Решение по дело №1095/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Зам. – кмета на Община Варна, чрез ю.к. Д., против Решение № 505/25.04.2025г. по АНД № 454/2025г. по описа на РС - Варна, с което е отменено НП № 384/10.07.2024г. на зам. – кмета на Община Варна, с което на основание чл.178е, ал.1 от ЗДвП, на А. Н. Н., е наложена глоба, в размер на 50 лв.

В касационната жалба се релевират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Касаторът сочи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави анализ на правната квалификация на нарушението и подчертава значимостта на обществените отношения, поради което счита, че случаят не е маловажен. По изложените съображения моли да бъде отменено решението на ВРС и потвърдено издаденото НП. Претендира сторените по делото разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, в депозиран отговор на касационната жалба и писмени бележки, изразява становище за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.

Представителят на ВОП пледира за потвърждаване решението на ВРС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А. Н. Н. против наказателно постановление № 384/10.07.2024г. на зам. – кмета на Община Варна, с което на основание чл.178е, ал.1 от ЗДвП, на Н., е наложена глоба, в размер на 50 лв.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че Н. М. притежавал гараж, находящ се в сграда №12 на ул.“Хан Маламир“ в гр.Варна. На 27.05.2024г., около 15,14ч., той установил, че пред гаража е паркиран лек автомобил марка „Ситроен“ с рег. № [рег. номер], който пречел на ползването му. Поради това свидетелят заснел автомобила и подал сигнал до Община Варна, като предоставил и снимките, отразяващи нарушението. Проверката на изложените в сигнала обстоятелства била възложена на К. М. Т. - ВПД командир на отделение в сектор „Общинска полиция“, отдел ОП към ОД на МВР-Варна. Свидетелят установил, че автомобилът е собственост на жалбоподателката Н. и я поканил да се яви за съставяне на АУАН, като й указал, че следва да представи декларация по чл.188 от ЗДвП, в случай, че на датата на нарушението не е управлявала автомобила. След явяване на жалбоподателката, на 26.06.2024г. Т. й съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че е паркирала процесния лек автомобил непосредствено пред вход/изход на гараж. Актът бил съставен в присъствието на Н., бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 10.07.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което се приемало, че жалбоподателката е паркирала автомобила си върху тротоар на неопределено от собственика или от администрацията място, и й била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП

За да отмени издаденото НП, първоинстанционният съд приел, че наличието на нарушение на нормата на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП правилно е констатирано в съставения акт. Въпреки това съдът намерил, че административнонаказателното обвинение не е доказано. Счел, че актът е съставен на жалбоподателката в качеството й на водач на МПС за това, че е паркирала лек автомобил пред вход/изход на гараж. По делото обаче липсвали каквито и да било конкретни доказателства за това, че автомобилът е паркиран на това място именно от жалбоподателката. Фактът на нарушението е установен единствено от М.. Макар и да е категоричен, че автомобилът е бил паркиран на посоченото място, същият нямал конкретни спомени да е осъществил контакт с лицето, което го е управлявало и не предоставя информация в тази насока. В изготвеното от свидетеля сведение той коментира водачът - нарушител в мъжки род, което налага извода, че превозното средство не е било паркирано от жалбоподателката. Доколкото в показанията на единственият свидетел, възприел извършването на нарушението, не се съдържат данни за самоличността на нарушителя, извършването от страна на Н. на вмененото й нарушение следва да бъде счетено за недоказано, още повече, че по делото не е представена декларация по чл.188 от ЗДвП, в която същата да е декларирала, че е управлявала лично автомобила. На следващо място, съдът констатирал, че в наказателното постановление е описано нарушение, различно от отразеното в съставения АУАН. В НП се приема, че жалбоподателката е паркирала процесния автомобил не пред гараж, а върху тротоар на неопределено от собственика или от администрацията място, с което е счетена за нарушена нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува. В случая, на жалбоподателката не е съставен акт за такова нарушение, и следователно обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради несъответствие с изискванията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Доколкото според разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, липсата на редовно съставен акт обуславя цялостната незаконосъобразност на проведеното производство по установяване на административно нарушение и на издаденото в резултат от него наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

В административнонаказателното производство пълното, точно и съответно описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от ВРС подробни и мотивирани правни изводи за недоказаност и несъответно описание на вмененото във вина на санкционираното лице административно нарушение, налагащи отмяна на издаденото наказателно постановление.

С издаденото НП отговорността на лицето е ангажирана на основание чл. 178е от ЗДвП, според който се забранява паркирането в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. За нарушена разпоредба, АНО неправилно е възприел нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, доколкото от доказателствата не се установява водачът да е паркирал автомобила върху тротоар на посочения адрес, за което от Община Варна не е издавано решение за ползването му за паркиране. Конкретното разположение на превозното средство в случая се установява по несъмнен начин, включително от приложените снимки, а именно – на уличното платно, пред гаража на Н. М.. Т.е., поведението на санкционираното лице е следвало да бъде съотнесено спрямо правилото на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, залегнало в съставения АУАН, съответно – да бъде санкционирано по друг състав. Цитираната разпоредба забранява паркирането пред гаражи, когато се затруднява достъпа до тях. В случая се касае имено за затруднен достъп, отчитайки обстоятелството, че паркираният автомобил е бил разположен пред гаража на М., и поради това същият е подал сигнал. При това положение, поведението на водача е следвало да бъде санкционирано по реда на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

До аналогичен краен извод за незаконосъобразност на процесното НП поради ангажиране на отговорността на Н. по непредявено със съставения АУАН обвинение е достигнал и районният съд. Същият се е произнесъл правилно и обосновано, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й, съответно - оставяне в сила на решението на ВРС.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация за разноски. За представителство пред настоящата инстанция последният е представил Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025г. /л.18/ Същият установява сторени разноски в размер на 500 лева, които следва да му бъдат присъдени. Последните не се явяват прекомерни съобразно правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на ангажирания защитник.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 505/25.04.2025г. по АНД № 454/2025г. по описа на РС - Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А. Н. Н., [ЕГН], сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.