ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Пловдив, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на десети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 746/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба, подадена от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сгр. 14, чрез юрисконсулт П.П., против разпореждане
№ 1125/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 2888/19г. по описа на РС-Асеновград, IV гр. с-в. С обжалваното разпореждане,
първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението на молителя в частта, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист срещу Я.Й.Т., ЕГН **********, за сумата от 2507,73 лв. възнаградителна
лихва за периода 20.03.2016г. до 20.03.2019г.
В жалбата се излагат доводи, че
разпореждането на съда е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
съда, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Моли
се да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото за продължаване
на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена
от легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Въз
основа на подадено заявление вх. № 18648/27.12.2019г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София,
против длъжника Я.Й.Т., ЕГН ********** било образувано ч.гр.д. № 2888/2019г. по
описа на РС-Асеновград. В заявлението било отправено искане за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължими по сключен между страните
договор за потребителски кредит № PLUS-10588133/12.02.2014г. суми в
следните размери: 7615,82 лв. – главница; 2507,73 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 20.03.2016г. до 20.03.2019г.; 1134,62 лв. – мораторна лихва за
периода от 20.04.2016г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва за забава от
датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. В съответствие с чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят приложил и
писмения договор с потребителя.
Съдът
уважил частично искането, като издал заповед за изпълнение за сумите,
представляващи главница и мораторна лихва за посочения в заявлението период,
ведно със законната лихва от 27.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски в производството. С обжалваното разпореждане съдът
отхвърлил заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата
от 2507,73 лв. възнаградителна лихва за периода 20.03.2016г. до 20.03.2019г.
Като аргумент за отхвърлянето съдът посочил, че от приложения договор е видно,
че уговореният ГЛП е в размер на 21,52% или надвишава двукратно размера на
законната лихва. Поради тази причина съдът счел, че е налице противоречие с
добрите нравни, не само с оглед установената съдебна практика, но и с оглед
изискванията за справедливост. Приел е, че е налице обоснована вероятност за
неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя.
Изводите
на съда са неправилни.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, съществува задължение на
кредитополучателя по чл. 430, ал. 2 Търговския закон да заплаща лихва по
кредита, стига уговореният размер на тази лихва като възнаграждение за
предоставената му услуга да е в рамките на приетия като непротиворечащ на добрите нрави
трикратен размер на законната лихва от
10 %/ изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта/.
Действително в страната съществува и практика, че противоречаща на добрите нрави
е уговорката за заплащане на възнаградителна лихва, надвишаваща двукратния
размер на законната лихва, но тази практика е относима само по отношение на
обезпечените кредити, тъй като при тях е възможно да не отговоря на условията
за справедливост уговарянето на лихви в такива размери при положение, че
кредитодателят е обезпечен с реално или с лично обезпечение. В конкретния
случай не се установява съгласно представения договор за кредитора да е налице
такова обезпечение по смисъла на раздел VII от
ЗЗД, респ. раздел V от ТЗ. В тази
връзка и така уговорената възнаградителна лихва по договора в настоящия случай
не противоречи на добрите нрави.
Доколкото
при сега действащия ГПК въззивният съд действа в производствата по обжалване на
определенията и разпорежданията при условията на пълен въззив, то и настоящият
състав извърши самостоятелна проверка за наличие на основание за отхвърляне на
заявлението в обжалваната част. Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК, при подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът разглежда
заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока
по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и
заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България. В чл. 410, ал. 2 и ал. 3 ГПК е
предвидено, че заявлението следва да отговаря на изискванията по чл. 127 и чл.
128 ГПК, като когато вземането произтича от договор с потребител, към
заявлението следва да бъде представен договорът, заедно с всички приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
В
случая подаденото заявление по чл. 410 ГПК отговаря на изискванията на закона, а
след направената служебна проверка от страна на въззивния съд не се установиха
основания за отказване на издаването на исканата от молителя заповед в
отвхърлената от първоинстанционния съд част.
Въз
основа на гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени, като
съдът следва да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочената в
заявлението сума за възнаградителна лихва по договора за кредит.
С
оглед на обстоятелството, че настоящото производство е едностранно и няма
насрещна на жалбоподателя страна, разноски по него не се присъждат.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК разпореждането на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №
1125/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 2888/19г. по описа на РС-Асеновград, IV гр. с-в., с което е отхвърлено заявлението на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист срещу Я.Й.Т., ЕГН **********, за сумата от 2507,73 лв.
възнаградителна лихва за периода 20.03.2016г. до 20.03.2019г.
КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ от
РС-Асеновград заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заявление вх. №
18648/27.12.2019г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, против длъжника Я.Й.Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес:***, за сумата в размер на 2507,73 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2016г. до
20.03.2019г. по сключения между страните договор за потребителски кредит № PLUS-10588133/12.02.2014г.
ВРЪЩА делото на
Районен съд-Асеновград за издаване на заповед за изпълнение съгласно
диспозитива на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.