№ 479
гр. Велико Търново, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Илина Гачева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500598 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена о т ИЛ. Н.
ИЛ. въззивна жалба против Решение № 653/31.05.2021г. , постановено по
гр.д. №137/2021г. на ВТРС, с което е отхвърлен предявеният от ИЛ. Н. ИЛ. с
ЕГН ********** от *** иск по чл. 79, вр. с чл. 86 от ЗЗД срещу ХР. АНГ. Д. с
ЕГН ********** от с.***** за заплащане на сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща главница по договор за заем от 12.04.2016 година , ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба -13.01.2021 г. до окончателното
изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението, както
следва :
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че авансът е предварително
плащане като част от трудово възнаграждение. В случая съдът „удобно“
пропуснал думата „Връщане“. Според жалбоподателя няма сума, която да е
била дадена в аванс и да подлежи на връщане . Такава е само заемната сума.
Според жалбоподателя не е обоснован изводът на съда, че след като
дописванията в процесния РКО са извършени в отсъствие на ответника,
липсва неговото съгласие за връшщане на сумата, дадена му в заем. След като
ответникът се е подписал на разходния касов ордер, няма никакво значение
дали в него е записано покупко- продажба, замяна или нещо друго. Има
значение само фхактът, че сумата от 100 лв. е получена от ответника и че той
има задължението да я върне. Отправя се молба до съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск.
1
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност и моли
съда да потвърди обжалваното решение. Твърди, че не е получавал заем от
ищеца, а е получил сума в аванс , като същата имало откъде да му бъде
удържана, защото работел на граждански договор в кооперация.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът ИЛ. Н. ИЛ. твърди, че на 12.04.2016 г. е
дал на ответника в заем сумата от 100 лева , която следвало да се върне до
1.10.2020 г. Твърди, че на падежа заема не е върнат и моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 100 лева главница, ведно със законна лихва
от подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът ХР. АНГ. Д. е оспорил иска. Твърди, че е взел сумата през 2016
година, но като аванс, който впоследствие му бил удържан от
възнаграждението. Заявява, че по това време е работел в кооперация като
тракторист на граждански договор. Сочи, че през 2020 г. ищецът започнал да
му иска тези пари, като твърди, че има дописвания в ордера относно името,
срока за плащане и счита, че неправомерно е злоупотребено с личните му
данни.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
2
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността на исковата претенция.
По оплакванията в жалбата :
Неоснователно е оплакването в жалбата, че пропускайки „удобно “ израза
„връщане “ в представения разходен касов ордер първоинстанционният съд е
достигнал до неправилен правен извод, че липсва заемно правоотношение
между страните по делото. От доказателствата по делото по категоричен
начин се установява, че в първоначалния си вид, при съставянето му
разходният касов ордер, от който ищецът твърди да черпи правата си на
заемодател, е съдържал само името на ответника, сумата , която му се предава
– 100 лв., посочване, че тя представлява „аванс с връщане“ и подпис на
получателя. В последствие този документ е дописан с останалия текст, че
ищецът е предал на ответника сумата на дата 12.04.2016г. , посочен е ЕГН на
ответника, както и текстът която сума ХР. АНГ. Д. е получил в заем от ИЛ. Н.
ИЛ. с ЕГН … и ще върне сумата до 01.10.2020г., като е добавен и подпис на
ищеца . Добавеният текст не е подписан от ответника и това не се оспорва от
самия ищец. След като ответникът категорично е оспорил, че въобще е
получавал сума от ищеца, без значение са неговите твърдения за основанието
за получаване на сумата от 100 лв. по приложения РКО, както и твърденията
му от кого я е получил. Ищецът е този, който е следвало да докаже , че е
предал исковата сума на ответника в заем и че последният се е задължил да
му я върне. След като не е сторил това въпреки дадените му от съда указания
по разпределение на доказателствената тежест, той следва да понесе
негативната последица от това свое бездействия, изразяваща се в отхвърляне
на предявения от него иск.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за
правилност и законосъобразност н а обжалваното първоинстанционно
решение в неговата цялост.
Същото не страда от пороците, въведени с въззивната жалба и следва да се
потвърди.
Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
3
Потвърждава изцяло Решение № 653/31.05.2021г. , постановено по гр.д.
№137/2021г. на ВТРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4