М О
Т И В И
към присъда по
НОХД N 4006
по описа за 2017
год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу С.П.С. за това, че:
На 09.04.2016г. по главен път 9004 от с.р.
посока гр.б., обл.в., при управление на моторно
превозно средство лек автомобил „ф.ф." с рег.№В
30-15 ВС нарушила правилата за движение, а именно чл.16, ал.1,т.1 от Закона за
движение по пътищата „На пътното платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне" и чл.20, ал.1 от Закона за движение по
пътищата „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват", чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението" и причинил по непредпазливост средни
телесни повреди на повече от едно лице, на Д.Д.Д. средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на дясната предмишница,
което е обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за период
от около 3-4 месеца, средна телесна повреда изразяваща се в счупване на тялото
на дясна бедрена кост, което е обусловило трайно затруднение на движенията на
десния крак за около 12 месеца и средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на десния ацетабулум - главулечната
ямка /който е локализиран в дясната хълбочна кост/,
което е обусловило трайно затруднение на движенията на същия крак за около 12
месеца и на И.И.И. средна телесна повреда изразяваща
се в счупване на дясна лакътна кост, което е
обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за около 2 и
половина - 3 месеца като деянието е извършено в пияно състояние, а именно с
концентрация на алкохол в кръвта 3,29 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза №482/11.04.2016г. на МБАЛ „Св.А." Ад гр.в..
– престъпление по чл. чл.343, ал.3,пр.1, пр.4,б."а" вр.ал.1,б."б" вр.чл.342,
ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство са конституирани в качеството на частни
обвинители пострадалите Д.Д.Д. и И.И.И..
В хода на съдебното следствие на
основание чл. 287 ал. 1 от НПК е допуснато изменение на обвинението досежно посоката на движение на процесния
автомобил, управляван от подсъдимия, посочена в диспозитива
на обвинителния акт, както и по отношение съвкупността от причинените на ЧО Д.Д. телесни повреди, като е включена към посочената
съвкупност и средната телесна повреда, изразяваща се в деформация със
значително хлътване на дясната подбедрица,
загрозяващо външния вид на десния долен крайник и представляващо обезобразяване
на части на тялото на пострадалата.
Производството по делото е продължило по
измененото обвинение по отношение на подс. С., а
именно за това, че:
На 09.04.2016г. по главен път 9004 в
посока от гр. б. към с. р., обл.в., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „ф.ф."
с рег.№*** нарушил правилата за движение, а именно чл.16,
ал.1,т.1 от Закона за движение по пътищата: „На пътното платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне", чл.20, ал.1 от Закона
за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват" и чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението" и причинил по
непредпазливост средни телесни повреди на повече от едно лице, на Д.Д.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясната предмишница, което е обусловило трайно
затруднение на движенията на дясната ръка за период от около 3-4 месеца, средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на тялото на дясна бедрена кост, което
е обусловило трайно затруднение на движенията на десния крак за около 12
месеца, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на десния ацетабулум - главулечната ямка /който е локализиран в дясната хълбочна кост/, което е
обусловило трайно затруднение на движенията на същия крак за около 12 месеца,
средна телесна повреда, изразяваща се в
деформация със значително хлътване на дясната подбедрица,
загрозяващо външния вид на десния долен крайник и представляващо обезобразяване
на други части на тялото и на И.И.И. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна
кост, което е обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за
около 2 и половина - 3 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние, а
именно с концентрация на алкохол в кръвта 3,29 на хиляда, установено по
надлежния ред с протокол за химическа експертиза №482/11.04.2016г. на МБАЛ „Св.А." АД гр.в. - престъпление по чл.343, ал.3,
пр.1, пр.4, б."а" пр. 2, вр.ал. 1,
б."б" пр. 2, вр.чл.342, ал.1 от НК,
В хода на съдебните прения,
представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и
правната квалификация посочени в обвинителният акт. Сочи се, че твърденията на подс. С., че е управлявал процесното
МПС – л.а. ф.ф. в посока от с. р. към гр. б. не се
подкрепя от доказателствата по делото. Излага се становище, че видно от
приобщената в хода на съдебното производство тройна САТЕ се установява, че
подсъдимият е управлявал процесното МПС със скорост,
надхвърляща допустимата такава за съответния пътен участък, както и че същият е
навлязъл в насрещното пътно платно, където е настъпил удара с управлявания от
св. И. л.а. ф.г.. Пледира, че от доказателствата по делото е безспорно
установено, че подсъдимият е управлявал л.а. ф.ф. към
момента на настъпване на инкриминираното
събитие със значително количество алкохол в кръвта, а именно от 3,29 на хиляда.
Пледира да се кредитира комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, видно от която
подсъдимият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като същият е
бил в тежка степен на алкохолно опиване към момента на извършване на деянието.
Излага се становище, че вредната употреба на алкохол, характерна за личността
на подсъдимия, установена със СППЕ, следва да бъде съобразена като отегчаващо
отговорността на лицето обстоятелство. Иска се на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ към средния размер , което да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим, както и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от пет години.
В хода на съдебните прения процесуалният
представител на ЧО Д.Д. – адв.
В.Н. пледира, че процесният случай е изключително
тежък, както с оглед причинения противоправен
резултат, така и с оглед поведението на подсъдимия, който се твърди, че не
показва по никакъв начин разбиране и съпричастност към причинените на
пострадалите вреди. Пледира, че случаят е особено тежък с оглед последиците от
деянието. Поради изложеното се иска на същия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от седем години, както и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“.
Процесуалният представител на ЧО И. - адв. Д. пледира,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъщественото
от подсъдимия деяние, описано в обвинителния акт. Твърди се, че от показанията
на св. С., св. С., показанията на пострадалите и приобщените АТЕ безспорно се
установява, че посоката на движение на л.а. ф.ф. е
управлявано от подсъдимия в посока от гр. б. към с. р.. , съотв.
същият е навлязъл в насрещната лента за движение с изключително висока скорост
от 115 км/ч, съотв. механизмът на произшествието е
безспорно установен в хода на съдебното производство Липсата на критично
отношение от подсъдимия към извършеното деяние се сочи като отегчаващо
отговорността обстоятелство. С оглед причинените сериозни последици за здравето
на св. Д., които се сочи че са ограничени единствено да кръга на средните
телесни повреди единствено поради своевременната медицинска намеса и предвид
личността на подсъдимия, за когото се твърди, че неглижира
нормативните правила, установени в страната, се иска на същия да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ над средния размер, както и „Лишаване от право
да управлява МПС“ в максимален срок.
Защитникът на подсъдимия – адв. А., пледира, че заетата от подсъдимия оправдателна
позиция не следва да се кредитира в
негова вреда, доколкото негово право е
да дава обяснения по делото отричащи обвинителната теза. Оспорва се експертното
заключение досежно възможността подсъдимия да се е
намирал на мястото на събитието в инкриминирания момент, в посока на управление
гр.б.-с. р.. Пледира да се кредитират показанията на един от полицейските
служители, според който върху пътното платно, в което според обвинителния акт
се е движил автомобила, управляван от подсъдимия, е било налично пропадане на
пътя, което би могло да е наложило заобикаляне на препятствието чрез навлизане
в насрещното движение. Оспорва се направената от адв.
Н. квалификация на деянието като особено тежък случай. Моли за оправдателна
присъда, като твърди, че в хода на наказателното производство не са събрани
безспорни доказателства за наличието на виновно поведение осъществено от
подсъдимия. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия се пледира да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ към минималния размер, което да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок.
Съдът
като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе
предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 09.04.2016г. свид.
И.И. и приятелката му - свид.Д.Д. решили да посетят майката на последната, която живеела в
гр. гр.б.. За целта двамата тръгнали от гр.в. около 16,00ч., с автомобил „ф.г."
с рег.№***, управляван от свид.И.. Св.
Д. пътувала на предна дясна седалка. Първоначално
св. Доойчева и св. И. решили да стигнат до гр. б.
като ползват ферибота. Затова се
придвижили по крайезерния път и пристигайки на място
установили, че за ползване на ферибота има много чакащи автомобили. Изчакали
около 15 минути и решили да се откажат от ползване на ферибота и да се придвижат
до гр. б. по път 9004.
Междувременно около 16.00 ч. подс. С. напуснал
работното си място, където изпил около 300 г ракия, след което се прибрал в
дома си в с.р. с управлявания от него л.а. „ф.ф.“ с
ДК№ ***. След това решил да посети близкия магазин, където
бил обслужен от св. Я. К. в качеството
й на продавач. От същата закупил цигари
и бира в кутия. На К. й направило впечатление, че подсъдимият е във видимо
нетрезво състояние и залитал. Тя забелязала, че след като напуснал магазина,
подсъдимият се качил в управлявания от него л.а. „ф.ф.“
и се насочил към изхода на града. След като напуснал с.р., около 16.30 ч.
подсъдимият се насочил към гр. б. по неустановени причини. По делото не е
установено каква е била целта на пътуването му и кога е предприел връщане, но е
констатирано, че около 17.00 ч. същият пътувал към дома си по път 9004, като управлявал л.а. „ф.ф.“ в посока от гр. б. към с. р.. Докато шофирал
подсъдимият отпивал от бирата, закупена
в с. р.. Преди разклона за местност „Б. В.“, зад автомобила на подсъдимия се движел л.а.,
управляван от св. С.. Същият бил придружаван от съпругата си – св. Ж.С.. На
съпрузите им направило впечатление, че л.а. ф.ф. се
движи със сравнително ниска скорост от 40-50 км/ч като извършва неправилни маневри, навлизайки периодично
в платното за насрещно движение. Когато
настигнал л.а. ф.ф., в близост до разклона на
местност „Б. В.“,
св. С. подал ляв мигач с цел да предприеме изпреварване на превозното средство,
управлявано от подсъдимия. Непосредствено след това обаче, подсъдимият рязко
ускорил скоростта на управлявания от него автомобил и последния бързо се
изнесъл напред към предстоящия лек десен
завой на пътя движейки се със скорост от
около 115 км/ч.
В този момент по път 9004 в посока с.р.
– гр. б. непосредствено преди отбивката за местност
„Б. В.“
се движел л.а. ф.г., управляван от св. И. със скорост около 73 км/ч. Пътното платно в този район се състояло от
две ленти за движение с обща широчина 6,80м. Времето било ясно, без мъгла, а
пътят бил сух.
След като превозното средство,
управлявано от подсъдимия попаднало в зоната на десния завой, същото навлязло в
насрещната пътна лента на около 30м пред л.а., управляван от пострадалия И.. Поради близкото разстояние св. И. нямал
време за реакция и не успял да предотврати удар с л.а. „ф.ф.,
който настъпил в пътната лента за движение в посока от с. р. към гр. б..
Настъпилият удар бил челен ексцентричен, в предната дясна част на двата
автомобила, на около 5,53м от десния
край на пътното платно в посока гр. б. – с. р.. Инерционните сили, възникнали
при удара, създали моменти, завъртащи всеки от автомобилите около масовия им
център в посока на часовниковата стрелка. Вследствие на удара автомобилът
управляван от свид. И. се завъртял, като продължил
движението си в посока гр. б., пресякъл лентата за движение в посока с. р. и спрял в тревната площ с предната си част
обърната в посока с.р.. Превозното средство управлявано от подс.
С. продължило движението си в посока с. р. и спряло в същата лентата за
движение обърнат с предната си част в посока гр.б.. От удара се разхвърчали
детайли и части от двата автомобила. В момента, в който стигнали до мястото на произшествието, св. С. и съпругата
му възприели движението на автомобилите
вследствие на удара и хвърчащите автомобилни части. Св. С. веднага спрял управляваното
от него превозно средство и отишъл до
л.а."ф.г." с цел да окаже помощ на пътниците, а свид.С. подала
сигнал за инцидента на спешен телефон 112. През това време свид.И.,
успял да излезе от автомобила си и извадил свид.Д. от
превозното средство, която след удара била затисната в купето. Междувременно през мястото на произшествието преминал с
л.а. св. Т.Г. живущ *** - познат на подс. С.. Същият
забелязал превозното средство, управлявано от
подсъдимия и отишъл до него, за да окаже помощ на С.. Изкарал го от
автомобила, но го оставил да лежи на пътното платно, след като неустановено по делото лице му указало
да не го мести, след което напуснал местопроизшествието. Сигналът за настъпило автопроизшествие бил
подаден и в оперативно-дежурната част на ПУ-б., като за установяване на
обстановката бил изпратен полицейски екип в състав свид.
Г.Г. и свид.Я.Я.. Пристигайки на място те установили следите от възникналото пътно-транспортно произшествие
с двата автомобила и пострадала пътничка
в единият от тях, на която вече се оказвала помощ от пристигнал екип на спешна
помощ. По-късно св. Д. била отведена в здравно заведение за оказване на първа
помощ поради множеството травми, част от които застрашавали живота й. Била проведена беседа със свид.И.,
по който видимо нямало следи от увреждания. По-късно обаче И. почувствал силни
болки в дясната си ръка и бил отведен от баща си в спешен център, където се
установила травма вследствие на произшествието - счупена лакътна
кост.
Непосредствено след произшествието подс.С. бил отведен в спешен център МБАЛ „Св.А." гр.в., където му била взета кръв за
изследване за наличие на алкохол в кръвта.
Междувременно на мястото на
произшествието бил извършен оглед, при който било установено,че пътят е с две
ленти за движение в двете посоки, маркировката е изтъркана, като същата се
вижда на места като прилича на непрекъсната. Цялото платно е с широчина 6,80м.
Л.а „ф.г." се намерил извън пътното платно в посока с.р. в тревната площ
върху храсти и дървета. На 38,50м. от ориентир започва голямо струпване на
отломки. На 72,30м. се установила гума на л.а."ф.ф.",
който бил установен на 5,90м.от края на пътното платно, а на 75,30м. задна лява
гума на същия лек автомобил, и на 6,50м. от края на платното. С това
процесуално действие било образувано наказателно производство. В последствие
бил извършен допълнителен оглед при който били извършени измервания от същото
място и било установено, че на 500м. от края на кръстовището за фериботен
комплекс се вижда стара поизтъркана маркировка, която е непрекъсната. На 550м.
маркировката продължава да е непрекъсната, но е изтъркана. На 550м.широчината
на цялото пътно платно е 6,50м., а широчината на лентата гр.б. с.р. е 2,90м.На
559м.маркировката става все по¬изтъркана и прекъсва. На 559м. широчината на
платното е 6,70м., а лентата посока гр.б. с.р. е 3,10м. От 559м. отново се
появява стара изтъркана маркировка на 591м. Цялото платно е с широчина 7,10м.,
а лентата посока гр.б. с.р. е 3,1 Ом.
Видно от извършената химическа
експертиза в кръвта на обв.С.С.
е установено 3,29 промила алкохол, което съответства на тежка степен на
алкохолно повлияване.
По делото е назначена автотехническа експертиза, като видно от заключението на
вещото лице е, че е настъпил челен ексцентричен сблъсък между две насрещно
движещи се пътни превозни средства. Контактът в момента на сблъсъка е
осъществен между предните им десни части, със застъпване /припокриване/. От
приложена двойка сили автомобилите след удара се завъртат около вертикалната си
ос, по посока на часовника, продължават движението си напред и след приплъзване по пътната настилка, спират в положението, в
което са намерени. След удара, в следствие на ротацията от автомобилите
ветрилообразно се откъсват различни части и детайли, които изпадат на различни
места. Описаното в протокола за оглед „голямо струпване на отломки"
показва мястото на удара между автомобилите, което е намерено на 6,28м. от
десния край на пътното платно и на 38,50м. след ориентир 2. Скоростта на
движение на л.а."ф.г." с рег.№***,
към момента на сблъсъка възлиза на 60-61 км/ч., а скоростта на движение на лек
автомобил „ф.ф." с рег.№В 30-15 ВС, възлиза на
7778км/ч.Дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил „Ф." възлиза на 45-46м., дължината на опасната
зона на лек автомобил „Форд" възлиза на 89-90м.Водачът на лек автомобил „Ф." с рег.№***
е могъл да предотврати сблъсъка, ако не е навлязъл в насрещната лента за
движение. Водачът на л.а."Ф." с рег.№*** не е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка.
В
хода на разследването е била назначена съдебно-медицинска експертиза, относно
телесните увреждания на Д.Д., като видно от
заключението на вещото лице е, че тя е получила закрито счупване на диафизата на дясната бедрена кост - с операция за
наместване. Счупване на дясната предмишница - двете й
кости в долната част с разместване - открито наместване с вътрешна фиксация, счупване на дясната хълбочна кост на таза с
разместване - също с оперативна намеса. Съмнение за счупване на основата на
лявата орбита, дикретни кръвоизливи вдясно челнотеменно.Ивицести засенчвания
всясно в средно и долно белодробни полета - съмнение
за контузии. Цикатриси след рани в дясната подбедрица. Кожна лезия на
дясната подбедрица и извършена трансплантация от
предна повърхност на дясно бедро. Описаните счупвания на дясната предмишница е наложило оперативно лечение за наместване с последваща имобилизация и време
за възстановяване на движенията на ръката, поради което е обусловило трайно
затруднение на движенията на дясната ръка за период от около 3-4 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес. Счупването на тялото на дясната бедрена
кост е довело до трайно затруднение на движенията на десния крак за около 12
месеца. Счупването на десния ацетабулум - главулечна ямка /който е
локализиран в дясната хълбочна кост/ е обусловило трайно затруднение на
движенията на същия крак за около 12 месеца. Останалите увреждания поотделно и
в съвкупност обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Описаните травми са резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети и добре
отговарят да са получени при ПТП вътре в автомобила.
В хода на съдебното производство е
извършен разпит на ВЛ д-р Б., в хода на който се установява, че вследствие на
травмата , причинена на десния долен крайник на св. Д. е настъпила деформация
със значително хлътване на дясната подбедрица,
загрозяващо външния вид на десния долен крайник и представляващо обезобразяване
на същия.
По отношение на телесното увреждания
получено от И.И. от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че се установяват счупване
на тялото на дясната лакътна кост без разместване,
оток и кръвонасядане на носа, ожулвания и кръвонасядания на крайниците и лявата хълбочна кост.
Счупването на дясната лакътна кост е определило
трайно затруднение на движенията на дясната ръка за около 2,5-3 месеца. В
своята съвкупност останалите увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Всички увреждания са резултат от удари с или
върху твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както се
посочва от свидетелите.
В хода на съдебното производство е
назначена допълнителна съдебна автотехническа
експертиза, експертното заключение по която сочи, следното: 1/Механизмът на
произшествието е описан в т. 3.9. Лекият автомобил „ф.г." с водач И.И. се движел в посока от р. към б. със скорост около 73,51
км/ч. В обратна посока от б. към р. се движел лекият автомобил „ф.ф." с водач С.С. със скорост
около 115,81 е сравнително високата скорост на движение при км/ч. На около 18 м
преди мястото на удара „ф.ф." е навлязъл в
насрещната пътна лента. В този момент „ф.г." е бил на около 12 м от
мястото на удара, разстоянието между двата автомобила е било около 30 м. Ударът
е станал на около 28,95 м след линията на Ориентир 2 (гледано в посока към р.).Водачът
на „ф.ф." С.С. е
навлязъл в насрещната пътна лента в зоната на десен за него завой. Възможната и
вероятна причина за това навлизане в насрещната пътна лента е сравнително
високата скорост на движение при тежка степен на алкохолно повлияване на С.
(3,29 промила), при която времето за реагиране при възникване на опасна
ситуация е неколкократно по-голямо от обичайното за
трезвен водач, а правилното възприемане на пътната обстановка е затруднено в
значителна степен. Изключва се възможността „ф.ф."
да се е движил от р. към б., а „ф.г." да се е движил от б. към р. (3.8).
2/ Мястото на началния контакт между
автомобилите по ширината на пътното пла-тно е на
разстояние около 5,53 м от десния край на пътното платно по посока на огледа
(гледано от б. към р.). По дължината на пътното платно мястото на началния
контакт между автомобилите е на около 28,95 м след Ориентир 2 по посока на
огледа (гледано от б. към р.).
3/Скоростта на „ф.г."
непосредствено преди произшествието е била около 73,51 км/ч.Скоростта на „ф.ф." непосредствено преди произшествието е била око¬ло 115,81 км/ч . Автомобилите са имали същите скорости и в
момента на удара .
4/ Дължината на опасната зона за спиране на
„ф.г." при определената му скорост 73,51 км/ч (20,42 м/с) е 59,71 м. Дължината
на опасната зона за спиране на „ф.ф." при
определената му скорост 115,81 км/ч (32,17 м/с) е 99,28 м. При скоростите, с
които са се движели автомобилите, за избягвне на
удара чрез спиране е необходимо минимално разстояние между тях 158,99 м при условие,
че во-дачите едновременно реагират на възникналата
опасна ситуация. Посочените от водачите разстояния между автомобилите в момента
на възникването на опасната ситуация, макар и различни, са значително по-малки
от 158,99 м, следователно ударът не е можело да се избегне чрез спиране. При
сумарна скорост на автомобилите 189,32 км/ч и разстояние между тях в интервала
20-50 м в момента на възникване на опасната ситуация никой от двамата водачи не
е имал възможност да избегне удара чрез маневра.
5/ Придвижването на автомобилите след удара
до спирането им показва, че в момента на удара надлъжните оси и на двата
автомобила са сключвали не големи ъгли с оста на пътя, като и двата автомобила
са били отклонени на ляво. При 3,29 промила алкохол в кръвта времето за
реагиране на водача на „ф.ф." е неколкократно по-голямо от обичайното за трезвен водач,
следователно той не е имал възможност от момента на възникването на опасната
ситуация до удара да предприеме отклоняване на автомобила. Наклонът на „ф.г."
по отношение на оста на пътя вероятно се дължи на опит на водача да избегне
удара чрез отклоняване на автомобила наляво.
6/ Анализът и съпоставянето на данните от
делото относно времената на озоваване на процесиите автомобили и на автомобили
на свидетели на определени места по пътя р. - б. и времето на получаване на
сигнал в полицията за произшествието показва, че не може да се обоснове вариант
на движение на „ф.г." от б. към р. и движение на „ф.ф."
от р. към б., като в същото време няма данни, които да компрометират вариант на
движение на „ф.г." от р. към б. и на „ф.ф."
от б. към р.. Анализът на положенията на спрелите след удара автомобили по
отношение на мястото на удара изключва категорично възможността „ф.г." да
се е движил от б. към р., а „ф.ф." да се е движил
от р. към б..
От изготвената в хода на съдебното
производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е видно,
че : 1
.Към момента на процесното
деяние подсъдимия и бил ли е в тежка степен на алкохолно опиване. 2.Конкретнине физиологични и психологични особености , в
които се е развило тежкото алкохолно опиване са преходни състояния, които
възникват след приемането на алкохол и водят до смущения или промени в
протичането на физиологичните, психологичните или поведенческите функции и
реакции. Обикновеното алкохолно опиване се проявява, чрез повишено
самочувствие, немотивирана раздразнителност, неясен говор, несигурна походка,
зачервяване на лицето, отслабени зенични реакции и
др. Съзнанието може да бъде помрачено от обнубилация
до кома. Често пъти спомените са ясни само за определени събития, а други
събития и време се покриват с амнезия. Простото алкохолно опиване продължава от
6-12 часа, но общото неразположение след него може да продължи по-дълго време.
3. Могъл
ли е да разбира свойството и значението на действията си, и да ръководи
постъпките си?-Всички събрани показания по настоящото НОХД, психиатричното и
психологично изследване към настоящия момент ни дават основание да приемем че
0. е в състояние да разбира свойството и значението на действията си, и да
ръководи постъпките си както към момента на ПТП-то, така и към настоящия
момент.
4. Могъл
ли е правилно да възприема заобикалящата го среда?.Според дадените показания 0.
е имал възможност да възприема правилно обстановката и заобикалящата го среда.
Подс. С.П.С. е роден
на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
безработен, неосъждан, ЕГН **********.
За да формира своите изводи относно гореизложената фактическа
обстановка, съдът взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно: показанията на св. Д.Д., показанията на св. И.
И.
депозирани в хода на съдебното производство и досъдебното производство,
последните приобщени чрез прочитането им, показанията на св. С.Д., св. Г.Г., св. Д.А., св. Я.Я., св. Т.Г.,
св. Я. К., показанията на св. Ж.С., депозирани
в хода на съдебното и досъдебното производство, последните приобщени чрез
прочитането им и показанията на св. С.С., депозирани
в хода на съдебното и досъдебното производство, заключението по изготвената
тройна съдебна автотехническа експертиза и единичната
такава, в частта, в която не противоречи на тройната, заключението по
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза на подсъдимия, заключенията по
изготвените съдебномедицински експертизи на двамата пострадали, протоколът за
оглед на местопроизшествие и допълнителния такъв, химическата експертиза по
отношение на подсъдимия и свидетелството за съдимост на същия.
Съдът намира, че горепосочените
кредитирани от съда доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и
цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Гласните доказателства в частта досежно времето на настъпване на инцидента и по отношение
на механизма на настъпване на ПТП-то, съотв досежно местоположението на процесните
автомобили след инцидента, съдът кредитира в частта, в която кореспондират на заключението
на тройната съдебна автотехническа експертиза, която
съдът оцени като обективна, непротиворечива, логически издържана и в пълнота
отговаряща на поставените въпроси на вещите лица.
Обясненията на подсъдимия в частта, в
която противоречат на събрания по делото доказателствен
материал, а именно досежно посоката на движение на
управлявания от същия автомобил и досежно мястото на
настъпване на удара, съдът кредитира единствено като защитна теза.
По делото отсъства спор между
страните досежно факта на настъпване на ПТП-то и
причинените в резултат на същото вреди, както за св. Д., така и за св. И.. В
основната си част доказателствата са непротиворечиви относно посочените
обстоятелства, както и досежно механизма на
настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Единственият, оспорен от подсъдимия
и неговия защитник факт, е досежно мястото на
настъпване на удара, съответно отрича се извършването на описаното в
обвинителния акт нарушение, а именно навлизане в насрещната лента за движение, причинната
връзка на същото с настъпилия противоправен резултат,
както и посоката на движение на автомобила, управляван от въззивника,
посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива
след изменение на обвинението.
Съдът намира, че твърдението на подсъдимия и
неговия защитник, че л.а. ф.ф., управляван от С., се
е движил по път 9004 в посока от с. р. към гр. б. противоречи на всички събрани
по делото доказателства, поради което се явява необосновано и представлява
защитна теза, лансирана в полза на подсъдимия по делото. Посочената позиция
противоречи на изводите на вещите лица, изложени в изготвената тройна автотехническа експертиза и потвърдени с разпита им. В тази
връзка вещите лица са категорични, че с
оглед констатираните щети, мястото, където са намерени автомобилните части, изпаднали от
автомобилите след удара,
местоположението на превозните средства, непосредствено след инцидента, а и с
оглед установения механизъм на настъпване на ПТП-то, е обективно невъзможно
всеки от автомобилите да се е движил в обратното направление на посоченото от
обвинението и възприето в настоящата присъда.
Доводите на подсъдимия и неговия
защитник, в подкрепа на твърдението им, че л.а. ф.ф.
е управляван в посока към гр. б. противоречи и на събраните гласни
доказателства, чрез разпита на очевидци на процесното
събитие, а именно – св. И., както и св. С. и св. С.. В тази връзка св. С. и св.
С. категорично сочат, че са се движили зад л.а. ф.ф.,
управляван от подсъдимия в посока от гр. б. към с.р. и са възприели последиците
от настъпилото ПТП, непосредствено след това. Съответстващи на изводите на
вещите лица относно посоката на движение на всеки от автомобилите са и
показанията на св. И., който сочи, че е управлявал л.а. Ф. Г. по път 9004 в
посока от с. р. за гр. Б.,
като превозното средство, управлявано от подсъдимия се е движело в обратната
посока, а именно – от гр. б. към с. р..
Категорични са и изводите на вещите
лица, изготвили както единичната, така и тройната съдебна автотехническа
експертиза досежно мястото на настъпване на удара
между двата автомобила, а именно в лентата за движение към гр. б.. Изводите им
се основават на обективни обстоятелства, установени въз основа на протокола за
оглед на местопроизшествието, кредитираните от съда гласни доказателства и физичнте закони за движението на телата и действието на
инерционните сили. Същите се основават и на преценката на вещите лица за
причината връзка между състоянието на подсъдимия, установено от химическата
експертиза и съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, сочеща че С. е
бил в тежка степен на алкохолно опиване съотв. между друго нарушение на правилата за движение по
пътищата, изразяващо се в движение с несъобразена скорост и допуснатото
нарушение на чл. 16 ал.1 т.1 от Закона
за движение по пътищата. Видно от заключението на вещите лица „възможната и
вероятна причина за това навлизане /в насрещната пътна лента/ е сравнително
високата скорост на движение при тежка степен на алкохолно повлияване на С.,
при която времето за реагиране при възникване на опасна ситуация е неколкократно по-голямо от обичайното за трезвен водач, а
правилното възприемане на пътната обстановка е затруднено в значителна степен.
В тази посока са и констатациите на вещите лица, изготвили
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, сочещи че състоянието на
подсъдимия е предпоставяло допуснатото нарушение на
чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, доколкото тежкото алкохолно опиване се изразява в
смущения или промени в протичането на физиологичните , психологичните или
поведенческите функции и реакции, вкл. изразени в отслабени зенични
реакции и др., поради което в тази си част експертизата е кредитирана като
косвено доказателство за допуснатото нарушение на цитираната норма.
Посочените изводи, сочещи, че подсъдимият е
навлязъл в насрещното пътно платно непосредствено преди инцидента се подкрепят косвено
и и от показанията на св. С. и св. С., които споделят, че са възприели
неправилни маневри, извършвани от подсъдимия, представляващи периодично
навлизане в насрещното платно на управлявания от него автомобил, непосредствено
преди настъпването на инцидента.
С оглед изложените констатации,
единствен възможен извод е, че настъпилия пътен инцидент е в причинна връзка с
допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия на
нормата на чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП, която регламентира, че „на пътното платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две ленти – да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне“, на чл. 20 ал.1 от ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, според която
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта и
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на път и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост за да бъдат в състояние да спрат при
всяко предвидимо препятствие. Като е навлязъл в насрещното платно, преминавайки
в зоната на десния завой непосредствено
преди настъпване на инцидента с избраната от него скорост, вследствие загуба на
контрол над управляваното от него превозно средство, подсъдимият безспорно е
нарушил цитираните разпоредби.
Посоченото поведение, същият е
осъществил виновно доколкото е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасния резултат и е могъл да съобрази обективно
поведението си с предписанието на посочените правни норми ако е положил
необходимата грижа в тази посока. Като не е сторил това, същият е извършил
деянието виновно при форма на вината – небрежност. По делото не се събраха
доказателства, установяващи наличието на обективни пречки, възпрепятствали
подсъдимия да съобрази поведението си с разпоредбите на ЗДвП и обуславящи
осъществяването на случайно деяние от лицето.
Безспорно установено въз основа на
всички гласни и писмени доказателства и в т.ч. от изготвените съдебномедицински
експертизи по отношение на двамата подсъдими е, че в резултат на противоправното деяние и настъпилото ПТП на ЧО Д. и ЧО И.
са причинени описаните по-горе средни телесни повреди.
Поради изложените съображения, съдът
счита, че от събрания по делото доказателствен
материал безспорно се установи, че с поведението си подс.
С.П.С. е осъществил обективните и субективни признаци на престъпление по чл.343,
ал.3, пр.1, пр.4, б."а" пр. 2, вр.ал. 1,
б."б" пр. 2, вр.чл.342, ал.1 от НК като на 09.04.2016г. по главен път 9004
в посока от гр. б. към с. р., обл.в., при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „ф.ф."
с рег.№В 30-15 ВС нарушил правилата за движение, а именно чл.16, ал.1,т.1 от
Закона за движение по пътищата: „На пътното платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне", чл.20, ал.1 от Закона за движение
по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват" и чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението" и причинил по непредпазливост
средни телесни повреди на повече от едно лице, на Д.Д.Д.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната предмишница,
което е обусловило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за период
от около 3-4 месеца, средна телесна повреда изразяваща се в счупване на тялото
на дясна бедрена кост, което е обусловило трайно затруднение на движенията на
десния крак за около 12 месеца, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на десния ацетабулум - главулечната
ямка /който е локализиран в дясната хълбочна кост/,
което е обусловило трайно затруднение на движенията на същия крак за около 12
месеца, средна телесна повреда,
изразяваща се в деформация със значително хлътване на дясната подбедрица, загрозяващо външния вид на десния долен крайник
и представляващо обезобразяване на други части на тялото и на И.И.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясна лакътна кост, което е обусловило трайно
затруднение на движенията на дясната ръка за около 2 и половина - 3 месеца,
като деянието е извършено в пияно състояние, а именно с концентрация на алкохол
в кръвта 3,29 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза №482/11.04.2016г. на МБАЛ „Св.А."
АД гр.в..
Квалификацията по чл.343, ал. 3, пр.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че подс.С. е
управлявал моторното превозно средство, в пияно състояние, а именно с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила.
Квалификацията по чл.343, ал.З, пр.4 от НК се обуславя от обстоятелството, че с деянието осъществено от подс. С. е причинена
средна телесна повреда на повече от едно лице – на св. Д. и св. С..
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне на наказанието на
подсъдимия, съдът съобрази, както смекчаващите, така и отегечаващите
отговорността му обстоятелства.
Като смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство бе съобразено чистото му съдебно минало към момента на
извършване на деянието.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство бе съобразен броят на телесните увреждания, причинени на св. Д.,
количеството алкохол в кръвта на водача, което значително надхвърля границата,
обуславяща наличието на квалифициращо обстоятелство „пияно състояние“, предвид установеното от съдебнопсихиатричната и
психологична експертиза въздействие върху лицето на наличното количество
алкохол в кръвта, съотв. с оглед заключението на
тройната автотехническа експертиза, обуславящи възникването на съществена
опасност от причиняване на вреди надхвърлящи инкриминираните такива в резултат
на посоченото състояние на лицето. Същевременно обстоятелството, че подсъдимият
е употребил значително количество алкохол преди да предприеме управление на процесното МПС, характеризира деянието като укоримо в по-голяма степен, доколкото обуславя по-голяма
обществена опасност на личността на извършителя, като сочи склонността на същия
да не съобразява поведението си с установените нормативни правила. Като
отегчаващо отговорността на лицето обстоятелство е съобразен и броят на квалифициращите
обстоятелства, които определят приложението на нормата на чл. 343 ал.3 от НК,
което обуславя по-високата степен на обществена опасност на процесното
деяние. Според настоящия състав, от приобщената по делото тройна съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява и друго нарушение на ЗДвП, а
именно нарушение на нормата на чл. 21 ал.1 изр. 1 от ЗДВП, което не е в
причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие, доколкото видно
от заключението на двете автотехнически експертизи, с
оглед разстоянието на което са се намирали двата процесни
автомобила, към момента на навлизане на превозното средство, управлявано от
подсъдимия в насрещната пътна лента, ударът е бил непредотвратим, вкл. ако л.а.
ф.ф. е управляван със скорост от 89-90 /км/ч/ /според
единичната САТЕ/. Допуснатото нарушение на движението по пътищата обаче,
доколкото не обуславя съставомерността на деянието
следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието, като определящо по-висока
обществена опасност на деянието, Това е така доклокот видно от САТЕ , именно значително високата
скорост при настъпване на удара между превозните средства е обусловила
характера и обема на причинените увреждания на пострадалите лица.
С оглед на изложеното, съдът намери, че
деянието е извършено от подсъдимия при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което наказанието, предвидено в нормата на чл. 343 ал.3
б.а. от НК „Лишаване от свобода“ следва да бъде наложено над средния размер. С
оглед на горното съдът наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от четири години, което постанови да бъде изтърпяно на основание чл. 57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим поради отсъствие на препоставките за определяне на строг такъв, визирани в
нормата на чл. 57 ал.1 т.1 и 2 от ЗИНЗС.
Съдът намери за несъстоятелни доводите
на адв. Н. за квелифициране
на деянието като особено тежък случай по смисъла на чл. 343 ал.3 б.а пр.3 от ЗДвП. Подобно обвинение не е повдигнато спрямо подсъдимия, нито с внесения
обвинителен акт, нито по реда на
изменение на обвинението, поради което наличието на предпоставки за
квалифициране на извършеното като особено тежък случай е извън предмета на
делото.
Поради допуснат пропуск при постановяване
на присъдата, съдът не е наложил кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ на подсъдимия, предвидено в нормата на чл. 343г от НК, който поради липсата на нормативно установена възможност за допълване на
присъдата, не може да бъде отстранен от настоящия състав.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: