МОТИВИ към НОХД 2169/14г.
Производството
е по образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението е против С.З.М. за
това, че на 29.06.2014 г. в с.Ц.А., обл.Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление е отнел чужда движима вещ - лек автомобил „Опел
Корса" с ДК №******** и е направил опит да отнеме чужда движима вещ — 1
бр. златна гривна с тегло 7
грама, от владението на различни лица, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, а
деянието е останало недовършено по независещи от него причини, по деяния както
следва:
На 29.06.2014 г. в с.Ц.А.,
обл.Пазарджик е направил опит да отнеме чужда движима вещ - златна гривна с
тегло 7 грама
на стойност 339 лв., от владението на И.С.Л. ***, с намерение противозаконно да
я присвои, като е употребил за това сила - стискал я за шията, дърпал я за
косата и й е нанесъл множество удари в областта на лицето, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини ;
На 29.06.2014 г. в с.Ц.А.,
обл.Пазарджик е отнел чужда движима вещ - лек автомобил „Опел Корса" с ДК
№******** на стойност 1764 лв., от владението на И.М.С. ***, с намерение
противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила - уловил я за шията,
притискал е кука за печка на твърдо гориво в областта на шията на С. и с нея я
е драскал в горната част на ръцете, и заплашване с думи:"Мълчи, защото ако
гъкнеш, ще те разпоря!", „Млъкни, защото ще сляза долу и ще убия баба
ти!", „Давай ключовете за колата или сваляй гащите!" и чрез действия
- опирайки джобно ножче в корема на С. - престъпление по чл.198, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК
Съдебното производство
се проведе по реда на глава 27 от НПК.
Приети
за разглеждане в наказателния процес бяха три граждански иска :
От
пострадалата И.С.Л. , лично и със
съгласието на нейната майка и законна представителка, против подсъдимия за сума
на размер на 1000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди, едно
със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.
От пострадалата И.М.С. против подсъдимия за сума на размер на
1764 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди, едно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.
От
пострадалата И.М.С. против подсъдимия за
сума на размер на 3000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди,
едно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.
Като граждански ищци и частни обвинители по
делото се конституираха И.М.С. и И.С.Л., действаща лично и със съгласието на
нейната майка и законна представителка.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик,
който пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказание лишаване от свобода, което се изтърпи ефективно.
Гражданските ищци и частни обвинители единият
- чрез повереника си, настояват да се уважат гражданските претенции след като
подсъдимият бъде признат за виновен.
Защитникът на подсъдимият
не оспорва съставомерността на деянието, като настоява отмерването на
наказанието да стане при превес на смекчаващите обстоятелства,без да ангажира
становище относно начина на изтърпяване на наказанието.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Към лятото на 2014г. подсъдимият С.М.
***. Охранявал язовир в покрайнините на селото.
На 28.06.2014 г., около 22.00 ч., М. бил в
питейно заведение и селото. Малко преди полунощ между него и други посетители
възникнал конфликт, сред които братът на св. Л. - св. Л., който бил повод
обвиняемият да напусне заведението. След като си тръгнал в ранните часове на
29.06.2014 г., минал покрай къщата на св. И.Л. ( 17 години), находяща се на
ул." ***" №* в същото село и решил да влезе вътре, за да се срещне с
брата на Л..
Възползвайки се от отключената
входна врата, осигуряваща свободен достъп до жилището, М., влязъл в дома. По
това време в жилището на горепосочения адрес били св.И.Л. и нейната майка,
както и баба й - св.И. Л.. Св. И.Л. спяла в стаята си, която се намирала
непосредствено до входа на жилището.
М. влязъл в стаята и се насочил
към леглото, на което лежала св.Л., която, приближавайки се, познал. Забелязал
намиращата се на ръката на момичето златна гривна (с тегло 7 гр. и на стойност 339,00 лв.) и решил да я вземе. Хванал
с ръцете си шията на момичето и започнал да я стиска. След това хванал косата й
и така я изтеглил от леглото на земята, след
което започнал да й нанася удари с юмрук в областта на лицето. Л. се опитвала
да се отскубне и предпази от нападението, съпротивлявала се. Междувременно
бабата на И.Л. - св. И. Л. дочула шумове от долния етаж, започнала да вика
нагоре и запалила лампата в коридора. Това възпряло М., който избягал. Младата
жена силно кървяла и влязла да се измие в банята, а впоследствие с родителите
си открила до леглото в стаята си скъсана златната гривна.
Излизайки от дома на св.Л., М.
минал покрай жилището на св.И.С.,***. Пред дома на последната имало пейка, на
която той стъпил, покачил се на оградата, а оттам по асма се покатерил до
втория етаж на жилището, където през отворен прозорец влязъл в стаята на св.И.С..
Приближил се до леглото, където тя спяла. На нощно шкафче до леглото забелязал
ключове от автомобил, които били за автомобила на младата жена- марка „Опел
Корса" с ДК №********. Подсъдимият решил да вземе ключовете и докато С.
спяла, я хванал за шията и започнал да я притиска. Тогава тя се събудила, а той
взел кука от печката на твърдо гориво в стаята и я притиснал с нея в областта
на шията, после започнал да я драска с
нея по ръцете, като й крещял "Мълчи, защото ако гъкнеш, ще те
разпоря!", „Мълчи, защото ще сляза долу и ще убия баба ти!", „Давай
ключовете на колата или сваляй гащите!". Св.С. започнала да се
съпротивлява, при което подсъдимият извадил от джоба си джобно ножче и го опрял
в корема й. Тя започнала да отстъпва, искайки да излезе навън и да се спаси.
Подсъдимият успя да вземе ключовете на автомобила от нощното шкафче и избягал,
след като чул гласа на бабата на св.С.. Открил отвън паркиран автомобила,
отключил го, привел го в движение и
потеглил.
Малко след като напуснал населеното място,
загубил управление, вследствие на което автомобилът се преобърнал. М. слязъл и
побягнал в посока гр.Пловдив.
Междувременно св.И.Л. сигнализирала
полицейските органи. В РУП-Пазарджик бил получен сигнал и от св.И.С..
Автомобилът бил открит на
междуселски път между селата Ц.А. и Свобода и му бил извършен оглед, при който
било открито и иззето 1 бр.кръгло желязо с пластмасова дръжка и закривен горен
край във вид на кука, приложено като веществено доказателство по делото.
Впоследствие в рамките на
разследването подсъдимият е предал 1 бр.ключ за лек автомобил, с черен ПВЦ
държач с емблемата на „Опел". Поради повредите по автомобила същият бил
бракуван след като бил експертно оценен на 1764 лв.
И двете пострадали получили увреждания.
Експертната преценка за причинените на св.И.Л.
кръвонасядания, охлузвания и травматични увреждания е, че съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК.
При св.И.С. са били установени
следните травматични увреждания: кръвонасядане и травматичен оток на кожата и
меките тъкани в дясната половина на лицето; кръвонасядане по кожата в дясната
половина на шията и охлузване в областта на лявата лакетна става. Тези
травматични увреждания причинили на пострадалата болка и страдание и по своята
степен и характер са квалифицирани като лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК.
По-тежки са обаче
психо-емоционалните последици за С., които са били констатирани и в хода на психолого-психиатричното
й изследване. Резултат от последното е становището, че принудата по отношение
на тази пострадала е изключително стресогенно житейско събитие, т.е. тежка
психотравма, която може да предизвика реакция на тежък стрес и разстройства в
адаптацията.
Съдът възприе горните факти по
делото след внимателен и обстоен анализ на събраните доказателства, които
прецени по отделно и в съвкупност. Доказателствата по делото са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и изграждат една ясна картина на
инкриминираната ситуация.
Основен доказателствен източник са показанията
на самите пострадали, тъй като във всяка
от инкриминираните ситуации са присъствали само съответно всяка от тях и
подсъдимият. Изясняването и в двете ситуации е авторството, предвид начина, по
който е осъществено нападението над всяка от жертвите - докато спят нощем в
стаите си. Освен, че изрично е заявено от самите пострадали кой е бил автор на
осъществената по отношение на тях принуда, подсъдимият е бил възприет на място
и от бабата на всяка от младите жени - свидетелките И.С. и св. И. Л., които са го познали и го сочат
еднозначно. Всъщност авторството, както и всички инкриминирани факти не се
оспорва, а се признава от подсъдимия с декларацията по чл. 371, т.2 от НПК. Заявеното в тази хипотеза самопризнание,
както вече е възприел Съдът в определението си по чл. 372, ал.4 НПК в с.з. , е напълно
потвърдено от останалите доказателства по делото.
Посегателствата над двете млади
жени визират специфика, очертана от жестоката форма на проявената принуда
спрямо тях. Без значение в това отношение е поводът за проникването в дома на Л.и,
изяснен от брата на пострадалата ( виж на л. 116). В дома си, докато спи в
стаята си, през нощта, св. Л. , на 17 години, е била заловена за гушата от
подсъдимия, който започнал да я души, след което била измъкната за косата от
леглото и повалена на пода, където отново била душена и удряна силно в
лицето. Шумът от стаята провокирал
бабата ( св. И. Л.) - л. 113, която
отишла в коридора, запалила лампата там
и извикала в посока към стаята. Това уплашило подсъдимия и той побягнал.
Едва когато в стаята влезли
родителите на И., забелязали скъсаната златна гривна на земята. При тази форма
и начин на упражнената принуда и при липсата на конкретни твърдения в
обясненията на подсъдимия относно
причината за тази принуда, се прие, че същата е упражнена, за да се
сломи съпротивата на пострадалата да бъде отнета инкриминираната златна гривна.
Тя е била почти нова, здрава, закупена месец преди това ( виж показанията ).
Наред с това, действията между нападателя и жертвата не предполагат случайно
скъсване на гривната от ръката. Пострадалата не
била дърпана за ръцете и липсват данни въобще да е била хващана за тях.
Била е душена, дърпана за косата и по този начин свалена от леглото на пода и
удряна с юмруци в лицето.
Самият подсъдим признава в обясненията си от
ДСП ( л. 126), че докато се приближавал към спящия човек е разпознал И. и
въпреки, че влязъл, за да се саморазправя с брат й, упражнил насилие върху нея,
за което самият той не сочи мотив. От друга страна, непосредствено след
напускането на къщата на Л.и поради непредвидената поява на бабата на жертвата,
той е влязъл в дома на Спасови, където е
нападнал втората си жертва с признанието, че искал да отнеме ключовете на автомобила
заради самия автомобил. Така, че упражнената принуда по отношение на Л. е имала
за цел да позволи отнемането на нейната златна гривна с установено тегло от 7
гр. и парична равностойност от 339 лева.
Поради несъмнените данни за
недовършеност на деянието, правилно е възприето, че то останало на етапа, но не
порази отказа на подсъдимия да го довърши, тоест по независещо от него
обстоятелство. Причината той да напусне бързо къщата на Л.и е стояла извън
волята му.
Избягал и
се скрил в къщата на И.С.. Успял да се покачи на втория етаж по конструкцията
за асмата и проникнал в стаята, където спяла младата жена. Опровергани са
съдържимите в обясненията твърдения, че подсъдимият е бил посрещнат от втората
си жертва. Нейните категорични и убедителни показания сочат, че тя е била
нападната по същия начин, както и И. - докато спи в стаята си, но нападението е
било по-дръзко и по-жестоко, с грубо
насилие. След като първоначално притискал шията й с ръце, подсъдимят взел от
печката на твърдо гориво металната кука и продължил да я души с нея, като я
заплашвал , че ако не мълчи, ще я разпори и ще убие баба й. Не проявил интерес
към предложените му вещи от нея, но
поискал ключовете за колата с думите „ Давай ключовете на колата или
сваляй гащите!“. Последвали са блудствени действия, които неясно защо
прокурорът е подминал без решение за противоправност, тъй като същите, предвид
обстоятелствената част на обвинителния акт,
не са възприети като част от принудата. Тези действия се изразили в
опипване на гърдите на младата жена и дори опит да бъде свален клина, с който
била облечена и срещу същите тя се опитвала да окаже съпротива, като го
отблъсква. Предпазвала същевременно с другата ръка лицето си, тъй като той й
нанасял удари по него, предпазвала се и
от куката, с която подсъдимият дерял ръцете й. Съпротивата на младата жена ожесточила повече подсъдимия, който извадил
нож и го опрял в корема. Успял да вземе оставените върху нощното шкафче ключове
за автомобила. Силно уплашена, тя тръгнала да отстъпва назад, а достигналият до
тях глас на нейната баба св. Ив. С. още повече ожесточил подсъдимия, който
започнал да й нанася по-силни удари в лицето и да я дере по ръцете с куката.
Когато стигнали по-близо до входната врата, подсъдимият избягал, качил се в
паркирания отпред автомобил, чиято стойност по експертната преценка е 1764 лв., и потеглил , повличайки дори
хваналата го жена. Тя паднала на известно разстояние, а той продължил и след
като напуснал населеното място, загубил управление над превозното средство и то
се преобърнало на място, където е открито при разследването. Поради
неотстранима по поносими икономически условия техническа неизправност е
бракувано( л. 144 и сл. ДСП).
Упражнената по отношение на С.
принуда - като форма и конкретни действия, е установена освен от нейните
убедителни показания, от изготвените медицински документи, удостоверяващи
обективирани конкретни увреждания и от експертното изследване. Обект на такова
са били и уврежданията на другата пострадала. Установено е, че на двете са били
причинени от подсъдимия леки телесни повреди, като на Л. -кръвонасядания,
охлузвания и травматични увреждания, които съставляват временно разстройство на здравето, неопасно
за живота и лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. На св.И.С. са били установени кръвонасядане и травматичен оток на кожата и
меките тъкани в дясната половина на лицето; кръвонасядане по кожата в дясната
половина на шията и охлузване в областта на лявата лакетна става. Тези травматични
увреждания причинили на пострадалата болка и страдание и по своята степен и
характер са квалифицирани като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2
от НК.
Наличните увреждания са в пълно съответствие с
твърденията на всяка от пострадалите за вида, интензитета на посегателствата по
отношение на тях и механизма на причиняването им. Те са били формата и начинът, по който
подсъдимият се е стремял да преодолее съпротивата на жертвите си,за да отнеме
владени от тях вещи.
В субективно отношение е съзнавал
противоправния характер на деянията си. Съзнателно е употребил принудата спрямо
всяка от жертвите си, за да преодолее съпротивата и така успее да отнеме
конкретни вещи. Предвиждал и е целял настъпването на обществено-опасните
последици. Деянието по отношение на Ив.Л.
е останало на фазата на опита, тъй като деецът е предприел конкретни действия
по изпълнение на намисленото престъпление, насочил се е към конкретен обект на
тези си действия, върху който е въздействал с цел да го отнеме, но не е успял
поради неочакваната поява на трето лице, заради която избягал.
Деянията, първото от които недовършено и на фазата на опита, са извършени през непродължителни периоди от
време, при сходна обстановка, при еднородност на вината и осъществяват едно и
също престъпно деяние по чл. 198, ал.1
от НК и второто се явява в обективно и субективно отношение продължение на
предшестващото го.
Съобразявайки изложеното горе, Съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
Висока е обществената опасност на
това деяние, тъй като то е престъпление, което засяга освен обществените
отношения, свързани с правото на собственост ( виж систематичното място на
нормата) и престъпление против личността. В случая следва да се отчете, че
жертва на престъпното посегателство са две млади жени, нападнати в дома си.
Нападението на всяка от тях се отличава с дързост и жестокост. Първо -
осъществено е нощем, когато всяка от тях била в дома си - място, където всеки
човек се счита защитен. Освен това младите жени са спели, тоест били са в
състояние, в което съзнанието на човек почива и липсват сетивни възприятия,
които да позволяват адекватен отговор на възприетата информация. Нападението е
било напълно неокачвано за жертвите, те са били събудени от притискане в
областта на гушата, което е затруднило дишането им . Едната е била извлечена за
косата на земята. Другата зрелищно е
била душена и с метална кука, с която впоследствие била одирана по ръцете и
заплашвана, извършени са ужасили я блудствени действия и директна, напълно
реалистична, заплаха с хладно оръжие, опряно с острието в тялото й. И двете
жертви са били многократно удряни и то в областта на лицето и главата. Имали са
множество, макар и леки по своята степен, телесни увреждания.
По-тежки са били
посттравматичните последици от психо-емоционален характер и особено за С..
Упражненото насилие тя е преживяла като изключително стресогенно житейско събитие,
т.е. тежка психотравма, която може да предизвика реакция на тежък стрес и
разстройства в адаптацията.
При тази
характеристика на престъпното поведение на подсъдимия като висока се отчете и
обществената му опасност, въпреки липсата на обременено съдебно минало.
Последното е и единственото смекчаващо
обстоятелство, което Съдът отчете. Противостоят му всички обсъдени горе във
връзка с преценката за обществената опасност на деянието обстоятелства - свързани
с времето, мястото и начина на деянието, жертвите, които са млади жени, и
конкретните зрелищни и ужасяващи посегателства над тях по своята същност и
интензитет, начин на осъществяване, вкл. и ползваните средства; дързостта,
хиперболизиращата агресия, тежките емоционално -психологически последици за
жертвите. При тези специфични факти, които завишават сериозно обществената опасност
на деянието , Съдът прие, че съответно на тежестта на извършеното престъпно
деяние и справедливо възмездие за извършването му, както и обезпечаващо
постигане на целите по чл. 36 от НК , е наказанието от осем години и девет месеца лишаване от свобода ( 105 месеца), като
предвид редукция при условията на чл. 58а, ал.1 от НК намали с 1/3-та ( тоест с
35 месеца) и осъди подсъдимия на пет години и десет месеца лишаване от свобода,
които постанови съобразно чл. 60, ал.1
вр. чл.61,т.2 ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален строг режим в затвор. Всъщност, при определения размер на
наказанието от този вид, начина на изтърпяване е напълно предопределен от
законодателя, но обсъденото горе поведение на подсъдимия налага изрично да се
акцентира върху становището на съдебния състав, че за постигане на промени в
съзнанието на дееца е наложително изолирането му от социалния и обществен
живот.
Установи се по делото, че са
налице основания за ангажиране на претендираната от гражданските ищци деликтна
отговорност на подсъдимия. Последният е причинил на всеки от конституираните граждански
ищци вреди. И на двете млади жени са причинени неимуществени вреди в резултат
на упражнената над тях принуда, довела и до визираните горе по брой, вид и
степен увреждания, вкл. и такива в тежък психологически аспект.
Установено е причиняването на
имуществени вреди по отношение на С. в размер на общата оценка за автомобила
1764 лева, тъй като отнетия и собствен автомобил след повреждането му е станал
напълно технически неизправен и възстановяването му, правилно е било преценено
от нея, като икономически неизгодно ( виж на л. 144, 146 145 ДСП).
Отчитайки наличието на всички
правно-значими елементи за деликтната отговорност на подсъдимия - деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди, Съдът призна основателността на
гражданските претенции за обезщетение и уважи исковете в пълен размер като :
Осъди подсъдимия да заплати на И.М.С.
*** парична сума в размер на 1764 лева, представляваща обезщетение за причинените
от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното й изплащане.
Осъди подсъдимия да заплати на С.
и паричната сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното й изплащане.
Осъди подсъдимия да заплати на И.С.Л.
парична сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените
от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното й изплащане.
По отношение на веществените
доказателства Съдът постанови : 1
бр. мобилен телефон „Нокия" със сребрист и черен панел с
ИМЕИ:351518041699287 - да се върне на подсъдимия; а 1 бр. кръгло желязо с
пластмасова дръжка с дължина от началото до края 20 см, с дължина на дръжката 9 см и закривен край във вид
на кука и 1 бр. ключ с черен ПВЦ държач с емблемата на „Опел" – да се върне
на И.М.С. ***.
На основание чл.189, ал.3 от НПК бе
осъден подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР
Пазарджик в размер на 456,50 лева,
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 230.56 лева, както и
държавна такса в размер на 10,00 лева при служебно издаване на изпълнителни
листове, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пазарджик.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: