Р Е Ш
Е Н И Е №172
Гр.Варна, 10.08.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 100 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Н.Н.К. от гр.Каспичан, чрез назначения му от
съда особен представител, срещу решение № 52 от 25.11.2019г. по търг.дело №
82/19г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта му, с която е осъден да
заплати на „Юробанк България“ АД солидарно с Д.А.Г. от гр.Каспичан, сумата от 33 580.20
швейцарски франка, дължими като главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 38823 от 21.07.2008г. и сумата 508лв.,
представляваща нотариални такси, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 08.05.2018г. до окончателното изплащане на
главницата, както и е осъден да заплати направените по делото разноски.
В жалбата
се твърди че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства.
Оспорва
изводите на съда, че отпуснатият на К. кредит е бил в швейцарски франкове, а не
в лева и че клаузата на чл.22 от договора, която дефинирала какво по смисъла на
договора е „превалутиране“ не била неравноправна, поради което и пораждала
действие и обвързвала ответника, макар и да е приел, че клаузите на чл.6 ал.2 и
чл.23 от договора са неравноправни.
Сочи че
съобразно уговорката между страните банката е предоставила на ответника кредит
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 39 780 лева по курс
„купува“ за франка към лева в деня на усвояване на кредита. Сочи че сумата е
усвоена от ответника по втора сметка в лева, когато банката е превела безкасово
сумата от 39 780 лева по втората вече не блокирана сметка на ответника.
Твърди че след като кредитът е отпуснат от банката в лева и е усвоен от
кредитополучателя К. в лева, то на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за длъжниците е
възникнало задължение да върнат предоставения кредит именно в лева, а не в
швейцарски франкове. Твърди че без значение е обстоятелството, че първата
сметка на кредитополучателя, посочена в договора е преведена сума в швейцарски
франкове, тъй като това е била блокирана сметка, с която той е нямал възможност
да оперира. Твърди че поетото по
договора задължение.
Излага
във възззивната жалба съображения че освен приетите от първоинстанционнния съд
за нищожни клаузи на чл.6 ал.2 и чл.23 от договора, нищожна като неравноправна
е и клаузата на чл.22 от договора за кредит. Твърди че и трите клаузи са във
вреда на потребителя, тъй като създават предпоставки за облагодетелстване на
банката за сметка на потребителя над договорената цена. Условието потребителят
при погасяване на кредита да понася всички вреди от валутните промени,
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗДП.
Сочи че
съдът е следвало да отхвърли изцяло иска за заплащане на сумата от
35 563.26 швейцарски франка. Твърди че задължението на връщане е на сумата
39 780 лева, от която следва да се приспаднат направените по договора
плащания, посочени в представената по делото справка, възлизащи на
7 206.92 швейцарски франка или 11 911.09лв., преизчислени по курса на
швейцарския франк към датата на завеждане на делото.
Поддържа
направеното възражение за прихващане на сумата от 11 911.09 лева,
представляваща сбор от платена част от главницата, недължимо платени
възнаградителни лихви, недължимо платени наказателни лихви за просрочие,
недължимо платени имуществени застраховки.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска за заплащане на сумата
35 563.26 швейцарски франка, и да постанови, че дължи единствено връщане
на част от главницата в размер на сумата 27 868.91 лева, както и да измени
присъдените разноски съобразно изхода на спора. В съдебно заседание, чрез
назначения му от съда особен представител, поддържа жалбата и моли съда да я
уважи.
Въззиваемата
страна „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
е депозирала отговор. Моли съда да остави жалбата без уважение като
неоснователна и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е
осъдителен от „Юробанк България“ АД срещу Н.Н.К. и Д.А.Г., солидарно, за сумите
35 563.26 швейцарски франка – главница в пълен размер за периода от
10.10.2011г. до 02.05.2018г. и сумата 508.80лв. – нотариални разноски за
периода от 23.04.2018г. до 02.05.2018г. по договор за б. кредит за покупка на
недвижим имот № HL
38823 от 21.07.2008г., част от задълженията по договора за кредит. Искът е
уважен до размера на сумата 33 580.20 швейцарски франка, като в
отхвърлителната му част е влязло в сила. Решението е влязло в сила и по
отношение на солидарния длъжник Г..
В производството
не се оспорва активната материалноправна легитимация на банката - ищец, включително
след надлежно извършена и съобщена на длъжниците цесия с цедент „Бългерийн
Ритейл Сървисиз“ АД.
Не е спорно пред въззивна инстанция
сключването на 21.07.2007г. между банката и К. и Г. – кредитополучатели на
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38823 от 21.07.2008г., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 39 780 лева
по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване
на кредита със срок на погасяване 408 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита, на месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен
план.
Няма спор пред въззивна инстанция, че сумата
по кредита е усвоена. Не са спорни направените от длъжниците погасителни вноски
с последно плащане на 09.12.2011г., както и спирането на плащанията. В производството пред въззивната инстанция не се оспорват
изводите на първостепенния съд за надлежно настъпила и обявена предсрочна
изискуемост на кредитния дълг с нотариална покана на 30.03.2018г.
Няма спор пред въззивна
инстанция десежно приетите за нищожни от първоинстанционния съд клаузи на
договора за кредит: на чл.3 ал.5 касаещ едностранната промяна на уговорената
възнаградителна лихва при промяна на базовия лихвен процент; на чл.6 ал.2 и
чл.23 от договор, отнасящи се до превалутирането на предоставения кредит. Не е
спорно и изключването на уговорките в допълнителните споразумения, поради това
че с тях се капитализират изтекли вече наказателни и договорни лихви чрез
прибавянето им към главницата.
Единственият спор между страните пред
въззивна инстанция е за размера на дължимата главница предвид направените
възражения за нищожност на клаузи от договора, неприети за нищожни от окръжния
съд и поддържаното и във въззивната жалба твърдение, че кредитът е отпуснат и подлежащ
на връщане в лева.
Въззивният съд намира
поддържаното и във въззивната жалба възражение за нищожност и на клаузата на
чл.22 от договора за неоснователно. Чл.22 от договора дава определение на
понятието „превалутиране“, използвано в договора. Уговорката е ясна и разбираема,
не е уговорена във вреда на потребителя, самата тя не води до неравновесие
между правата на потребителя и банката, поради окето и не е неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Въззивният съд намира
възражението на въззивника, направено в отговора на исковата молба и поддържано
и във въззивната жалба, че кредитът е отпуснат и подлежащ на връщане в лева за
неоснователно.
В
чл.1 е уговорено, че банката предоставя на кредитополучателя кредит за покупка
на жилище в швейцарски франкове, в размер
на равностойността в швейцарски франкове
на 39
780 лева по курс
"купува" на швейцарския франк
към лева на "Юробанк И ЕФ Джи България" АД в деня на усвояване на
кредита. Разрешеният кредит се усвоява от кредитополучателя по блокирана сметка
в швейцарски франкове /чл.2 ал.1 от
договора/, като усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката по чл.2 ал.1 се превалутира служебно от банката в
лева по търговски курс "купува" на швейцарския
франк към лева на банката в деня на усвояването, като се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя в лева /чл.2 ал.4 от договора/. Уговорките за
вида валута, в която да се предостави кредита, съответстват на
искането за отпускането му и същите са ясни и разбираеми. Поради
което и въпреки че реален паричен поток от банката към кредитополучателя в
швейцарски франкове не е налице, уговорката между страните са за получаване на
кредит в швейцарски франка. Уговорките са действителни и пораждат действие. В
приложение № 1 към договора от 21.07.2008г. между страните е уговорена датата
на усвояване на кредита – 23.07.2008г., приложимия курс „купува“ за швейцарски
франк на банката и определения съобразно този курс размер на предоставения и
усвоен кредит от кредитополучателя в швейцарски франкове – 33 755 швейцарски
франка.
С оглед установената в мотивите на
първоинстанционното решение нищожност на клаузите за превалутиране на
предоставения кредит, за едностранна промяна от страна на банката на лихвения
процент и на допълнителните споразумения към договора и липсата на спор пред
въззивната инстанция по отношение на тези факти, въззивният съд намира, че
размерът на целия предсрочно изискуем дълг следва да бъде изчислен
при първоначалните уговорки в договора за кредит от 21.07.2008г. за валутен
курс на швейцарския франк спрямо лева и визирания в чл.3 ал.1 от договора
размер на вънградителната лихва. По курс, обявен в приложение 1 към договора следва
да бъдат преизчислени и всички постъпили суми като погашения на задължения на
кредитополучателите по договора. Изчислението е направено в заключението на
приета от въззивния съд съдебно –счетоводна експертиза, обективно и компетентно
дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло. Експертът
е определил размерът на главницата, включваща
- падежирали и неплатени вноски и предсрочно изискуема главница към
02.05.2018г. в размер на сумата 32 906.41 швейцарски франка. Следва да се отбележе, че вариантът, изчислен
в експертизата приета от въззивния съд изключва приети за нищожните клаузи и анекси
и е само по първоначални уговорки в договора за кредит, без увеличение на
лихвения процент поради променен БЛП или надбавки и без да отчита промени с
допълнителните споразумения.
Направеното
възражение за прихващане от страна на въззивника със сумата 11 911.09лв., представляващи
сбор от платени части от главница, лихви, такси и застраховки, е неоснователно.
Установено е и не е спорно по делото плащането на част от погасителните вноски
в размер общо на 8 557.25 лева. С тези суми и в резултат на установеното
за нищожно превалутиране банката е погасила задължения на кредитополучателя
общо в размер на 6 127.76 швейцарски франка. Съобразно заключението прието
от въззивния съд погасената част от дълга е в размер на 7 261.14
швейцарски франка. С формираната разлика от експерта са отнесени за погасяване
задължения по договора с падежна дата до 25.03.2011г. Поради което и
кредитополучателят няма вземания към банката, с които може да бъде извършено
прихващане.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира,
предявеният осъдителен иск на банката срещу Н.Н.К. за основателен и доказан до
размера на сумата 32 906.41 швейцарски франка, до който размер следва да
бъде уважен. Поради което и решението в осъдителната му част за разликата над
тази сума до 33 580.20 швейцарски франка следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за дължими нотариални такси, макар и да е
обжалвано решението в тази част, във въззивната жалба няма оплаквания срещу
извода на съда за съществуване на задължението за нотариални такси и
неговия размер. Поради което и съдът намира, че проверка за това служебно
от въззивния съд не може да бъде извършена. Нарушения на императивни норми на
закона няма. Предвид на това и решението по претенцията за
нотариални такси следва да бъде потвърдено.
Предвид солидарността на дълга на К. с
необжалвалата първоинстанционното решение кредитополучателка Г. и установения
различен размер на задължеинието за всеки, солидарността между двамата длъжници
следва да остане само до размера на задълженията на К..
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивна
инстанция следва да бъде отменено и решението на първоинстанционния съд в
частта му, с която въззивникът е осъден да заплати направените по делото
разноски. Дължимите в полза на банката разноски за особен представител, които
следва да бъдат възложени на насрещната страна са в размер на сумата
2 127.71лв., поради което и решението за разликата над този размер до
присъдения 2 169.76лв. следва да бъде отменено. Другите разноски,
съразмерно уважената част от исковете, които следва да бъдат възложени на К. са
в размер на сумата 5 580.38лв. Поради което и решението за разликата над
този размер до присъдените 5 690.66лв. следва да бъде отменено.
Солидарното осъждане на двамата ответници в първоинстанционното производство
следва да остане само до размера на сумата 5 580.38лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното
искане в полза на банката следва да бъдат присъдени направените пред въззивна
инстанция разноски за особен представител и за вещо лице, съразмерно уважената
част от иска и предмета на въззивно обжалване, а именно сумата 1 470.18лв.
С оглед на обстоятелството че въззивното
производство е образувано по въззивна жалба, подадена от особен представител на
ответника, въззвникът К. следва да бъде осъден да заплати дължимата за
въззивното производство държавна такса, определена съобразно изхода на спора, в
размер на сумата 1 096.51лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 52 от 25.11.2019г. по търг.дело № 82/19г. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частите му, с които Н.Н.К. от гр.Каспичан е осъден солидарно с Д.А.Г.
да заплати на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София главница по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38823 от
21.07.2008г. за разликата над 32 906.41 швейцарски франка до присъдените
33 580.20 швейцарски франка, ведно със законна лихва, разноски за водене
на дело за разликата над 5 580.38лв. до 5 690.66лв. и разноски за
особен представител за разликата над 2 127.71лв. до 2 169.76лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, ЕИК ********* срещу Н.Н.К.
от гр.Каспичан, ЕГН **********, за заплащане солидарно с Д.А.Г. от Каспичан, за
разликата над 32 906.41 швейцарски франка до 33 580.20 швейцарски
франка, претендирана като главница по договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 38823 от 21.07.2008г., ведно със законна лихва.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52 от 25.11.2019г. по
търг.дело № 82/19г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частите му, с които Н.Н.К.
от гр.Каспичан е осъден солидарно с Д.А.Г. да заплати на „Юробанк България“ АД
със седалище гр.София главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 38823 от 21.07.2008г. до размера на сумата 32 906.41
швейцарски франка и сумата 508лв., представляваща нотариални такси, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
08.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, разноски за водене на
дело до размера на сумата 5 580.38лв. и разноски за особен представител до
размера на сумата 2 127.71лв.
ОСЪЖДА Н.Н.К.
***, ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София,
ЕИК *********, сумата 1 470.18лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция
разноски.
ОСЪЖДА Н.Н.К.
***, ЕГН ********** да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата
1 096.51лв.
/хиляда и деветдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, дължима по делото
за въззивно обжалване държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: