№ 23582
гр. София, 05.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110134922 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ф-ма“ ЕООД срещу Кр П. М., с
която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
С Решение № 8367 от 22.05.2023г., постановено по делото съдът е отхвърлил
предявените от „ф-ма“ ЕООД срещу Кр П. М. искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 182,62 лева, представляваща главница по Договор за
кредит № ********** от 15.01.2015г., сключен между заявителя и Г П. В, починал на
01.02.2016г., преди крайния падеж на задължението по договора, настъпил на 01.08.2016г.,
ведно със законна лихва за период от 15.03.2022г. до изплащане на вземането и сумата 29,30
лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 01.01.2016г. до
01.08.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр. дело № 13432/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 153,62 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги по Договор за кредит №
**********/15.01.2015г., сключен между заявителя и Г П. В, почитал на 01.02.2016г. преди
крайния падеж на задължението по договора, настъпило на 01.08.2016г., ведно със законната
лихва за период от 15.03.2022г. до изплащането на вземането.
Препис от решението е връчен на ищеца на 22.05.2023г., а на ответника на
01.06.2023г.
В срока за обжалване на така постановеното решение е постъпила молба от
01.06.2023г. от „ф-ма“ ЕООД, в която е посочено, че на основание чл. 233 ГПК дружеството
се отказва от исковата си претенция по делото, тъй като към датата на молбата
задължението е погасено. Поради което за ищеца не бил налице правен и материален
интерес да поддържа исковата си претенция. Искането към съда е да обезсили
първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото.
1
Това действие е извършено от юрк. Г П.а, която е надлежно упълномощена да
представлява ищеца в производството, като е снабдена и изрично с правомощията по чл. 34,
ал. 3 ГПК, част от които е и това да прави отказ от иска съгласно представено към молбата
пълномощно.
С оглед датата, на която е подадена молбата /01.06.2023г./, отказът от предявените
искове е направен преди решението на СРС, 25-ти състав да е влязло в сила.
Съдът, след като взе предвид молбата и изложените в нея съображения, намира
следното:
Отказ от иск може да се направи от ищеца във всяко положение на делото. Това може
да бъде направено пред съответната инстанция и след като е постановено решение от съда,
но преди то да е влязло в сила, при което съдът следва сам да обезсили решението си. Този
извод следва от разпоредбата на чл. 249 ГПК, която съдът счита, че намира приложение и
при заявен отказ от иск. В посочената норма е предвидено, че съдът може сам да обезсили
постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се
спогодили и молят да се прекрати делото. Изявлението и на двете страни за прекратяване на
делото, за което се говори в чл. 249 ГПК, по своята същност представлява прекратяване на
делото в хипотезата на оттегляне на иска със съгласието на ответната страна. След като
законът предвижда, че съдът може сам да обезсили постановеното от него решение при
оттегляне на иска със съгласието на насрещната страна, то по аргумент за по-силното
основание, това би следвало да бъде възможно и при заявен отказ от иск преди да е влязло в
сила съдебното решение /в този смисъл и Определение № 57/14.02.1977г., постановено по
гр. д. № 300/77г. по описа на ВКС, II гр. о. както и Определение № 260154 от 17.01.2022г. на
СГС по т. д. № 1434/2020г./.
С оглед гореизложеното съдът като съобрази, че е налице изрично изявление от
ищеца чрез упълномощен представител с права по чл. 34, ал. 3 ГПК, направено преди да
влезе в сила постановеното по делото решение, както и че не е необходимо съгласие на
ответната страна, намира че съгласно приложимата разпоредба на чл. 249 ГПК следва да
обезсили постановеното по делото решение и да прекрати производството по делото.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 13 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК при прекратяване на
производството по делото по предявения по чл. 422 ГПК иск последиците следва да са
аналогични на предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК, ако искът не е бил предявен в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска
по чл. 422 ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 233 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 8367 от 22.05.2023г., постановено по гр. дело №
2
34922/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 34922/2022г. по описа на СРС, I ГО, 25
състав, поради отказ от исковете.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 31.03.2022г., издадена по ч.гр.д. №
13432/2022г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3