Р Е Ш Е Н И Е
№ 260465 16.03.2021г. гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гр. дело № 4014 по описа за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***-60,
офис 1 против “Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Генерал Владимир Вазов“ 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев с която се иска да бъде отменена
заповед № РД-09-415/01.04.2020г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение“. Изложени са подробни съображения за
незаконосъобразността на процесната заповед. Твърди се, че към датата на
заповедта водомерите са реално и редовно отчетени. При определяне на
наказанието работодателят не е съобразил обясненията на ищцата и трудностите,
които тя е срещала при отчитане на район Победа и Акациите. Не е посочено в
заповедта кога точно е извършено нарушението и в какво точно то се изразява. Не
става ясно дали нарушението е действие или бездействие. Оттам не е ясно какви
точно задължения е нарушила ищцата. По този начин заповедта се явява
немотивирана. Освен това работодателят не е взел предвид при какви
обстоятелства е извършено нарушението, както и тежестта му, поради което не е
преценил, че наказанието е несъразмерно тежко спрямо нарушението. Ищцата много
пъти е подавала до ръководството молби за съдействие във връзка с липсата на
достатъчно служители, което прави физически невъзможно един инкасатор да отчита
целия район. Моли за уважаване на иска и за отмяна на заповедта. Искът е по
чл.357 КТ.
Ответникът е представил писмен
отговор, с който изцяло оспорва иска като недопустим и неоснователен. Заявява,
че искът е просрочен, тъй като заповедта е била връчена на 04.05.2020г., като
двумесечният срок за оспорването й е започнал да тече след отмяната на
извънредното положение, т.е. тече от 14.05.2020г. и съответно е изтекъл на
14.07.2020г. Срокът не е спазен, тъй като искът е предявен на 21.07.2020г. Ето
защо ответникът счита иска за погасен по давност. По същество ответникът
твърди, че заповедта за дисциплинарно наказание е мотивирана. Оспорва се
твърдението на ищцата, че й са възложени нови задължения, както и че
многократно е подавала информация с молба за съдействие за това, че в отдела
няма достатъчно служители. Последващото отчитане на водомерите не заличава с
обратна сила извършеното вече нарушение. При налагане на наказанието са съобразени
и предишни наказания на ищцата, поради което тежестта му не е прекомерна.
Самата заповед за наказание съдържа описание на вмененото на ищцата нарушение
от обективна и субективна страна. В нея е посочено, че служителката не отчита
ежемесечно абонат на конкретен адрес. Не е налице физическа невъзможност за
осъществяване на отчитането, тъй като в кв.Победа има достатъчно инкасатори.
Моли се за отхвърляне на иска.
Безспорно е по делото, че ищцата Д. е заемала длъжността отчетник измервателни уреди в район Бургас, при ответния работодател. Със заповед № РД-09-415/01.04.2020г. на основание чл.188, т.2 КТ, на ищцата е наложено наказание “предупреждение за уволнение“.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът е основателен.
Резонни са оплакванията в исковата молба, че заповедта не е изцяло мотивирана и не е посочено кога е извършено нарушението. Според чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В случая заповедта гласи, че във връзка със заявление вх. № К-758/06.03.2020г., затова, че А.Д. не отчита ежемесечно абонат на адрес гр.Бургас, ул.“Вълко Пушков“ 26, което представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 КТ – неизпълнение на възложената работа във връзка с т.2 от раздел “Задължения“ и т.3 от раздел “Отговорности“ на длъжностна характеристика, на основание чл.188, т.2 и при спазени изисквания на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 КТ, се налага наказание “предупреждение за уволнение“ на ищцата. При това съдържание на заповедта, не става наистина ясно кога е извършено вмененото на Д. нарушение, че не отчита абоната на ул.“Вълко Пушков“. Отчитанията на показанията на водомера следва да са всеки месец, ето защо работодателят е записал, че ищцата не отчита ежемесечно водомера, но в заповедта не е посочен периодът, в който е извършено нарушението. Не става ясно дали водомерът не е отчетен само един месец, или повече месеци, дали липсата на отчитане е продължила няколко последователни месеца или са се редували периоди на отчитане и неотчитане. В заповедта е посочено заявление от 06.03.2020г. и дори да се приеме, че тя препраща към това заявление, то отново липсва реквизитът за времето на извършване на нарушението. Заявлението е приложено по делото, същото е подадено от клиента Пламен Атанасов Михайлов и в него е записано, че лицето иска да подаде жалба, защото инкасаторката не идва да записва кубиците с вода. Клиентът по цял ден е на работа и няма как да има по 70-80 кубика. Видно от съдържанието му, в това заявление също липсва описание кога и за какъв период от време инкасаторката не е отчитала водомера, ако въобще би могло да се приеме, че заявлението мотивира заповедта, понеже е споменато в нея. Изводът на БРС е, че процесната заповед е ненадлежно оформена, в нея липсва важен реквизит, а именно кога е извършено вмененото нарушение, поради което тя не отговаря на императивното правило на чл.195, ал.1 КТ и като такава е незаконосъобразна. Нарушава се правото на ищцата да разбере точно за кой период от време й се вменява, че не е отчитала процесния абонат. Налице е нарушение, понеже не е посочен период от време в заповедта. Това нарушение е съществено, тъй като пречи на съда да извърши контрол и за спазването на сроковете за налагането на дисциплинарното наказание по чл.194, ал.1 КТ. След като не е ясно за кой период е нарушението, не може да се прецени дали наказанието е наложено в едногодишния срок от извършване на нарушението.
Наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно от формална страна и подлежи на отмяна, като е безсмислено да се обсъждат по същество събраните по делото доказателства – документи, експертиза и свидетели, насочени да установят дали нарушението е действително извършено.
Възражението на ответника за погасяване на иска по давност заради въведеното извънредно положение се преценява за неоснователно. Давностният срок за отмяната на наложеното дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение е двумесечен – чл.358, ал.1, т.2 КТ. Съгласно чл.358, ал.2, т.1 КТ срокът тече от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед. В случая процесната заповед, видно от отбелязаното върху нея, е връчена на 04.05.2020г. От тогава би трябвало да започне да тече срокът за предявяване на настоящия иск, който следва да изтече на 04.07.2020г. Ноторно известно е обаче, че в страната беше въведено извънредно положение, считано от 13.03.2020г. и то продължи до 13.05.2020г. С приемането на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, давността за ищцата спира да тече, считано от 13.03.2020г. Съобразно § 13 от ПЗР на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Същият е обнародван на 13.05.2020г., поради което сроковете започват да текат считано от 21.05.2020г., като този за ищцата изтича на 21.07.2020 г. Именно на 21.07.2020г., в последния ден на давностния срок, е подаден и настоящият иск. Ето защо искът не е погасен по давност, а възражението за давност на ответника е неоснователно.
Искът не е погасен по давност, поради което не може да бъде отхвърлен на това основание. Той, както стана ясно, е основателен, поради нарушение от страна на работодателя на чл.195, ал.1 КТ. Следва решение, с което процесната заповед за дисциплинарно наказание бъде отменена.
Ищцата има право на разноски, но не се доказва да я направила реално такива, поради което не й се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на съда такса от 50 лева за уважения иск, както и разходи за експертиза от 200 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № РД-09-415/01.04.2020г. на изпълнителния директор на “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Генерал Владимир Вазов“ 3, с която на А.Д.Д., ЕГН **********, отчетник измервателни уреди в район Бургас, е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Генерал Владимир Вазов“ 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев да заплати по сметка на БРС държавна такса за предявения иск от 50 лева /петдесет лева/, като и разходи за експертиза от 200 лева /двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: