Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
гр. Велико
Търново,
22.11.2011
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на тридесет
и първи октомври
през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря Д.Е.,
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №803 по описа на
Административния съд за
2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателите
П.С.А. и А.К.А.,*** Иван Асен II, №5а оспорват
законосъобразността на заповед № РД 22-1216/28.07.2011 г. на
Кмета на Община Велико
Търново, с която им е наредено премахването на плътен тухлен
зид с дебелина 12
см., дължина 120 см., височина 250 см., както и неговото
продължение към двора
с още 130 см., чиято височина се редуцира от 350 до 260 см.;
обособената към
терасата площадка от метална винкелова конструкция и циментова
замазка с
размери 80/130 см., оградена с метална мрежа и ламарина;
направените в двора от
разнородни материали и подробно описани четири навеси като
неподходящи по
местоположение, разположение и вид, както с оглед на
естетичния вид, чистотата
и спокойствието на гражданите.
Производството е по реда на чл.
215 вр. с чл.196,
ал.4 от ЗУТ.
Ответникът – Кмета
на Община Велико Търново не взема становище по спора.
Жалбата е
допустима, като подадена от легитимирани страни, засегнати от
правния ефект на
заповедта и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Съдът,
преценявайки поотделно и съвкупно представените от страните
доказателства и
наведените доводи, намира от фактическа страна следното:
От
представените писма на ответника до жалбоподателите, а и до
съсобствениците на
УПИ II – 1457, кв.210 по ПУП на гр.Велико
Търново, в който се намират
посочените по – горе обекти се установява, че по повод
постъпили жалби от Н. М. и Е. А. (съсобственици на поземления
имот заедно с
жалбоподателите) и на жалбоподателката П.А. е издадена заповед
№РД –
22-703/18.05.2011 г. С посочената заповед ответникът е
назначил комисия от общо
девет членове със задача да извърши оглед на място и по
документи и да се
произнесе по основателността на постъпилите жалби и по
състоянието на
строежите, като събере необходимите данни за обектите, като
следва да извърши и
проверка на място на 08.06.2011 г. в 13.30 часа.
В резултат на
работата на посочената комисия, от нея е изготвен Констативен
протокол №ВТ –
1281/08.06.2011 г., като по собствеността е констатирано, че
процесното УПИ II – 1457 в кв.210 по плана на града е
съсобственост
между Н. М., Е. А. и жалбоподателите съобразно НА №42/1978 г.
и договор от 10.08.1984 г. Посоченият договор е такъв за
групов строеж по
чл.192 от ЗТСУ (отм.). В т.12 касаеща обектите – предмет на
заповедта е
посочено, че тухления зид с дебелина 12 см. продължава към
двора още 130 см.,
достига нивото на двора, като височината му се редуцира от 350
на 260 см., към
терасата е обособена площадка от метална винкелова конструкция
и циментова
замазка с размер 80/130 см., оградена с метална мрежа,
ламарина, като всичко е
покрито с разнородни материали. В заключение комисията е
посочила, че
неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали
и в интерес на
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите са
изпълнени от подръчни и
разнородни материали подслони, навеси, площадки и ограждения
за инвентар, дърва
за огрев, клетка за отглеждане на птици и други, описани в
съответния раздел на
протокола, които са описани подробно в
заключението в раздел.VI, т. 2 т.12 и т.17, които впоследствие са
обективирани в процесната
пред съда заповед. Съобразявайки тези констатации и приемайки
мотивите на
комисията, ответникът е издал и оспорената пред настоящата
инстанция заповед.
Посочените
обекти не са категоризирани в протокола, но съгласно
разпоредбата на чл. 137,
ал.1, т.6 от ЗУТ и впредвид на представените доказателства
следва да се
приемат, че представляват строежи -
шеста категория.
Заповедта е
валидна, като издадена от компетентен орган в кръга на
правомощията му
съобразно наведеното в нея правно основание за издаването и.
По същество
съдът намира жалбата за основателна.
Систематичното
място на чл.195, ал.5 от ЗУТ е в раздел III ”Премахване на негодни за ползване или застрашаващи
сигурността
строежи”. Цитираната разпоредба предоставя правомощия на кмета
на общината да
задължава със свои заповеди собствениците на обектите по ал.1
да премахват,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение,
разположение, види
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и
временни постройки,
септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и
да извършат
необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на
движението,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и
спокойствието на
гражданите. Записът на разпоредбата в първата и част и
изброените по вид
предпоставки и във втората и част с изброени различни
критерии, се отклонява от
титулната част на този раздел, уреждащ правоотношения само
относно строежи, тъй
като правомощията на кмета по чл.195, ал.5 от ЗУТ се
разпростират върху
премахване на неподходящи по вид и материали изброени обекти,
както и на
извършване на определени работи с определена цел, които
предпоставки и
правомощия са валидни както и към
строежите, така и към отделни техни характеристики. Поради
това заповедта,
издадена на претендираното правно основание следва да съдържа
конкретните
фактически основания и да обозначава по кой критерий от
изчерпателно изброените
в разпоредбата е допуснато нарушение от собственика на
строежа. В случая няма
налице такова фактическо основание, тъй като в процесната
заповед е посочено
констатираното в протокола на комисията, който съдържа
обстоятелства, които
биха били относими както към хипотезата на неподходящи по
местонахождение,
разположение и материали обекти, така и към хипотезата на
извършване на работи,
които са свързани с т.н. естетика, чистотата и спокойствието
на гражданите.
Освен посоченото и независимо от него следва да се отбележи,
че за
установяването на обстоятелствата по чл.195, ал.5 от ЗУТ,
следва да се състави
протокол от назначена от кмета комисия по чл.196, ал.1, която
следва
задължително да изслуша заинтересованите лица - жалбоподателите, както
и лицата Н. М. и Е. А. по арг. от чл.196, ал.2 от ЗУТ, но по
делото няма данни
за това. Има данни, че посочените лица са били уведомени за
това, че на
08.06.2011 г. с писма от ответната администрация тези лица са
уведомени за
датата и часа на проверката, но в тези съобщения няма поне
указания, че тези
лица са уведомени за правото им да бъдат изслушани и да
представят
доказателства. Няма по делото и доказателства, че преди
съставянето на
протокола, тези лица са дали изискуемото се по закон тяхно
становище. Целта на
тази норма е да се даде възможност на тези лица да ангажират
още в хода на
административната процедура защитна позиция и да представят
доказателства. Неизслушването на заинтересованите лица
съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Това е така, защото нередовно съставения протокол не е могъл
да служи като
доказателство както за вида и състоянието на процесните
обекти, така и за
невъзможността тя да бъдат надлежно ремонтирани или
преобразувани или за
възможността за извършването на работи, които да ги направят
съвместими с
изискванията на естетиката, чистотата или спокойствието на
гражданите.
Допуснатото
нарушение на процедурата при издаването на заповедта е
съществено и е основание
за отменяването на административния акт като незаконосъобразен
без да е
необходимо да се обсъжда правилността на изложените в акта
фактически и правни
основания.
С
оглед на посоченото заповедта е незаконосъобразна, а жалбата е
основателна.
Следва
преписката да се изпрати на ответника, който при произнасянето
си по подадените
жалби от страна на Н. Ахмедов М. и Е. М. А. да се
произнесе с акт по същество при спазване на указанията по
тълкуването и
прилагането на закона, посочени в решението.
Разноски
за жалбоподателите не се следват, тъй като не са поискани.
Водим от
изложените по-горе съображения, Великотърновският
административен съд, шести
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на П.С.А. и А.К.А.,*** заповед №РД 22-1216/28.07.2011 г.
на кмета на
Община Велико Търново, с която е наредено на жалбоподателите
да премахнат
плътен тухлен зид с дебелина 12 см., дължина 120 см., височина
250 см., както и
неговото продължение към двора с още 130 см., чиято височина
се редуцира от 350
до 260 см.; обособената към терасата площадка от метална
винкелова конструкция
и циментова замазка с размери 80/130 см., оградена с метална
мрежа и ламарина;
направените в двора от разнородни материали и подробно описани
четири навеси
като неподходящи по местоположение, разположение и вид, както
с оглед на естетичния
вид, чистотата и спокойствието на гражданите.
ИЗПРАЩА
преписка на
ответника за произнасяне по
същество по жалбите на Н. Ахмедов М. и Е. М. А. от
Велико Търново при спазване на указанията по тълкуване и
прилагане на закона,
дадени в мотивите на решението.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: