Решение по дело №1507/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             Номер                       Година   30.03.2020             Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                    XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети февруари                                                                                               Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.              

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1507 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът Е. твърди в исковата си молба, че на 03.07.2018 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си от ответницата. Било образувано ч.гр.д. № 3434/2018 г. на СтРС и издадена заповед, която й била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това предявявал процесните искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. В качеството му на краен снабдител, продавал съгласно чл. 98а ЗЕ ел.енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива през процесния период били общите условия на договорите му за продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от същите, те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта му. Съгласно чл. 94а ЗЕ, крайният снабдител осигурявал снабдяването с ел. енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към ел.разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг доставчик. До този момент ответницата не била упражнила правото си на промяна на доставчика и имала качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, който бил присъединен на ниво ниско напрежение, което било видно от представените по делото фактури. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ, поел задължение да снабдява с ел. енергия обекта й с ИТН 2052823 в -. За нея бил открит клиентски номер **********. Тя от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 ОУ, се задължила да му плаща задълженията си, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ, при неплащане в срок дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ й доставил на обекта, за периода 09.11.2016 г. - 08.02.2017 г., ел.енергия на обща стойност 233.14 лева, която до момента не му платила. Поради забава в заплащането й, му дължала и 34.31 лева мораторни лихви за периода 28.12.2016 г. - 02.07.2018 г. Те се изчислявали по всяка фактура отделно за период от падежа й до образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 233.14 лева за консумираната от обекта й ел.енергия от 09.11.2016 г. до 08.02.2017 г., с 34.31 лева лихва за забава от 28.12.2016 г. до 02.07.2018 г. и законна лихва върху главницата от 03.07.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3434 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски. С молба от 29.01.2020 г. пълномощникът му признава, че след образуване на настоящото дело, ответницата извършила плащане по сметката му, с което погасила изцяло главницата и лихвата, както и сторените в заповедното производство разноски, поради което моли да се отхвърлят исковете му за съществуване на процесните вземания и му се присъдят разноските по настоящото дело (л. 45).

 

Ответницата Д.Д.А., чрез назначения й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество, като се отхвърли искането на ищеца да му се присъдят разноските по делото, тъй като не било доказано твърдението му, че исковите суми, за които били издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, били платени от нея след завеждане на настоящото исково производство.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

За процесните вземания ищецът е подал на 04.07.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 3434/2018 г. на СтРС, по което на 13.07.2018 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 07.03.2019 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, който поради това се считат предявени на 04.07.2018 г., когато е подал заявлението си за издаване на заповедта срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

Не е спорно между страните, а се установява и от представените от ищеца и неоспорени от особения представител на ответницата фактури, че страните са сключили при представените, публично известни общи условия, договор за продажба на ел.енергия за битови нужди до собствения на ответницата апартамент -, с ИТН 2052823 (л. 4-6 и 70-93). По силата му ищецът се задължил да снабдява и продава на ответницата ел.енергия, която да й доставя до този й апартамент/обект, а тя се задължила да му я плаща веднъж месечно, в срок до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от общите условия – л. 71-73). Няма данни този договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).

 

По силата му ищецът доставил и продал, а ответницата ползвала на посочения обект/апартамент ел. енергия за исковия период от 09.11.2016 г. до 08.02.2017 г., по фактури №№ **********/14.12.2016 г., № **********/16.01.2017 г. и № *********/16.02.2017 г., на обща стойност 233.14 лева с ДДС, която е следвало да му плати на посочения във всяка от тях падеж/срок за плащането й – 10 дни от издаването й (л. 4-6).

 

При това положение, въпреки неоснователните доводи за противното на особеният й представител в хода на делото по същество, тежестта да докаже по делото пълно и главно, тоест несъмнено, че е изпълнила точно тези свои насрещни и изискуеми от посочените в тези фактури падежи парични задължения към ищеца, и му е платила цените на тази доставена й ел. енергия по тези фактури, лежи по делото върху ответницата (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая денят за плащане на всяка от тях е определен в чл. 18, т. 2 от общите условия на сключения от страните при същите договор – 10 дни от издаването й, а паричното задължение за плащането им е носимо, а не търсимо (чл. 68, б. „а“ ЗЗД). Поради това именно ответницата носи тежестта да докаже пълно и главно по делото деня на тяхното плащане, респективно, че му е платила същите цени изцяло и без забава до 11-ят ден от издаването на всяка от тях и без покана (чл. 27, ал. 1 ОУ и чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). По делото обаче няма данни същата да е платила при настъпването на падежа съответно на 27.12.2016 г. на дължимата се от нея цена от 86.27 лева на доставената й от ищеца ел. енергия по фактура № **********/14.12.2016 г., на 27.01.2017 г. на дължимата се от нея цена от 126.31 лева на доставената й от ищеца ел. енергия по фактура № **********/16.01.2017 г., и на 27.02.2017 г. на дължимата се от нея цена от 20.56 лева на доставената й от ищеца ел. енергия по фактура № **********/16.02.2017 г. (л. 4-6). А е очевидно, че тези падежи са настъпили преди подаване от ищеца след това на 04.07.2018 г. на заявлението му за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК и образуване на настоящото дело според фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това му дължи за претендираните периоди съответно от 28.12.2016 г. до 02.07.2018 г., от 28.01.2018 г. до 02.07.2018 г. и от 28.02.2017 г. до 02.07.2018 г., мораторни лихви в размер на законната лихва за забава в плащането на тези цени по тези фактури за исковия период от 28.12.2016 г. до 02.07.2018 г., в който пориод и ищецът ги претендира с предявения иск (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).         

 

С молбата си от 29.01.2020 г. по делото обаче пълномощникът му признава неизгодния за него факт, че след образуване на настоящото дело ответницата е извършила плащане на тези суми по сметката му, с което е погасила изцяло главницата и лихвата, предмет на исковете му по делото, както и сторените от него разноски в заповедното производство (л. 45). Тъй като този факт е неизгоден за ищеца, а по делото няма други, които да го опровергават, съдът го намери за осъществен именно от това признание за неговото осъществяване (чл. 175 ГПК). Доколкото обаче това плащане е от значение за съществуването на тези вземания, съдът следва да го вземе предвид, независимо, че е настъпило в хода на делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Със същото ответницата е погасила изцяло процесните вземания на ищеца за тези претендирани от него с процесните искове цени по процесните фактури в общ размер от 233.14 лева главница, с 34.31 лева мораторна лихва от 28.12.2016 г. до 02.07.2018 г., и  законна лихва за забава върху тази главница от 04.07.2018 г. до изплащането й. Поради това тези вземания несъществуват към релевантния момент на приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това следва да се отхвърлят, като неоснователни и предявените по делото искове за признаване на тяхното съществуване по отношение на нея (чл. 422, ал. 1 ГПК). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

Независимо обаче, че исковете за съществуване на процесните вземания следва да се отхвърлят, като неоснователни, сторените от ищеца разноски по делото в общ размер от 325 лева (от които 75 лева внесена за производството д.т., възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минималния размер от 100 лева по чл. 26 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт и 150 лева внесено възнаграждение за особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата, но не и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер от 75 лева, защото за същите пълномощникът му признава в молбата си от 29.01.2020 г., че ответницата му платила), следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, защото, въпреки неоснователните доводи за противното на особеният й представител в хода на делото по същество, именно тя носи с оглед изложеното тежестта да докаже, че е платила претендираните с тях и изискуеми от преди подаване в съда на 04.07.2018 г. на заявлението на ищеца за издаване на заповедта за тяхното изпълнение по чл. 410 ГПК, и обрауване на настоящото дело с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, вземания, до настъпване на техните падежи за плащането им преди образуване на делото, а в същото се установи, че те са погасени от нея чрез плащане едва в хода му. Поради това същата е дала повод за завеждането му и му дължи, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, всички тези сторени от него разноски по същото (Р 124-1957-IV г.о., Опр 605-2002–II г.о., Опр 475-2005 г.–II т.о., т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е.Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Д.Д.А., с ЕГН **********, с адрес ******, че му дължи сумата от 233.14 лева за главница от неплатена цена по общи условия на договорите му за продажба на електрическа енергия и чл. 98а ЗЕ, за доставена в периода от 09.11.2016 г. до 08.02.2017 г. електрическа енергия по партидата й с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление: -, ИТН 2052823, с 34.31 лева обезщетение за забава от 28.12.2016 г. до 02.07.2018 г., и законна лихва върху главницата от 04.07.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 1941/13.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3434 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОСЪЖДА Д.Д.А. с п.с., да заплати на Е.Е. с п.а., сумата от 325 лева за разноски по настоящото дело.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: