Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260107 / 4.2.2021г. 04.02.2021г. Град П.В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осемнадесети януари Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Даниела А.
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05498 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу Б.П.И., с ЕГН:********** и адрес:г***, с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 419,02лв., представляваща неплатени задължения по Договор за мобилни услуги №***. и Договор за лизинг от 13.05.2016г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1928/17.04.2019г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Б.П.И. е подал отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв. А. А., с който е оспорил иска по основание и размер. Ответникът твърди, че няма доказателства за реално предоставени далекосъобщителни услуги на ответника. Ответникът оспорва начисленията във фактурите, като частни документи, които доказват изгодни за него факти.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №1928/17.04.2019г. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира иска за процесуално допустим.
По основателността:
От приложените по делото доказателства е видно, че страните по делото са сключили Договор за мобилни услуги №***. и Договор за лизинг от 13.05.2016г. Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л. В. П. Договор за мобилни услуги от 13.05.2016г. за мобилен № *** е по абонаментен план ***при месечен абонамент без ДДС 24.99 лв. на месец. Видно от същата експертиза с Договор за лизинг от 13.05.2016г. ищецът е предоставил на лизинг мобилно устройство *** на стойност 105.57 лв., разсрочени на 23 лизингови вноски по 4.59 лв. всяка с включено ДДС, като тези вноски се фактурират заедно с месечните сметки за ползвани мобилни услуги и е предоставен мобилен телефонен номер ***.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л. В. П. по процесните два договора ищецът е издал фактура №**********/15.05.2017г., фактура № **********/15.06.2017г., фактура № **********/15.07.2017г. и фактура № **********/15.09.2017г. на обща стойност 419,02лв.
Дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани за процесния мобилен номер *** за процесния период от 15.05.2017 г. до 15.07.2017г. са в размер на 307,32лв. и са за незаплатени далекосъобщителни услуги (разговори, данни, съобщения, месечни абонаменти, допълнителни пакети).
Размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, включена във фактура № **********/15.09.2017г., съгласно уговорените правила от договора за мобилни услуги е 234.84лв., а предявената в съдебното производство неустойка е в размер на 74.98 лв.
Размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройство ***, взето във връзка с абонамента за мобилен номер № ***, съгласно погасителния план по договора за лизинг е 36.72 лв. / 8 бр. лизингови вноски х 4.59 лв./. Останалите три лизингови вноски, които са включени в задължението на ответника в процесиите фактури, е в размер на 13.77 лв. /3 х 4.59 лв./.
Счетоводството на “Теленор България” ЕАД е водено редовно, всеки месец са отразявани издадените на ответника фактури и извършените плащания.
Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.Е.Д., неоспорено от страните, през процесния период 15.04.2017г.- 14.05.2017г. ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги- разговори в мобилните мрежи и мобилен интернет, като са посочени и потребените минути. В периода 15.05.2017г.- 14.08.2017г. ищецът е предоставил на ответника достъп до мобилната мрежа за разговори и интернет, но няма данни за използвани от ответника услуги.
Поради неплащане на задължението по процесните фактури и на основание чл.75, вр. чл.19б от Общите условия ищецът е прекратил едностранно договора с ответника. В настоящето производство ответникът не е представил доказателства за плащането на сумите, въпреки, че съдът му е указал тежестта на доказване на този факт.
Предвид приетите доказателства и съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по Договор за мобилни услуги №***. и Договор за лизинг от 13.05.2016г. От съвкупната преценка на събраните в настоящето производство доказателства, а именно съдебно-техническа и съдебно- счетоводни експертизи е видно, че ответникът е ползвал мобилните услуги, предоставени от ищеца, съответно дължи заплащане на неустойката за предсрочно прекратяване на договора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 419,02лв., представляваща неплатени задължения по Договор за мобилни услуги №***. и Договор за лизинг от 13.05.2016г.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Съдът не споделя възраженията на ответника за недължмимост на претендираните суми по следните съображения:
1.Възражението на ответника, че не е ползвал претендираните услуги е неоснователно. Със сключването на процесния договор ответникът е удостоверил, че е запознат със съдържанието на общите условия, които са неразделна част от договора. От същите е видно, че потребителят дължи плащане на месечна абонаментна такса, както и цената всички ползвани услуги, посочени в ежемесечната фактура. Фактурата се издава до съответното число на месеца, което е пето число на месеца в процесния случай, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението си да я заплати в десетдневен срок от издаване на фактурата, но не по- късно от 18 дни. В процесния случай само месечната абонаментна такса е в размер на 29.99лв.
2.Съгласно чл.31 от общите условия абонатът може в шестмесечен срок да оспори дължимата сума, ако смята, че същата е неправилно формирана, като в процесния случай няма данни ответникът да е възразил срещу начислените фактури.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е доказал разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на 1520лв., от които сумата от 720,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 300,00лв. за възнаграждение на особен представител, сумата от 450,00лв. за експертизи и сумата от 50,00лв. за държавни такси, които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу Б.П.И., с ЕГН:********** и адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 419,02лв., представляваща неплатени задължения по Договор за мобилни услуги №***. и Договор за лизинг от 13.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1928/17.04.2019г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА Б.П.И., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на „Теленор България”ЕАД, със снети по делото данни, сумата от 1520лв., представляваща наптравени разноски в заповедното и исково производства, от които сумата от 720,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 300,00лв. за възнаграждение на особен представител, сумата от 450,00лв. за експертизи и сумата от 50,00лв. за държавни такси,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Районен съдия: