Решение по дело №59/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     556          Година  2021,  15.03.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХVІ състав

 

   на 11.01.2021 година

 

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

при участието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ, като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 59 по описа за 2020 година и като обсъди:  

 

 Производство пред първа инстанция.

Образувано е по искова молба от А.Б.К. *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ с адрес на призоваване гр.София, бул.“Македония“№3 за присъждане на обезще­тение в размер на 650 лева, представляващо обезвреда за причинените му иму­ществени вреди от нищожна Заповед №РД-11-1330 от 19.12.2018г., издаде­на от ...на АПИ. Претендираните вреди, в т.ч. и тех­ният размер, както и актът, от който се претендира настъпването на вредите, първоначално са заявени в исковата молба/л.2-6/, впоследствие са уточнени с молба от 29.04.2020г./л.74-75/ и поддържани в първото по делото о.с.з. от про­цесуалния представител адв.М. /л.100/. Претендират се сторените по де­лото разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

За пълнота е необходимо да се посочи, че по отношение на всички останали наведени твърдения в исковата молба, свързани с предявяване на иск срещу АПИ за присъждане на обезщетение в размер на 650 лева, предс­тавляващи причинени имуществени вреди, които са причинени и в резултат на бездействието на служители на АПИ, които не са поддържали през периода, в който ищецът е бил санкциониран, определен пътен участък на автомагистрала „Тракия“, произтичащо от нормите на чл.3 ал.1 и чл.19 ал.2, т.3 от Закона за движе­ние по пътищата/ЗДвП/, производството е прекратено и исковата молба на А.К. в тази и част е изпратена по подсъдност на Районен съд – Стара Загора за образуване на отделно съдебно производство/така Определе­ние №1356/19.08.2020г., постановено по настоящото дело – л.88 и Определе­ние №46/07.12.2020г., постановено по гр.дело №25/2020г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС – л.108-110/.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез процесуа­лен представител – Т.С.– началник отдел „АО“ в ОПУП – Пловдив, правоспособен юриск, в отговора на исковата молба, счита исковата претенция за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира юрис­консултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Шестнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Съгласно новелата на чл.203 АПК/в приложимата редакция/, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуреде­ните въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причи­не­ни от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Според чл.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причи­нени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпъл­нение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действие­то на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.7 ал.1.

Съдът констатира, че ищецът е физическо лице, поради което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а ответник е Агенция „Пътна инфраструктура“, който съобразно новелата на чл.21 ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/ е юриди­ческо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: област­ни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мосто­ве и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. А съоб­разно чл.205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитими­рани да бъдат страни в производство по чл.203 АПК, във връзка с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изво­дът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне пра­во­то на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко куму­ла­тивно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на ад­министративна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между неза­коносъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не мо­же да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл.204 АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите пред­поставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпо­редбата на чл.204 ал.1 АПК, иск може да се предяви след отмяната на адми­нистративния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предви­дено в разпоредбите на ал.3 и 4 АПК, където липсва изискване за предвари­телно произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно ре­шение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204 ал.3 и 4 АПК, нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен админис­тративен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на администрати­вен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на администра­тивна дейност, предварителното установяване на нищожността, респ. незако­но­съобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността.

Необходимо е обаче, в исковото произ­водство сезираният съд да уста­нови нищожността на акта, респ. незаконосъоб­разността на действието или бездействието, което може да стане по два начи­на: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединя­ване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.149 ал.5 АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произ­нася с един съдебен акт. Следователно, за разлика от унищожаемия административен акт, чиято предварителна отмяна по съответния ред има отношение към допус­ти­мостта на иска и към материалното право за обезщетение и представлява положителна процесуална предпоставка за предявяване му/на иска/, то това изискване не важи за нищожните или оттеглените административни актове. В тези случаи сезираният с иска съд се произнася преюдициално със съдебното решение досежно нищожността, съот­ветно незаконосъобразността на оттегления административен акт или дейст­вието/бездействието. В този смисъл настоящият иск се явява процесуално допустим за разглеждане.

В случая от ищеца се претендират имуществени вреди, които се твърди, че са произтекли от нищожен административен акт – Заповед №РД-11-1330/ 19.12.2018г., издадена от инж.Д.А. - ...на АПИ. Както вече беше посочено и по-горе, нищожността на посочения по-горе административен акт като една от материалноправните предпоставки за анга­жиране отговорността на общината за вреди по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, следва да бъде установена/в мотивите/ в настоящото съдебно производство, образувано по предявения от К. иск за обезщетение/чл.204 ал.3 АПК/.

За разрешаването на настоящия правен спор следва да бъде съобра­зено, че за да е нищожен един административен акт, същият трябва да е засег­нат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо остава­нето му в правната действителност. Нищожният административен акт не пораж­да никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна при­вид­ност, когато съдът констатира такъв акт, следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомо­щие за това дават разпоредбите на чл.168 ал.2 и ал.3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл.149 ал.1 - 3. В този смисъл е разпоредбата на чл.149 ал.5 АПК, според която административ­ните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните /недействителните/ актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока/дефекта/, от който са засегнати. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикал­ни, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъщест­вуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Най-общо в правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност за административния орган и неспаз­ването на установената форма във всички случаи води до нищожност на адми­нистративния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати.

Преди да бъде извършена преценката за нищожността на Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г., издадена от инж.Д.А. - ...на АПИ, е необходимо да се установи какъв е видът на този админист­ративен акт, доколкото от ищеца се твърди от една страна, че представлява общ административен акт, а от друга – общ нормативен административен акт.

Общи, съгласно разпоредбата на чл.65 АПК, са административните акто­ве с еднократно правно действие, с които се създават правила или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неоп­ределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. А съгласно чл.75 АПК, нормативните административни актове са подзаконови администра­тивни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно дейст­вие, издават се по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, имат наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет и във всеки нормативен административен акт, с изключение на нор­ма­тивните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.

Изследвана в контекста на посочените характеристики за общ и норма­тивен административен акт, Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г., издадена от инж.Д.А. - ...на АПИ, безспорно предс­тав­ля­ва общ, а не нормативен административен акт.

Това е така, защото основният критерий за видовото разграничаване в случая се намира в съдържанието и в правното действие на акта – дали отна­ся­щият се до неопределен, но определяем брой адресати акт има спрямо тези адресати еднократно правно действие, като създава за тях конкретни права или задължения или непосредствено засяга права, свободи и законни интереси /чл.65 АПК/ или неговото правно действие е многократно, произтичащо от това, че съдържа правни норми и се отнася за неопределен и неограничен брой адресати/чл.75/.

На първо място заповедта е отправена към неопределен, но определяем брой адресати/тези, които преминават през участъка от км 168+000 до км 208+100 – ляво и дясно платно на АМ“Тракия“/, на следващо място, тази запо­вед има еднократно правно действие – само в  рамките на срока, посочен в сама­та заповед/от датата на подписване на протокола по т.2 до 31.03.2019г./. Обстоятелството, че дадени лица многократно могат да бъдат засегнати от въведеното ограничение/като многократно минават през въпросния участък/, не води до извод, че заповедта има многократно действие и се явява нормативен акт, още повече, че това многократно действие не произтича от съдържащи се в заповедта правни норми. Това е така, защото заповедта има конкретен харак­тер, ограничен срок на действие/от датата на подписване на протокола по т.2 до 31.03.2019г./ и е издадена по определен конкретен повод – на основание чл.9 ал.3 и ал.5 ЗП във връзка с планиране и извършване на СМР, поради което и следва да се приеме, че е общ, а не нормативен административен акт.

От събраните по делото доказателства, ангажирани както от страна на ищеца, така и представени от ответника, се установява, че Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г., подписана от инж.Д.А. - ...на АПИ, е издадена на основание чл.9 ал.3 и ал.5 ЗП, чл.165 ал.1 т.8 ЗДвП и чл.81 ал.1, т.1 от Наредба №3/16.08.2010г. за временна организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни рабо­ти по пътищата и улиците, както и в изпълнение на решение на Управителния съвет на АПИ, обективирано в Протокол №20952/18.12.2018г.

С други думи казано заповедта е издадена в производство по въвеждане на временна организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.

Условията и редът за създаване на временна организация и безопасност на движението/ВОБД/ при извършване на строителни и монтажни работи/СМР/ по пътища и улици, видът и начинът на поставяне на пътна маркировка, пътни знаци, пътни светофари и други средства за сигнализация, са определени в Наредба №3 от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността на дви­жението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство­то, обн., ДВ, бр.74 от 21.09.2010г., изм. и доп., бр.34 от 12.05.2015г., в сила от 18.05.2015г., наричана по-долу за краткост само Наредбата.

Съгласно чл.4 ал.1 от Наредбата, възложителите на СМР по чл.1 ал.1 отговарят за изработването и съгласуването на проекта за ВОБД в случаите на дълготрайни СМР, включително и за СМР по чл.151 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, като Проектът за ВОБД се изработва и съгласува при усло­вията и по реда на глава седма/ал.2/ и се изпълнява въз основа на договор меж­ду възложителя и лицата, които извършват СМР. Лицата, които извършват дълготрайни СМР, отговарят за поставянето и поддържането на сигнализация­та в съответствие с проекта за ВОБД и за премахването й след отпадане на необходимостта от нея/ал.3/.

Съгласно чл.76 ал.1 от Наредбата, при извършване на дълготрайни СМР се изработва проект за ВОБД. А съгласно чл.78 ал.1 от същата наредба, преди започване на дълготрайни СМР се изработва работен проект за ВОБД, който работен проект, съгласно ал.2 се внася за становище в ОД на МВР и в съот­ветното ОПУ за работен участък на републиканки път.

Работният проект за автомагистрали, съгласно чл.80 ал.1, т.1 от Наред­бата се съгласува най-малко 15 дни преди започване на работите с АПИ и със службите за контрол на МВР.

И най-сетне, както предписва правилото на чл.81 ал.1 от Наредбата,  органът по чл.80, съгласувал ВОБД, с изключение на службите за контрол на МВР, издава заповед за въвеждане и поддържане на ВОБД, с която се указват временният режим на движение, срокът на действие на ВОБД и съставът на Комисията за приемането на временната организация и за нейното премахва­не. Именно на това основание е издадена и обсъжданата тук Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г., подписана от инж.Д.А. - ...на АПИ.

От цитираните по-горе правни норми се следва извод, че за да е изда­дена от компетентен орган заповедта за въвеждане и поддържане на ВОБД, следва да е издадена от органа по чл.80 от Наредбата, съгласувал ВОБД, или иначе казано АПИ.

АПИ обаче, съгласно чл.21а ал.1 ЗП се ръководи от управителен съвет. И съгласно чл.21в ал.1 ЗП, Управителният съвет взема решенията, посочени в т.1 до т.10, както и други решения, свързани с оперативното ръководство и дей­ността на Агенцията/ал.2/, които решения, съгласно ал.3 се вземат с мнозинст­во от членовете му. Съгласно чл.8 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“/Правилника/, Управителният съвет се състои от председател и двама членове, като същият е колегиален орган по чл.19 ал.4 от Закона за администрацията/ЗА/. И най-сетне, съгласно чл.10 ал.1, т.23 от Правилника, Управителният съвет на агенцията взема решения за издаване на общи и индивидуални административни актове, като със свое решение може да възложи на ...други функции и задачи по ръководството и управлението на агенцията, доколкото не противоречи на нормативен акт/така чл.10 ал.2, т.5 от Правилника/.

От данните по делото се установява, че със свое решение по т.1.1, обек­тивирано в Протокол № 20952/18 от 18.12.20218г., взето с мнозинство от него­ви­те членове, Управителният съвет на АПИ е приел, предложението, направе­но в доклада на инж. Р., по т.1.2 е възложил на дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ да изготви заповед за изменение на заповед №РД-11-913/27.09.2018г. за временна организация и безопасност на движението за ограничение на скоростта на движение на 90 км/час в участъка от км 168+000 до км 208+100 – ляво и дясно платно на АМ“Тракия“, като срокът на действие бъде удължен до 31.03.2019г. и в т.1.3 е възложил на инж.Д.А.- ...на АПИ да подпише заповедта по т.1.2 от решението/л.97-98/, поради което и следва да се приеме, че като орган по смисъла на чл.80 от Наред­бата, който е съгласувал ВОБД, Управителният съвет на АПИ е взел решение за издаване на заповед по чл.81 ал.1 от Наредбата, като е възложил на конкретен ...да я подпише, поради което и следва да се приеме, че Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г., подписана от инж.Д.А. - ...на АПИ, е издадена от компетентен орган.

Същата е издадена и в предвидената от закона/чл.81 ал.1 от Наредбата/ форма и съдържа визираните в чл.59 ал.2 т.1-6 и т.8 АПК, субсидиарно прило­жими на основание чл.74 АПК, изисквания.

Действително липсва информацията по чл.7 пред кой орган и в какъв срок актът може да бъде обжалван актът, с оглед на значението за защитата на накърнените субективни права на адресатите, но липсата на тази информация е санкционирана с изрично удължения срок на оспорване по чл.140 АПК, във връзка с чл.184 АПК, поради което и не може да се отрази по какъвто и да било начин на валидността и законосъобразността на акта, още по-малко до степен нищожност.

С оглед на всичко, изложено до тук, се следва извод, че Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г., подписана от инж.Д.А. - ...на АПИ, е издадена в предвидената в закона форма и от компетент­ния за това орган, поради което и не е нищожна.

Във връзка с наведените възражения за допуснати съществени наруше­ния на административнопроизводствените правила, е необходимо да се посо­чи, че дори и да са допуснати такива, те биха довели до незаконосъобразност, а не до нищожност на издадена заповед. Действително, по делото липсват доказателства за спазване разпоредбите на чл.66 ал.1 и 2 АПК за откриване на производството по издаване на заповедта чрез средствата за масово осведо­мяване, включващо и основните съображение за издаване на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Няма данни и за спазване разпоредбите за участие на заинтересовани лица - чл.67, 68, 69, 71 АПК, нито пък чл.72 АПК относно съобщаването на акта. В настоящото произ­водство обаче съдът не е сезиран с жалба против заповедта, а следва преюди­циално в исково производство да установи нейната нищожност, каквато, както вече се посочи, не се констатира да е налице.

Или, не е налице първият от елементите на фактическия състав, за да мо­же да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а именно твърдяната нищожност на Заповед №РД-11-1330/19.12. 2018г., подписана от инж.Д.А. - ...на АПИ, което е самостоятелно основание исковата молба да се отхвърли.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице следващата кумулативна предпоставка за ангажиране отговорност­та на АПИ, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между твър­дяната като нищожна заповед и настъпилата вреда.

По отношение на заплатената сума в размер на 650 лева в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено в автоматизирано техническо средство или система Серия К №2619330, съдът констатира, че не е налице причинена имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г., подписана от инж.Д.А.- ...– ...на АПИ. Това е така, защото пряка последица озна­чава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вреди, ако не бе издадена твърдяната нищожна заповед, с която е въведено ограничение до 90 км/час. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъп­ваща последица от вредоносния резултат, т.е., които са следствие от твър­дяното като нищожно въведено ограничение на скоростта.

Ясно е, че в социалната действителност постоянно се осъществяват /възник­ват, изменят се, престават да съществуват/ множество обществени отношения, които имат връзки помежду си, поради което може да се обобщи, че на тази база всички обществени отношения са свързани по някакъв начин помежду си. В дадения случай обаче, нас не ни интересува „всеобщата връзка“ между фактите и обстоятелствата, а конкретната обусловеност, която даден факт или обществено отношение имат към друг факт или обществено отно­шение, определящи ги като „причина към следствие“, т.е. интересува ни една непосредствена и пряка връзка, като тя в случая се определя при деликтната отговорност още и като „условие, без което не може“/conditio sine qua non/.

Въпросът колко непосредствена и пряка да е тази връзка е винаги конкретен, предопределен от степента на зависимост между фактите от тази социална действителност, поради което преценката за това дали извършените от ищеца разходи в размер на 650 лева – заплатена глоба, наложена с Елект­ронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено в автоматизирано техническо средство или система Серия К №2619330, е последица от твър­дяното като нищожно въведено ограничение на скоростта на движение на 90 км/час или от предприети, респ. непредприети от него действия по оспорване на този електронен фиш по реда на ЗАНН, следва да се предопредели, като се даде отговор какво представлява последното.

Безспорно е, че съдебното производство е средство за реализиране на определени обществено значими интереси, в случаи на незаконосъобразно развитие на обществените отношения, регулирани от правото, и в този смисъл про­цесът е едно целесъобразно средство, призвано да брани от неправо­мерното осъществяване на права и задължения.

Тук е мястото да се посочи, че ищецът К. е разполагал с правната възможност, която му предоставя чл.59 ЗАНН, а именно да обжалва пред съот­ветния районен съд издадения му електронен фиш, като в това производство изложи всичките си възражения във връзка с незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателната му отговорност, в т.ч. и че въведеното огра­ничение е незаконосъобразно. Такива възражения обаче от приложените по делото преписи на съдебни актове не се установява да са били изложени. Вместо това, а именно да организира адекватно своята защита в хода на административнонаказателното производство и да докаже твърденията си, че незаконосъобразно е бил санкциониран/каквото доказване от съдебната прак­тика по касузи като този се констатира, че са сторили други лица, т.напр. с Решение №260040/18.02.2021г., постановено по АНД №27/2021г. по описа на РС-Чирпан, Решение №260036/17.02.2021г., постановено по АНД №391/2020г. по описа на РС-Чирпан, Решение №260073/02.02.2021г., постановено по АНД №1601/2020г. по описа на РС-Стара Загора и др.под., вкл. и решенията на каса­ционния съд по тях/, едва след като елект­ронният фиш е бил потвърден, както от районния съд, така и касационната инстанция, сега К.(който и сам е адвокат) претендира заплатената от него глоба, наложена му с влязъл в закон­на сила електронен фиш, издаден в едно проведено административнонаказа­телно производство, да му бъде репарирана от ответника в настоящото произ­водство.

При това положение, съдът приема, че ищецът търпи вреди от собстве­ните си действия, респ. бездействия. С други думи казано, в случая причинната връзка е опосредена от действията и/или бездействията на ищеца, респ. от поста­новения неблагоприятен за него съдебен акт, поради което е не се явява пряка. С други думи казано, претърпените вреди в размер на 650 лева, според настоящия съдебен състав, се дължат изключително на поведението на ищеца, доколкото не е организирал адекватно своята защита, а съгласно чл.5 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено, поради изключителна вина на пострадалия, обез­щетение не се дължи.

Независимо от гореизложеното, по отношение на претендираните иму­ществени вреди в конкретния случай се констатира от приобщените по дело­то доказателства, че имуществото на ищеца К. се е намалило със сумата в размер на 650 лева, заплатена в изпълнение на влязло в сила съдеб­но решение, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нару­шение, установено в автоматизирано техническо средство или система Серия К №2619330. Или, може да се приеме, че налице една от кумулативните пред­поставки – причинена вреда, но относно нейния размер следва да се посочи, че така наложеното му наказание е било за управление на МПС с превишение на скоростта от 58 км/ч, ограничена със спорната заповед до 90 км/ч, т.е. устано­вено е управление на МПС със скорост от 148 км/ч. При това положение и следва да се приеме, че дори скоростта да не е била ограничена до 90 км/ч, ищецът е управлявал МПС отново със скорост, превишаваща разрешената така­ва за движение по автомагистрали, а именно 140 км/ч и отново би бил санкциониран и би понесъл вреди, поради което и дори да беше установено, че са налице останалите кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на АПИ, то искът му би бил недоказан по размер.

В заключение следва да се посочи, че доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на посочените предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вре­дите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс/ГПК/. Според чл.8 ал.2 ГПК, стра­ните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказа­телства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да уста­нови фактите, на които основава своите искания или възражения.

В настоящия случай ищецът, комуто е доказателствената тежест, въпре­ки дадените указания, не представи доказателства, от които да се установи по безспорен начин наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отго­ворността на АПИ.

Всичко, изложено по-горе, обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на така предявената претенция като неоснователна.

По разноските.

С оглед изхода на спора, в полза на АПИ, на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ във връзка с чл.24 от Наредбата за правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., ХVІ състав:

Р      Е      Ш      И

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Б.К. *** иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на при­зоваване гр.София, бул.“Македония“№3 за присъждане на обезщетение в размер на 650 лева, представляващо обезвреда за причинените му имущест­вени вреди от нищожна Заповед №РД-11-1330 от 19.12.2018г., издадена от ...на АПИ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.Б.К. *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес на призоваване гр.София, бул.“Македония“№3 разноски в размер на 100/сто/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :