№ 140
гр. Благоевград , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501172 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по жалба на „БНП.П.П.Ф“ С.А.,
Париж, Франция, чрез „БНП.П.П.Ф“ С.А., клон България, представляван от
процесуалния представител юрисконсулт Палазов срещу решение №5796 от
15.07.2020г. по гр.д. №1529 по описа на Районен съд Благоевград за 2019г. В
нея за изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон,
които водят до незаконосъобразност на съдебния акт и обосновават искането
за отмяната му в отхвърлителната част. Направено е и искане за присъждане
на разноски за настоящата инстанция.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от особения представител на
ответника адв. Б., която излага съображения за несъстоятелност на
оплакванията в жалбата. Ето защо застъпва становище за потвърждаване на
решението.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на
чл. 266, ал.1 от ГПК.
1
След анализа на доказателствания материал, решаващият състав прие за
установено от фактическа страна следното :
Ищецът „БНП.П.П.Ф“, С.А., клон България и Г. Г. М. са сключили на
05.07.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
PLUS-13612572, за сумата от 6 200лв. за потребителски цели и за сумата от
2 083, 20лв. застрахователна премия. Уговорено е било заплащането от
кредитополучателя на такса ангажимент в размер на 217 лв. и погасяване на
задълженията с равни по размер 60 брой месечни погасителни вноски от по
265,99 лв. Уговорена е в същия договор обща стойност на плащанията в
размер 15 959,40 лв., годишен процент на разходите – 46,68% и лихвен
процент – 36,93 %. Към договора е приложен и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Видно е от параметрите и условията на договора, че съдържа и
застрахователна клауза, условията по която са детайлизирани в Сертификат
№ PLUS-13612572. Съгласно същия, застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“ са се съгласили, срещу заплащане на застрахователна премия да
застраховат при Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“ по
пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“ ответника Г. Г. М..
Установява се от констатациите на съдебно – счетоводната експертиза,
че ответникът е преустановил плащането на месечни вноски по договора на
20.09.2017 г. Преди това е погасил общо 13 месечни вноски.
Кредиторът е упражнил правото си по договора при неплащане на две и
повече месечни вноски, да направи кредита предсрочно изискуем. Ето защо е
обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 15.06.2018г., към която
дата ответникът е дължал остатъка от заема в размер на 11329,45 лв., от
които: главница 6015,87 лв., договорна лихва 4914,27 лв., обезщетение за
забава 399,31 лв. Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с покана от 15.06.2018г., изпратена чрез лицензиран пощенски
оператор и получена от него лично на 25.06.2018 г.
Експертът, изготвил съдебно-счетоводна експертиза, е установил, че по
кредит с № PLUS – 13612572, на 06.07.2016 г. е била преведена сума по
2
банкова сметка с IBAN BG08UNCR700015217058756 с получател Г. Г. М. в
размер на 5 983 лв. с основание на превода горния договор. Сумата
представлява размера на кредита след приспадане на таксата ангажимент от
217лв.
В заключението са дадени задълженията на кредитополучателя Г. Г. М.
по договора към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.01.2019 г., които са в следните размери: главница – 5807,55 лв.,
възнаградителна лихва – 4914,27 лв., главница застраховка – 208,32 лв., лихва
за забава от 20.10.2017 г. до 30.01.2017 г. – 782,06 лв.
В заключението са определени задълженията на Г.М. по процесния
договор и към датата на изготвянето му, които са, както следва: главница –
5807,55 лв., възнаградителна лихва – 4914,27 лв., главница застраховка –
208,32 лв., лихва за забава от 20.10.2017 г. до 27.02.2020 г. – 1438,79 лв.
Вещото лице е установило, че лихвеният процент на договорната лихва
не е променян за целия срок на договора и е в размер на 36,93 % годишно,
както и че размерът на договорната лихва до датата на предсрочна
изискуемост на кредита -20.10.2017 г. е 0 лв. и размерът на договорната лихва
до датата на предсрочната изискуемост на кредита – 20.10.2017 г. при
приложение на лихвата – законната лихва за забава е 0 лв. Експертът сочи, че
за погасяване на задълженията по договора от страна на ответника са внесени
суми в размер на 3709 лв.
Ищецът е депозирал в РС Благоевград заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника с вх. № 583/30.01.2019 г.,
по което е образувано ч.гр.д. № 248/2019 г. по описа на същия. В това
производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №974 от
31.01.2019г. за следните суми: за сумата 6015,87 лева - главница, за сумата
4914,27 лева –възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017 г. до 20.07.2021
г., за сумата 756,67 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до
14.01.2019г., за погасяване на парично вземане по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта PLUS-13612572, ведно със законната лихва
върху главницата от 30.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 233,74 лева разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50лв. за
3
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл.
47 ГПК, като в двуседмичен срок същият не се е явил в съда, за да получи
книжата си. Предвид на това на заявителя е указано в едномесечен срок да
предяви претенциите си, като депозира искова молба. В срок заявителят е
депозирал искова молба, с която е предявен иск за установяване на
дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 248/2019 г. по описа на
РС Благоевград.
Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав
излага следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 10а ЗПК и чл. 33 ЗПК във вр. с чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
248/2019 г. на РС Благоевград.
Предявените искове са допустими, защото исковото производсво е
инициирано от заявителя в заповедното производство против длъжника в
същото и за първия е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй
като издадената по ч.гр.д. № 248/2019 г. по описа на Районен съд Благоевград
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По отношение на иска за главница, съдът счита, че е основателен, тъй
като се установи от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че
кредиторът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил реално
сумата, чрез банков превод по сметка на кредитополучателя. Последният е
платил 13 месечени погасителни вноски, с които е погасил общо сумата от
3 709, 90лв. Тази сума следва да бъде отнесена изцяло към погасяването на
задължението за главница, защото настоящият състав прима, че клаузата, с
която е определен годишният процент на разходите е нищожна.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК императивно урежда, че
4
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор за
потребителски кредит е посочено само цифровото изражение на годишния
процент на разходите, но не са посочени отделните показатели и параметрите
им, които участват във формулата по приложение №1 към закона за
определяне на ГПР за конкретния договор за кредит. Изложеното прави
съдържанието на договора непълно и неясно по смисъл на цитираната
разпоредба. Последиците от тази неяснота са уредени в чл. 22 от ЗПК, според
който, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от закона
договорът е недействителен. Ето защо и на основание чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Предвид изложеното, от дължимата главница, представляваща сбор
от предоставената сума по кредита и застрахователната премия по клаузата за
застраховка в договора, следва да се извади погасената от длъжника сума от
3 709, 90лв. и остава дължим остатък от 4 573, 30лв. неизплатена главница. За
тази сума искът е основателен и правилно е уважен от първоинстанционният
съд.
Настоящият състав споделя приетото от БлРС, че клаузата за
застраховка в договора за потребителски кредит е нищожна, тъй като т.нар.
сертификат, който урежда конкретните условия по нея и общите условия към
него са изписани със шрифт по – малък от 12, което е видимо и без съдебно –
техническа експертиза. По този начин е реализирана предпоставката за
недействителност на тази клауза по чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК.
Недействителността на тази клаузи обаче не влече недействителност на цели
договор на същото основание, тъй като съдът намира, че процесния договор
за потребителски кредит би бил сключен и без тази част от него. Защитата,
която дава чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК е за потребителя, а клаузата за
застраховка увеличава размера на задължението му за главница без реално да
е получил парична сума във връзка с тази клауза или по – благоприятни
условия по кредита. Ето защо длъжникът би сключил договора и без тази
клауза. За такива хипотези чл. 26, ал.4 от ЗЗД урежда, че нищожността на
5
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Посоченото задължение за остатъка от главницата е изискуемо, поради
настъпилата предсрочна изискуемост по чл. 5 от договора и обявяването й на
длъжника. Поради това и съгласно тълкувателното разрешение на т.2 от ТР
№3 от 27.03.2019г. по т.д. №3/2017г. на ОСГТК размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
Изложените по – горе доводи за недействителност на процесния
договор за кредит обосновават неоснователност на претенцията за заплащане
на възнаградителна(договорна лихва) от ответника.
Ищецът претендира обезщетение за забава на изпълнението,
представляващо законна лихва за забава. Тази претенция, съгласно
цитираното тълкувателно разрешение е основателна от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В казуса началната
дата, от която се дължи тази лихва е датата на уведомяване на длъжника за
настъпването й, която е датата на получаване на поканата от кредитора –
25.06.2018г. Ето защо правилно този иск е уважен от първоинстанционния
съд за сумата от 257, 89лв.
Съразмерно на уважената част от исковете са присъдени и дължимите
разноски за заповедното производство, направени от кредитора. Поради това
обжалваното решение е правилно и в тази част.
С оглед изхода от въззивната провека, която потвърждава изцяло
първоинстанционния акт, ответникът не дължи на въззивника разноски за
настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №5796/15.07.2020г. по гр.д. №1529/2019г. по
описа на Районен съд Благоевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7