Решение по дело №78/2019 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 26.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 78 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С Електронен фиш Серия К №1983236 на ОД на МВР - Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на А.И.А. с ЕГН ********** *** на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП за това, че на 11.11.2017 год. в 08:54 часа на ПП І-4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр.Варна, землището на с.Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 /60 км/ч/, заснето с автоматизирано техническо средство тип стационарна SITRAFFIC LYNX и отчетен толеранс минус 3 км/ч с МПС Дачия Сандеро с регистрационен номер ** **** **е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 94 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят А.И.А., който го обжалва в срок и твърди, че електронният фиш му е бил връчен при рутинна проверка в град Варна на 25.05.2018 година, т.е. не по установения в чл.189 ал.5 от ЗДвП ред и без да е ясно дали служителят, който му е връчил фиша е надлежно определен от Министъра на вътрешните работи да връчва електронни фишове. Излага, че от връчения му електронен фиш не е ясно дали въпросната автоматизирана техническа система е одобрена и проверена съгласно Закона за измерванията, от кой орган е обслужвана и той има ли необходимата компетентност да работи с конкретното устройство. Обръща внимание, че като място на извършване на нарушението е посочено извън населено място, но въпреки това има ограничение на скоростта с пътен знак В-25/60 км/ч. Сочи, че  във фиша не е посочен актосъставител, от което не ставало ясно въпросният неизвестен служител има ли необходимата компетентност да издава електронни фишове и да определя наказанията. Заявява, че в ЕФ не е посочено пред кого подлежи на обжалване и в какъв срок. Твърди, че в ЕФ не са посочени координатите на извършеното нарушение и след проверка в Гугъл Мапс е установил, че на ПП І-4 км. 65+700 нямало обект бензиностанция. Счита, че липсата на снимков или видеоматериал е пречка да бъде установено авторството на деянието. Твърди, че в ЕФ е записано, че нарушението е извършено с МПС Дачия Сандеро с регистрационен номер ** **** **със собственик, на когото е регистрирано МПС А.И.А., като декларира, че не притежава такъв автомобил с такъв ДК номер. Моли електронния фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен. 

В съдебното заседание по същество жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му баща И.А.И., като не вземат допълнително становище по жалбата.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.189 ал.8 от ЗДвП срок, но по същество е неоснователна.

Видно от събраните писмени доказателства, нарушението е установено със стационарната видео-радарна системата за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LYNX ERS 400, която е одобрен тип средство за измерване, съгласно удостоверение №09.10.4823 на БИМ и на 19.10.2017 година й е била извършена последваща техническа проверка, което се доказва от приложения Протокол за проверка №223– ИСИ/19.10.2017 година на БИМ.

Към административнонаказателната преписка е представена схема на път І-4 „Коритна-обх.път Севлиево” в участъка от км 65+000 до км 66+326, от която е видно, че на км 65+508, т.е. на 204 метра преди камерата за наблюдение посока Варна има поставен знак В26 с ограничение на скоростта – 60 км/ч и допълнителна указателна табела, че ограничението важи за района на бензиностанцията.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати сочените в жалбата нарушения.

От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 94 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 34 км/ч. В самия ЕФ подробно е описано мястото на нарушението до метри по дължината на ПП І-4, че се намира извън населено място, в землището на село Малиново, като е посочен и конкретен непреместваем крайпътен обект – бензиностанция „Петрол”, а върху приложения снимков материал, в горния ляв ъгъл също е изписано по разбираем начин мястото на нарушението „с.Малиново. 1-4. #. km 65. посока 3. Страна дясна”, от което става ясно, че нарушението е извършено на ПП І-4, при 65-ти км  съгласно Списъка на републиканските пътища в Република България в района на село Малиново, Ловешка област.

Не е налице и нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът приема, че същият отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189 ал.4 от ЗДвП и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените възражения в жалбата в тази част. ЕФ е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед обстоятелството, че мястото на извършване на нарушението се намира именно на нейна територия. Законът не въвежда изисквания за посочване на конкретния служител от съответната териториална структура на МВР, който е обработил записа от АТСС, нито пък пред кого може да бъде обжалван фиша. Освен това от представените писмени доказателства се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая Петър Полков, който е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. Съдът намира, че непосочването пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва електронния фиш не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като тези обстоятелства са посочени изрично в закона и са общодостъпни.

По подобен начин стои и въпросът относно възражението, касаещо връчването на електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.5 изр.1-во от ЗДвП, електронният фиш се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Самият жалбоподател твърди в жалбата си, че фиша му е бил връчен на 25.05.2018 година в гр.Варна, при рутинна проверка от патрул на Пътна полиция. Безспорно е и не се нуждае от конкретно доказване, че именно служителите на Пътна полиция са оправомощени да осъществяват контрол на пътното движение, като тяхната компетентност произтича по силата на закона.

При издаване на електронния фиш е спазена и процедурата. След справка в централната база данни на КАТ, било установено, че собственик на автомобила е „С. БГ” ООД – гр.София с управител В.Ч.Р., поради което на 21.11.2017 година бил издаден електронен фиш серия К № 1823233. Така издадения ЕФ бил връчен на В.Р. на 20.02.2018 г. и още същият ден била представена декларация по чл.188 от ЗДвП, в която управителят декларирал, че на 11.11.2017г., в 07:30 часа предоставил за управление автомобила на А.А. ***, като представил и копие от СУМПС на А. и пътен лист за датата 11.11.2017г., от които ставало ясно, че автомобила през този ден е бил управляван от А.И.А.. Въз основа на тези данни, на 20.03.2018 г. бил издаден ЕФ серия К № 1983236 срещу ползвателя А.И.А., който му е бил връчен на 25.05.2018 г., обстоятелство, което същият потвърждава в жалбата си, поради което съдът приема датата на връчване на обжалвания ЕФ за безспорно установена. По делото липсват данни на основание чл.189 ал.5 изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят А., да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189 ал.6 от ЗДвП.

Настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано. В приложената към АНП по НАХД №605/2018 година по описа на ЛРС разпечатка изрично е отразено, че измерената скорост е 97 км/ч, а след автоматично приспадане на 3км/ч толеранс наказуемата скорост е 94 км/ч, като тази скорост е отразена и в електронния фиш, т.е. при издаване на ЕФ, наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Действително на снимката се виждат два автомобила, движещи се в една и съща посока. От представената в хода на съдебното следствие „Описание, инструкция за експлоатация“ на SITRAFFIC LYNX, Дигитална стационарна радарна установка ERS 400 /л.84 от НАХД 78/2019г./ се установява, че при наличие на две или повече МПС-та в зоната за обработка на данни на първата снимка, то причисляването на измерената скорост се извършва чрез контролно изчисление, при което чрез фотометрична обработка на намалението на регистрационния номер се определя пътя, който превозното средство е изминало за времето между двете снимки при едно измерване. Приложени са и два броя разпечатки от контролни изчисления, според които лек автомобил с рег. № ОВ 1220 ВС се е движел със скорост 64.8 км/ч, а автомобилът, управляван от жалбоподателя – със скорост 95.4 км/ч, като изчислената скорост попада в 10 процентното допустимото отклонение от скоростта, въведена на изображението – 97 км/ч.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак.

Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182 ал.2 т.4 размер, тъй като превишението на скоростта е с 34 км/ч.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и недоказани, а издаденият електронен фиш е обоснован и доказан, поради което същият следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №1983236 на ОД на МВР - Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на А.И.А. с ЕГН ********** *** на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП като ОБОСНОВАН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :