О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ , гр. София, 02.12.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в закрито заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 12965
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, с вх. № 2001626/ 21.01.2019 г.
/приложена по гр. д. № 3578/ 2019 г. по описа на СРС, І ГО, 28 – и състав,
прекратено и изпратено по подсъдност на СГС/, с която Р.Л.К., с ЕГН **********,
лично и като баща и законен представител на детето Л.Р.К., с ЕГН **********, са
предявили против Л.В.В., с ЕГН **********, и П.А.Р., с ЕГН **********, искове,
както следва:
-
За
прогласяване абсолютната недействителност на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД,
поради липса на съгласие, на 1/ 2 ид. част от договор за покупко – продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между
ответниците, обективиран в н. а. № 103, т. ХІІ, рег. № 22920, дело № 1724/ 2018
г. на нотариус № 622 на НК с район на действие СРС, който иск е предявен
единствено от ищеца Р.Л.К.;
-
При
условията на евентуалност и на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване
относителната недействителност на гореописаната прехвърлителна сделка по
отношение на двамата ищци Р.Л.К. и Л.Р.К., кредитори на ответницата Л.В.В. по
отношение изпълнението на определение от 13.07.2017 г. по гр. д. № 11157/ 2017
г. по описа на СРС, 117 състав, с което ползването на семейното жилище е било
предоставено на ищеца, а ответницата Л.В.В. е била осъдена да освободи жилището.
Настоящият
съдебен състав намира предявените искове за процесуално недопустими, предвид
следното:
По отношение на иска
за обявяване нищожността на прехвърлителната сделка:
Ищецът
Р.Л.К. обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск с
обстоятелството, че предмет на посочената по – горе сделка, по силата на която Л.В.В.
прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си П.А.Р.
собствената си 1/ 2 ид. част от недвижим имот, представляващ жилище, находящо
се в гр. София, кв. „Красно село“, ж. к. „********, представлява семейно жилище,
като ищецът, в качеството му на съпруг на ответницата Л.В.В., не е давал
съгласие за прехвърлянето, а сделката е нищожна като целяща заобикаляне на
закона, с цел възпрепятстване изпълнение на определение от 13.07.2017 г. по гр.
д. № 11157/ 2017 г. по описа на СРС, 117 състав, с което ползването на
семейното жилище е било предоставено на ищеца, а ответницата Л.В.В. е била
осъдена да освободи жилището.
В
тази връзка е представено определение по привременните мерки по гр. д. № 11157/
2017 г. на СРС, 117 –и състав, с което ползването на семейното жилище е било
предоставено на съпруга и настоящ ищец Р.Л.К., както и решение № 272384/
20.11.2017 г. по същото производство, с което бракът, сключен между него и Л.В.В.
е бил прекратен с развод, родителските права по отношение на роденото от брака
дете Л.Р.К. е било предоставено на бащата, а на майката е бил определен режим
на лични отношения и е била осъдена да заплаща на детето чрез неговия баща и
законен представител месечна издръжка, като семейното жилище, находящо се в в
гр. София, кв. „Красно село“, ж. к. „********, е било предоставено за ползване
на мъжа Роден Л.К..
По
делото е приложено решение № 5480/ 18.07.2019 г. по в. гр. д. № 2566/ 2018 г.
по описа на СГС, Брачно отделение, І –и въззивен състав, с което
първоинстанционното решение е било отменено, inter alia,
в частта относно ползването на семейното жилище, като на основание чл. 56 ал. 3
от СК ползването му е било предоставено на Р.Л.К. за срок от шест месеца. Върху
представения препис от решение няма поставена дата за влизането му в сила, но
има печат за издаден на 07.08.2019 г. изпълнителен лист.
При
тези съображения, съдът намира, че ищеца не разполага с правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, поради липса на
съгласие за прехвърляне на собствената на Л.В.В. идеална част от имота,
представляващ семейно жилище, в полза на ответницата П.А.Р., както и поради
заобикаляне на закона – осуетяване изпълнението на определение от 13.07.2017 г.
по гр. д. № 11157/ 2017 г. по описа на СРС, 117 състав, тъй като, от една
страна и съгласно постановките на т. 2 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, сделката на разпореждане със семейното жилище -
лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия
и без разрешение на районния съд е относително недействителна спрямо съпруга –
несобственик, но не и абсолютно недействителна поради липса на съгласие на
основание на другия съпруг. Относителната недействителност, според дадената й в
ТР № 1/19.04.2004 г. на ОСГК на ВКС характеристика, предполага действителна
правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата
на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се
иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е
дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т. е. лицата с
конкретен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е
една възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях.
Последиците на относителната недействителност са ограничени спрямо определени
лица и по отношение на определени имущества, тя няма действие по отношение на
всички и може да бъде заздравена.
Дори
да се приеме, че предявеният от Р.Л.К. иск черпи правното си основание не от
нормата на чл. 26 от ЗЗД, като правилно изложените фактически данни следва да
бъдат субсумирани под нормата на чл. 26 от СК, то бракът между него и
ответницата Л.В.В. вече е прекратено с развод и решението е влязло в законна
сила. Същият извежда правния си интерес от изпълняемостта на определението по
привременните мерки, съответно решението № 272384/ 20.11.2017 г. на СРС, 117 –
и състав, по гр. д. № 11157/ 2017 г., с което ползването на семейното жилище е
предоставено нему, а ответницата е била осъдена да го освободи. От
представеното въззивно решение по в. гр. д. № 2566/ 2018 г. по описа на СГС,
Брачно отделение, І –и въззивен състав става ясно, че на основание чл. 56 ал. 3
от СК /семейно жилище, принадлежащо на трето лице, който неизгоден за него факт
ищецът признава в исковата си молба/ ползването на семейното жилище е било
предоставено на ищеца, като упражняващ родителските права по отношение
ненавършилото пълнолетие дете Л. за срок от 6 месеца. Решението на въззивния
брачен съд е влязло в законна сила, предвид което и след изтичането на 6 –
месечния срок ищецът не притежава правото да ползва жилището, респективно е
лишен от правен интерес да предявява иск за обявяване на прехвърлителната
сделка за абсолютно недействителна, което налага прекратяване на производството
по този иск.
По отношение на Павловия
иск, предявен от двамата ищци:
Значението
на Павловия иск се свързва с обезпечаване на вземането на кредитора, а като последица
на решението, с което този иск се уважава, е и обезпечаването на
материалноправните предпоставки за законност на последващия изпълнителен процес.
Ищците
твърдят извършената между ответниците транслативна сделка да ги уврежда,
доколкото с определение от 13.07.2017 г. по гр. д. № 11157/ 2017 г. по описа на
СРС, 117 – и състав, е постановено ползването на семейното жилище от ищеца Р.Л.К.,
в качеството му на родител, упражняващ родителските права по отношение на
ненавършилото пълнолетие дете Л.Р.К., като ответницата Л.В.В. е осъдена да
напусне жилището.
Както
беше посочено по – горе, това определение е по привременни мерки и не се ползва
със сила на пресъдено нещо. Още повече, с влязло в сила решение № 5480/
18.07.2019 г. по в. гр. д. № 2566/ 2018 г. по описа на СГС, Брачно отделение, І
–и въззивен състав, първоинстанционното решение в частта относно ползването на
семейното жилище е било отменено, като на ищеца е бил определен срок от 6
месеца за ползването му, след изтичането на който нито той, нито ищцата Л.Р.К.
разполагат с правото да ползват жилището. Други твърдения, от които да се направи
обосновано предположение, че ищците са кредитори на ответницата Л.В.В., в
исковата молба не са изложени, предвид което настоящият съдебен състав намира,
че ищците не разполагат с правен интерес от предявяване на Павловия иск против
страните по транслативната сделка, което налага прекратяване на производството
по него.
При
така изложените съображения, съдът счита, че ищците не притежават правен
интерес от водене на посочените искове, поради което и на основание чл. 130 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените с искова молба, с вх. № 2001626/ 21.01.2019 г.
/приложена по гр. д. № 3578/ 2019 г. по описа на СРС, І ГО, 28 – и състав,
прекратено и изпратено по подсъдност на СГС/, с която Р.Л.К., с ЕГН **********,
лично и като баща и законен представител на детето Л.Р.К., с ЕГН **********, са
предявили против Л.В.В., с ЕГН **********, и П.А.Р., с ЕГН **********, искове,
както следва:
- За прогласяване абсолютната
недействителност на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, на
1/ 2 ид. част от договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен между ответниците, обективиран в н.
а. № 103, т. ХІІ, рег. № 22920, дело № 1724/ 2018 г. на нотариус № 622 на НК с
район на действие СРС, който иск е предявен единствено от ищеца Р.Л.К.;
- При условията на евентуалност и на
основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване относителната недействителност
на гореописаната прехвърлителна сделка по отношение на двамата ищци Р.Л.К. и Л.Р.К.,
кредитори на ответницата Л.В.В., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12965/
2020 г. по описа на СГС, І – 28 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: