РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. Сливен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230103920 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени при условията на активно
субективно съединяване искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претъпени от
смъртта на брата на ищеца, загинал в резултат на ПТП, ведно със законната
лихва от 13.08.2019г. до окончателно изплащане на обезщетението.
Претендират се разноските по делото. Твърди се, че на 02.08.2019г. е
настъпило ПТП, при което лек автомобил управляван от Х. Е. е блъснал
каруца и в резултат на инцидента, Али Мустафов-братът на ищеца е починал
на 13.08.2019г.. С влязла в сила присъда водачът на автомобила бил осъден за
извършеното деяние. Сочи, че смъртта на брат му се отразила изключително
тежко и търпените негативни изживявания. За автомобила, чийто водач е
виновен за ПТП, е имало сключена застраховка гражданска отговорност с
ответното дружество, поради което и съобразно ТР № 1/2016 на ВКС се сочи,
че налице правен интерес да претендира изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. В отговор на подадената застрахователна претенция от
ответното дружество не било определено и съответно не било заплатено
обезщетение.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата 5 000 лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.08.2019г. до
окончателно изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
като се оспорва нейната основателност. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощник на ищеца.
1
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.08.2019г Х. Е. управлявал лек автомобил с рег.№ А 9192 КХ по
главен път от гр.Карнобат в посока към гр.Айтос и в резултат на нарушение
на правилата за движение по пътищата блъснал каруца, в която се возел Али
Мустафов-братът на ищеца. На 13.08.2019г. в резултат на получената травма
Мустафов починал. Виновният водач е осъден с влязла в сила присъда по
НОХД №881/2022г. на Окръжен съд-Бургас за причинената смърт на Али
Мустафов. За МПС-то, с което е причинена катастрофата и в резултат на нея е
настъпила смъртта на Мустафов е имало сключена валидна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Не се установява да е съществувала поС.на, трайна и дълбока
емоционална връзка между починалия и ищеца.
Ответното дружество не е изплатило застрахователно обезщетение на
ищеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и експертно заключение, както и въз
основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Предявените искови претенции с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86
от ЗЗД срещу ответното застрахователно дружество са допустими, а
разгледана по същество са изцяло неоснователни.
С тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС се разшири кръга
на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък, но това разширяване
на кръга на лицата не е безусловно. Съгласно цитираното тълкувателно
решение, правото на лицата, извън посочените в постановление № 4/61 г. и
постановление на 5/69 г., да получат обезщетение не е абсолютно и същото
следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Най-близките на починалия
/по смисъла на двете постановления/ се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата. За
останалите лица, извън посочените в двете постановления на ВС, е
необходимо наличие на изключителни и особени, специални основания за
присъждане на обезщетение. Разрешението, дадено с тълкувателното решение
е, че други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, имат право да
получат обезщетение за неимуществени вреди, само ако са създали с
починалия поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка. Право да получат
обезщетяване и други лица, извън изброените в постановление № 4/61 г. и
2
постановление на 5/69 г., се допуска само по изключение и то само за случаите
на особена близост между починалия и лицето.
В процесния случай ищецът и починалият Мустафов са били в родствена
връзка, като те са братя. Това предполага близост и отношения на
привързаност и обич, но тази родствена връзка трябва да се характеризира с
изключителност, която излиза извън рамките на обичайните, нормални и
естествени взаимоотношения между братя и сестри, за да обоснове правото на
ищеца да получи обезщетение за вредите, които търпи от смъртта на брат си.
Разширяването на кръга на лицата с тълкувателното решение не означава
автоматично право на близките родственици да получат застрахователно
обезщетение за вредите от загубата на близък. ВКС изрично посочва, че
лицата, извън посочените в двете постановления на ВС, имат право на
обезщетение само по изключение и то само, когато е създадена приживе с
починалия особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от
обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е
обусловила морални болки и страдания с по - голям интензитет и
продължителност от обичайните такива, каквито в случая не се доказа да са
налице.
Предвид изложеното исковата претенция с правно основание чл.432 от
КЗ следва да се отхвърли като неоснователна.
Поради неоснователност на главната искова претенция е неоснователна и
претенцията за заплащане на мораторни лихви.
По правилата на процеса на ответното дружество следва да се присъдят
разноските по делото в размер на сумата 1629 лева, като адвокатският
хонорар, включен в сумата не е прекомерен.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Й. К. с ЕГН-********** от с.***,
общ.Котел, кв.“***“ №***ПРОТИВ „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша”
№89Б искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат му А.Х.М., ведно със законната
лихва от 13.08.2019г. до окончателно изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. Й. К. с ЕГН-********** от с.***, общ.Котел, кв.“***“
№***ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша”
№89Б сумата 1629 /хиляда шестстотин двадесети девет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4