Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260287 21.06.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд ІІ
нак. състав
На втори юни Година 2021
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела
Благоева
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00705 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1158-001532 от 07.05.2020г. (НП),
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на П.Г.Н., ЕГН **********
за извършени нарушения на 17.04.2020
г., в 11:05 часа в с. Драгичево, общ. Перник при управление по ул. Кракра на товарен
автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******са наложени следните административни
наказания:
1. глоба в размер на 300 лв (триста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месеца
на основание чл.183, ал.7 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во и 2-ро от ЗДвП за нарушение на чл. 100,
ал.1, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят П.Г.Н. оспорва като незаконосъобразно и
необосновано издаденото НП. Участва лично в хода на съдебното производство,
като поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 17.04.2020г. от св. Р.Г.А. - на длъжност „мл.автоконтроьор” в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, против на П.Г.Н. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 207222 за това, че на 17.04.2020 г. в 11:05 часа по ул. Кракра в с. Драгичево, общ. Перник с посока на движение от с. Рударци управлява товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******, като не съобразява поведението си с въведената временна организация на движението и наличието на пътен знак В2, навлиза срещу него и се движи в зоната на действието му. При проверката е установено, че водачът не носи свидетелстово за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който не направил възражения срещу констатациите, като не депозирал и допълнителни такива в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
С НП била анжажирана
административнонаказателната отговорност на П.Н. какта следна:
1. за нарушаване на чл.6, т.1 от ЗДвП му били
наложени кумулативно глоба в размер на 300 лв (триста лева) и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от един месеца на основание чл.183,
ал.7 от същия закон;
2. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП
му била наложена глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр.1-во и 2-ро от същия закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 13.04.2021 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите като писмени доказателства АУАН серия серия GA № 207222 от 17.04.2020 г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират със свидетелските показания на Р.Г.А. и Д.С.С..
От правна
страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят Р.Г.А. заема длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т. 1.2 от горепосочената заповед да съставя АУАН.
По отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци. От своя страна нормите на чл.47, ал.3 и чл. 49, ал.1 от Правилника за приложение на ЗДвП предписват, че с пътен знак В2 се въвежда забрана за влизането на пътни превозни средства в двете посоки, като същият се поставя непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от Закона за пътищата собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи.
Предвид съдържанието на горепосочените разпоредби, съдът констатира, че при описание на нарушението в АУАН и в НП и на обстоятелствата, при които е извършено са нарушени императивните изисквания съответно на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е довело както да ограничаване правото на жалбоподателя да организира защитата си в пълен обем, така и на настоящият състав да извърши съдебен контрол по отношение на предявеното административнонаказателно обвинение. Съображенията са следните:
Съобразявайки описаното нарушение в акта, пренесено и в НП съдът е мотивиран да приеме, че наказващият орган не е отразил съставомерни елементи от обективната страна за отговорността на дееца, което не дава възможност за несъмнена правна преценка за наличието на противоправно поведение от страна на водача П.Н., а именно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено при наличие на квалифициращия елемент на приложената санкционна норма на чл. 183, ал.7 от ЗДвП, т.е. да е нарушил забраната на пътен знак В2, позициониран при въведена временна организация на движението. И в двата документа бланкетно е посочено, че забраната е била въведена във връзка с временна организация на движението, без да се посочи съответния акт, издаден от надлежната администрация, управляваща пътя, която в рамките на своята компетентност да е въвела временни ограничения в движението за процесния участък. Липсва съответния протокол, издаден на основание на този акт, в който да е отразено, че във връзка с извършване на строителни работи е въведена временна организация на движението, която е изпълнена съгласно съставен конкретен проект за конкретен участък. При това положение не може да се направи категоричен извод, че към 17.04.2020 г. е била въведена по надлежния ред временна организация на движението в процесния участък и тя е включвала поставен забранителен знак В2 съобразно изискванията на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. По този начин наказаното лице е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. От отразената описателна част на нарушението за жалбоподателя, а и за съдебния състав не става ясно мястото и начина на поставяне на забранителния знак В2, което е важно обстоятелство, тъй като именно навлизането след него подлежи на санкциониране.
На следващо място при липсата на ангажирани от АНО доказателства за въведена временна забрана за движение по въпросния участък, съдът не може да извърши и съдебен контрол дали правилно е била приложена санкционна норма на чл. 183, ал.7 от ЗДвП под която е подвел нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, а не по тази на 183, ал.3, т.5 от същия закон, доколкото последната въвежда общият състав на нарушение, изразяващо се в навлизане след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, а разпоредбата на ал. 7 се явява специална и въвежда допълнителен обективен признак – навлизането след забраняващия знак да е извършено при въведена временна забрана за движение, какъвто е настоящия случай. Недоказването по безспорен начин на нарушението, съобразно коректното посочване на правното основание, въз основа на което се налага съответно наказание представлява абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на НП в тази му част.
Констатираните от съда процесуални нарушения, засягащи съществено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и недоказаност по несъмнен начин на съставомерността на деянието съобразно приложената санкционна норма водят до отмяна на процесното НП като незаконосъобразно издадено по отношение на административнонаказателното обвинение за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
По отношение на нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния такон към него, като неизпълнението на това
задължение по отношение на който и да е от двата документа представлява
самостоятелно нарушение, наказуемо с отделно наказание.
В настоящия случай в обстоятелствената на АУАН и в НП нарушенията са
били описани правилно, а именно че водачът не носи свидетелство за управление
на моторно превозно средство и контролния талон към него, но цифром е
квалифицирано само едно деяние по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Със санкционната
част на НП на жалбоподателя е наложено
само едно наказание на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не за две
отделни деяния, с което е нарушен принципът на чл. 18 от ЗАНН, съгласно който,
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко от тях. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН императивно установява разделност и самостоятелност
в установяването, преследването и наказването, когато с отделни деяния едно лице е извършило две или повече отделни административни нарушения. При
тази нормативна уредба не става ясно с обжалваното в тази му част НП за кое
точно от двете деяния е наложено административното наказания, тъй като в
санкционната норма на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП едновременно са посочени както
пр. 1-во, така и пр.2-ро. Това води до
съществено накърняване правото на защита на санкционираното лице, тъй като за същото
не е наясно за какво деяние му е наложено административното наказание.
Същевременно налагането на една санкция при наличието на две нарушения поставя
и съда в невъзможност да установи за кое от деянията е санкциониран жалбоподателя,
а оттам и да извърши необходимата преценка за законосъобразността на наложеното
наказание.
Предвид изложеното НП следва да бъде отменено и в частта, с която на П.Г.Н.
на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во и пр. 2-ро от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 10 лв за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 20-1158-001532 от
07.05.2020г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на П.Г.Н., ЕГН **********
за извършени нарушения на 17.04.2020
г., в 11:05 часа в с. Драгичево, общ. Перник при управление по ул. Кракра на товарен
автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******са наложени следните административни
наказания:
1. глоба в размер на 300 лв (триста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месеца
на основание чл.183, ал.7 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во и 2-ро от Закона за движението по пътищата
на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ