№ 1725
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216670 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. В. Г., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-021548/22.10.2021г., издадено от Д. Д. Д. - Н.С. към СДВР, О., с
което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на водача са наложени кумулативно
наказания „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт,
като се акцентира върху формалност на процеса по събиране на относим доказателствен
материал, насочен към обосноваване на тезата на наказващия орган. Оспорва се
констатацията за проявено умишлено поведение на жалбоподателя при управление на своя
автомобил рязко да увеличава скоростта с цел да постигне ефект на отклонение на
траекторията му или „дрифт”. В тази връзка се споделя като необорена версията
поднасянето на задната част на МПС да се дължи на особеностите на пътя, в частност
опесъчаване на пътното платно, в резултат на което е изгубено сцепление на гумите. Сочи се
и отсъствие на ангажирано място на нарушението, както и допуснато противоречие между
изведената в НП фактология и ангажирания състав на нарушение, с оглед липсата в
последния на елемент от обективната страна – „създаване на опасност за останалите
участници в движението. Отправена е молба за цялостната отмяна на наказателното
постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Т., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В доводите си по
1
същество процесуалният представител анализира и събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства. Настоява, че със своето съдържание не могат да се ползват като
сигурна основа за изводи в подкрепа тезата на наказващия орган за използване на пътя от
водача Г. за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 04.10.2021г., около 11:40 часа, в гр. София, по ул. „ПБА“, с посока на движение от
ул.”Ш” към бул.”И” жалбоподателят П. В. Г. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел
„520 И”, с рег. № XXXX Движел се в рамките на ограниченията на скоростта – до 50 км/ч.
Върху част от пътя, по който се придвижвал, се извършвали ремонтни дейности, поради
което настилката, изградена от павета, на отделни места била опесъчена. Когато достигнал
до участък в района на административен адрес бул.“ПБА“№ 18, поради неизяснени
обстоятелства, автомобилът му поднесъл. Водачът предприел маневри, за да избегне загуба
на управление, при което задницата на превозното му средство се изместила наляво и
надясно спрямо остта на пътя. Движението било забелязано от служителите към Зонално
жандармерийско управление – София (ЗЖУ – София) към Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ – свидетелите К. Н. К. и К. Г. Г., които по същото
време патрулирали със служебен автомобил по бул.“ПБА“, като управлявали в посока
противоположна на тази, в която се движел жалбоподателят. По този повод към Г. бил
подаден светлинен и звуков сигнал за спиране, на който той се подчинил. След
преустановяване на движението служителите на жандармерията излезли от патрулния
автомобил, приближили се до водача и се легитимирали. Пристъпили към извършване на
проверка, в рамките на която изискали документи.
Междувременно, след проведен телефонен разговор, на мястото на проверката се
явил и бащата на Г. – свид. В П Г.. Пристигнал и потърсен за съдействие от органите на
ЗЖУ – София екип на ОПП – СДВР, в състава на който бил включен и свид. АТ. Д. ЯН..
Последният се запознал с изготвена от колегите си К. и Г. докладна записка. Въз основа на
отразеното в нея преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради което съставил срещу Г. акт за установяване на административно
нарушение бл.№888696 от дата 04.10.2021г. Вписал в него като очевидци двамата
служители на ЗЖУ - София. Като нарушена посочил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
2
Актът бил подписан лично от Г. и копие от него му било връчено на място. В съответната
графа жалбоподателят вписал, че няма възражения. Писмени такива не постъпили и в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление
№21-4332-021548/22.10.2021г. от Д. Д. Д. - Началник сектор към О., с което на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на въззивника били наложени кумулативно наказания „Глоба“ в
размер на 3000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Препис от същото е връчен на Г. на 04.11.2021г., видно
от инкорпорирана в бланката на санкционния акт обратна разписка. Жалбата срещу него
била подадена на 10.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Я., К., Г. и Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства: докладна записка, справка – картон на водача Г.,
Заповеди № 8121К-13318/28.10.2019г. и № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, пълномощни за процесуално представителство.
Съдът извърши внимателна преценка на показанията на свидетелите Я., К. и Г., които
изложиха последователно и непосредствено възприетите от всеки от тях обстоятелства,
относими към изясняване параметрите на поведението на жалбоподателя. Еднозначни по
съдържание са техните разкази за реда, по който е протекла извършената проверка и повода
за нейното иницииране. Категорични са и относно съставянето на АУАН в присъствието на
водача и връчването му срещу подпис.
Недостатчност на информацията обаче решаващият орган констатира при
съпоставката на гласните доказателствени източници досежно конкретно предприетите
действия от Г., посочени като консумиращи състава на вмененото му нарушение.
Очевидецът Г. е крайно лаконичен при излагане на непосредствените си възприятия върху
пътната обстановка, които подчертава, че е формирал чрез моментно наблюдение. Описва
движението на Г. като съчетано с „поднасяне на задницата“ на автомобила. Прави
впечатление обаче условността, с която той борави при пресъздаване на своите зрителни
възприятия, като се дистанцира от конкретика за причините, довели до наблюдаваното
поведение, придаващо хипотетичност на твърденията му. Не споменава и повече
подробности за състоянието на пътното платно, при все че подчертава, че придвижването с
по- висока от 20-30 км/ч скорост е било почти невъзможно. Не твърди и видимо превишение
на скоростта в процесния участък от страна на жалбоподателя. Свидетелят не поднася и
информация, маневрите на Г. да са създавали опасности и затруднения за останалите
участници в движението.
От своя страна свидетелят К. също споделя, че именно изместването на задницата на
автомобила на въззивника наляво и надясно спрямо остта на пътя е провокирало
вниманието му и спирането на водача. За разлика от своя колега обаче, той споменава
наличие на ремонт на пътя и участъци от пътното платно, върху които е различни
3
опесъчаване и които са възпрепятствали обективно движението. Съществено в показанията
му е и изразеното от него съмнение, че именно състоянието на пътя е възможно да е
провокирало описаното движение, както и изявлението му, че причината за поведението
всъщност не може да бъде установена категорично. Така изразеното предположение, ведно с
твърдението, че Г. не е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост и отсъствието
на наблюдавани други опасни маневри, опровергава тезата на наказващия орган, че
поведението на водача е било дадено изключително в резултат на преднамерено въвеждане
на превозното средство извън контрол чрез презавиване, като недвусмислен белег на дрифт
или улично състезание. В този смисъл доказателствата не са достатъчни, за да се изключи
като причина загубата на управление да е станала и в резултат на препятствия по пътя и
желание за тяхното избягване. К. по подобие на свид. Г. не уточнява дали е възникнала
опасност за други участници в движението от поведението на водача, в какво се е изразила
тя и от какво е произтичала.
Не налагат различни изводи за фактите и показанията на актосъставителя Я.. Той е
категоричен, че не е очевидец на събитията и е формирал своята представа единствено
върху съдържанието на изготвената от колегите му докладна записка. Така формулирани, по
съществото си гласните доказателства разкриват характеристиките на деривативни такива,
чието кредитиране е подчинено на изискването за съответствие с първоизточника. В
конкретния случай това е писмен документ. В неговото текстово оформление обаче отсъства
конкретика, а ползваната от съставителя му терминология не дава възможност да се узнае
какво точно поведение като параметри се визира, за да се извърши преценка дали то се
побира в рамките на понятието „използване на път, отворен за обществено ползване не по
предназначение“.
Съдът обсъжда и показанията на бащата на жалбоподателя, съобразявайки близката
родствена връзка помежду им, но без да я абсолютизира. От разказа му се установява, че той
лично е посетил мястото на проверката към момента на провеждането й и е придобил
непосредствени впечатления върху пътното платно, в частност опесъчените участъци, които
затрудняват овладяването на превозните средства. Заявява, че именно това е станало и
причина за поднасянето на автомобила на неговия син, като информация, споделена му от
последния. Така заявеното, съдът не разглежда като тенденциозно насочено да обслужва
изключително защитната версия на привлеченото към отговорност лице, доколкото то
кореспондира и със съдържанието на показанията на свид. К., поради което и не се явява
изолирано от останалия доказателствен материал. Обсъжданият доказателствен източник се
ползва като пореден довод против обосноваността на тезата на наказващия орган за
извършено нарушение от предявения с наказателното постановление вид.
В резюме прочитът на свидетелските показания налага единствен извод за формално
придържане към изложеното в АУАН, без съдържателна конкретика, която да позволи
недвусмислено отличаване на поведението на Г. като консумиращо състава на вмененото му
административно нарушение. Тук следва да се сподели и принципното разбиране, че актът, с
който се инициира производството, не се ползва с презумптивна доказателствена сила
4
/разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен –
чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки
предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/. За
безпротиворечивото възприемане на изложената в него обстановка следва същата да намира
подкрепа и в други обективни доказателства, стоящи извън обективирания писмен формат.
В случая обаче такива съдът не открива в достатъчен обем сред приобщените по делото
материали, в частност свидетелските показания на разпитаните по делото лица. Напротив,
остават неопровергани възраженията на въззивника, който отрича наличието на виновно
допуснато нарушение в своето поведение. Налага се единственият извод, че сведенията,
произтичащи от разпитаните по делото свидетели, анализирани ведно с приложената към
преписката докладна записка на служителите към ЗЖУ – София, не носят достатъчна
информация за конкретните характеристики на действията на Г. като водач и участник в
движението, както и съотнасянето им към конкретно реализиран състав на административно
нарушение на правилата за движение по пътищата.
От приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът извежда данни
относно личността на нарушителя, в частност наличието на оскъден брой предходни случаи
на нарушения на Закона за движение по пътищата, установени и санкционирани с влезли в
сила актове. От представените заповеди се установяват конкретно заеманите длъжности към
датата на съставяне на АУАН, респ. на издаване на НП, от актосъставителя и наказващия
орган, както се черпят сведения и относно тяхната компетентност.
Анализът в съвкупност на гласните и писмените доказателства формира у съдебния
състав еднозначни и категорични изводи относно фактическите обстоятелства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
5
издали двата документа. Съобразно заповед № 8121з-515/14.05.2018г на министъра на
вътрешните работи, т.1.3 от същата актосъставителят е разполагал с компетентност да
съставя АУАН за извършени административни нарушения на правилата на ЗДвП. Съобразно
т.2.6 от същата заповед началникът на сектор в ОПП – СДВР може да издава наказателни
постановления.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния давностен срок. Ето
защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично
отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които
обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането на относимите
обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти
и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав
от материална страна. Отразени са дата, място и конкретно поведение, които се отнасят към
предявеното на жалбоподателя нарушение, ведно с основанията за ангажиране именно
неговата отговорност като водач на МПС. Така въведени, обстоятелствата предлагат
достатъчна по обем информация, необходима за адекватното упражняване правото на
защита на П.Г., като го ориентират недвусмислено, защо е ангажирана неговата
отговорност. Този съд не възприема като основателни възраженията на жалбоподателя за
процесуални пороци при описанието на релевантните факти. Мястото на деянието е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да служи като ориентир относно
пространствените рамки на нарушението. Описан е малък участък от път, разположен в
населеното място „гр.София“, който не предполага объркване и не изменя териториалната
компетентност на органите, ангажирани с процесуални правомощия в
административнонаказателното производство. Що се отнася до вписването на твърдение за
„създаване на непосредствена опасност от възникване на ПТП и застрашаване живота и
здравето на хората“, последното не поставя съмнение, нито предполага смесването на
инкриминираното поведение с хипотези на накърняване повелите за скоростта, правилата за
извършване на различни маневри и непрекъснат контрол от страна на водача върху
превозното му средство, така че да се коментира нарушения на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т.6 от ЗАНН. Касае се за допълнение, което единствено описва допълнителни
6
елементи от заобикалящата среда, които евентуално биха могли да бъдат обсъждани при
индивидуализация на наказание. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна
инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно
удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство, въз
основа на събраните доказателства – основно гласните доказателствени средства, по делото
не бяха установени категорично елементите на описаното в АУАН и НП поведение на
жалбоподателя, с които се твърди, че той е консумирал състава на предявеното му
нарушение на правилата за движение по пътищата. Както бе посочено и по- горе,
показанията на разпитаните свидетели се разграничават сериозно по своето съдържание от
изведените в наказателното постановление и АУАН основни пунктове от обстановката, в
която се твърди, че е извършено нарушението. Не са установени нови доказателствени
източници, които да позволяват преодоляването на констатираната празнота. Свидетелите
Г., Я. и К. не предоставят достатъчна информация за характеристиките на конкретното
поведение на водача Г., които да го отличават именно като престъпване на забраната на
чл.104б, т.2 от ЗДвП. В този смисъл, не се изключва хипотезата извеждането на автомобила
от посоката му на движение при извършената маневра да е била в резултат на състоянието
на пътната настилка, така както споделя не само свид. Г., но е заявено като останало и
непреодоляно съмнение и в показанията на свид.К..
Съществен елемент от състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП се явява и
субективната страна на деянието, която според конкретната формулировка на забраната,
предполага извършването му изключително при пряк умисъл. Този извод се налага,
доколкото законодателят е въвел изискването за наличието на специална цел в поведението
на водача - пътят да бъде ползван не по предназначението му за превоз на хора и товари.
Този допълнителен квалифициращ белег следва да бъде убедително доказан, което
единствено би обезпечило и съставомерността на проявата. В конкретния случай
обвинителната теза се съсредоточава върху твърдението за „преднамерено въвеждане на
автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждането му до загуба на сцепление на
гумите с пътя“. Така описани в последователност маневри на превозното средство,
управлявано от водача Г., обаче не се откриват пресъздадени в показанията на двамата
служители на ЗЖУ – София, ползвани като основа за изводите на наказващия орган, не се
допълват и от сведенията на актосъставителя. Разказите им съдържат твърдения единствено
за поднасяне на задницата на автомобила на жалбоподателя върху пътното платно, без
наблюдения върху ускоряване на превозното средство, неоправдано активиране на
спирачната система или некоординирани действия с волана, довели до страничното
приплъзване. Още повече когато, както свид. К. и свид. Я., така и свид. Г. сочат наличието
на ремонтни дейности на пътя, в близост до мястото, на което се е придвижвал водачът,
както и опесъчени участъци на павираната настилка, затруднявали движението в района,
независимо от съобразената скорост, към която според очевидците Г. се е придържал. В
7
допълнение неопровергано остана и възражението на жалбоподателя, че именно
непочистената пътна настилка е създавала пречки пред движението и е наложила
извършването на допълнителни маневри с цел заобикаляне и овладяване – обстоятелство,
което не е изследвано от проверяващите, независимо че е било забелязано, последното
видно и от техните показания. В резюме, не се разкрива убедително опасно умишлено
управление, несъответно на обичайното предназначение на пътя.
Както бе отразено и при анализа на доказателствата по- горе, факти в подкрепа на
„административното обвинение” не могат да бъдат изведени от приобщени в хода на
производството писмени доказателства, което в съвкупност с непреодолимите непълноти и
противоречия в показанията на свидетелите, разпитани по делото, мотивира извод за
доказателствена необезпеченост на тезата, застъпвана от административнонаказващия
орган. Констатираните пропуски в доказателствената дейност сочат, че отговорността на
въззивника е ангажирана неправилно и в разрез със закона, имайки предвид, че в
настоящото производство съответният наказващ орган е носител на тежестта на
доказване.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, макар протеклите фази на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание да не са опорочени от допуснати
съществени процесуални нарушения, се разкрива недоказаност на тезата на наказващия
орган по същество. Ето защо, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова, същото следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-021548/22.10.2021г., издадено от
Д. Д. Д. – Н.С. към О., с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на П. В. Г., ЕГН
**********, са наложени кумулативно наказания „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8