Решение по дело №51857/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2515
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110151857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2515
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110151857 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове от „В.К.“ – гр. Стара Загора
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422 , ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът „Е. БГ“ ООД
дължи на ищцовото дружество сумата 3704,31 лева – неплатена цена на доставена питейна
вода и отведена канална вода за периода 27.04.2021 г. до 14.01.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.03.2022 г., както и
сумата 109,53 лева – обезщетение за забава за периода 07.07.2021 г. до 02.02.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №16270/2022 г. на Софийски районен съд, 168 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, с предмет
доставка на Вик услуги. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги като титуляр
на партида с №********* за имот, представляващ почивна станция в с. Старозагорски
минерални бани, общ. Стара Загора, до който обект е доставил питейна вода и е отвеждал
отпадъчната такава, а ответникът се задължава да заплаща предоставените ВиК услуги в
срока за това. Поддържа, че за периода 27.04.2021 г. до 14.01.2022 г. е доставил до обекта на
ответника ВиК услуги, чиято стойност възлиза на сумата 3704,31 лева , за което са издадени
8 броя фактури. Посочва, че отчитането на количествата доставена и отведена вода се
отчита чрез запис в електронен карнет през текущия месец, а фактурата се е издавала в края
на месеца. Съгласно действащите общи условия на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата
на фактуриране. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за периода от
07.07.2021 г. до 02.02.2022 г. Претендира присъждането на разноски и за двете
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез своя процесуален
представител като счита, че исковите претенции са недоказани. Оспорва да е получавал,
съответно да са му доставяни твърдените Вик услуги през сочения период. Оспорва да е бил
клиент/потребител през сочения период на ВиК услуги, респ. оспорва наличието на
облигационна обвързаност между страните. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва
съдържанието на представените от ищеца фактури. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198, ал. 1
от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според
същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
По делото е приобщено копие на договор за доставка на вода и отвеждане и
пречистване на отпадъчни води от 11.02.2013 г., сключен между ищеца и „Е. БГ“ ЕООД,
както и заявление за промяна на партида от „Е. БГ“ ЕООД от 11.02.2013 г. относно имот,
находящ се в Старозагорски минерални бани като е посочено, че до промяната партидата на
имота е била на името на „Първа инвестиционна банка“ АД. От приобщените доказателства
се установява, че по отношение на дворно място, находящо се в с. Старозагорски минерални
бани, представляващо УПИ XXIII- 350 в кв. 20 по плана на Старозагорски минерални бани
заедно находящата се в него сграда – почивна станция „Профилакториум“, представляваща
масив пететажна сграда със застоена площ 1233.58 кв.м. ответното дружество се е намирало
в облигационна обвързаност по силата на сключен на 21.12.2012 г. договор за наем с трето
за делото лице в качеството му на собственик на имота („Първа инвестиционна банка“ АД“).
Видно от приемо – предавателен протокол от 30.11.2021 г. „Първа инвестиционна банка“
АД“ като наемодател е приела от „Е. БГ“ ЕООД като наемател недвижимия имот в добро
състояние и при вписани показания на водомер №00913 от 605,9 куб.м. Видно от копията на
електронни карнети за периода, касаещи партиден номер *********, показанията са от
индивидуален водомер №00913, в който смисъл е и констатираното от вещото лице, поради
което наведените от ответника възражения за липса на идентичност на титуляра на
партидата с „Е. БГ“ ЕООД съдът намира за неоснователни. Предвид това, съдът приема с
оглед разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, че ответното дружество е получавало ВиК
услуги в качеството си на наемател и титуляр на партидата на имота, и като такъв е бил в
облигационна връзка с ищцовото дружество при публично известни общи условия през
периода 11.02.2013 г. до 30.11.2021 г., когато е предадено владението върху имота, за което
е съставен приемо – предавателен протокол от 30.11.2021 г.
За установяване на реалната доставка на твърдените количества Вик услуги по делото
са приети копия на ел. карнети, водени при ищеца, видно от които ежемесечно са
извършвани реални отчети по показанията на водомер №00913. Според заключението на
съдебно – счетоводната експертиза отчетените количества съответстват на начислените за
2
партида ********* суми по фактури, издадени през периода 07.06.2021 г. до 17.01.2022 г. и
касаещи отчетен период 27.04.2021 г. до 14.01.2022 г. След проверка в счетоводството на
ищцовото дружество вещото лице е дало заключение, че за процесния период стойността на
предоставените услуги възлиза на 3704,31 лева и е в съответствие с предоставените
количества и утвърдените от КЕВР цени като липсват данни ответникът да е възразил срещу
определените дължими суми по реда на чл. 34, ал. 1 ОУ на ВиК оператора.
Предвид горното съдът намира, че по делото се установи реалната доставка на ВиК
услуги до имот, стопанисван от ответното дружество въз основа на сключен договор за наем
за периода 27.04.2021 г. до 30.11.2021 г., поради което искът е доказан по основание.
Ответникът не доказа погасяване на задълженията за предоставените ВиК услуги в
претендирания размер, поради което претенцията на ищеца за главница се явява
основателна до сумата 3342,69 лева, определена от съда на основание чл. 162 ГПК като
дължима за периода 27.04.2021 г. до 30.11.2021 г., като за разликата до 3704,31 лева и за
периода 01.12.2021 г. до 14.01.2022 г. исковата претенция подлежи на отхвърляне като
неоснователна.
По отношение на обезщетението за забава ищецът, в чиято доказателствена тежест
беше не установи изпадането на длъжника в забава, поради което исковата претенция за
мораторна лихва следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 852,80 лева - за
платена държавна такса, депозити за вещо лице и за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство и сумата 433,85 лева за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, от което
съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата 86,47 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Е. БГ“ ООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС дължи на „В.К.“ ЕООД – град Стара Загора ЕИК ЕИК, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД
сумата 3342,69 лева – неплатена цена на доставена питейна вода и отведена канална вода за
периода 27.04.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.03.2022 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16270/2022 г. на Софийски
районен съд, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1
ЗЗД за разликата над 3342,69 лева до пълния предявен размер 3704,31 и за периода от
01.12.2021 г. до 14.01.2022 г. и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
109,53 лева – обезщетение за забава за периода 07.07.2021 г. до 02.02.2022 г. като
неоснователни, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №16270/2022 г. на Софийски районен съд, 168 състав
ОСЪЖДА „Е. БГ“ ООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на „В.К.“ ЕООД – град Стара Загора ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 852,80 лева – разноски за
настоящото производство и сумата 433,85 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „В.К.“ ЕООД – град Стара Загора ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
3
управление: АДРЕС да заплати на „Е. БГ“ ООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 86,47 лева – разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4