РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Търговище, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20213500900028 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба по чл. 432, ал. 1 от КЗ, от М. Г. М., ЕГН
**********, действаща чрез процесуалния си представител адв. П. К. от САК,
за присъждане на обезщетения в размер на 100 000 лв., частичен иск от 200
000 лв., за причинените й болки и страдания от смъртта на сина й Б.Р. Х., на
25 г., загинал при ПТП на 15.10.2020 г.
Произшествието е станало на път II-49, км 0+422, с управлявания от него
микробус „Фолксваген ЛТ35“, рег.№ РР ... ВА, предизвикано от Н. Шукриев
Н. при управление на автобус “Бова Ф12“, рег.№ Т ... ТН, чиято гражданска
отговорност е застрахована в ответното дружество – ЗД „Евроинс“АД –
София, ЕИК *********-з.п. № BG/07/120000484223 Сумата се претендира
ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от
22.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените по
делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с
ДДС.
С писмена молба, преди последното съдебно заседание, адвокат К.
увеличи размера на иска от 100 000 лв., на 180 000 лв. – неимуществени
1
вреди, частичен от 200 000 лв. В молбата се посочва, че справедливото
обезщетение е в размер на 200 000 лв., но следвало да се има предвид, че
може да има и известно съпричиняване от страна на пострадалия.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че виновният
за произшествието водач е Н. Ш. Н., а застраховката на автомобила е била
валидна до 13.02. 2021 г. Пред застрахователя – ответник по делото, е била
предявена претенция за доброволно заплащане на обезщетение, като за
произшествието последният е бил уведомен на 04.11. 2020 г. Към момента на
предявяване на исковата молба не е било заплатено обезщетение.
Починалият е бил млад, в разцвета на силите си, а между него и майка
му е имало изградена силна емоционална връзка. Майката е разчитала на
него, да й бъде опора, да споделя с него своите проблеми и радости. За
родителя най-голямата мъка е да загуби детето си, а това е станало съвсем
неочаквано.
В своя отговор ответникът, чрез юрк. Й. С., оспорва иска по основание
и размер. Не се оспорва наличието на застрахователен договор за
застраховката „ГО“ за автобус с рег. № Т ...ТН и това, че е предявена молба за
изплащане на обезщетение на 06.11. 2020 г. Оспорват се всички твърдения
относно механизма на причиняване и виновността на водача на автобуса.
Вина имал единствено пострадалият.
Евентуално се прави възражение за съпричиняване, като ответникът
счита, че приносът на пострадалия е от 90%. Съпричиняване се твърди
включително и във връзка с употребата на алкохол или наркотици, въпреки че
към момента нямало данни за такива. Нямало поставен и предпазен колан.
Оспорва се причинно-следствената връзка между произшествието и смъртта
на загиналия. Оспорват се и всички останали обстоятелства, изложени в
исковата молба. Освен това размерът на претенцията бил много завишен и не
отговарял на критериите за справедливост.
Страните са подали допълнителна искова молба и отговор по нея, като
в тях няма добавени съществени нови обстоятелства, а са пояснени и
уточнени искания по доказателствата.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: на първо място следва да се посочи, че производството по делото
беше спряно, до приключване на наказателното производство, образувано за
разследване на престъпление и произшествието, при което е загинал
пострадалият. Обвинителен акт постъпва в съда на два пъти, но делото беше
връщано на досъдебното производство. То приключи с постановление за
прекратяване, поради смъртта на водача Н. Н. и е в сила от 10.06. 2023 г.
Съдът освен това е уведомил страните, че е служебно запознат и с
фактите по в.г.д. № 196/ 2022 г. на ОС – Търговище, където са обсъждани
същите обстоятелства и виновността на водачите за процесното
произшествие.
Във връзка с установяване механизма на произшествието по делото е
назначена автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице М. Х.
се установява, че на 15.10.2020 г., около 08:30 часа на път 11-49, км.0+422,
2
между гр. Търговище и гр. Разград, в района на отклонението за фирма
„Шишеджам” се е движил товарен автомобил „Фолксваген” с peг. № РР ...ВА,
управляван от Б.Р. Х., с посока на движение от гр. Разград към гр.
Търговище. Скоростта на движение на микробус „Фолксваген” в района на
произшествието е била около 90 км/ч. Опасната зона за спиране при
определената скорост е била съответно около 86 м. В същото време, в посока
от фабрика „Шишеджам” със завиване наляво към гр. Разград се е движил
автобус „Бова”, водачът на който след спиране малко след стоп линията, е
навлязъл в зоната на кръстовището. Скоростта към момента на удара предвид
ускорителното движение на автобуса е достигнала около 24 км/ч.
В момента на навлизане на автобуса косо на платното за движение
микробуса „Фолксваген” е бил на отстояние около 55 м. от мястото на удара.
При навлизане на автобуса на 3,6 м след дясната граница на платното за
движение по пътя с предимство автомобил „Фолксваген” е бил на около 27 м.
от мястото на удара, като водачът Х. е предприел промяна на направлението
на движение при завиване на волана наляво.
При това движение на автобуса и микробуса е последвал челен удар
между челната част на микробус „Фолксваген” и челна лява част на автобус
„Бова”. В резултат на удара т.а. „Фолксваген” е продължил движението си
напред и наляво спрямо неговата предварителна посока на движение, а
автобусът е продължил движението си напред и надясно спрямо неговата
предварителна посока на движение. Вследствие на произшествието е
причинена смъртта на водача на т.а. „Фолксваген” – Боян Х.. Според вещото
лице последният не е имал техническа възможност да предотврати ПТП при
предприетите действия от водача на автобуса. Водач Н. предприема действия
по навлизане на автобус „Бова” в лентата за движение на товарен автомобил
„Фолксваген” с цел да я пресече. От извършената справка на вещите лица от
„Метеорологична обсерватория Търговище” е видно, че към момента на ПТП
е имало силна мокреща мъгла. Според ръководството за провеждане на
метеорологични наблюдения, при силна мъгла видимостта е по-малка от 50
м. Технически правилно е видимостта да бъде определена съгласно
осветеността на късите светлини на фаровете. Това означава, че видимостта
към момента на настъпване на ПТП спрямо осветеността на фаровете при
наличие на гъста мъгла е била от порядъка 45-50 м. Аналогично водач на
автобус „Бова” е имал възможност да се убеди в наличието на
приближаващ автомобил „Фолксваген” и го пропусне.
Основната техническа причина, довела до настъпване на ПТП е
навлизането на автобус „Бова” в лентата за движение на т.а.
„Фолксваген” с цел да я пресече. Той не е пропуснал движещия се по
пътя с предимство автомобил.
Технически правилно е водачът на автобуса да се убеди, че пътят е
3
свободен и след двукратно спиране (първо на стоп линия, а след това около
дясната граница на платното за движение) да предприеме пресичане на
дясната пътна лента.
Вещото лице посочва, че деформациите по автомобила, управляван от
пострадалия, са изключително големи, има силно хлътване точно в тази част
и водачът е бил силно притиснат.
По отношение на медицинската част на експертизата, вещото лице –
доктор Г., съдебен лекар, е категоричен, че смъртта на пострадалия Боян Х. е
причинена от травмите, получени при произшествието. Установени са
разкъсно-контузни рани по лицето, в областта на гърба и върха на носа със
счупване на носните кости, установени са и две разкъсно-контузни рани по
горната и долната устни. Счупване на костите на дясната предмишница с
дислокация. Разкъсно-контузна рана по дясното бедро с подлежащо счупване
на бедрената кост в дясно. По предната повърхност на дясната подколенница
в средната и трета са намерени три косо разположени линейни охлузвания с
дължина 5-7 см.
При вътрешния оглед е установено: травматичен излив на кръв под
меките мозъчни обвивки, мозъчен оток и кръв в мозъчните стомахчета и оток
на главния мозък. Счупване на ребра вляво от 4 до 8 по предната мишнична
линия с разкъсване на париеталната плевра и между ребрената мускулатура,
повърхностно разкъсване на лявото белодробно крило. Свободно излята кръв
в гръдната кухина — 800 мл. Повърхностно напречно разкъсване на слезката.
Свободно излята кръв в коремната кухина. Травмата е тежка и съчетана и
това е причината за смъртта.
Трупът е намерен на предна дясна седалка с глава положена върху
активирана въздушна възглавница на волана. Не е отбелязано да е бил с
поставен предпазен колан. Установените травми по лицето в областта на носа
и устата, по гръдния кош и корема, счупването на костите на дясната
предраменница и на дясната бедрена кост с разкъсно-контузна рана по
дясното бедро са в резултат от действието на твърди тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са получени от удари в твърди тъпи предмети вътре в
кабината на автомобила. Пострадалият най-вероятно е бил без поставен
предпазен колан за да получи травми двустранно в лявата половина на
гръдния кош, счупването на костите на дясната предраменница и на дясното
бедро, както и разкъсване на слезката която се намира в лявата горна
половина на коремната кухина.
От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява освен
това, че поставеният предпазен колан не е ефективен при странични удари.
Установено е, че в автомобила се е задействала въздушната възглавница. По
принцип тази възглавница е свързана с механизма на предпазния колан – с
неговата закопчалка, но това не се касае за всички автомобили – в.л. инж. Х..
4
Доктор Г. обаче посочва в разпита си, че при тези тежки деформации
на автомобила – навлизане на арматурното табло напред към шофьора и това,
че има странични удари, смъртният изход може би пак е щял да настъпи.
По делото е бил разпитан като свидетел и водачът Н. Н.. Според
неговите показания, той е спрял на стоп линията, пропуснал е движещи се по
пътя три автомобила и след това е предприел маневрата за завиване. На
практика обаче от мястото, на което е спрял, той няма голяма видимост. При
приближаване на мястото, където се пресичат двете пътни платна и преди да
навлезе в пътя, който е бил с предимство, той не е спрял повторно.
Следва да се посочи освен това, че произшествието е станало точно на
границата, при навлизане на пътя, където е поставена табелата за гр.
Търговище. Т.е. автомобил „Фолксваген“ е навлизал в населеното място –
гр. Търговище, със скорост от 90 км/ч.
По отношение на това как ищцата е понесла смъртта на сина си, се
установи следното от разпита на свидетелите: починалият е бил единствено
дете на майка си – ищцата, като отношенията между тях са били много добри.
Синът бил много лъчезарен и усмихнат и майката е приела смъртта му много
тежко и изобщо не била на себе си. По това време ищцата била в Германия,
където работела. Двамата постоянно поддържали връзка по телефона, а
причината за заминаването в Германия е бил стремежът да се осигурят
средства за обучението и за по-добър живот на сина й. Като цяло именно
майката е отгледала сина си, защото с бащата били разделени и той не
полагал грижи, не давал издръжка. Боян завършил своето висше образование.
Когато се прибирала Мариана постоянно била със сина и си и снахата в
последствие. А когато се родило внучето връзката станала още по-силна.
След произшествието майката не била вече същата. Преди това била весел и
жизнерадостен човек. Сега е състарена, направо била развалина и постоянно
плачела като се чувала с приятелите си и много трудно можели да проведат
нормален разговор. Косата й побеляла много бързо, ръцете й треперели.
Постоянно говорела, че нея трябвало да прибере Господ. Единственото, което
я крепяло, това било мисълта именно за внучето и за осигуряване на неговото
бъдеще.
При така описаните факти, въззивният съд прави следните изводи по
спорните въпроси: на първо място относно това, дали водачът на автобуса
има вина за настъпването на произшествието, което обуславя и отговорността
на ответника като застраховател.
5
Действително, с оглед на установената по безспорен начин пътна
маркировка на процесния пътен участък, водачът на автобуса – св. Н., който е
починал в хода на делото, е следвало да спре на пътното платно и да пропусне
движещите се по пътя с предимство автомобили. Пътната обстановка
действително е била усложнена, с оглед на мъглата и намалената видимост.
Каквато и да било маневра, още повече при предприемане на ляв завой от
водач, който няма предимство от пътя, по който се е движил до момента,
следва да бъде извършена по безопасен начин и след като той се убеди в това
– чл. 25 от ЗДвП. След като на мястото, където е бил длъжен да спре не е
имало достатъчна видимост, то както посочва и вещото лице завиващият или
пресичащият кръстовището, следва да се увери, че на пътя с предимство няма
превозни средства, които са в близост и се движат със скорост, която би
могла да доведе до произшествие. Това са всъщност част от действията
относно безопасното предприемане на която и да е маневра, особено пък ляв
завой. Те могат да бъдат различни с оглед условията на пътя, времето и
обстоятелствата. Съдът счита, че именно тези задължения на всеки водач не
са изпълнени от свид. Н. и той има вина за настъпване на произшествието.
Това обуславя и отговорността на застрахователя му. С оглед на това искът е
установен в своето основание.
По отношение на това какво следва да бъде справедливото обезщетение.
По отношение на неимуществените вреди, понятието справедливост
включва както конкретни субективни обстоятелства, свързани с личността на
пострадалия и ищцата, така и обективни такива.
На първо място съдът отчита изключително близката родствена връзка
между починалия и ищеца, които са син и майка, при това става дума за
единствено дете и самотна майка. Установи се, че техните отношения са били
много добри, а и двамата са били добри и весели хора. Емоционалната връзка
е била на обичайното нормално ниво като за толкова близки роднини – обич,
привързаност, взаимна грижа. Следва да се отчете и това, че починалият е бил
много млад и е нормално в подобна възраст родителите да възлагат големи
надежди относно развитието на децата си, имат основателни очаквания и те
да се грижат за тях, да ги подкрепят в трудни моменти и при нужда. Смъртта
на сина е била внезапна, изключително голям шок и непрежалима загуба за
майката.
6
Чисто емоционално, вече 2 години след загубата си, майката не може да
преживее случилото се, непрекъснато плаче и промяната във външния й вид е
драстична. Вярно е, че такава загуба никога не може да се преодолее напълно,
но все пак ищцата я крепи мисълта, че детето на нейния син е живо и тя
следва да помага за неговото отглеждане.
Като обективни фактори, имащи значение за определянето на размера
на обезщетението, съдът приема икономическата обстановка в страната,
размера на средните доходи, средната продължителност на живота и
съответно възрастта на ищцата, която е 55 години към момента и 52 към
датата на произшествието. По данни на НСИ за 2021 г. и 2022 г. – първо
тримесечие, средните доходи на човек от домакинство са в размер на 1829 лв.
за 2021 г. и 2005 лв. за 2022 г. – ръст с 9,62 % за една година. Средната
продължителност на живота за 2020-2022 г. на жените в региона на област
Търговище е около 74 години.
Средната продължителност на живота дава една представа колко дълго
ищцата би търпяла съответните болки и страдания, а средните доходи и
тяхното нарастване определят количествения критерий по отношение
нарастване размера на обезщетенията.
Отделно от това в последните месеци съдът отчита и големия процент
на инфлация и поскъпването на разходите на домакинствата като цяло за
основни стоки и услуги.
При това съдът се съобразява и с действащата съдебна практика по
отношение на размерите на присъжданите обезщетения. Всичко това има
отношение към понятието справедливост, визирано в чл. 52 от ЗЗД. До
голяма степен това понятие е субективно и зависи както от обективните
критерии, така и от собствената практика и опит на съда.
На базата на всички тези критерии и опирайки се на други свои решения
по дела за обезщетение на това основание, съдът определя размер от 140 000
лв. за неимуществените вреди.
По отношение възражението за съпричиняване. Съдът приема, че такова
съпричиняване има от страна на водача на микробус „Фолксваген“ – Боян Х..
И двете експертизи дават заключение, че произшествието е станало
точно на линията, на която е табелата за населено място за гр. Търговище.
7
Това е видно и от снимковия материал. Точно в момента на произшествието
скоростта на микробуса е била малко над 90 км/ч. Т.е. водачът е навлизал в
населеното място с много по-голяма скорост от допустимата. От друга страна
както се установява от всички писмени и гласни доказателства, в часа, в
който е станало произшествието, видимостта е била силно намалена, до около
45-50 метра. Движението с тази скорост, която е максимално допустимата
извън населено място и много над допустимата за населено, при намалена
видимост и мъгла, води до извод, че подобна скорост не е съобразена с
конкретната пътна обстановка. Защото скорост от 90 км/ч би била съобразена
при нормална пътна обстановка, пълна видимост и не на границата на
населеното място. Дори и да е било неизбежно в случая самото
произшествие, то при по-ниска скорост ударът нямаше да е толкова тежък и с
такива последици, които да доведат до трагичното събитие. С оглед на това
въззивният съд счита, че Боян Х. – водач на микробус „Фолксваген“ е
нарушил изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е избрал скорост,
която да съответства на конкретната пътна обстановка и всички изисквания,
посочени в цитираната правна норма. На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетението следва да се намали.
Що се отнася до това дали пострадалият е бил с правилно поставен
предпазен колан. В тази връзка първоначалното заключение на вещите лица,
беше разколебано при разпита им в съдебно заседание. Няма категорични
доказателства относно това дали пострадалият е бил с предпазен колан към
момента на произшествието, защото при огледа той е намерен на дясната
седалка, като очевидно е бил местен при опит да му се окаже помощ. Ударът
е бил много силен и уврежданията по автомобила са такива, че е твърде
възможно от друга страна фаталният изход да настъпи и при правилно
поставен предпазен колан. При това няма как съдът да приеме за категорично
това, че коланът не е бил поставен, още повече е задействана и въздушната
възглавница, която в повечето случаи е свързана със заключващата система
на коланите. Ответникът не проведе пълно и главно доказване на това си
възражение, а то е в негова тежест.
Съдът приема, на базата на горните изводи, че приносът при
съпричиняването на водача на пострадалия автомобил е в размер на 25%.
Исканията на ответника за приемане на 90% са абсолютно необосновани,
защото нарушенията, които са извършени от водача на автобуса са много по-
8
големи и именно неговото поведение е основна причина за самото
произшествие.
С оглед на това, съдът счита, че искът следва да се уважи за сумата от
105 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
застрахователя. Според чл. 429, ал. 3 от КЗ, в този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Видно от представените доказателства
съобщението от адвокат Боев е връчено на 06.11. 2020 г. на ответника и тази
дата следва да се счита за дата на предявяване на претенцията. Както се
установи посочването или не на банковата сметка не е основната причина за
забавата на ответника, защото той поначало оспорва иска изцяло.
В останалата част на иска – предявен за сумата от 180 000 лв. – като
частичен от 200 000 лв., същият следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските. Ищцата е освободена от внасянето на държавна такса и
разноски. Адвокат К. я защитава при условията на чл. 38 от ЗА – безплатно. С
оглед на това в полза на съда следва да се определи ответникът да внесе
държавна такса от 4200 лв. върху уважения размер на иска, както и 300 лв. за
разноските по експертизата. На адвокат К. следва да се присъди хонорар
също според този размер и НМРАВ. В случая това следва да стане според
действащите норми към момента на упълномощаване на адвоката и
сключване на договора за правна защита и съдействие. Именно той е
обвързващият страните по отношение на уреждането на материалното
заплащане между тях. Ако договорът беше сключен при други условия и
клиентът следваше сам да заплати сумата, то именно към този момент се
договаря и размерът на адвокатския хонорар. След като договорът е сключен
на 23.10. 2020 г., размерът на адвокатското възнаграждение следва да се
определи от съда, според действащите към тази дата размери по Наредба № 1.
В този смисъл е съдебната практика на ВКС от 2023 г.: определение № 50161
от 15.06. 2023 г., по гр.д. № 1537/ 2022 г. на трето ГО и определение 1506 от
06.06. 2023 г. по к.гр.д. 4518/ 2022 г. на трето ГО. Размерът при това е 3630
лв.(3530+100). Ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на адвокат К..
9
Като се начисли и ДДС размерът става 4356 лв.
Разноските на ответника са за депозит за вещо лице и свидетел, юрк.
възнаграждение, което съдът определя на 150 лв. Общо в размер на 510 лв.
Според отхвърления размер на иска ищцата дължи сумата от 214 лв. и следва
да бъде осъдена да ги заплати на ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********,
седалище в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
Й.Ц. и Евгени Игнатов, а по делото от ю.к. Й. С. ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М. от
гр. Л.., ул. „Д..“ № ..., вх. „Г“, ап. 1, ЕГН **********, представлявана от
адвокат П. К. от гр. К.., ул. „С..“ № 6, офис 10, сумата от 105 000 (сто и пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди – емоционални болки и страдания, свързани със
смъртта на нейния син Б.Р. Х., загинал при ПТП на 15.10. 2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 06.11.2020 г. до окончателното изплащане, като в
останалата част, до пълния размер на иска от 180 000 лв. – частичен от 200
000 лв., отхвърля същия като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********,
седалище в гр. София, с посочените по-горе данни, да заплати на адвокат П.
К. от гр. К.., сумата от 4356 лв., включващи ДДС, на основание чл. 38 от ЗА,
за осъществената от нея безплатна адвокатска защита.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********,
седалище в гр. София, да заплати по сметка на ОС – Търговище сумата от
4500 лв. – държавна такса според уважения размер на иска и разноски по
делото.
ОСЪЖДА М. Г. М. от гр. Л.., с посочените по-горе данни, да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК *********, седалище в гр.
София, сумата от 214 (двеста и четиринадесет) лева, разноски по делото
според отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
10
Страните да се уведомят на ел.адреси.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
11