№ 28335
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110113214 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена исковата молба от А. Г. Д. срещу
А. В. Й..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба и отговора на исковата молба, са приложени писмени
доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното
решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване, което не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 1
ГПК, поради което на ищеца следва да се дадат указания на конкретизира искането си.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с оглед становището на ответника и представеното копие на платежен
документ, да изрази становище дали претендираните суми са платени и ако има
неизплатена част в какъв размер е същата и за какво вземане е.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.09.2025 г. от 10:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от страните
документи.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена
молба с препис за насрещната страна да уточни за кои факти и обстоятелства иска събиране
на доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване. При
неизпълнение, искането ще бъде оставено без уважение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
1
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от А. Г. Д. срещу А. В. Й. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща главница по
Договор за заем, сключен между страните, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба 07.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата
от 2 458 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2021 г. до 06.03.2025 г.
Ищецът твърди, че с ответника са колеги и че са поддържали нормални колегиални
отношения. В началото на 2020 година ответникът му споделил, че има изтеглен ипотечен
кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, който се затруднявал да погасява и го помолил да му
предостави в заем сума в размер на 5000 лева, като крайна дата за погасяване на отпуснатия
заем ответникът посочил края на календарната 2020 година и ищецът се съгласил. В
изпълнение на така сключения договор за заем в устна форма, на 26.05.2020 г. от
собствената си банкова сметка, открита в „ОББ“ АД ищецът превел сума в размер на 1500
лева по банковата сметка на ответника в „Банка ДСК“ЕАД, като посочил основание за
плащането - заем за погасяване на кредит. Излага, че по същия начин е превел 1500 лева на
27.07.2020 г.; 1500 лева на 25.09.2020 г. и 500 лева на 19.10.2020 г. По всички преводи като
основание за извършеното плащане посочил заем за погасяване на кредит. Аргументира, че
сключеният договор за заем е бил в устна форма, т.к. с ответника били колеги, а освен това
за заема знаели всички останали техни колеги. Твърди, че ответникът не му е върнал заетата
сума. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С уточняваща молба с вх. № 130007/11.04.2025 г. ищецът е уточнил претенцията си за
мораторна лихва, като е посочил, че претендира сумата от 2458,00 лв. за периода от
01.01.2021 г. до 06.03.2025 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че е платил заетата
сума в размер на 5000 лв. на 10.05.2025 г., като представя и платежно нареждане в този
смисъл. Оспорва да е обещавал да върне заема до края на 2020 г., твърди, че са се разбрали,
че няма да дължи лихви. Излага, че на 11.05.2020 г. е бил уволнен незаконно и постъпил на
работа в началото на следващата година. Сочи, че ищецът е знаел, че не може да върне заема
с оглед уволнението, както и че е изплащал вноски по ипотеката.
За основателността на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между
страните е сключен Договор за заем, по силата на който е предоставил на ответника заем в
размер на 5 000 лв. по посочения в исковата молба начин; че за ответника е възникнало
задължението да върне заема; настъпване на изискуемостта на задълженията.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже по делото пълно и главно наличието на главен дълг, изпадането на ответника в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
2
С оглед становището на страните, съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен устен договор за заем,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер 5 000 лв., която сума е
преведена на няколко пъти, както следва: на 26.05.2020 г. - 1500 лева по банковата сметка на
ответника в „Банка ДСК“ЕАД; 1500 лева на 27.07.2020 г.; 1500 лева на 25.09.2020 г. и 500
лева на 19.10.2020 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3