Р Е
Ш Е Н
И Е № …71…
27.07.2020 г., гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на седми юли две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
Председател: Милена Петева
Членове:
Филип Филипов
Капка Вражилова
секретар Румяна Русева……………………………..…………………………..
прокурор ……………………………...………………………………………….
като разгледа докладваното от съдията докладчик- мл. съдия Вражилова ВНЧХД
№ 218 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С
присъда №10 от 21.02.2020г. на РС-Димитровград по НЧХД №171 по описа на съда за
2019г. подсъдимият Д.Щ.Д. ЕГН ********** *** бил признат за невинен в това, че:
-На 17.03.2019г. в гр.Д. причинил
на тъжителя Н.М.С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето, изразяващо се в причинено нараняване
на лявото рамо- Престъпление по чл.130 ал.2 НК.
както
и за това, че :
-На 17.03.2019г. в гр.Димитровград извършил и
казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Н.М.С., в нейно
присъствие, а именно, като я заплюл, й казал: „Като си музикант, можеш ли да ме
хванеш за ******* **?“-
Престъпление по чл.146 ал.1 НК.
С
присъдата били отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Н.М.С. граждански искове срещу
подсъдимия Д.Щ.Д., както следва: за сумата от 1000 лева, представляващи
обезщетение за причинените от деянието по чл.130 ал.2 НК неимуществени вреди и
за сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието
по чл.146 ал.1 НК неимуществени вреди.
С оглед изхода на делото тъжителката Н.М.С.
била осъдена да заплати на основание чл.190 ал.1 НПК на Д.Щ.Д. сумата от 600
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.
Недоволна от присъдата останала
тъжителката Н.М.С., която я обжалва в законоустановения срок. Твърди се, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В жалбата са изложени съображения
за наличие на доказателства за извършването на престъпленията, в които е
обвинен подсъдимия, съдържащи се в неговите обяснения, както и в показанията на
разпитаните от първоинстанционния съд свидетели. Прави се също така анализ на
индивидуалните характерови особености на страните и предхождащите
инкриминираната дата отношения между тях. Обосновава се връзка между тях и
действията на подсъдимия. Отправя се искане за отмяна на постановената присъда,
с която подсъдимият бил признат за невинен за извършени престъпления по чл.130,
ал.2 НК и чл.146 ал.1 НК и постановяване на основание чл.336 ал.1 т.2 НПК на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде осъден. Въззивникът моли за уважаване
в цялост на предявените граждански искове и за присъждане на сторените разноски
и в двете съдебни инстанции.
В своя защита подсъдимият Д.Щ.Д.
подава писмено възражение срещу жалбата. Отрича да е извършил престъпленията,
за които му е повдигнато обвинение, като излага аргументи за това, свързани с
личните му отношения с тъжителктата. Счита, че показанията на свидетелите,
подкрепящи твърденията на тъжителката, са косвени доказателства, поради което
излага съмнения относно обективността им. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваната присъда.
В съдебното заседание страните
поддържат процесуалните си позиции, заявени в жалбата и възражението, като
всеки отрича като неверни твърденията на
насрещната страна.
В последната си дума
подсъдимият отправя искане съдът да потвърди присъдата на РС-Димитровград.
В хода на въззивното производство не са
отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание
чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира
следното:
Тъжителката Н.С. и ******* й Р. Д. /******* на подс. Д.Д./ били
съсобственици в двуетажна къща с двор, находяща се в гр.Д. ул.О. №**, като тъжителката
притежавала втория етаж от къщата, където живеела заедно с ****** си- Е. С./починала
понастоящем/. С. била собственик и на северно и западно тавански помещения от
къщата. ********
й Р.
Д.
притежавала първия етаж от имота, който дълго време стоял необитаем, както и
по-голямата част от дворното място. Входът на къщата и стълбището били общи и
за двата етажа.
През септември месец 2018г. подс.Д.
започнал ремонт в жилището на *******
си. По този повод между него и тъжителката С. възникнали спорове относно
ползването на паркомястото пред къщата, изкопаването на канал в двора във
връзка с подмяната на водопроводните тръби и електрическата инсталация,
събарянето на стени от терасата на първия етаж. Всичко това създало конфликт
между двамата, който станал причина за това тъжителката С. и ***** й да сезират различни
институции- „Водоснабдяване и канализация“- Д., Община Димитровград и РУ на
МВР-Димитровград. Въпреки това подс.Д.
продължил ремонта на жилището.
На 17.03.2019г., докато подс.Д.
извършвал в двора на къщата дейности по подмяната на водопровода, между него и
тъжителката С. отново възникнал спор, породен от опасението й, че изкопните
работи можело да засегнат електроразпределителната мрежа, което от своя страна
да предизвика пожар в дома. По този повод тя подала сигнал на тел.112, на който
на място били изпратени полицейските служители- свидетелите Р. П. и Д. Д..
Полицаите констатирали извършването на изкопните дейности в двора, обяснили на
тъжителката, че не са компетентни по въпроса, тъй като същият касае „ВиК“ Д., след което си тръгнали. Понеже вече било
станало обедно време подс.Д. преустановил ремонтните дейности и се прибрал в
дома си, където той установил, че е забравил мобилния си телефон в процесния
имот. Връщайки се обратно, за да го вземе, подсъдимият се срещнал на двора с
тъжителката С., с която отново си разменили реплики на висок тон по повод
проверката на полицейските служители, която тя инициирала, обаждайки се на
тел.112. Част от разговора им бил чут от съседите на имота- свидетелите А. А. и
Д. Ж. След като приключили с диалога по между си подс. Д. си тръгнал, а
тъжителката С. отново подала сигнал на тел.112, този път с твърдение, че била
ударена. На място отново били изпратени същите полицейски служители- св. П. и св.Д., които със
съдействието на съсед повикали подс.Д., за да установят какво точно се е
случило. Пред служителите на РУ-Димитровград тъжителката не обяснила пред тях къде
точно била ударена- нито като конкретно място на нанасяне на удара, нито като
местоположение по тялото и не поискала да й бъде оказана медицинска помощ.
Вместо това двамата с подсъдимия продължили своя спор във връзка с ремонтните
дейности в имота. По повод извършената
от полицейските органи проверка била образувана преписка, по която били снети
обяснения от подсъдимия и тъжителката. По същото време на място пристигнала и
приятелка на С.- св.Л. М., която била повикана от нея веднага след като подала
сигнал на тел.112.
Св.М. работела в офис, стопанисван от
св.З. Д., която преди упражнявала адвокатска професия. В тази връзка св.М.
осъществила контакт между тъжителката и св.Д., на която С. разказала за
конфликта си с подсъдимия. По този повод на 09.04.2019г. св.Д. посетила
процесния имот, където провела разговор с подсъдимия, след който той подал
сигнал до РП-Димитровград за това, че бил заплашван.
На 18.04.2019г. с техническата помощ на
св.З. Д./която изготвила текста на тъжбата/ тъжителката депозирала пред
РС-Димитровград тъжба идентична като оплаквания със сигнала, подаден на тел.112
на 17.03.2019г.- за това, че била блъсната от подс. Д. към входа на дома си,
при което наранила лявото си рамо, от което изпитала болка и страдание, без
разстройство на здравето. Освен това в тъжбата С. твърдяла, че на
инкриминираната дата подсъдимият й казал: „Като си музикант, можеш ли да ме
хванеш за ****** **?“ и като я заплюл
извършил нещо унизително за честта и достойнството й.
Присъдата,
предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички
съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.
Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена
фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред
доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи досежно липсата
на доказателства за виновността на подсъдимия Д.Щ.Д. в извършването на
престъпление по чл. 130, ал.2 НК и престъпление по чл.146 ал.1 НК, за които е
било предявено обвинението.
Правилно от обективна страна първоинстанционният
съд е приел за безспорно наличието на спор между страните, касаещ ремонта,
извършван от подсъдимия в общия на тъжителката и ********* му имот.
Коректни са изводите на
РС-Димитровград за това, че основният спорен момент се изразява в това дали
действително на инкриминираната дата подсъдимият е причинил лека телесна повреда
на тъжителката по смисъла на чл.130 ал.2 НК, а така също дали е казал и
извършил нещо унизително за честта и достойнството й по смисъла на чл.146 ал.1 НК.
Действително в доказателствения материал съществуват
съществени противоречия между показанията на свидетелите, които налагат
по-сериозен коментар от въззивния съд на различията във възприятията на им за станалото.
Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, свидетелските показания
биха могли да се разделят на две групи- тези на св.Л. М. и св.З. Д. и тези на
всички останали свидетели- съседите на процесния имот и
полицейските служители. Първите се установява, че не съдържат лични и преки
възприятия, а такива на тъжителката, които са били споделени от нея след случилото
се на инкриминираната дата. В този смисъл същите имат характер на косвени
доказателства, които съпоставени с останалите доказателства по делото, се явяват
недостатъчни за обосноваването на обвинителната теза. Поради това твърденията
на св.Л. М. и св.З. Д. за това, че подс.Д. блъснал тъжителката и използвал
обидни думи спрямо нея, остават изолирани и непотвърдени при съпоставката им с
казаното от останалите свидетели по делото.
На първо място това са св.А.А. и св.Д.
Ж., съседи на процесния имот, станали очевидци на инкриминираната дата на
отделни моменти от спора между страните по делото. Макар и в известна физическа
отдалеченост от тях с оглед наличието на отстояние и огради между къщите, свидетелите
възприели разговора между подсъдимия и тъжителката като такъв на висок тон, но
без употреба на физическа сила и обиди.
На следващо място са показанията на св.
Р. П. и св.Д. Д.- полицейските служители, които били изпратени и на двата
сигнала на тъжителката, дадени на тел.112 на инкриминираната дата. В качеството
си на органи на реда същите излагат преките си впечатления от завареното на
място и по конкретно от споделеното им от тъжителката непосредствено след
пристигането им на сигнала. В този смисъл и двамата свидетели завяват, че при
пристигането са констатирали словесно напрежение между страните. Заявено било
пред тях от страна на тъжителката твърдение, че е била „ударена или блъсната от
подсъдимия“, без излагане на конкретика относно детайлите за случилото се-
място на удара като местоизвършване и като разположение по тялото. Последното, както и обстоятелството, че
тъжителката отказала медицинска помощ, основателно направило впечатление на
полицаите като несъответно поведение на други подобни случаи, с които била
изпълнена ежедневната им практика. Същевременно и двамата полицейски служители
отричат тъжителката да им е съобщавала на място за това, че е била обидена и
наплюта от подсъдимия.
За констатиране обстоятелството, че
РС-Димитровград е направил правилен извод относно наличието на дълготраен и
обтегнат имотен спор между страните по делото, представляващ основа на
конфликта между тях, допринасят и показанията на св.Е. Г.- *****
*****, отговарящ за района на ул. О. Последният
свидетелства за множество предхождащи конкретния спор сигнали от страните до
органите на реда и различни институции в града.
При
така събраните и ценени доказателства районният съд е направил законосъобразни и правилни
изводи за недоказаност извършването от обективна и субективна страна от подс.Д.
на визираните в тъжбата престъпления, поради което и правилно го е признал за невинен и оправдал по
повдигнатите му обвинения по чл.130 ал.2 НК и чл.146 ал.1 НК. Обобщавайки всички доказателствени източници, първостепенният
съд е достигнал до закономерния извод, че липсват достатъчно доказателства за
това подсъдимият да е извършил деянията, за които са му били повдигнати
обвинения.
С оглед горното настоящата инстанция счита, че в мотивите към
присъдата първоинстанционният съд е изяснил всички съществени обстоятелства
относно времето, мястото, обстановката и случилото се между страните. Изложени
са достатъчно по обем съображения, като
съдът не е допуснал необосновано игнориране на едни доказателства за сметка на
други. Подробно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК са
посочени установените обстоятелства, доказателствените материали, въз основа на
които това е направено, като аргументирано е обяснено, защо не се приема за
достоверни част от показанията на свидетелите. Не са допуснати нарушения на
процесуалния закон в онези случаи, когато при наличието на противоречиви
доказателствени средства първоинстанционният съдът е изложил убедителни
съображения защо приема за достоверни едни, а отхвърля други. Не е налице нито
превратно тълкуване на доказателствата, нито пък неоправдано са пренебрегнати
такива, свързани с отговора на основния въпрос по делото – подсъдимият автор ли
е на деянието, за което е предаден на съд.
Тъй
като не се установява противоправно поведение от страна на подсъдимия, то
правилна е присъдата на РС-Димитровград и в частта по предявения граждански иск,
с която са били отхвърлени претенциите на тъжителката за обезщетение на
причинените й в резултат на деянията неимуществени вреди.
На
основание чл.190 ал.1 НПК тъжителката Н.С. дължи заплащане на сторените от
подс.Д.Д. разноски по делото за адвокатска защита, които правилно са определени
от първата инстанция на 600 лв. и присъдата на районния съд трябва да бъде
потвърдена и в тази нейна част.
С
оглед на така изложените съображения обжалваната присъда следва да се потвърди,
а въззивната жалба – да се остави без уважение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 21.02.2020
г., постановена по НЧХД № 171/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Щ.Д. *** направените пред
въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1. 2.