ПРОТОКОЛ
№ 83
гр. Пловдив, 20.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Тодор Ст. Деянов
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600076 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Обвиняемият Ж. М. Х. се явява лично и със защитника си адв. В. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Д. : Да се даде ход на делото.
Обв.Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик Веселин Ганев.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Нямам искания.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи, нямам искания
по доказателствата.
Обв.Х.: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам че
1
определението на Старозагорския окръжен съд, което се обжалва е правилно
и законосъобразно. В самата жалба се взема становище, че обоснованото
предположение е налице, достатъчно доказателства има, поне за наличието на
обоснованото предположение.
По отношение на реалната опасност. Считам, че реална опасност
съществува, както от извършване на друго престъпление, ако не бъде
потвърдена мярката задържане под стража, така и да се укрие. Тази опасност
се извежда на първо място от съдебното минало. В жалбата са развити
съображения, че е настъпила реабилитация по право, но не считам, че такава е
налице. От справката за съдимост е видно, че същият е осъждан за тежки
умишлени престъпления и последните две присъди са именно за
престъпления, свързани с наркотични вещества. Вярно е, налагани са глоби,
но престъпленията са от този вид. Наличието на няколко места на наркотични
вещества, на везна и друго оборудване, както показанията на разпитаните
свидетели сочат, че обвиняемият трайно, а не инцидентно се е занимавал с
инкриминираната дейност, за която се търси наказателна отговорност.
Действително обвиняемият има постоянен адрес, но сам по себе си този
адрес не е достатъчен да приемем, че е отпаднала опасността да се укрие, ако
не бъде потвърдено определението и ви моля да го потвърдите като правилно
и законосъобразно.
Адв.Д.: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми господин прокурор,
действително след като се запознах с материалите по делото, може да се
направи извод за обосновано подозрение. Мисля, че това е безспорно.
Съображенията ми най-вече за налагане на по-лека мярка за неотклонение са
с оглед здравословното състояние на моя подзащитен, по-скоро психическото
му състояние, това което са ми споделили близки. Психическото състояние на
моя клиент мисля, че не е добро. Няма данни за момента за психично
заболяване. Ще искам назначаване на по-късен етап на психиатрична
експертиза. Знам, че сегашното производство не позволява, но не мога да не
го отбележа, тъй като съм го констатирал. Наркозависим е, чува гласове. Не
съм специалист, но виждам, че се обостря психическото състояние на това
момче и най-вече по хуманни съображения, ако прецените, да му наложите
„Домашен арест“. Мисля, че в обстановка, различна от обстановката на
следствените арести по-успешно би могло да бъде лекуван и да приема
съответните медикаменти, а и по-адекватно би се реагирало при влошаване на
състоянието. Да, действително е осъждан. Въпросът е по-скоро дали е
реабилитиран. Би следвало в случая да бъде постановена съдебна
реабилитация, въпреки че, колегата е изразил становище, че е реабилитиран
по право. Все пак при внимателен прочит на свидетелството за съдимост не
сочи на лице с толкова висока степен на обществена опасност, тъй като при
последните две деяния, макар и от същия вид са санкционирани с глоба, т.е.
съдилищата са приели, че е маловажен случай. Да, продължил е с тая
деятелност, но и в настоящия казус се касае за 30 гр. марихуана, т.е. т. нар.
2
мека дрога, която сама по себе си не обуславя толкова висока степен на
обществена опасност на дееца, че тя да бъде неутрализирана единствено със
„Задържане под стража. Мисля, че с един „Домашен арест“, който ефективно
вече се контролира с гривна и наблюдение от органите на полицията, би
могла да се пресече опасността от извършване на друго престъпление. Пак
казвам, въпреки че няма налични доказателства по делото медицински,
смятам, че с оглед психическия му статус, най-адекватна в случая би била
мярка за неотклонение „Домашен арест“, поради което ви моля за акт в този
смисъл.
Обв.Х. /за лична защита/: Ако може да ми наложите „Домашен арест“,
ще съм благодарен.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв.Х.: Моля за „Домашен арест“.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 НПК.
Жалбата е неоснователна. Окръжният съд е преценил законосъобразно
всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК, за да стигне до извода, че следва да
постанови „Задържане под стража“ като мярка за неотклонение и по
отношение на обв. Ж. Х.. В тази насока са взети предвид изложените по
делото писмени доказателства, заключението на ФХЕ, веществените
доказателства, показанията на свидетелите К. и С., от които доказателствени
материали действително може да се изведе извод за обоснованото подозрение
относно съпричастността на обвиняемия към инкриминираното деяние по чл.
354а, ал. 1 НК. Налице е и другата предпоставка на закона, а именно
наличието на реална опасност при по-лека мярка обвиняемият Х. да извърши
престъпление, предвид на данните от съдебното му минало, като видно от
справката за съдимост е, че последните му две осъждания също са били за
подобни престъпления. Към настоящия момент във връзка с твърденията на
защитата за влошено здравословно психическо състояние следва да се
отбележи, че по делото няма каквито и да е данни в тази насока, а и това е
въпрос, който предполага експертно изследване в хода на досъдебното
производство.
При това положение и като се има предвид, че на практика обвиняемият
не оспорва обоснованото предположение по чл. 63, ал. 1 НПК, реалната
опасност от извършване на подобни престъпни деяния не е хипотетична, а
съвсем реалистична и с оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че
целите по чл. 57 НПК могат да се постигнат именно с обжалваната мярка.
3
Поради което, Апелативен съд – Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 138/10.02.2024 г., постановено по
ЧНД № 159/2024 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.37 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4