Определение по дело №56316/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43904
Дата: 7 декември 2023 г. (в сила от 7 декември 2023 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20231110156316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43904
гр. София, 07.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110156316 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на В. А. П. срещу „Профилактика, рехабилитация и
отдих“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 331, ал. 2 от КТ за
присъждане на обезщетение в размер на 38100 лева, представляващо шесткратния размер на
последно получено брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяване на исковата претенция - 12.10.2023г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 22.12.2022г. между страните бил сключен трудов договор на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, уговорен като безсрочен на пълно работно време, с основно
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 4500 лева и допълнително
възнаграждение по клас за прослужено време от 1170 лева. Въз основа на посочения трудов
договор ищецът бил назначен на длъжността „директор дирекция“, с код по НКПД
12137008, с място на работа в Дирекция „Финансови и стопански дейности, управление на
собствеността и инвестициите“ при ответника „Профилактика, рехабилитация и отдих“
ЕАД. С допълнително споразумение № 14/23.01.2023 г. към трудовия договор било
уговорено основно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 5000 лева и
допълнително възнаграждение за клас по специалността от 26% в размер на 1300 лева, както
и считано от 31.08.2023 г. основното месечно брутно трудово възнаграждение било
уговорено в размер на 5000 лева и допълнително възнаграждение за клас по специалността
от 27% било в размер на 1350 лева. Твърди, че с писмо с вх. № 337/07.09.2023г. по описа на
ответника приел отправеното от страна на ответника предложение с изх. № 327/31.08.2023
г., съобразно което трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено, считано
от 15.09.2023г. срещу обезщетение, което ответникът се задължил да изплати в полза на
ищеца в размер на шест брутни месечни заплати, изчислени въз основа на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение. Твърди, че с оглед изразеното от него
съгласие, трудовото правоотношение било прекратено със Заповед за прекратяване №
1
21/08.09.2023 г. на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ, считано от 15.09.2023 г., като със
същата работодателят се задължил да изплати на ищеца размера на обезщетението, посочен
в отправеното до ищеца предложение, равняващо се на шесткратния размер на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение, както и седем дни неизползван отпуск за
2023 г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Подържа, че ответникът заплатил единствено
сумата за неизползван платен годишен отпуск, като останал задължен за дължимото се на
ищеца обезщетение в уговорения размер от шест брутни трудови възнаграждения, въпреки
отправената от ищеца покана за плащане, обективирана в заявление с вх. №
392/10.10.2023г., поради което претендира същото в настоящото производство, ведно със
законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
плащане. Прави искане за присъждане на разноски.
Представя писмени доказателства под опис.
Ответникът - „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, е депозирал в срок
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорва, че между страните е сключен трудов договор със соченото от ищеца
съдържание, изменен с допълнителни споразумения към същия, твърдения от ищеца факт на
отправяне на предложение до последния от страна на ответника относно прекратяване на
трудовото правоотношение, приемане на същото от ищеца, както и обстоятелството, че е
издал посочената от ищеца заповед за прекратяване. Потвърждава, че в едномесечния срок
от датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е заплатил в полза на ищеца
уговорения размер на обезщетение. Намира, че последицата от неизпълнение на това
задължение е възстановяване на трудовоправната връзка в състоянието й преди постигането
на съглашението по чл. 331, ал. 1 КТ, с оглед на което поддържа да е отпаднало основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение, по арг. от чл. 331, ал. 3 КТ, и
съществуващото трудово правоотношение е възстановено.
Твърди, че на 16.10.2023г. след изтичане на едномесечния срок след прекратяване на
правоотношението ищецът се явил на работа, а работодателят е подал уведомление до НАП
по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №29388233149001/16.10.2023г., 11:07:03ч., и същото е прието.
Посочва, че на 16.10.2023г. на ищеца е връчена Заповед за прекратяване №26/13.10.2023г. на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ и сключени договори за
управление на дружеството, въз основа на която трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено, считано от 17.10.2023г., и ответникът е подал уведомление до НАП по чл. 62,
ал. 5 от КТ с изх. №29388233149921/17.10.2023г., 12:07:03ч., и същото е прието. По
изложените съображения и с оглед отпадане на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, поддържа, че е отпаднало правото на обезщетение, поради което не дължи
заплащане на претендираното в настоящото производство обезщетение. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства под опис.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл. 331, ал. 2 от КТ.
По иска с правно основание чл. 331, ал.2 от КТ в тежест на ответника по настоящото
производство е да докаже: 1./ съществувало между страните трудово правоотношение, 2./ че
е предложил по своя инициатива прекратяване на трудовия договор на служителя срещу
заплащане на обезщетение; 3./ че работникът се е произнесъл писмено по предложението в
7-дневен срок, като го е приел; 4./ че между страните е уговорено обезщетение в шесткратен
размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, както и че същото
е заплатено на служителя в рамките на едномесечен срок от датата на прекратяване на
трудовия договор на посоченото основание. В тежест на ответника е и да докаже, че е
заплатил претендираното обезщетение, както и наведените в отговора на исковата молба
останалите правоизключващи възражения, в това число, че на 16.10.2023г. ищецът се е явил
на работа, че ответникът е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, обстоятелствата, от които произтича искането му, в
това число че е останал без работа в рамките на едномесечен срок от датата на прекратяване
на трудовия договор на посоченото основание, че оставането без работа е в причинна връзка
с уволнението, размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят следните обстоятелства: че на 22.12.2022г. между страните бил
сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ; че с този трудов договор
ищецът бил назначен на длъжността „директор дирекция“, с код по НКПД 12137008, с
място на работа в Дирекция „Финансови и стопански дейности, управление на
собствеността и инвестициите“ при ответника; че трудовото правоотношение било
прекратено със Заповед за прекратяване № 21/08.09.2023 г. на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2
от КТ, считано от 15.09.2023 г., като със същата работодателят се задължил да изплати на
ищеца размера на обезщетението, посочен в отправеното до ищеца предложение, равняващо
се на шесткратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение,
или сума в размер на 38100.00 лева.
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
относими, необходими и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва
да се приемат като доказателства по делото, а по доказателствената им стойност съдът ще се
произнесе с крайния съдебен акт по същество на спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
3
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства, а именно: че на 22.12.2022г. между страните бил сключен трудов договор на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ; че с този трудов договор ищецът бил назначен на
длъжността „директор дирекция“, с код по НКПД 12137008, с място на работа в Дирекция
„Финансови и стопански дейности, управление на собствеността и инвестициите“ при
ответника; че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед за прекратяване №
21/08.09.2023 г. на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ, считано от 15.09.2023 г., като със
същата работодателят се задължил да изплати на ищеца размера на обезщетението, посочен
в отправеното до ищеца предложение, равняващо се на шесткратния размер на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение, или сума в размер на 38100.00 лева.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за
оставането си без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, за което в
съдебно заседание следва да представи оригинал на трудова книжка или друг
удостоверителен документ, че не е започнала работа по друго трудово правоотношение или
че е започнал, но при по-ниско възнаграждение.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане по реда на бързото производство по Г лава
двадесет и пета ГПК в открито съдебно заседание на 13.02.2024г. от 13:30ч., за когато да се
призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис
от писмения отговор, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4