Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
05.02.2021 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 29 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.27а от Закона
за закрила на детето (ЗЗДет.) и е образувано по жалба на К.М. *** срещу Заповед
№ ЗД/Д-ТХ-В-002/14.01.2021г., издадена от Е.В.- директор на Дирекция „Социално
подпомагане“- Балчик, с която е наредено спешно настаняване на детето, И.К.М.,
ЕГН **********, с родители-жалбоподателя и Л.В.М., в Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи без увреждания в гр.Балчик.
Жалбоподателят
не е съгласен със заповедта и счита същата за незаконосъобразна. Излага
твърдения, че полага необходимите грижи за децата си, дъщерите си И. и Н..
Твърди, че той е родителя, който работи и се грижи за децата си. Моли заповедта
да бъде отменена.
Ответникът,
директорът на Дирекция “Социално подпомагане“-Балчик, чрез процесуалния си
представител, юрисконсулт Ф.Ш., изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената
заповед. Счита, че по делото са събрани доказателства, които установяват
фактическите основания в заповедта. Счита, че правилно е приложен материалния
закон и моли жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна, малолетната, И.К.М., чрез назначения особен представител, адв.Е.Т.,
заявява, че заповедта е правилна и законосъобразна, а жалбата неоснователна.
Заинтересованата страна, Л.В.М., лично и с
адв.М.Т., заявява, че са били налице предпоставките за издаване на заповедта,
но впоследствие са настъпили нови обстоятелства, поради което моли заповедта да
бъде отменена.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна и правна
страна следното:
Жалбата е
допустима. Оспорената Заповед № ЗД/Д-ТХ-В-002/14.01.2021г. е връчена на
жалбоподателя К.Н. на 15.01.2021г., който е отказал да я получи-обстоятелство,
удостоверено с подписите на свидетелите полицейските служители от РУ-Балчик
Василев и С.Г.и социалния работник М. С.. Жалбата му е постъпила в ДСП-Балчик
на 22.01.2021г.,в срока за обжалване по чл.27а, ал.1 от ЗЗДет.
Жалбата
изхожда на родител на малолетното дете, адресат на заповедта и е срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗДет.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
От
извършените служебно справки в Национална база данни „Население“ се установява,
че родителите на детето, И.К.М., родена на 21 март 2015г. са жалбоподателя К.М.Н.
и заинтересованата страна, Л.В.М.. Двамата родители нямат сключен граждански
брак, но от съвместното си съжителство имат още едно дете, Н. К.М., която е
сестра-близначка на И.К.М.. Няма данни да са били лишени от родителски права,
но от представените по делото множество писмени доказателства - съдебни
решения, писма и доклади на социалните служби, е видно, че преди издаване на
оспорената заповед, поради проблеми в съвместното съжителство на родителите, скандали,
физическо насилие от бащата към майката, както и поради отсъствията на майката, Л.М. от
страната с цел да осигурява средства за издръжка на децата си, спрямо И.М. и Н. М. са били предприемани различни
мерки за социална закрила-настаняване при близки роднини, настаняване в приемно
семейство.
С Решение
от 11.10.2018г. по гр.д. № 585/2018г. по описа на Районен съд-Балчик,
постановено по реда на Закона за защита от домашно насилие, срещу жалбоподателя
са издадени съдебни забрани да приближава децата си И. и Н. М., вкл. и
жилището, което обитават, за срок от 18 месеца. Няма данни решението да е било
обжалвано и отменено.
На
14.01.2021г. социалните работници при ДСП-Балчик М.С.Б.и И. К. Д., придружени
от полицейски служители от РУ-Балчик, извършват проверка в дом, находящ се в
гр.Балчик, ул.“Яворов“ № 8 (Къща за гости „Бялата лястовица“) по
повод сигнал, подаден на 13.01.2021г. до ДСП-Балчик от Слава Георгиева-младши
инспектор в РУ на МВР-Балчик
От
полицейски доклад, изготвен от началника на РУ-Балчик на 19.01.2021г. до директора
на ДПС-Балчик, се установява, че сигналът до ДСП-Балчик е бил подаден по повод
многократни посещения през периода м.декември 2020г. - м.януари 2021г. на адреса
в гр.Балчик, ул.“Яворов“ № 8, обитаван от жалбоподателя и децата му, както и от
други наематели. Видно от съдържащото се в доклада адресът бил посещаван от
служители на МВР четири пъти по повод оплаквания от собственичката на имота за
лоши битово-хигиенни условия и скандали между наемателите на къщата. Началникът
на РУ-Балчик е посочил, че всички лица, обитаващи този адрес, вкл. и К.Н., били
известни на полицията с това, че употребяват наркотични вещества.
От данните
по делото се установява също, че при поредната полицейска проверка от
13.01.2021г. полицейските служители установили децата И. и Н. по мръсни пижами,
с боси крачета, мръсни и мокри дрехи по пода, фасове и станиоли, почистващи
препарати на лесно достъпни за деца места и следи от многодневно наводняване на
жилището. В доклада на началника на РУ-Балчик се твърди, че по време на всички
посещения на този адрес служителите на МВР предупреждавали устно жалбоподателя,
Н. да въведе ред в квартирата си и да не допуска лица, употребяващи наркотични
вещества в едно помещение с малолетните си деца. Понеже полицейските служители не
установили жалбоподателят да се е съобразил с дадените устни разпореждания, на
13.01.2021г. инспекторът от РУ-Балчик, Детска педагогическа стая, С. Г., подала
сигнал до отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Балчик.
Фактическите
обстоятелства, установени от писмените доказателства се потвърждават от
показанията на изслушаните по делото свидетели, социалните работници от
ДСП-Балчик, М. Б.и Ирена Димитрова, извършили проверката на 14 януари 2021г. в
дома на жалбоподателя. Свидетелите категорично сочат, че на 14 януари 2021г. са
установили децата със сплъстени коси, с въшки, мръсни и боси. В самото жилище миришело на лошо, виждали се празни
бутилки от алкохол, дрехите на бащата и децата били струпани на една купчина по
пода, а подът бил мокър от наводняване. Свидетелката И. Д., която е работила и
по предходните случаи с децата от 2017г., заявява, че никога не ги е виждала във
вида, в който ги е намерила на 14.01.2021г. Свидетелката описва поведението на
бащата, жалбоподателя Н., като неадекватно.
Свидетелката
М. Б.потвърждава тези констатации като заявява, че когато отишли на проверка,
жалбоподателят изпращал гости и допуснал социалните работници да влязат в
помещението, в което имало бутилки по земята, препарат с белина, препарати за
почистване и хранителни продукти, мляко, в близост до препаратите. Близост до
тях. Навсякъде било пълно с вода. Тези обстоятелства наложили децата да бъдат
отведени от дома им, които в същия ден били настанени в Центъра за деца в
гр.Балчик.
Директорът
на Центъра за настаняване на деца в
гр.Балчик, г-жа С. заявява, че децата били доведени в Центъра на 14 януари в
късния следобед, видимо недобре облечени, боси и некъпани, с пълни с паразити
глави и гладни. Към настоящия момент директорката на Центъра заявява, че децата
се чувстват добре в центъра, осигурени са им игри и занимания и са добре приети от другите по-големи деца. И. и Н.
били настанени заедно в самостоятелна стая. Директорката на Центъра
потвърждава обстоятелствата, че децата редовно се посещават от майка си, Л.М.,
към настоящия момент около четири пъти.
Съдът
приема свидетелските показания на разпитаните по делото социални работници като
обективни и достоверни.
От данните
по делото се установява също, че майката на децата, Л.М., веднага след
узнаването, че децата са отнети от бащата и отведени в Центъра за настояване на
деца в гр.Балчик, се е върнала в България с цел да отглежда децата си, И. и Н.
в закупеното по-рано от нея семейно жилище в с.Стражица, община Балчик. Заинтересованата
страна Л.М. представя по делото доказателства, нотариален акт за
покупко-продажба с рег. № 2439, дело № 444/14.08.2020г. на нотариус, вписан под
№ 109 с район на действие-РС Балчик, от който се установява, че през.м.август
2020г. М. е придобила собствеността
върху жилищна сграда със застроена площ от 44 кв.м., ведно с 295 кв.м. в
идеални части от дворното място – имот, находящ се в с.Стражица, Община Балчик.
Процесуалният представител на майката, адв.Т. заявява, че са предприети и
правни действия за придобиване на родителските права от майката и осъждане на
бащата да заплаща издръжка. Заявява също, че майката на децата извършва ремонт
на закупеното жилище и е подала молба за работа в Сладкарския цех в гр.Балчик.
Процесуалният
представител на ответника заявява, че към настоящия момент социални работници
не са посещавали новозакупеното жилище на Л.М. ***, тъй като не са знаели, че
майката се е прибрала. Затова към настоящия момент няма данни да е извършено социално
проучване за възможността детето да бъде настанено при майка си.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка, С. М. И., сестра на майката на
Л.М., се установява, че закупеното от Л. *** се ремонтира, както и че
племенницата й е била принудена да търси работа в чужбина, понеже
жалбоподателят на работел. Според свидетелката често Л.М. търсела подслон при
нея, тъй като се карала с бащата на децата, а нямала свое жилище.
Жалбоподателят
в обясненията си в съдебно заседание потвърждава, че редовно е получавал парични суми от Л.М..
Същият твърди, че е имало периоди, в които е ходел на работа, но не представя
доказателства за това.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна, а
оспорената заповед за правилна, законосъобразна и съобразена с целта на Закона
за закрила на детето.
Заповедта е
издадена от компетентен орган по см. на чл.27, ал.1 от ЗЗДет. във вр. с § 1,
т.15 от ДР на ЗЗДет., според които, настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на
директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. Съгласно легалната дефиниция на понятието „настоящ адрес на дете"
е адресът, на който детето пребивава. Настаняването на детето в Центъра за настаняване
от семеен тип в гр.Балчик е извършено
със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"- Балчик,
който е компетентния орган по настоящия адрес на детето.
Заповедта
отговоря на изискванията за форма на административния акт. Тя е в писмена форма
и съдържа мотиви, от които може да се установи какви факти и обстоятелства са
мотивирали административния орган да приеме, че са налице предпоставките на
закона детето да бъде настанено извън семейството.
При
издаването на заповедта не са допусН.съществени процесуални нарушения. Видно е,
че при извършената съвместна проверка на 14.01.2021г. социалните работници,
свидетели по делото са изискали обяснения на жалбоподателя за състоянието, в
което са открили двете му деца, но същият не е могъл да даде задоволително
обяснение.
Заповедта е
съобразена с материалния закон. Описаната в заповедта фактическа обстановка се
потвърждава от множеството събрани писмени и гласни доказателства. От правна
страна заповедта е мотивирана с основанията по чл.33 от Правилника за прилагане
на ЗЗДет., с чл.27, ал.1, чл.4, ал.1, т.5 и с чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДет.
Изложените
фактически основания в заповедта съответстват на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет.
Предприетата
с оспорената заповед мярка за закрила е предвидена в чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет.
Тя е временна и се налага незабавно по административен ред при наличие на данни
за „дете в риск“. В случая събраните по делото доказателства установяват, че административният
орган е разполагал с данни, получени от РУ – Балчик, че на 13 януари 2021г.,
както и месец преди това за
продължителен период за двете малолетни деца И. и Н. бащата не полага
задоволителни грижи. Тези данни категорично се потвърждават при проверката в
жилището, където са отглеждани И. и сестра й, извършена на 14.01.20201г.
съвместно от социални работници и от служители на полицията.
Правилна е констатацията на административния
орган, че в конкретния случай се налага прилагане на мярка за закрила - "предоставяне на
социална услуга - резидентен тип" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. в хипотезата
на "спешно настаняване извън семейството" на малолетното дете, И.М.,
предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет.,
спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има
опасност за здравето и живота на детето като настаняването се извършва
незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане". В случая въпросната мярка „настаняване на
дете извън семейството“ е взета незабавно като тя е обоснована с категорични
доказателства за наличие на реална опасност за здравето на детето И.М., поради
изключително лошите хигиенно-битови условия, в които е открито при посещението,
както и поради неадекватното поведение на жалбоподателя, който е полагал грижи
за него. Разпоредбата от Правилника е в съответствие с предвидената в закона
възможност по чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДет. да бъде настанено извън
семейството дете чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето или чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Явно е, че бащата не полага дължимите
грижи, а към датата на издаване на заповедта, майката на И. и сестра й, не е
била в състояние да поеме грижите за децата, тъй като е отсъствала от страната.
Обстоятелството, че няколко дни след настаняването на децата в Центъра майката Л.М.
се е прибрала в България и е изразила готовност да полага грижи за децата, не
обосновава незаконосъобразност на издадената заповед и основания за нейната
отмяна.
Съгласно
чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаването на заповедта,
тя е в съответствие с материалния закон. Следва да се има предвид, че
наложената със заповедта мярка за закрила е временна и в производство по чл.28
от ЗЗДет. в правомощията на компетентния районен съд е да прецени налице ли са
нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка. От данните по делото е
видно, че към момента на приключване на устните състезания административния
орган не разполага с категорични данни, въз основа на които да оцени
родителския капацитет на заинтересованата страна Л.М., тъй като е в процес на
проучване.
Разпоредбата
на чл.27, ал.2 от ЗЗДет. задължава административния орган, т.е. директорът на
ДПС-Балчик, в едномесечен срок от издаването на заповедта,
т.е. в случая до 14.02.2021г., да направи искане до районния съд по настоящия адрес на
детето - при спешни мерки, както и да поиска от съда да постанови прекратяване
на настаняването на детето по реда на чл.30 от ЗЗДет., в случаите, когато
прецени, че има по-благоприятна възможност за отглеждане на децата от другия
родител.
В рамките
на настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките
за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта са били
налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от
предприемане на тази крайна мярка.
По
изложените съображения в заключение съдът приема, че оспореният административен
акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Присъждане
на разноски претендира назначеният особен представител на детето, адв.Е.Т..
Искането е неоснователно, тъй като заплащането на безплатната правна помощ се
извършва по реда на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на
правна помощ.
Водим от
горното и на основание чл.27а, ал.5 и ал.6 от Закона за закрила на детето във
връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на К.М. *** срещу Заповед № ЗД/Д-ТХ-В-002/14.01.2021г., издадена от Е.В.-
директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Балчик, с която е наредено спешно
настаняване на детето, И.К.М., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен
тип за деца и младежи без увреждания в гр.Балчик.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: