълнение от тяхна страна същите могат да
встъпят в правата на удовлетворения кредитор в производството по несъстоятелност
/в каквато насока е и изложеното в допълнителната искова молба/.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за
присъждане на разноски е основателно. Ищецът е направил разноски по делото в
размер на 19558.30 лв. за държавна такса и в размер на 400 лв. за
възнаграждение на вещо лице, като е направено и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2250 лв. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя по правилата на Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при което посочен от страната размер,
надхвърлящ този по наредбата, не обвързва съда. В случая обаче съобразно
правилата на наредбата дължимото възнаграждение е в по-голям размер от
претендирания, но с оглед диспозитивното начало в процеса на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в търсения размер. Съответно на ищеца следва да се присъди общата
сума от 22208.30 лв. за направени по делото разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение К.С.П. с ЕГН **********,*** и Б.В.Р. *** съществуването на следното
вземане на „Б.К.Б.” АД с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Т.И.К.
и В.С.С., за което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от
30.09.2011 г. по ч. гр. д. № 682/2011 г. по описа на РС - Тетевен и
изпълнителен лист: сумата от 500000 /петстотин хиляди/ евро, представляваща част
от непогасената главница по договор за банков кредит № ТЕ-01/10.12.2007 в
размер от 598000 евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявление по чл. 417 ГПК – 27.09.2011 г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА К.С.П. с ЕГН **********,*** и Б.В.Р. *** да
заплатят на „Б.К.Б.” АД с ЕИК */********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Т.И.К. и В.С.С., сумата от 22208.30 /двадесет и две
хиляди двеста и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: