НОХД № 1733/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимата Р.Д.Й.
- родена на *** г. в гр. Нова Загора, българка, българска гражданка, със средно
образование, разведена, осъждана, безработна, с ЕГН: ********** за това, че
на 19.05.2015 г. в гр. Пазарджик, ул. „Теофил Бейков“ № 51 е отнела чужди
движими вещи, а именно - сумата от 2500 лева, от владението на Л.Х.Ц.,*** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, след като е била осъждана за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК и е извършила
престъплението, след като е била осъждана два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, ал.1 от НК - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка
с чл.194, ал.1 от НК, във връзка чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което и е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимата за виновна, като и се наложи
наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалия Л.Х.Ц. против подсъдимата Р.Д.Й. за сумата в размер на 2500
лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от
престъплението на 19.05.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Конституиран като
частен ищец е Л.Х.Ц., като желае предявения от него граждански иск да бъде
уважен в пълен размер.
По делото няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира за постановяване на оправдателна
присъда, като излага доводи в подкрепа на становището си.
Подсъдимата не се признава за виновна по така
повдигнатото и обвинение, като твърди, че не е автор на престъплението, за
което и е повдигнато обвинение, иска да бъде
оправдана изцяло по повдигнатото обвинение спрямо нея.
В дадената и последна дума подсъдимата счита, че на
досъдебното производство са допуснати множество процесуални нарушения, като е
била принудена да подпише, че е взела парите, което не отговаря на истината.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Р.Д.Й. е осъдена с присъда на Окръжен съд Русе
по НОХД № 484/2011 г., влязла в сила на 29.12.2011 г. за престъпление по
чл.198, ал.4 от НК на 6 години лишаване от свобода, като при условията на
чл.58а, ал.1 от НК същото е намалено с една трета и е наложено наказание от 4
години лишаване от свобода. Със същата присъда е осъдена и за деяние по чл.249,
ал.1 от НК на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, намалено с една трета на
3 години лишаване от свобода. При условията на чл.23, ал. 1 от НК и е наложено
от съда общо наказание от 4 години лишаване от свобода, като е присъединено и наказание
глоба в размер на 350 лв. Постановено е наказанието да се изтърпи при общ режим
в затворническо заведение от открит тип. С присъда по НОХД № 785/2012 г. влязла
в сила на 02.06.2012 г. на Районен съд Стара Загора подсъдимата е осъдена за
деяние по чл.198, ал.4 от НК на лишаване от свобода 3 години. На основание
чл.25, във връзка с чл.23 от НК наказанието по тази присъда е кумулирано с
наказанието по присъдата на Окръжен съд Русе, като и е определено едно общо
наказание от 4 години лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно от
подсъдимата Р.Й. за времето от 30.06.2011 г. до 24.02.2015 г., като на тази
дата е освободена от затвора в гр. Сливен.
След излизането си от затвора,
подсъдимата Й. в средата на месец май 2015 г. видяла обява във вестник „Втора
младост“, пусната от възрастен мъж от гр. Пазарджик и решила да му се обади. Обявата
била пусната на 11.05.2015 г. от пострадалия Л.Ц., който си търсил жена, която
да се грижи за него, тъй като бил на 79 години, нямал роднини и живеел сам. В
обявата Ц. посочил телефон за връзка 0877 283551. На 12.05.2015 г. в 15,30 часа
от мобилен телефон, ползван със СИМ карта с № 0877 345148, закупена на името на
М. И.Ж. – майка на подсъдимата Р.Й., подсъдимата се обадила за първи път на
телефона на пострадалия Ц., оставен за връзка в обявата. Подсъдимата се
представила на Ц. под името М.. Ц. и обяснил, че живее сам в къща в гр.
Пазарджик, като си търси жена да го гледа и след това да и остави къщата в
наследство. Двамата разговаряли по телефона в продължение на няколко дни, като
в периода 12.05.2015 г. – 17.05.2015 г. подсъдимата се обадила общо 20 пъти на
пострадалия Ц., като обажданията са регистрирани предимно от клетки в Нова
Загора и три от село Загорци. За този период пострадалият също звънял на
подсъдимата, като са регистрирани общо 4 негови обаждания. По време на
разговорите между двамата подсъдимата убеждавала Ц., че е много добра домакиня
и ще се грижи добре за него. На 18.05.2015 г. рано сутринта подсъдимата Й.
отново се обадила на Ц. и му заявила, че идва същия ден при него в гр.
Пазарджик. През деня двамата се чули няколко пъти по телефона, като се
разбрали, че подсъдимата ще пристигне с влак след 20,00 ч., а Ц. трябвало да я
чака на ЖП гарата в гр. Пазарджик. Видно от клетките на проведените разговори
е, че двамата са разговаряли и по времето, когато подсъдимата е пътувала с
влака от Нова Загора, през Пловдив, до Пазарджик. Ц. *** около 20.00 часа. Влакът
пристигнал в 20.30 часа. Подсъдимата заявила на Ц., че ще се видят в кафето.
Последно му позвъняла в 20.42 ч., след което двамата се срещнали и след като се
запознали, седнали да изпият по едно кафе на гарата. Подсъдимата Й. отново се
представила като М.. След това двамата се отправили към къщата на Ц.,***. Двамата разговаряли и впоследствие
подсъдимата заявила, че я боли глава и легнала да спи. На сутринта
двамата станали и пили кафе. Докато пиели кафето, отново разговаряли. Вече се
били разбрали, че подсъдимата ще живее при Ц. и ще го наследи, като последният
дори и показал нотариалния акт за собственост на къщата и двора. Ц. разказал
също така, че имал преди време лек автомобил Трабант, който бил продал, но би
било добре, ако купи някакъв автомобил, за да може подсъдимата да го кара,
където се наложи – прегледи, операции и т.н. Заявил, че бил спестил някой лев,
а освен това винаги можел да отдели и малко пари за бензин, тъй като бил
инвалид 80 % и ползвал различни облекчения. Тогава подсъдимата Й. му заявила,
че нейна братовчедка тъкмо била докарала от чужбина една кола на около 5-6
години – Форд, който почти не бил каран и предложила на подсъдимия да го купят,
като пред него се обадила по телефона на братовчедка си, за да говорят за
колата. След като приключила разговора заявила, че колата е налична и попитала Ц.
все пак дали има пари, за да я купи. Ц. заявил, че е събрал 2500 лв. По време
на разговора двамата се намирали на етажа в къщата. Ц. заявил, че парите са в
избата (приземен етаж) и отишъл да ги вземе и донесе. Върнал се с парите, които
били в банкноти по 20 лв. Подсъдимата поискала от Ц. парите и ги преброила,
след което му казала, че ще докарат колата. Ц. също броил парите. Парите били
оставени на масата, където двамата пиели кафе. Подсъдимата заявила на Ц., че
много и харесва кафето и го попитала какво е. Ц. не знаел точната марка и
тогава подсъдимата му казала да донесе опаковката, за да види каква марка е. Ц.
станал от масата и отишъл в другата стая, за да донесе буркана с кафе. В този
момент подсъдимата Й. взела оставените на масата пари и тичешком напуснала
къщата. Като се върнал обратно в стаята Ц. установил, че подсъдимата и парите
ги няма. Тъй като пострадалият Ц. ходи трудно с бастун и куца, той нямало как
да тръгне след подсъдимата. Ц. *** за случилото се още същия ден. Било
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, като бил
извършен оглед в къщата на Ц., откъдето били иззети и 3 броя дактилоскопни
следи от буркана за кафе – две от които негодни, а за третата не били открити
съвпадения в системата AFIS.
В хода на разследването е установено, че мобилен телефон със сим карта с № 0877
345 148 е регистриран на името на М.Ж. /починала/ - майка на подсъдимата Р.Й.. На
22.06.2015 г. е извършено разпознаване по снимков материал от пострадалия Л.Ц.,
който е разпознал между предложените му снимки като извършител на кражбата
лицето поставено под № 1, а именно подсъдимата Й.. На 23.07.2015 г. подсъдимата
Й. е призована да се яви в РУ на МВР Пазарджик, след като е търсена на адреса й
в гр. Стара Загора и не е намерена. Й. ***. Пред свидетеля С.Х. *** подсъдимата
признала за извършеното престъпление, като написала саморъчно обяснения. Й.
била задържана по ЗМВР. Същият ден е назначен служебен защитник на подсъдимата
и е повдигнато обвинение на Й. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1
от НК, във връзка чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Разпитана в качеството си
на обвиняем в присъствието на адвокат Р.Й. се признала за виновна по така
повдигнатото обвинение, като е дала подробни обяснения, в които потвърдила
почти изцяло горепосочената обстановка. Заявила, че след като взела
парите, веднага отишла на жп гарата в гр. Пазарджик и заминала за гр. София,
където с откраднатите от Ц. пари погасила свои задължения към друго неустановено
по делото лице.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Л.Ц. и С.Х.,
протоколът за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протоколът за
разпознаване на лица по снимки, заключението на изготвената съдебно-техническа
експертиза и от обясненията на подсъдимата дадени на ДП след привличането и
като обвиняема в присъствието на адвокат и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитане на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК. В
противоречие с горните доказателства са само обясненията на подсъдимата, дадени
в съдебно заседание, в които твърди, че пари не е взимала, а е признала вината
си на ДП, само за да не бъде задържана към онзи момент.
Събраните по делото горепосочени доказателства (с
изключение на обясненията на подсъдимата в съдебното производство, които съдът
намира за израз единствено и само на заета защитна позиция) са без противоречие
помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и
участието на подсъдимата в неговото извършване. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Л.Ц. и С.Х., които са без вътрешно противоречие,
ясни, конкретни, логични и взаимнодопълващи се по отношение на съставомерните
признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока
доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко
възприети от тях. Показанията на Х. са дадени и от лице, което не е
заинтересовано пряко от изхода на делото. Безспорно е, че откритата годна дактилоскопна
следа на местопроизшествието не съвпада с тази на Й., но това също по никакъв
начин не разколебава съда в крайния му извод за участието на подсъдимата в
извършване на процесното инкриминирано деяние, още повече, че следата е иззета
от буркана с кафе, а няма данни по делото подсъдимата последна да е пипала
същия, докато безспорно се установи, че последен е държал буркана пострадалият Ц..
Следва да се отбележи, че макар и при недобрия и повърхностен оглед на местопроизшествие,
който е извършен, все пак се установява по категоричен начин от него и от
приложения към него фотоалбум разположението на помещенията в къщата и се
потвърждава изнесеното от Ц. в тази част по отношение на местопрестъплението и последователността
на събитията, тъй като безспорно се установява наличието на приземен етаж и
различни стаи в къщата на жилищния етаж, където са били пострадалия и
подсъдимата. Що се касае до обясненията на подсъдимата в съдебното заседание,
съдът намира, че не следва да кредитира изцяло същите. Те не само противоречат
на останалите събрани по делото доказателства, но и противоречат на направеното
от самата подсъдимата самопризнание за извършената кражба на досъдебното
производство и дадените подробни обяснения, след като и е повдигнато обвинение.
Всъщност подсъдимата по никакъв начин не отрича, че е звъняла на пострадалия по
мобилния телефон в дните преди идването й в Пазарджик, не отрича, че е
пристигнала на 18.05.2015 г. вечерта с влака в Пазарджик, че е преспала в дома
на пострадалия и че на другия ден – на инкриминираната дата сутринта си е
тръгнала. Тъй като тези обстоятелства са безспорни, остава въпросът защо
подсъдимата Й. си е тръгнала така внезапно от дома на пострадалия Ц., без да
каже нищо на последния? Няма никакви данни по делото това внезапно тръгване да
е продиктувано от някаква причина, различна от желанието на подсъдимата да
избяга с парите на пострадалия. Самата подсъдима също не дава обяснения по този
въпрос в съдебно заседание, докато на ДП признава, че го е сторила, за да
избяга с парите, което изявление напълно кореспондира с нормалната житейска и
правна логика за събитията, случили се в процесния ден. Известно съмнение може
да се породи по отношение на въпроса за точния размер на отнетата сума.
Пострадалият Ц. заявява, че сумата е била 2500 лв., а подсъдимата в дадените на
ДП обяснения твърди, че са били 2200 лв. Все пак съдът в тази насока също
кредитира показанията на Ц., тъй като последният заяви, че е събирал парите,
като е пестял от пенсията си и няма основание съдът да се съмнява, че той не е
знаел точната сума. Пострадалият Ц. още в подадената жалба на 19.05.2015 г. е
посочил тази сума, след това многократно я е потвърдил – в дадените показания
на ДП пред разследващ полицай на два пъти – на 20.05.2015 г. и на 22.06.2015
г., това е отразено и в протокола за разпознаване на лица от 22.06.2015 г. и в
дадените показания в разпита пред съдия на 27.07.2015 г. Освен това свидетелят
заяви, че са броили парите заедно с подсъдимата преди да ги остави на масата и те
са били именно 2500 лв. Не без значение за изводите на съда, че подсъдимата е
извършила престъплението, за което и е повдигнато обвинение, се явява и обстоятелството,
че последните две осъждания - през 2011 година и 2012 година на подсъдимата Й.
са за деянията по чл.198, ал.4 от НК - грабеж на чуждо имущество – различни суми
пари, като за отнемането пострадалото лице е било приведено в безсъзнание или поставено
в беззащитно състояние, а пострадалите лица са отново мъже - Д. Радославов
Димитров и Теньо Кънев Тенев. Това води до логичното заключение, че в
престъпното поведение на подсъдимата се наблюдава определен начин на действие,
който напълно съвпада с поведението и в конкретния случай с единствената
разлика, че пострадалият Ц. не е бил приведен в безпомощно състояние, дължащо
се на благоприятното стечение на обстоятелствата, улеснили подсъдимата да
отнеме парите – Ц. сам е показал парите, оставил ги е на масата, след което и излязъл
от стаята, за да донесе буркана с кафе, без да се усъмни нито за миг в
намеренията на подсъдимата. Това е дало възможност и достатъчно време на
подсъдимата да напусне къщата с парите, без да се налага да прави каквото и да
е било друго. Обстоятелството, че Ц. е трудно подвижен (за което съдът се увери
лично в хода на провежданите съдебни заседания) и няма как да настигне
подсъдимата, дори и същата да не тича, а само да ходи дори малко по-бързо, също
е довело до развръзка, различна от предходните деяния на подсъдимата, но със
същия резултат, а именно отнемане на чуждо движимо имущество – сума пари.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимата Р.Д.Й. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка чл.29, ал.1, б. „а“ и б.
„б“ от НК.
От обективна страна подсъдимата Р.Д.Й. *** е отнела чужди движими вещи, а
именно - сумата от 2500 лева, от владението на Л.Х.Ц. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив, след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66, ал.1 от НК и е извършила престъплението, след като е била
осъждана два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66, ал.1 от НК.
Деянието е извършено при условията на „опасен
рецидив“, предвид наличието на предходни осъждания - с присъди в сила за
умишлени престъпления от общ характер, с наложени ефективни наказания лишаване
от свобода, изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК и от изтърпяване
на наказанията не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок.
Изхождайки от действията на
подсъдимата, които показват какво е отношението и към деянието и престъпния
резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимата е била наясно, че парите не са нейна собственост,
намират се в къщата на пострадалия, в негово владение и въпреки това е
прекъснала владението на досегашния им собственик без неговото съгласие. Във
волево отношение подсъдимата е желаела да отнеме вещите и да ги присвои, като
се разпореди със същите, погасявайки с тях свое задължение в гр. София.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на чуждото право
на собственост, както и желанието за облагодетелстване по неправомерен начин за
сметка на останалите членове на обществото без полагането на общественополезен
труд.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимата деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с правото на собственост на гражданите
и неприкосновеността на имуществото и домовете им.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на самата подсъдима, която е осъждана
многократно - предимно за други престъпления против собствеността и има лоши
характеристични данни.
За да определи наказанието
на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимата деяние, данните за личността и, като отчете като
отегчаващо обстоятелство наличието на предходни осъждания, невлияещи на
правната квалификация и лошите характеристични данни. Непризнаването на
деянието в съдебна фаза, липсата на разкаяние от страна на подсъдимата не са
отегчаващи отговорността обстоятелства, като настоящият съдебен състав обаче не
констатира и наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което
разпоредбата на чл.55 от НК не би могла да намери приложение.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка чл.29,
ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК е лишаване от свобода за
срок от две до десет години. Размерът на наказанието лишаване от свобода следва
да бъде определен отчитайки отегчаващите
и смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на
обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за
личността на подсъдимата, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от
всичко това, съдът прие, че най-подходящото е наказание лишаване от свобода за
срок от пет години. Видно е от справката за съдимост на подсъдимата, че същата е
търпяла ефективни наказания от лишаване от свобода, последното за срок от
четири години, които обаче не са изиграли превъзпитаваща роля и Й. не е преустановила
престъпната си дейност, въпреки изминалия немалък период от време, през което е
била лишена от свобода. Същата очевидно не се е поправила и превъзпитала напълно,
след като отново е престъпила към извършването на престъпления скоро след
излизането си от затвора. Така определеното наказание съдът счита, че ще
въздейства наистина превъзпитаващо, като ще укаже онова въздействие върху нея,
което за съжаление не са оказали предишните и осъждания. След изтърпяването на
ефективното наказание подсъдимата занапред ще е в достатъчна степен предупредена
да не върши други престъпления и ще се изкорени окончателно от нея престъпната
нагласа, която показва в настоящия случай, макар и след дълъг период от време в
пенициарно
заведение. Така определеното наказание съдът намира, че
съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока
степен на обществена опасност, често с последици върху пострадалите и
обществото, далеч надхвърлящи конкретната стойност на отнетото имущество. Такъв
се явява и конкретният случай – пострадалият Ц. се намира във възраст в живота
си, когато не само парите са му необходими, но могат да се окажат и
жизненоважни за посрещане на нуждите му например от лечение, операции и
лекарства. Самият пострадал заяви, че една от причините да спестява парите е
било именно нуждата от извършването на операция спрямо него. Ето защо съдът намира,
че едно по-леко наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по
чл.36 от НК.
При
тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимата, така и
по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимата Й.
ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така прецененият период на изолация е достатъчно дълъг
с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
С оглед справката за съдимост на подсъдимата Й., съдът
намира, че на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, вр. §3 от ДР на ЗИНЗС
следва така определеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години да
се изтърпи при „строг” първоначален режим в затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК ще следва да се
приспадне времето, през което подсъдимата е била задържана с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 24.07.2015 г.
По отношение на предявения граждански иск:
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Л.Х.Ц. против
подсъдимата Р.Д.Й. за сумата в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди от престъплението на 19.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът, базирайки се на събраните и проверени по делото
доказателства, установи, че размерът на противозаконно отнетите вещи е парична
сума в размер на 2500 лв. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. В конкретния случай
именно тази сума от 2500 лв. съдът счита, че
представлява претърпените и невъзстановени на пострадалия Л.Х.Ц. имуществени
вреди в резултат на извършеното от подсъдимата деяние, което съдът счита за
неправомерно и виновно извършено, за което изложи своите подробни аргументи
по-горе. Налице е причинна връзка между извършеното от подсъдимата престъпление
и претърпените от пострадалия имуществени вреди, поради което предявеният
граждански иск се явява основателен и доказан по основание и размер, поради
което следва да бъде уважен в пълен размер. В подкрепа на горния извод на съда
са събраните в хода на делото доказателства, подробно посочени и обсъдени
по-горе.
С оглед уважения граждански иск съдът ще следва да осъди
подсъдимата Р.Й. да заплати държавна такса върху уважения срещу нея граждански
иск в размер на 100 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Пазарджик.
С оглед изхода на делото, ще следва да се осъди подсъдимата
Р.Д.Й. да заплати сторените по делото
разноски за експертизи в размер на 126.32 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик,
както и разноски в размер на 55.32 лв., платими по сметка на Районен съд
Пазарджик, сумата от 200 лв. по сметка на Национално бюро за правна помощ София
за служебен защитник на ДП и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно
издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: