№ 743
гр. Варна, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500573 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 9497/07.02.2023 г., подадена от Т. А. В. срещу Решение № 204/22.01.2023 г., постановено
по гр.д. № 12102/2022 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Т. А. В. срещу "Изи
Асет Мениджмънт" АД главен и евентуални искове за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем № 4259108, и срещу "Файненшъл България" ЕООД главен и
евентуални искове за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
4259108, като Т. А. В. е осъден да заплати сторените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно поради допуснати от ВРС
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят счита, че исковете са били отхвърлени в резултат на
недопускане на исканите доказателствени средства поради извършено процесуално
нарушение. Поддържа и оплакване за нарушение на материалния закон като се позовава на
подробно изложените в исковата молба съображения за нищожност на двата договора.
Въззиваемата страна "Изи Асет Мениджмънт" АД е подала отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробна обосновка в
отговор на всяко от релевираните с въззивната жалба оплаквания. Моли за отхвърляне на
жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна "Файненшъл България" ЕООД е подала отговор, в който също
1
се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли за отхвърляне на
жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Подадени
са писмени защити, в които всяка от страните поддържа изложените до момента доводи и
възражения.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост с изключение на
частите, в които е налице произнасяне по искове, за които не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане. Неправилната правна
квалификация на част от исковете и неправилното им подреждане в хипотезата на
евентуално обективно съединяване с оглед заявените от ищеца пороци не са довели до
произнасяне по непредявени искове, поради което не е налице недопустимост на съдебния
акт на това основание.
По предмета на спора:
ВРС е бил сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове от Т.
А. В. срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1 вр. с чл.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
4259108, поради противоречие на закона, в условие на евентуалност – иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК – за
прогласяване нищожността на същия договор поради заобикаляне на закона, в условие на
евентуалност иск за обявяване за нищожна клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем №
4259108 поради накърняване на добрите нрави и като неотговаряща на изискването за
добросъвестност – иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1
ЗЗП (неправилно квалифициран от ВРС като два отделни иска) и в условие на евентуалност
– иск за обявяване за нищожна клаузата на чл. 4 от същия договор поради заобикаляне на
закона – нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР – на осн. чл.26, ал.1, предл.
2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и с установителни искове
срещу "Файненшъл България" ЕООД с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с
чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
2
поръчителство № 4259108, поради накърняване на добрите нрави и като неотговарящ на
изискването за добросъвестност (неправилно квалифициран от ВРС като два отделни иска) и
в условие на евентуалност – за прогласяване нищожността на същия договор за
предоставяне на поръчителство поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния
размер на ГПР – иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищецът твърди, че в Договор за паричен заем № 4259108, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, била посочена само абсолютна стойност на ГПР без ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Не било ясно
посочената в договора годишна лихва как точно се съдържа и как е начислена по отношение
на общия ГПР. Сумата по договора за поръчителство също следвало да се разглежда като
елемент от общия разход по кредита. Сключването на договор за поръчителство било
въздигнато, като елемент от сключването на договора за паричен заем, поради което било
налице заобикаляна на закона – чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочването в договора за кредит на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните,
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. Относно чл. 4 от договора за кредит твърди, че клаузата
била нищожна като накърняваща добрите нрави, доколкото с нея кредитополучателят се
задължавал да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество,
чието възнаграждение е в размер на 80% от отпусната сума. Клаузата на чл. 4 била във вреда
на потребителя, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до
неравновесие в правата на страните, не била формулирана по ясен и недвусмислен начин,
била неравноправна, не била индивидуално уговорена, поради което била нищожна и на
това основание /чл.143, ал.1 ЗЗП/. По отношение на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4259108, сключен с "Файненшъл България" ЕООД, ищецът твърди
нищожност на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.с
чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, поради това, че същият накърнява добрите нрави.
Твърди значителна нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите
на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора, доколкото сумата, която
се претендира по договора, е в размер на 700 лева и съставлява допълнителна сума, която е в
размер на над 2/3 от сумата на отпуснатия кредит от 1000,00 лева. По този начин се
нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Сумата от 700 лева се дължала
без ищецът да получава нищо насреща. Чрез договора за предоставяне на поръчителство се
стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума по кредита с над 80% без
каквато и да е насрещна престация. Договорът за предоставяне на поръчителство бил
нищожен и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на
ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
Възнаграждението по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил
известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Едноличен собственик на капитала на
"Файненшъл България" ЕООД било "Изи Асет Мениджмънт" АД, поради което със
сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19,
3
ал.4 ЗПК, като в договора за предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение,
което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил недействителен и на основание чл.143,
ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, като сключен във вреда на потребителя, неотговарящ на
изискванията за добросъвестност и справедливост и водещ до неравновесие в правата на
страните. Същият бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването му – чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
Ответниците "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД са подали
отговори на исковата молба, в които оспорват исковете като неоснователни и молят за
тяхното отхвърляне по изложени съображения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 26 ал.1, предл. 1 вр. с чл. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.
26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, в тежест на ищеца е да докаже факта на
сключване на атакуваните сделки и тяхното съдържание, от което прави извод за нарушение
на императивната законова уредба. В тежест на ответниците е да докажат, че договорите са
сключени в съответствие с нормативните изисквания.
Видно от представения по делото Договор за паричен заем № 4259108/14.09.2021 г.
същият е сключен за сумата от 1000 лева при възнаградителна лихва в размер на 35 %
годишно, за срок от 40 седмици. В чл. 7 е посочено, че „общият разход по кредита е 1147,40
лева и включва размера на заемната сума и възнаградителната лихва. Според чл. 8
годишният процент на разходите на заема е 40,71 %. В чл. 4 заемателят се е задължил в срок
от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: (1) две физически лица – поръчители всяко от които да отговаря
на конкретно посочени изисквания за размер на трудово възнаграждение, нетен размер на
осигурителен доход, вид трудов договор, кредитната история и др.; (2) банкова гаранция и
(3) одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. В
изпълнение на поетото задължение заемателят е сключил с "Файненшъл България" ЕООД
договор за предоставяне на гаранция № 4259108/ 14.09.2021 г. (неправилно наричан от
ищеца „Договор за предоставяне на поръчителство“), видно от който дружеството е поело
задължение да обезпечи задълженията по договора за паричен заем срещу възнаграждение в
размер на 712,60 лева.
Видно от приетото по делото заключение на вещо лице по допуснатата от въззивния
съд съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира
като обективна и компетентно изготвена, Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021
г. е осчетоводен в счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт" АД, където са отчетени
начислени суми за главница 1 000.00 лева, плащания за главница в размер на 368.23 лева и
4
неплатен остатък 631.77 лева. Отчетени са и начислени суми за редовна лихва 147.40 лева,
плащания за редовна лихва в размер на 92.74 лева и неплатен остатък 54.66 лева. Договор за
предоставяне на гаранция № 4259108 от 14.09.2021 г. е осчетоводен в счетоводството на
„Файненшъл България" ЕООД, където са отчетени начислени суми за поръчителство 712.60
лева, плащания за поръчителство в размер на 320.67 лева и неплатен остатък 391.93 лева.
Възнаграждението на поръчителя не е включено в погасителните вноски по договора за заем
с ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД. ГПР по процесния договор за заем е в размер на
40.71%, като при изчисляването му не се взема предвид размера на сумата за поръчителство.
Ако сумата за поръчителство бъде включена в размера на погасителната вноска, то ГПР би
било в размер на 433.75%.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, като не са налице
данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателят се явява
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, процесните договор за паричен заем и договор
за предоставяне на гаранция попадат в приложното поле на Закона за потребителският
кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорите са сключени
от търговски дружества, които предоставят кредити и гаранции на потребители в рамките на
своята професионална и търговска дейност.
При така установеното договорно съдържание и възникналите между страните
правоотношения, съдът намира, че, съдържанието на Договор за паричен заем № 4259108 от
14.09.2021 г. сключен с ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД отговаря на изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК – сключен е в предписаната от закона форма,
съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на
лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски и пр.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченият процент ГПР не надвишава допустимия размер
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен
процент от общия размер на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“
Съдът намира, че липсва основание за механично добавяне в общите разходи по
кредита на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция – първо поради
5
липсата на идентичност на страните по двете правоотношения и второ доколкото
вземанията по нищожни клаузи са изначално недължими.
Клаузата на чл. 4 от договора за кредит, обективираща поетото от длъжника
задължение за учредяване на обезпечение, съдът намира за нищожна като противоречаща на
добрите нрави и като неравноправна. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който
следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на
договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора гарант се
прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение. Посочените в
чл. 4 алтернативи само привидно предоставят на потребителя право на избор, но на
практика водят до неоправдано засягане на интересите му. Възможността за ползване на
професионален гарант се явява обременителна, тъй като неизменно е свързана с
допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен
от кредитора. От друга страна принципната възможност за избор на две физически лица,
вместо предложеното юридическо лице, е ограничена от поставени от кредитора условия,
които трябва да бъдат изпълнени в изключително кратък срок, поради което на практика за
потребителя не е осигурена реална алтернатива. Същото с още по-голяма сила се отнася за
възможността да се представи банкова гаранция. При това положение не би могло да се
приеме, че договорът за предоставяне на гаранция е резултат от индивидуално уговаряне и
свободна инициатива. След като гарантът е предварително посочен от кредитора,
длъжникът не е имал възможност за индивидуално договаряне. Налага се изводът, че
уговорките за предоставяне на обезпечение по Договора за кредит и респективно свързания
с него Договор за предоставяне на гаранция противоречат на добрите нрави и са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на
потребителя с цена, близка по размер предоставената в заем сума. Тази конструкция от
сделки води до скрито оскъпяване на кредита чрез сключване на привидно самостоятелен
договор за предоставяне на гаранция, при незачитане на правото на избор на потребителя
относно личността на гаранта. След като възнаграждението за предоставяне на гаранция е
уговорено въз основа на нищожни клаузи, същото е недължимо, поради което не е налице
основание за включването му в ГПР.
Предвид гореизложеното се налага извода, че първият предявен срещу ответника
"Изи Асет Мениджмънт" АД с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1 вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4259108, поради
противоречие на закона, и предявеният условие на евентуалност иск с правно основание чл.
26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК – за прогласяване
нищожността на същия договор поради заобикаляне на закона, основани на твърденията за
неспазване на изискванията на закона за посочване на годишния процент на разходите и
неправилно изчислен ГПР, са неоснователни. Не са налице сочените от ищеца пороци
водещи до нищожност на договора за паричен заем. Ето защо, решението на ВРС, с което
посочените искове са отхвърлени е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения, основателен се явява искът за обявяване
6
нищожност на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4259108 поради накърняване
на добрите нрави и като неотговаряща на изискването за добросъвестност. В тази част
решението на ВРС следва да бъда отменено като неправилно. С оглед уважаването на този
иск, съдът не дължи произнасяне по следващия предявен в условие на евентуалност – иск за
обявяване за нищожна клаузата на чл. 4 от същия договор поради заобикаляне на закона –
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР – на осн. чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Решението на ВРС по този иск следва да бъде
обезсилено.
Предмет на сключения с "Файненшъл България" ЕООД Договор за предоставяне на
гаранция № 4259108, е гарантиране изпълнението на задълженията на заемателя по Договор
за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г., сключен между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт" АД. "Файненшъл България" ЕООД престира своята кредитоспособност да
гарантира плащане на задължение за главница в размер на 1000 лева ведно с лихвите и
разноските, срещу което получава възнаграждение от потребителя в размер на 712,60 лева.
В случай, че гарантът извърши плащане по гаранцията, той има право да иска от
потребителя възстановяване на всички платени суми ведно със законната лихва от момента
на забавата, както и сторените разноски. По правната си същност договорът се доближава
най-много до договор за поръчителство. Съобразно чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава
пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят не получава възнаграждение и
само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на
такова.
Според Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на дружеството
„Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор на длъжника.
Следователно, сключвайки договора за предоставяне на гаранция, ищецът се е задължил да
заплати едно възнаграждение в интерес на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който
е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Файненшъл България“
ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като кредиторът чрез
дъщерното си дружество на практика обезпечава задължението сам пред себе си. Видно е, че
насрещните престации са очевидно неквивалентни, до степен липса на престация от едната
страна по сделката.
Изложеното води до извод, че последиците на сделката са несъвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба,
а друго се обогатява без да предоставя нещо в замяна, поради което съдът приема, че
сключеният договор за предоставяне на гаранция накърнява добрите нрави. Договорът е
сключен във вреда на потребителя с цена близка по размер предоставената в заем сума и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
По изложените съображения съдът счита, че главният иск срещу "Файненшъл
7
България" ЕООД с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108,
поради накърняване на добрите нрави и като неотговарящ на изискването за
добросъвестност е основателен и следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение в
тази част отменено.
Предявеният условие на евентуалност иск за прогласяване нищожността на същия
договор за предоставяне на гаранция поради заобикаляне на закона и нарушаване на
максималния размер на ГПР не подлежи на разглеждане, поради което решението на ВРС в
тази му част ще бъде обезсилено.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени сторените в производството пред двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 лева държавна такса и 250,00 лева за вещи
лица.
В полза на процесуалния представител на ищеца ще се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита в размер на 500,00 лева за всяка
инстанция по исковете срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, или общо 1000,00 лева, и 480,00
лева за всяка инстанция по исковете срещу „Файненшъл България“ ЕООД, или общо 960,00
лева, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА вр. чл.78. ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 204/22.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12102/2022 г. по
описа на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. А. В., ЕГН **********, срещу
"Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* иск за обявяване за нищожна клаузата на чл. 4
от Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД поради
противоречие с добрите нрави – иск с правно основание чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл.
143, ал. 1 ЗЗП, и в частта с която е отхвърлен предявения от Т. А. В., ЕГН **********
срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* иск за обявяване за нищожна клаузата
на чл.4 от Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, като
неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравноправие, на
осн. чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 4 от от Договор за паричен заем №
4259108 от 14.09.2021 г., сключен между Т. А. В. и "Изи Асет Мениджмънт" АД, поради
накърняване на добрите нрави и като неотговаряща на изискването за добросъвестност и
водеща до значително неравноправие, по предявения от Т. А. В., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с
правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
8
ОБЕЗСИЛВА Решение № 204/22.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12102/2022 г. по
описа на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу
"Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* иск за обявяване за нищожна клаузата на чл. 4
от Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД поради
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на осн.
чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОТМЕНЯ Решение № 204/22.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12102/2022 г. по
описа на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу
"Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №
4259108, поради противоречие с добрите нрави и в частта, с която е отхвърлен предявения
от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, иск за
обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108, сключен с
„Файненшъл България" ЕООД, като неотговарящ на изискването за добросъвестност и
водещ до значително неравноправие, на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1
ЗЗП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция № 4259108
от 14.09.2021 г., сключен между Т. А. В. и "Файненшъл България" ЕООД поради
накърняване на добрите нрави и като неотговарящ на изискването за добросъвестност и
водещ до значително неравноправие, по предявения от Т. А. В., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, иск с
правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 204/22.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12102/2022 г. по
описа на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу
"Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, иск за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108 поради заобикаляне на закона и
нарушаване на максималния размер на ГПР, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл 2 от
ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204/22.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12102/2022
г. по описа на ВРС в останалата част.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, и "Файненшъл България"
ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на Т. А. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
400,00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред ВРС и ВОС, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат М.
В. М., АК – Пловдив, със служебен адрес: ***, сумата от 1000,00 лева представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита, на основание чл. 38, ал.1, т.
3 ЗА вр. чл.78, ал. 1 ГПК.
9
ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат М.
В. М., АК – Пловдив, със служебен адрес: ***, сумата от 960,00 лева представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита, на основание чл. 38, ал.1, т.
3 ЗА вр. чл.78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10