Решение по дело №270/2021 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

                                                          № 268

05.08.2021 г., град Добрич

В   И  М  Е  Т  О    Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:           ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                             СИЛВИЯ САНДЕВА 

при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ изслуша докладваното от председателя КАНД № 270/ 2021 г.

          Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба на К.Ц.П. ***, подадена чрез адв. Й. А., ВАК, срещу Решение № 260082/ 23.04.2021 г. по НАХД № 1118/ 2020 г. по описа на Районен съд – Добрич. 

          Според касатора решението на ДРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Оспорва извода на съда, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя относно съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) в отсъствие на нарушителя, като настоява, че не са били налице предпоставките за съставяне на АУАН в условията на отсъствие на нарушителя. Счита, че е неправилен изводът на съда за липса на нарушение по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Според касатора в АУАН и в НП липсва дата на нарушението, което съдът не е отчел. Сочи, че отразената дата 30.04.2020 г. е датата, до която задълженото лице следва да декларира своите данни, но не и дата на извършване на нарушението. Излага становище, че в НАП се води регистър на подадените декларации, поради което извършителят е бил служебно известен още на 01.05.2020 г., а в случая АУАН е съставен на 14.08.2020 г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, което съдът не е отчел. Изразява несъгласие и с извода на съда, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.  Иска да бъде отменено първоинстанционното решение, като бъде отменено и НП и му бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски.

          В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител, адв. А., представя писмено становище, с което поддържа жалбата и претендира разноски за двете инстанции. Представя договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция и доказателства за регистрацията си по ЗДДС.

         Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ж., който оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

          Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна.

          На 14.08.2020 г. К.П. подал декларация обр. 6 № 13 като самоосигуряващо се лице за дължимите осигурителни вноски за 2019 г. Срокът за подаване на тази декларация е бил до 30.04.2020 г. При приемане на декларацията е извършена документална проверка и е установено, че задълженото лице действително не е изпълнило задължението си в срок. На същата дата след установяване на нарушението е съставен АУАН № F564923, като е прието, че с неподаването до 30.04.2020 г. на съответната декларация лицето е нарушило чл. 4, ал. 3, т. 2, б. “а” от Наредба № Н – 13/ 17.12.2019 г. на Министерство на финансите, в сила от 01.01.2020 г., във връзка с чл. 5, ал. 4 и чл. 355, ал. 1 от КСО. Актът е съставен в присъствието на лицето, подписан от него без възражения.

          В резултат е издадено и обжалваното пред РС НП, с което за горното нарушение му е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лв. 

Районен съд - Балчик е приел, че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на административно наказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Стигнал е до извода, че описаното нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителя и свидетелите по АУАН, както и от приобщените към делото писмени доказателства. Изложил е мотиви защо счита, че е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Обсъдил е и възражението за маловажност на деянието, като е изтъкнал, че по делото, няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по - ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид, както и че процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по - ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията със закъснение от почти четири месеца. Според ДРС неизпълнението на това задължение само по себе си е предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на виновното лице, доколкото това бездействие е прогласено за противоправно деяние с характер на административно нарушение в санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО. Добавил е, че в случая бездействието, изразяващо се в неизпълнение на императивна материалноправна норма, е продължило почти четири месеца, предвид което не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на закона. Взел е предвид, че е наложено минималното предвидено по закон наказание и в резултат е потвърдил НП изцяло, като е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение.           

Решението е правилно.

          Първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка съответна на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при която се установява по безспорен начин извършеното нарушение. Последното е осъществено чрез бездействие, което е започнало на 01.05.2020 г. и е продължило до 14.08.2020 г. Именно на 14.08.2020 г. е установен нарушителят и от тази дата текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни. Съставът на ДРС е изложил конкретни мотиви относно спазването на тези срокове, които касационната инстанция споделя. Голословни са твърденията, че АУАН би съставен в отсъствие на нарушителя, като фактите по делото установяват противното, именно в присъствието на задълженото лице, при подаване на процесната декларация и установяване на липсата ѝ, е съставен и АУАН, връчен и подписан надлежно от наказаното впоследствие лице.

          Неоснователни са и възраженията относно неправилност на решението поради неприемане на случая за маловажен. ДРС е изложил пространни мотиви в тази насока и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ настоящият състав счита, че може да направи препратка към тях.

При така изложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора и на основание чл. 143 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27e от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, Трети касационен състав,     

                                           Р     Е     Ш     И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260082/ 23.04.2021 г. по НАХД № 1118/ 2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА К.Ц.П., ЕГН **********,*** да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: