РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Кърджали, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140201020 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ****** от 07.09.2021г.,
издадено от и.д. директор на Дирекция „И.Т.”- Кърджали, с което на
основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на „Д. Ж.“ЕООД с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Кърджали бул.С.С. №
**, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от
КТ.
Жалбоподателят „Д. Ж.“ЕООД- Кърджали счита наказателното
постановление за незаконосъобразно, поради което го обжалва с молба да
бъде отменено изцяло ведно с всички законни последици. Твърди, че в
качеството си на управител не е извършил констатираното от контролните
органи административно нарушение. Настоява, че при издаване на
наказателното постановление административнонаказващият орган не е спазил
изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното наказателно
1
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. В ход по същество моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление като им се присъдят
направените по делото разноски. Излага следните съображения за това: при
съставянето на АУАН и по- късно на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като в тях е
посочен имот с кадастрален номер, на който обаче жалбоподателят не е
инвеститор на строежа; записано е че нарушението е извършено на
07.06.2021г., въпреки че проверката по работни места е била на 10.06.2021г.;
не се установява от събраните по делото доказателства посоченото лице да е
било в трудови правоотношения с „Д. Ж.“ЕООД, а напротив от представения
договор е видно, че на обекта строително- монтажните работи се
осъществяват от фирма „Р.“ЕООД в имота, чийто възложител е
жалбоподателя.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата и моли за решение, с което обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Намира за техническа грешка изписването на мястото на
нарушението, още повече че за извършената проверка е съставен протокол с
конкретно дадени предписания касаещи обекта на контрол. Правилно е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че „Д. Ж.“ЕООД е възложител на
работата на лицето Б.Р.. Датата на нарушението е 07.06.2021г., когато
работникът е инструктиран съгласно Служебна бележка № *. Счита, че както
АУАН, така и наказателното постановление са надлежно оформени съгласно
задължителните реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. С оглед на това моли
съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното
постановление и да им присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
ИАГИТ, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
2
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
10.06.2021г. свидетелите Л.И. и И.С.- инспектори в Д„ИТ”- Кърджали,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за
безопасност и здраве при работа по работни места на обект, представляващ
строеж на многофамилна жилищна сграда в гр.Кърджали във вилна зона „П.“.
При нея установили, че дружеството стопанисващо обекта и изпълняващо
строително монтажни работи е „Д. Ж.“ЕООД- Кърджали. Това разбрали както
от разговора с работещите на обекта, който били 2 лица, които правели
кърпежи по мазилка на сградата, която вече била положени, както и от
информационната табела на обекта. Първоначално работниците отказали да
окажат съдействие на извършващата се проверка, поради което
проверяващите свидетели се свързали с управителя на фирмата-
жалбоподател, който дошъл на обекта. С негово съдействие двамата работещи
на обекта попълнили декларации относно факти и обстоятелства, свързани с
осъществяваната от тях дейност. Б.Х. сам я попълнил като декларирал, че от
08.06.2021г. работи на обект строителство на жилищна сграда П. за „Д.
Ж.“ЕООД без трудов договор, без да е получил копие от заверено
уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, с работно време
от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя, почивка в работния ден
от един час, при месечно трудово възнаграждение в размер на 650лв.
Проверката продължила и по документи в Д”ИТ”- Кърджали. На 11.06.2021г.
там се явил управителят на дружеството- жалбоподател, който представил
Служебна бележка № * от 07.06.2021г. за проведен начален инструктаж за
безопасност и здраве при работа и Граждански договор от 07.06.2021г.
сключен между „Д. Ж.“ЕООД- Кърджали като възложител и лицето Б.Х. Р.
като изпълнител. Според договора изпълнителят се задължавал да извърши на
2
свой риск мазилка на стени и тавани на 100мсрещу единична цена на
кв.метър от 6,50лв. Изработката да бъде реализирана по проект и с материали
и средства на възложителя. Срокът за изпълнение на работата бил до
07.07.2021г. Плащането трябвало да се извърши окончателно в три дневен
срок от представянето на приемо- предавателен протокол за извършените
работи. При направена служебна справка в регистъра на уведомления за
трудови договори било установено, че с работника Б.Х. Р. нямало сключен
трудов договор, такъв не бил представен и до приключване на проверката. На
база извършената проверка проверяващите свидетели С. и И. съставили
3
Протокол за извършена проверка изх.№ *******/ 25.06.2021г., в който
вписали констатираните от тях нарушения, измежду които е и това за
работника Б.Х. Р. по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Затова
контролните органи приели, че работодателят „Д. Ж.“ЕООД- Кърджали на
07.06.2021г. не е уредил отношенията с работника Б.Р. като трудови, чрез
сключване на трудов договор. По този повод на 28.06.2021г. срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, който той подписал и получил без
възражение. На 07.09.2021г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ наложил
на „Д. Ж.“ЕООД- Кърджали административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500лв. за извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1
ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Л.И. и И.С., на които съдът дава вяра изцяло като
последователни и кореспондиращи си помежду си както и с другите
доказателства по делото; от писмените доказателства- Акт за установяване на
административно нарушение № ****** от 28.06.2021г., ползващ се с
доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ, която не бе оборена;
Протокол за извършена проверка изх.№ *******/ 25.06.2021г., за който няма
данни да е обжалван; Граждански договор от 07.06.2021г. в частта за датата
на започване на работа; Декларация от 10.06.2021г., Регистър на уведомления
за трудови договори; Служебна бележка № */ 07.06.2021г.; както и другите
приети писмени доказателства. При анализа на всички тези доказателства
съдът установява, че лицето Б.Р. по време на проверката на 10.06.2021г., а и
дните преди това считано от 07.06.2021г. е имал работно време, почивки,
работно място, възнаграждение, длъжност, поради което е престирало труд в
проверявания обект като работник. При оценката на гласните доказателства
съдът възприе изцяло като достоверни показанията на свидетелите Л.И. и
И.С., които са очевидци, извършили проверката по работни места и
установили лицето Б.Р. да извършва трудова дейност на строителния обект,
изпълняван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено
лицето да работи на строежа, но и са събрали писмено данни за това от
работника, който декларирал при какви обстоятелства се намира на
проверявания обект, описвайки основни елементи на трудово
4
правоотношение. Показанията на двамата свидетели са последователни,
логични и кореспондиращи помежду си, потвърждават се напълно и от
всички приложени по делото писмени доказателства, измежду които
Декларация от 10.06.2021г., Протокол за извършена проверка изх.№ *******/
25.06.2021г. и АУАН от 28.06.2021г.
Съдът не кредитира представения от жалбоподателя граждански договор
от 07.06.2021г., тъй като противоречи на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, установяващи, че отношенията между „Д. Ж.“ЕООД
и Б.Р. не са гражданскоправни, а трудовоправни. Освен това в този договор не
е посочен обекта, на който следва да се извърши мазилката, поради което
приема че е изготвен единствено за целите на настоящия процес.
По делото е приет Договор за изпълнение на строителни работи от
01.06.2020г. сключен между „Д. Ж.“ЕООД- Кърджали и „Р.“ЕООД-
Кърджали, който обаче не носи никаква информация относно главния факт на
доказване по случая. Това е така, тъй като първо този договор е със срок на
изпълнение от 6 месеца, а и видно от Уведомление с вх.№ ******/
30.08.2019г. ведно с информационна табела, продължителността на работата
на строителната площадка е 18 месеца, които срокове отдавна са били изтекли
към датата на нарушението. Този факт съпоставен с гласните доказателства
събрани от проверяващите служители, че след като работниците от фирма
„Р.“, от които не са доволни, са извикали двамата установени работника
единия от които е и Б.Р., за да направят кърпежите по мазилката, не променя
извода, че двамата работника са в правоотношения именно с възложителя на
обекта „Д. Ж.“ЕООД, а напротив- го потвърждава.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима поради
подаването й от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ гласи, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими
нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна
норма чл.61 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата
5
по делото безспорно се установи, че Б.Р. е предоставял работна сила за
жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от
него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са
приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че
административното нарушение е извършено, тъй като работодателят не е
сключил трудов договор с работника преди постъпването му на работа, с
което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. С оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Д. Ж.“ЕООД на основание
чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или
„глоба” в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ.
Жалбоподателят попада в обхвата на разпоредбата на § 1, т.1 от КТ,
регламентираща кой може да бъде работодател по смисъла на КТ, тъй като
към процесната дата той се явява именно такова, което е наело работници по
трудово правоотношение. Затова законосъобразно е определено, че същият
има качеството на работодател, респ. като такъв е и субект на
административното нарушение. Наложената санкция е минималната по
размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 ал.5
от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт
до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
6
посочената като нарушена правна норма на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ,
както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Именно това са
разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние.
Нарушението се явява доказано, предвид изложените по- горе съображения.
При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на
сключен в писмена форма трудов договор между работодателя и работника,
след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява
нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, подлежащо на административно
наказание. Неоснователен е и доводът на защитата за допуснати нарушения
на процесуалните правила досежно посочване на място на нарушение на имот
различен от собствения на фирмата жалбоподател, тъй като безспорно се
установява по делото че е допусната техническа грешка при изписването на
идентификатора на проверявания обект. Това е така, защото проверяващите
свидетели са извършили проверка по работни места, а и самият управител е
бил там, за което е съставен съответния протокол. Поради това настоящата
инстанция приема, че жалбоподателят е наясно с мястото на нарушението. На
следващо място не приема довода, че в АУАН и НП е посочена дата на
нарушението различна от датата на проверката, тъй като безспорно от
служебната бележка за проведен начален инструктаж и от представения
граждански договор приема, че нарушението по допускане до работа на
работника Б.Р. е извършено именно на 07.06.2021г. Не на последно място
доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел
ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на
дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му
вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена
санкция, както повелява посочената разпоредба. Предвид това, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
7
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, от които
юрисконсултът е взел участие в едно, както и е изготвил и депозирал писмена
защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Г. И.Т.“ със седалище град С., именно
в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Г. И.Т.“) следва да
бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****** от 07.09.2021г.,
издадено от и.д. директор на Дирекция „И.Т.”- Кърджали, с което на
основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на „Д. Ж.“ЕООД с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Кърджали бул.С.С. №
**, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от
КТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Д. Ж.“ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр.Кърджали бул.С.С. № ** да заплати на Изпълнителна агенция
„Г. И.Т.“ гр.С. сумата от 100лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението
му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8