Определение по дело №681/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от СД „Н.- К. Ч.” и К. Д. К.- управител, в която се твърди, че на 21.02.2012 г. получила призовка за принудително изпълнение- извършване на опис на 2/8 ид. части от имот, находящ се в Г. К. У. „И. В.” Обжалва изцяло действията на ЧСИ Хр. Пурнарова като незаконосъобразни. Твърди, че по изп. дело № 2/2012 г., покана за доброволно изпълнение не й била връчвана. На 22.02.2012 г. в кантората на ЧСИ установила, че върху призовката й за доброволно изпълнение било нанесено „13.01.2012 г.- лицето не е намерено на адреса". Твърди, че невръчването на призовка за доброволно изпълнение било извършено умишлено, за да бъде лишена от правото на възражение и подаване на частна жалба. На 05.12.2011 г. занесла в кантората на ЧСИ Хр. Пурнарова молба с В. № 0279/05.12.2011 г. да бъде уведомена лично за заведено дело с взискател Г. И. против СД „Н.- К. Ч.", тъй като разбрала, че се извър°ват неправомерни действия против дружеството. Кантората на ЧСИ Пурнарова посетила на 26.01.2012 г., 06.02.2012 г. и на 10.02.2012 г., и се интересувала дали има друго изпълнително дело, заведено срещу жалбодателката или дружеството, като на 21.02.2012 г. й връчили призовка за принудително изпълнение с насрочено изпълнение за следващия ден. Обжалва като прекомерно и размера от 3500 лв. договорено адвокатско възнаграждение по изп. дело № 2/2012 г. Моли да се отменят действията на ЧСИ Хриса Пурнарова поради това, че не била уведомена за изпълнително дело № 2/2012 г., за заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист, които не й били връчени, както и адвокатският хонорар, за който нямало доказателства по делото, че действително е платен.

Ответникът „Г. И.” Ч. пълномощника си в представено писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Моли производството да бъде прекратено. Претендира разноски.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК със съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е недопустима по следните съображения:

Нормата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК изчерпателно изброява действията на съдия- изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно- постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. С изменението на ГПК- ДВ бр. 100/21.12.2010 г., е предвидено, че длъжникът може да обжалва и постановлението за разноските, каквито са адвокатските възнаграждения, респ. отказа на съдебния изпълнител да се произнесе по искането за намаляването им. Така изброените действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях длъжникът не може да обжалва други действия. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато размерът е прекомерен, е уреден в чл. 78 ал. 5 от ГПК, която норма е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно сочената разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

От приложеното копие на изпълнително дело № 2/2012 г. по описа на ЧСИ Хр. Пурнарова с район на действие Окръжен съд- К. се установява, че делото е образувано по молба, подадена от А. Д. Д. като пълномощник на „Г. И.” Г. К. против СД „Н.- К. Ч.”, със седалище и адрес на управление Г. К., У. „С. № , която не е подписана и чиято редовност съгласно чл. 426 ал. 3 от ГПК се проверява по реда на чл. 129 от ГПК, което очевидно в случая не е сторено. Делото е образувано по изпълнителен лист издаден от Кърджалийски районен съд по ч. Г. д. № 1424/2011 г., за сумата в размер на 18000 лв. по договор за наем от 02.08.2011 г., както и разноски по делото в общ размер 5360 лв., от които такса за образуване на делото 360 лв. и 5000 лв. адвокатско възнаграждение, дължими от СД „Н.- К. Ч.”. В поканата за доброволно изпълнение, е посочено, че задължението към взискателя възлиза на 28814 лв.- главница, лихви, деловодни разноски, разноски и такси по ТТРЗЧСИ, включваща и адвокатско възнаграждение. Поканата била връчена на съдружника Н. Д. Ч. на адрес Г. К., У. „Р.”, а не на последния посочен в регистъра адрес на дружеството, съгласно изискванията на чл. 50 ал. 1 от ГПК. Поканата, изпратена на адреса на дружеството, е оформена с отбелязване: ”при посещение на адреса, лицето не бе намерено”. Допуснатото нарушение относно мястото на връчване на търговец на поканата за доброволно изпълнение обаче не попада в хипотезите на чл. 435 от ГПК, в които не попада и невръчването на покана за доброволÝо изпълнение на длъжника, което действие се обжалва. Поради това жалбата в тази й част като недопустима следва да се остави без разглеждане.

Освен това, видно от изпълнителното дело, длъжникът СД „Н.- К. Ч.” не е отправил искане до съдебния изпълнител, пред който делото е висящо, с правно основание чл. 78 ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, уговорено и платено от взискателя, който би бил компетентен да се произнесе по него, съответно няма акт, който да подлежи на обжалване по съдебен ред, съгласно изложените по- горе съображения. Впрочем, на това основание- липсата на акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване, подадената пред Кърджалийския окръжен съд жалба относно дължимия размер на адвокатското възнаграждение, се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство- прекратено. Няма пречка за подаване на искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК, при което, в случай на отказ на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение, да бъде развито производство по обжалване на този отказ и въпросът за законосъобразността му.

При този изход на делото следва жалбодателят СД ”Н.- К. Ч.” да заплати на „Г. И.” със седалище и адрес на управление Г. К., К. „В.” Б. „Т. В. А ап разноски по настоящото производство в размер на 600 лв.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на СД „Н.- К. Ч.”- Г. К., У. „С. № и К. Д. К. от Г. К. против действията на ЧСИ Хриса Пурнарова по изп. д. № 2/2012 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по Г. д. № 97/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

ОСЪЖДА СД „Н.- К. Ч.”- Г. К., У. „С. № с БУЛСТАТ да заплати на „Г. И.” със седалище и адрес на управление Г. К., К. „В.” Б. „Т. В. А ап с ЕИК разноски по настоящото производство в размер на 600 лв.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщението на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/