Решение по дело №975/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 496
Дата: 30 юни 2017 г. (в сила от 1 август 2017 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20175220100975
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

гр. П., 30.6.2017г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №975/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.ІІ вр. чл.82, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД за заплащане на сумата 3331,20лв., представляваща обезщетение за неизпълнението на договорно задължение, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата Б.М.В. твърди, че е в облигационно правоотношение с ответника ДКТ „К.В.“, гр.П., възникнало от договор за изработка – артистично изпълнение на роля в театрална постановка, продуцирана от ответника, сключен на 13.03.2014г. Твърди, че е изпълнил съобразно уговореното, участвайки като актриса в създаването, представянето и реализацията на спектакъла, но ответникът не изпълнил задължението си да организира не по-малко от 20 представления в 18-месечен срок от сключването на договора, като организирал само 9 представления. Поради това ищцата пропуснала да реализира уговорения доход от 300лв. за всяко от несъстоялите се 11 представления в общ размер на 3300лв. Освен това направила разходи от 31,20лв. за нотариална покана до ответника да изпълни задълженията си по договора. Иска осъждането на ответника да й заплати обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи в посочения размер. Сочи доказателства и претендира разноски. 

Ответникът признава сключването на договора, неговите клаузи и неизпълнението на задължението си да организира уговорения брой представления, но оспорва иска при твърдението, че невъзможността за изпълнение е по причини, за които не отговаря – слаб зрителски интерес и напредналата бременност на две от останалите актриси. Счита договора за развален по право на основание чл.89 ЗЗД. Оспорва вредите от разходите на ищцата за нотариална покана да са във връзка с твърдяното неизпълнение. Сочи доказателства. Претендира разноски.

   Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Фактическият състав на вземането за обезщетение за вреди от неизпълнението на договорно задължение включва следните обстоятелства: наличието на договор; неизпълнение, което може да се вмени във вина на длъжника; вреда; причинна връзка между неизпълнението и вредата; вредата да е предвидима или длъжникът да е действал умишлено; вредата да не би могла да бъде избегната от кредитора при полагане на грижата на добрия стопанин /чл. 83, ал. 2 ЗЗД/; ако вредата е във формата на пропусната полза – сигурност в реализирането на дохода, който не е получен в резултат от неизпълнението.

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са сключили процесния договор за изработка, по който ищцата е изправна страна, а ответникът не е изпълнил задължението си да организира 11 от уговорените 20 представления на спектакъла, предмет на договора, за всяко от които е следвало да заплати възнаграждение за изпълнението на ищцата в размер на 300лв.

Страните спорят дали причините за неизпълнението на това задължение могат да се вменят във вина на ответника, респ. налице ли е обективна невъзможност за изпълнение на задължението по двустранен договор, водеща до развалянето на договора по право на основание чл.89 ЗЗД.

За да има едно събитие извинителен характер, изключващ наличието на виновно неизпълнение, трябва самото настъпване на събитието да не може да се вмени във вина на длъжника. За целта то трябва да е такова, че той да не е могъл нито да го предвиди при сключването на договора, нито да го предотврати в последствие. В случая ответникът оправдава неизпълнението си със слабия зрителски интерес към спектакъла. Ясно е, че не е във възможностите му да промени това отношение на публиката. Договорът обаче е за дейност, която той извършва по занятие. При неговото сключване и изпълнение ответникът дължи да полага квалифицираната грижата на добър търговец по чл.302 ТЗ, която предполага притежаването на професионални познания в сферата на продуциране и мениджмънт на театрални представления. Като така трябва да е запознат със предпочитанията на зрителите и да знае минималния брой представления, които би могъл да организира. Зрителският интерес е фактор, който ответникът е могъл да предвиди при сключването на договора, ако е действал с дължимата грижа на добрия търговец. Затова събитието не е от вида на извинителните по смисъла на чл.81, ал.1 ЗЗД и не освобождава ответника от отговорност за плащане на компенсаторно обезщетение при неизпълнение.

Второто събитие, с което ответникът оправдава неизпълнението си, е бременността на две от останалите актриси, участващи в спектакъла. В подкрепа на своите твърдения той е представил писмени доказателства за нетрудоспособността на тези актриси. От тях се установява, че те са били нетрудоспособни съответно в периодите 8.1.2016г. – 9.2.2016г.; 24.3.2016г. – 7.5.2016г.; 19.1.2016г. – 20.2.2016г. От клаузата на т.ІІІ.6 от процесния договор се установява, че ответникът се е задължил да организира най-малко 20 представления в 18-месечен срок от премиерата на спектакъла. Ответникът признава неизгодния за него факт, че премиерата, респ. началото на срока, е на 8.5.2014г. Съответно крайният срок за изпълнението на това задължение е изтекъл на 8.11.2015г. Видно е, че нетрудоспособността на актрисите е настъпила след срока за изпълнение, когато длъжникът вече е бил в забава, а съгласно чл.85 ЗЗД при забава на длъжника той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно по причина, за която преди това не би отговарял. Изключение ще е налице само ако длъжникът докаже, че кредиторът би претърпял вредите, чието обезщетяване иска, и при своевременно изпълнение. Такова нещо по делото нито се твърди, нито се установява от събраните доказателства.

Следователно налага се правният извод за виновно неизпълнение на процесното договорно задължение от страна на ответника.

Поправянето на вредите в областта на договорната отговорност е уредено с разпоредбата на чл. 79 ЗЗД. Ако престацията е още възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в надлежното време, кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от забавата (мораторни вреди) или да иска обезщетение вместо изпълнение (компенсаторни вреди). В случая се иска второто. Обхвата на компенсаторното обезщетение е указан в чл.82 ЗЗД и включва „претърпяна загуба” - фактическо влошаване състоянието на засегнатото имущество, и „пропуснати ползи” - неосъществено увеличаване на имуществото, пропусната печалба.

В случая се претендира компенсаторно обезщетение, заместващо неизпълненото задължение, в размер на дължимото възнаграждение за уговорените и неорганизирани от ответника 11 представления. Ответникът не е оспорил сигурността в реализирането на този доход за ищцата при евентуално изпълнение на задължението му да организира представленията. Не са установени и обстоятелства, които биха попречили на ищцата да престира точно, за да възникне вземането й за възнаграждение. Настъпването на вредата от неизпълнението на задължението е предвидима, доколкото е ясно, че ако не се организират представленията от възложителя, изпълнителят няма да получи уговореното възнаграждение. Следователно тя подлежи на обезщетяване.

Втората вреда, чието обезщетяване се иска, е от претърпени загуби за направата на разходи за нотариална покана до длъжника в размер на 31,20лв. Възражението на ответника е, че поканата не е за реално изпълнение на процесното задължение, а да се даде на ищцата препис от договора между страните. Съдът не споделя това възражение, тъй като тълкувано в цялост, съдържанието на изявлението в поканата налага различен извод. Видно е, че с нея се искат от насрещната страна по договора две неща - да изпълни задължението си по него и да снабди канещия с екземпляр от документа за сделката. Изпълнението на кое задължение се има предвид става ясно от първите две изречения в поканата, където се твърди да са организирани само 9 от уговорените 20 представления на спектакъла. При това положение следва да се приеме, че поканата е насочена към изпълнението именно на процесното задължение на ответника, за което вече се установи наличието на виновно неизпълнение от негова страна. Разходите за поканата представляват загуба за кредитора, пряко произтичаща от неизпълнението и затова подлежат на обезщетяване от неизправната страна по договора. Видно от представената от ищцата сметка/фактура, те възлизат на 31,20лв.

   Налице са всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника за заплащане на претендираното компенсаторно обезщетение. Затова искът се явява основателен и следва да се уважи в предявения размер от 3331,20лв.

С оглед изхода от делото ответника следва да заплатят на ищцата сумата от 595,75лв. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд      

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОСЪЖДА ответника ДКТ „К.В.“, Булстат *********, гр.П., ул. „К.В.“ №1 да заплати на основание чл.79, ал.1, предл.ІІ вр. чл.82, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД на ищцата Б.М.В. сумата 3331,20лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на сключения между тях договор №6/13.3.2014г., ведно със законната лихва от 17.3.2017г. до плащането на сумата, както и 595,75 лв. деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: