Р Е Ш Е Н И
Е № 260877
гр. Пловдив, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на дванадет
и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
3683 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 против Р.П.Н., ЕГН **********,***,с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 148,66 лв.-
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 15,92 лв.-
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 04.07.2017 г. до 15.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16753/2019 г. по
описа на ПРС.
Исковата молбата е редовна, а
предявените искове – допустими, поради което делото ще се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
В исковата молба се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос
на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Ответникът като собственик на
имот, находящ се в гр. П. има качеството на клиент на топлинна енергия, а
като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва от деня на забавата.
С оглед сключения при общи условия
договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си
на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на
топлинна енергия „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределил топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация на обща стойност 164,58 лв., която същият не е заплатил.
Сочи се, че същата включва главница, в размер на 148,66 лв., която представлява
стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
04.07.2017 г.- 15.10.2019 г., в размер на 15,92 лв.
Твърди се,
че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно
съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Ответникът не изпълнил задълженията си
да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не
е подал възражение, но тъй като същата е била призована при условието на чл.
47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на
ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може
да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена
при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата
искова молба в срок по чл. 415 от ГПК.
Моли се
исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител адв. Н.П.Р. депозира писмен отговор, в
който оспорва изцяло исковете като неоснователни и
неподкрепени с достатъчно убедителни писмени доказателства.
Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е собственик на процесния
имот, както и че има качеството на потребител като твърди,че няма представени
доказателства в тази насока от ищеца, сочейки,че е в тежест на последния да
докаже собствеността върху имота. Ответникът изразява становище, че през
процесния период не е бил нито собственик на жилището, нито е бил ползвател или
обитател на същото, за да дължи суми, начислени за сградната инсталация на
кооперацията. Твърди се, че с исковата претенция не се посочват доказателства в
насока кой и кога е подал заявлението за включване на етажна собственост,
находяща се в гр. П. за топлоснабдяване и за ползването му , чий е подписът под
този документ , на какво основание е даден абонатен номер на ответника или на
цялата етажна собственост и какво е качеството на ответника- собственик на
процесното жилище или на ползвател/обитател на съшото, като цитира Глава пета,
Раздел I в чл.17 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. С оглед изложеното счита, че ответникът и самата етажна
собственост не са били в договорни отношения с ищцовото дружество. Твърди,че
ответникът не е материално-правно и процесуално-правно легтимиран да отговаря
за доставената в сградата в режим на етажна собственост топлинна енергия и
счита, че предявеният срещу него иск трябва да бъде отхвърлен. Сочи, че
необходимите документи не са представени като твърди,че такива действително не
съществуват. Счита, че дори да се приеме,че за процесния период между страните
е било налице облигационно правоотношение, то
липсват доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна
енергия.
Оспорва се правилността на
начисляването и разпределянето на доставените в процесната абонатна станция
количества топлинна енергия от страна на топлиниия счетоводител и конкретните
параметри, използвани от последния за изчисляване на доставните количества
топлинна енергия. Посочва,че за процесните суми е следвало да бъдат издадени
фактури, в които да бъде обективирано процесното вземане, тези фактури е
трябвало да стигнат до титуляра за партидата и които фактури не са били
представени с исковата молба. Изразява становище, че в случая не е отразено
реалното потребление на топлинна енергия в жилищната сграда, тази реално
употребена топлинна енергия да бъде дялово разпределена между собствениците на
апартаменти в жилищната сграда, съгласно процентно съотношение, определено от
общото събрание на етажната собственост и след това да бъде начислена топлинна
енергия за партидата на ответника, като твърди, че изброените обстоятелства
противоречат на чл.13, ал.2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 05.04.2006 г.
Счита, че дружеството „Техем Сървисис“
ЕООД няма правомощия да извършва дялово разпределение на топлинната енергия ,
подавана от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , като посочва , че няма
представено доказателство , което да установи , че действително дяловото
разпределение на топлинната енергия ще се извършва от тази „Техем Сървисис“
ЕООД и твърди , че липсва договор при Общи условия за извършване на услугата по
чл.139в, ал.2 от ЗЕ , въз основа на който да е видно, че ищцовото дружество е
възложило на „Техем Сървисис“ ЕООД и последния е приел да извърши конкретната
услуга.
Оспорва се годността и изправността на
топломера и процесната абонатна станция като изразява становище,че съшият не е
одобрен тип средство за измерване и не е преминал необходимите първоначална и
последващи проверки , съгласно изискванията на Закона за измерванията и твърди,
че доказателства относно изправността на топломера не са представени по делото.
С оглед изложеното счита, че посочените
суми са начислени неправомерно , ответникът не се явява потребител по смисъла
на закона и на ЗЕ , поради което не трябва да му се начисляват суми за сградна
инсталация.
Моли се да се отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира се увеличаване на депозита за
особен представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката /обн.
ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен
между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството
потребител на топлинна енергия. Липсва
противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на
потребителите. Следователно правото на собственост
или на ползване на върху апартамента води до създаване на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното
дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната
топлоенергия.
В
приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът е
декларирал, че е собственик на гр. П. - жилище от 47,53 кв.м., съгласно
Нотариален акт № *** по описа на нотариус при ПРС.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1
ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в
абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин
количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са
публикувани в един местен и един национален ежедневник.
С
оглед оспорването от страна на особения представител са представени и приети
като писмени доказателства молби от етажната собственост, списъци с абонати и
договори с Техем сървисис ЕООД. С молба
от 08.08.1983 г. представителят на ЕС , ***
е депозирал до директор на Поделение Топлофикация, в която е посочено, че на
адреса има изградена топловодна инсталация, която е включена към монтирания в
абонатната станция подгревател, поради което молят да се разреши включването им
като редовни абонати за ползване на топла вода за битови нужди. Към молбата е
приложен списък от абонати.
На
27.04.2017 г. между ищцовото дружество в качеството на възложител и Техем
Сървисис ЕООД в качеството на изпълнител е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един клиент на ТЕ на лицензионната територия на
възложителя. Договорът е със срок до 30.04.2018 г., като е предвидено, че
изравнителния период на плащанията е от 01.05.2017 г. до 01.05.2018 г. В Приложение № 1 към договора страните се
съгласяват, че списъкът с клиенти и уреди, монтирани в СЕС и/или сгради с
повече от един клиент са отразени в Опис, състоящ се от 103 страници. В
приложение № 3 към договора е отразена цена на услугата дялово разпределение,
както следва: сезонен отчет на уреди за дялово разпределение- 4,69 лв.- цена за
партида, 4,06 лв. – цена за ИРУ, цена за апартаментни топломери – 6,95 лв.,
цена за водомери – 5,73 лв.; месечен отчет на уреди за дялово разпределение - 4,69 лв.- цена за партида, цена на ИРУ - -7,46
лв., цена за апартаментни топломери – 10,72 лв. и цена за водомери – 10,21 лв.
и дистанционно отчитане на месец с цена за ИРУ – 1 лв. и цена за водомери – 2
лв. Посочено е, че цените са без ДДС. В
приложение 4 към договора са отразени ред, начин, срокове и съдържание на
необходимата информация, която страните си предоставят по договора, а
приложение 5 се съдържа ценова листа. В Приложение 6 към договора са уредени
Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
и Харта на клиента. В Приложение 7 към
договора е уговорен минималният обем на иформацията, която трябва да съдържа
индивидуалната спраза за използвана топлинна нерегия за период.
На
23.04.2018 г. между ищцовото дружество в качеството на възложител и Техем
Сървисис ЕООД в качеството на изпълнител е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един клиент на ТЕ на лицензионната територия на
възложителя. Договорът е със срок до 30.04.2019 г., като е предвидено, че
изравнителния период на плащанията е от 01.05.2018 г. до 01.05.2019 г. В Приложение № 1 към договора страните се
съгласяват, че списъкът с клиенти и уреди, монтирани в СЕС и/или сгради с
повече от един клиент са отразени в Опис. В приложение № 3 към договора е
отразена цена на услугата дялово разпределение, както следва: сезонен отчет на
уреди за дялово разпределение- 7 лв.-
цена за партида, 4,06 лв. – цена за ИРУ, цена за апартаментни топломери – 6,95
лв., цена за водомери – 5,73 лв.; месечен отчет на уреди за дялово
разпределение - 7 лв.- цена за партида,
цена на ИРУ - -7,46 лв., цена за апартаментни топломери – 10,72 лв. и цена за
водомери – 10,21 лв. и дистанционно отчитане на месец с цена за ИРУ – 1 лв. и
цена за водомери – 2 лв. Посочено е, че цените са без ДДС. В приложение 4 към договора са отразени ред,
начин, срокове и съдържание на необходимата информация, която страните си
предоставят по договора, а приложение 5 се съдържа ценова листа. В Приложение 6
към договора са уредени Общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия и Харта на клиента. В Приложение 7 към договора е уговорен
минималният обем на иформацията, която трябва да съдържа индивидуалната спраза
за използвана топлинна нерегия за период.
Подписано е и Приложение № 8 към договора, представляващо споразумение
за обработване на лични данни. Подписано е и допълнително споразумение към
Договор от 23.04.2018 г.
На
13.04.2017 г. в присъствието на Д. Д. – *** на ЕС, гр. П. е изготвен и подпис протокол за извършване на
дейности по средствата за измерване, в който е отразена подмяна на извервателни
устройствав сградата –ЕС, като в протокола са отразени данните на сменените
топломери, като топломер с фабр. № *** е подменен с топломер с фабричен № ***. Прието е като писмено доказателство
свидетелство за проверка на СИ за новия топломер с фабричен номер ***, като в
свидетелството се сочи, че срокът на валидност на проверката е 28.02.2019
г. Свидетелството е от 28.02.2017
г. Към свидетелството е приложен и ЕС –
Сертификат за изпитване и одобряване на типа.
На
13.02.2019 г. в присъствието на Н.Н. – *** на професионален *** на ЕС, гр. П. е изготвен и подпис протокол за извършване на
дейности по средствата за измерване, в който е отразена подмяна на извервателни
устройствав сградата –ЕС, като в протокола са отразени данните на сменените
топломери, като топломер с фабр. № ***е
подменен с топломер с фабричен №***.
Прието е като писмено доказателство свидетелство за проверка на СИ за
новия топломер с фабричен номер ***, като в свидетелството се сочи, че срокът
на валидност на проверката е 28.02.2019 г.
Свидетелството е от 29.01.2021 г.
Към свидетелството е приложен и ЕС – Сертификат за изпитване и
одобряване на типа.
Прието
е като писемно доказателство писмо от БИМ, в което се посочва, че съгласно
българското законодателство за топломерите са приложи процедурите за оценяване
на съответствието, определени в Директива 2004 /22/ЕО за средствата за
измерване и траспонирани в Наредба за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на средствата за измерване към Закона за техническите изисквания
към продуктите. Отразено е, че тези процедури се изпълнявата от производителите
или от нотифицираните пред ЕК органи, чиито идентификационни номера са обявени
в Информационната система за нотифицираните и оправомощени органи в областта на
директивите от Нов подход.
Прието
е като писмено доказателство писмо от Техем Сървисис ЕООД, в което се сочи, че
за имот с адрес: гр. П. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е
разпределяна едиствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като
няма данни в топлинния счетоводител за наличие на уреди за дялово разпределение
на ТЕ, подлежащи на отчет. Посочва се, че месечните стойности на услугата
дялово разпределение се отразяват в издадените от ЕВН България Топлофикация ЕАД
фактури.
По
делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Техем Сървисис ЕООД. Заключението е
прието по делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено
от страните по делото. От заключението се установява, че жилищният блок в гр. П.
е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през
процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово
горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през процесния
период се води от фирма за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД. През
процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим
терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството ТЕ,
намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на „Техем сървисис“ ЕООД за
разпределение по потребители. Разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е
извършвано в началото и в края на всеки отоплителен сезон, визуално от
отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя
от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално
на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият
обем е 111 м3. За целия процесен периода за апартамента е
разпределена 1,28666 MWh за сградна инсталация.
Начисляването на дължимите суми за ТЕ за всички абонати в това число и на
ответника през целия период е извършвано от ищцовото дружество, като
разпределената топлинна енергия от топлинния счетоводител е умножавана по
действащите за периода цени. През
процесния период 01.05.2017 г. -30.04.2019 г. абонатната станция, обслужваща
жилищния блок в гр. П. е работила, като е подавала ТЕ за отопление и
БГВ. Подадената е общо 259,544291 MWh ТЕ за разпределение, от които са
отчислени технологични разходи в размер на 30,690124 MWh за сметка на ищцовото дружество.През процесния период 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г. в ап. 10 всички отоплителни тела са били отсъединени от
топлопреносната мрежа в блока. През имота на ответника не преминава щранг лира.
През процесния период в имота няма монтирани ИРУ, като не е начислявана ТЕ за
отопление и за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел
ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество начислени
количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди, както и
справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на
ответника не са издадени кредитни известия. Описаните в таблицата фактури са
осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и справка –
декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено е
редовно счетоводството при ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ на
ответника за процесния период.
С оглед на приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ и с оглед
разпоредбите на ЗЕ и общите условия, съдът приема, че за процесния период, по
силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения с ищеца
по делото, при общоизвестните общи условия за продажба на топлинна енергия от
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия.
Освен
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот,
потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
В
Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на
ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост
се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната
енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл.
143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните
имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.
140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето
защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост
следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
техническата експертиза по делото съдът установява, че за процесния период
абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ за отопление и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ).
Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното
количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и други фактори, като
всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед на това каква част се
използва за отопляване на собствения имот и каква температура е постигната в
имота на потребителя. От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети от съда се установява, че начислените
на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно
счетоводство.
Разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се
намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение,
съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за
отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправени преюдициални
запитване, член 27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета
и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО)
№ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Приема се
също така, че член 13,
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО
и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съдът
възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно дадено,
неоспорено от страните. Начинът на разпределение и начисляване на потребената
от ответника топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в
съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата,
като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния
счетоводител, относно дяловото разпределение, а е извършило и самостоятелни
изчисления. Заключението не е оспорено, няма основание да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, поради
което съдът намира, че предявените искове
за главница и лихва са изцяло основателн и доказани по размер, поради което
исковете следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца. Ищецът е
направил разноски в размер на 75 в заповедното производство и 835 лв. в
исковото производство, като съдът счита,
че претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение е съобразен с
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно: 100 лв.
От така претендираните и направени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в общ размер от 910
лв., от които сумата от 75лв. разноски в заповедното производство и сумата от 835
лв. в исковото производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.П.Н., ЕГН **********,***
дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 148,66 лв.-
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 15,92 лв.-
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 04.07.2017 г. до 15.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16753/2019 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р.П.Н., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 16753/2019 г. по описа на ПРС и
сумата от 835 лв.- разноски по гр.д. №3683/2020 г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ