О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 29.10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря ........... и с участието на прокурора ................,
изслуша докладваното от съдия Ангелова ВНЧД 4259 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Софийски градски
съд е депозирана жалба от защитник на подсъдимия М.Р.Р. срещу определение на съда
от 02.10.2019г. по НОХД 20347/2018г. по описа на Софийски районен съд –Наказателна
колегия, 111 състав, с което е отказано да бъде прекратено съдебното
производство по делото за отстраняване на твърдени от защитата допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правата на подсъдимия и
защитника му в процеса.
В жалбата се моли
да бъде отменено атакуваното определение и делото бъде върнато на прокурора за
отстраняване на пропуски, допуснати при изготвяне на обвинителния акт, свързани
с налична празнота при описание на приетите от прокурора за реално настъпили
обстоятелства в действителността, както и недетайлизиране на точните думи, чрез
които неговият подзащитен е потвърдил неистина. Изложените във въззивната жалба
аргументи са идентични с тези, представени на вниманието на решаващия съд в
хода на разпоредителното съдебно заседание.
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на
съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустима. Разгледана по
същество, обаче, този съдебен състав преценява, че тя е неоснователна.
Първостепенният съд е сезиран с обвинителен акт срещу М.Р.Р.,
на когото е предявено обвинение за извършено деяние, квалифицирано като
престъпления по чл. 290, ал.1 НК. Прокуратурата твърди, че на 07.12.2017г. в
гр. София пред друг надлежен орган на властта – разследващ полицай И.И.Д. при
сектор „Разследване на транспортни престъпления“ – отдел „Разследване“ при СДВР
като свидетел по досъдебно производство № ЗМ -11469/2017г. по описа на
СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 31106/2017г. по описа на СРП, водено за извършено
престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1 вр. чл. 342, ал.1 НК, устно съзнателно
е потвърдил неистина като заявил, че на 04.07.2017г. около 09.30 часа в гр. София,
жк „Дружба“ като управлявал велосипед по бул. „Димитър Списаревски“ в района на
блок 60 е бил ударен от лек автомобил /от дясното странично огледало и дясната
странична част на автомобила/ в областта на лявото рамо и в резултат на този
удар му е причинено счупване на големия туберкул на лявата раменна кост.
Претенциите на защитата са, че начинът на изложението на
елементите от обективния състав на престъплението не носи яснота относно поддържаните
от прокурора точни изрази, чрез които Р. е потвърдил неистина пред разследващия
полицай. Въззивният състав счита, че от отразеното от прокурора в изискуемата,
дори не и в минимална, степен се установява инкриминираното поведение на
подсъдимия, чрез което вербално той е потвърдил приетото от държавното
обвинение за неистина. В обвинението е описано времето и мястото на извършване
на деянието от страна на подс. Р. и неговите изявления за осъществено пътно-транспортно
произшествие, довело до причинената му телесна повреда като диспозитивът на
обвинителния акт представлява естествена последица на фактологията по делото,
приета за установена от прокурора, която в конкретния случай той детайлно е
изложил.
Некоректни
са твърденията на жалбоподателя, че прокурорът не е описал какво е възприел
като истина, за да обвини подзащитния му, че е потвърдил неистина. В обстоятелствената
част на обвинителния акт твърде подробно прокурорът е описал хронологията в
поведението и изявленията на подсъдимия Р., след което е посочил, че
увреждането му „било причинено по друг неустановен по делото начин“. Представителят
на държавното обвинение при описание на фактите в обвинителния акт се базира на
възприетото от него като подкрепено с доказателствени източници и установено по
делото, а и спрямо прокурора не биха могли да бъдат предявени изисквания, каквито
би имал критичен читател към писател, използващ художествена измислица в
повествованието си. Афишираните от прокурора твърдения в обвинителния акт
подлежат да бъдат доказани в хода на бъдещото съдебно следствие и в зависимост
от усилията му и основателността на
тезата му, съдът ще се произнесе в позитивен или в негативен смисъл с акта си
по същество на спора. В този ред на мисли сочените от защитата нарушения
всъщност са въпроси, на които ще бъде даден отговор с първостепенната присъда,
тъй като на тях се дължат отговори, свързани с предмета на доказване по делото.
Както нееднократно бе посочено от настоящия и контролирания съд, твърденията на
прокуратурата подлежат на доказване в хода на бъдещия съдебен процес, но по
никакъв начин на този етап незаемането на становище от прокуратурата какъв е
бил действителният механизъм на настъпване на телесната увреда на Р. /а посочването,
че увреждането е настъпило по друг, различен от сочения от подсъдимия,
неустановен по делото начин/, не накърнява възможността му да разбере
обвинението и адекватно да се защитава по него, още повече, че детайлно твърдяните
от прокурора негови изявления по осъществяване механизма на деянието, са
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В този смисъл правилно контролираният съд не е прекратил
съдебното производство поради допуснати заявени от защитата процесуални
нарушения в досъдебната фаза на процеса и не е констатирал на собствено
основание други такива – позиция, с която въззивният състав се солидаризира.
Воден от
изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение от 02.10.2019г. по НОХД
20347/2018г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 111 състав.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.