Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/ гр. Шумен, 12.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На
двадесети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове: 1. Димчо Луков
2. Константин Моллов
Секретар:
Д. Атанасова
Прокурор:
О. Куздов
сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВНОХД № 196 по описа за 2019 г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 14/14.03.2019 г. по НОХД № 2583/18 г. по описа на ШРС, подс. А.М.Ч. е признат
за виновен в това,
че на две неустановени дати през периода 01.04.2015г.-15.06.2015г., при
условията на продължавано престъпление, в землищата на гр. Шумен кв. Дивдядово и с. Овчарово обл. Шумен,
предоставил огнестрелно оръжие - ловна карабина „ТОЗ/8-01“ на лице, ненавършило
осемнадесет години, а именно- на малолетното лице М. А. Ч., роден на ***г.
поради което и на основание по чл. 338 ал. 2 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 55
ал. 1 т. 1 от НК го осъдил три месеца лишаване от свобода, като на
осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването
на наложеното наказание за изпитателен срок от три години. Със същата присъда осъдил подс. Ч. да заплати в полза
на държавата направените разноски в общ размер на 1277. 88 лв. от които 496. 59
лв. по сметка на ШРС, 661. 29 лв. по
сметка на ОД на МВР-Шумен, 90 лв. по
сметка на Министерство на вътрешните работи, 30 лв. по сметка на Регионална
служба „Военна полиция“ –гр. Варна и 5 лв. такса за служебно издаване на
изпълнителен лист. С присъдата се разпоредил и с веществените доказателства:
върнал на подс. Ч. 1бр. предмет с вид на пушка с монтиран оптичен мерник, с тъмнокафяви приклад и ложа, опакован в 1 бр. калъф
за пушка; другите веществени доказателства – 3 бр. дискове с разпечатки по ЗЕС, 2 бр.
снимки на хартиен носител и 3 бр. дискове, постановил да се оставят по делото.
Срещу присъдата е депозирана жалба от подс. Ч.. В жалбата се сочи, че присъдата е
неправилна, тъй като неправилно е приложен материалния закон. Прави искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс. Ч. да бъде признат за
невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Според прокурора присъдата е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание
е справедливо. Фактическата обстановка е изяснена и правилно е приложен закона.
Прокурора намира, че не са допуснати съществени нарушения на производствени
правила. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимия
Ч. редовно призован, се явява лично и със упълномощения си защитник. Защитника
намира, че вината на подсъдимия не е доказана съобразно изискванията на чл. 303
от НПК, поради което моли присъдата да бъде отменена и постановена нова с която
подс. Ч. да бъде признат за невиновен и оправдан. В подкрепа на молбата си
сочи, че не е посочено точното време на извършване на деянието, липсва индивидуализация
на отделните деяния включени в продължаваното престъпление. На следващо място –
намира, че не бил индивидуализиран предмета на престъплението, като било
прието, че се касае за огнестрелно оръжие, но не били посочени нито
индивидуалните му признаци, нито частни такива, не бил посочен калибъра, както
и дали това е огнестрелно или пневматично оръжие. Не било доказано от друга
страна, че именно подс. Ч. е предоставил огнестрелното оръжие на сина си. В
тази връзка се прави анализ на писмените и гласни доказателства по делото.
Подс. Ч. изцяло споделя доводите на защитата си.
В рамките на своите правомощия във
въззивното производство ШОС установи следното:
Подс. А.М.Ч. и св. К. Д.-М. били съпрузи и имали едно
дете - М. А. Ч., роден на ***г. При тях живеело и дете на подс. Ч. от друг
негов брак - М. А. Ч.. Всички живеели в кв. Дивдядово на гр. Шумен. На
01.04.2015 г. св. Д. напуснала подс. Ч. и семейното им жилище и двамата се
разделили. При напускане на семейното жилище св. Д. взела със себе си и
малолетния си син – М. Ч.. След около един месец М. Ч. се завърнал при баща си,
но продължавал да поддържа контакти и с майка си. Подс. Ч. бил дългогодишен
ловец и имал издадени разрешения за придобиване, носене, употреба и съхранение
на няколко огнестрелни оръжия, включително и ловна карабина - „ТОЗ/8-01“ с
№Х6332.
След като М. Ч. се върнал и заживял в домът на баща си
– подс. Ч., последния на неустановена дата до 15.06.2015г. извел синът си извън кв. Дивдядово - в района на землището
на кв.Дивдядово. Тогава той взел със себе си и законно притежаваната ловна
карабина „ТОЗ/8-01“. Малолетния М. Ч. поискал от баща си – подс. А.Ч. да
подържи ловната карабина. Подс. Ч. предоставил ловната карабина на М. Ч., който
застанал до мишена върху която личали следи от произведени изстрели и държейки
ловното оръжие в ръце, бил сниман с ползвания от него мобилен телефон.
На 30.05.2015 г. подс. Ч. по предварителна уговорка
със св. Д. М. отишъл в пчелин находящ се в гората в землището на с. Овчарово
обл. Шумен. Със себе си подс. Ч. взел и малолетния си син – М. А. Ч. и дъщеря
си – М. А. Ч.. Тогава подс. Ч. взел и ловната
карабина „ТОЗ/8-01“. Тримата отишли на пчелина при св. М., при който бил и св. С.В..
В близост до пчелина подс. Ч. заедно с децата си си направили пикник, като той
приготвил храна. Докато св. В. и М. работели на пчелина, на последния се
наложило да отиде до с. Костена река. Той тръгнал с автомобил, но по пътя
закъсал което наложило св. В. да отиде и да го изтегли. През времето докато
двамата свидетели – В. и М. работели на пчелина и ходенето до с. Костена река и
изтеглянето на закъсалия автомобил, подс. Ч. се разхождал в гората заедно с
децата си – М. и М., като носел и ловната карабина „ТОЗ/8-01“. При тази
разходка подс. Ч. предоставил ловната си карабина на малолетния М., който
седейки на земята взел карабината, която била заредена с патрон. Прицелил се и
възпроизвел изстрел. През това време подс. Ч. стоял близо до сина си и изчаквал
прицелването и произвеждане на изстрела. След изстрела, подс. Ч. взел внимателно от ръцете му ловната карабина
и я поставил в намиращ се наблизо калъф за ловно оръжие, върху който била
поставена кутийка с патрони, без да извади гилзата от карабината. Дъщерята на
подс. Ч. – М. направила с мобилния си телефон видеозапис на брат си, който
държал карабината в ръце и се прицелвал и стрелял, а подсъдимият стоял до него
и придържал оръжието с една ръка. Също така направила и снимка.
След това малолетния М. Ч. споделил с майка си – св. К.
Д., че баща му, му е давал ловната карабина, за да се снима с нея, както и да
стреля. В тази връзка М. показал на майка си и снимките от телефона си на
едната от които позирал с оръжието пред мишена, а другата – държейки ловната карабина
в ръце, като до него стоял баща му – подс. Ч. и придържал с едната си ръка
пушката. След виждането на тези снимки М. ги изпратил на майка си на нейния
мобилен телефон. Св. Д. притеснена от факта, че детето и борави с оръжие,
подала сигнал в РУП Шумен, към който приложила двете снимки на М.. По късно
установила, че в телефона на М. имало видеозапис на който е заснет М. който
стрелял с ловна карабина. Прехвърлила видеозаписа на своя телефон и при среща
със св. Г. Г.– полицай на когото била възложена полицейската проверка, тя
показала на полицая видеозаписа. Последния помолил св. Д. да прехвърли
видеозаписа на СД и да го предаде, което Д. сторила впоследствие.
От заключението на видеотехническа и идентификационна
експертиза – Протокол № 2/08.01.2016 г. се установява, че в предоставения за
изследване СД диск DVD+R се съдържа 1 бр. видеофайл от една камера, със звук,
който е заснет на 30.05.2015 г. в 10. 33 ч. и, че не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Установява се също така, че
детето заснето на видеофайла държи пушка и произвежда изстрел, като е получен
пълен синхрон на действията на детето със звуковите ефекти, характерни за
произвеждане на изстрел. Установяват се и сходни общи признаци на заснетото на
видеофайла оръжие – ловна карабина „ТОЗ/8-01“ с оръжието заснето на
сравнителните образци на притежаваната от подс. Ч. ловна карабина „ТОЗ/8-01“ с
№ Х6332. Записът е с качество, което не позволява отграничаване на частни
признаци, характеризиращи оръжието. Налице са съвпадения в големината на
оръжието – дължина на цевта, местоположение на крайната част на полуложата
спрямо цевта, големина на затвора, формата на отделните детайли – мерни
прибори, форма на приклад и ложа, шийка на ложата, скосяване на приклада по посока на затилъка, форма на
спусковата скоба на спусковия лост и др. Не са установени видими различия по
общи признаци. От представените на експертизата 4 бр. фотоснимки се установява,
че три от тях отразяват действия идентични с действията от видеофайла.
Фотоснимка № 2 е на същото дете, държащо в ръцете си пушка с оптически прицел,
в изправено положение на тялото, застанало в поле, като от дясната страна на
детето на височината на гърдите му са поставени 4 броя мишени. Установени са
сходни общи признаци на оръжието което държи детето с предоставения сравнителен
материал /снимки на ловната карабина „ТОЗ/8-01“ с № Х6332 притежавана от подс. Ч.,
като качеството на снимката не позволява отграничаване на частни признаци
характеризиращи оръжието. В заключение – проведения сравнителен анализ и
посочените общи идентификационни признаци позволява да се направи извод, че на
видеофайла и снимките е заснета ловна карабина „ТОЗ/8-01“. В съд. Заседание
експерта допълва, че е налице разлика между цвета на приклада на оръжието на
видеофайла и сравнителните образци и в оптическия прибор, както и наличие на
драскотини в предната част на приклада на сравнителните образци. Допълва същоо
така, че не може да твърди, че оръжието от видеофайла и снимките и оръжието от
сравнителния материал е едно и също. Но заключава, че карабината от видеозаписа
по отношение на ообщите признаци максимално се доближава до карабината от
сравнителния материал, като не може да изключи категорично, че това не е една
съща карабина.
От заключението на извършената балистична експертиза –
Протокол № 38/12-03.2016 г. на НТЛ при ОД МВР Шумен се установява, че както при
всички ловни карабини „ТОЗ/8-01“, така и при тази собственост на подс. Ч.
изхвърлянето на гилзата след произведен изстрел става чрез издърпване на
затвора в задно положение, че не са установени изменения във фабричната
конструкция на ловна карабина „ТОЗ/8-01“ с № Х6332, че е невъзможно ловна
карабина „ТОЗ/8-01“ с № Х6332 да произведе изстрел по начина, описан във
видеотехническата и идентификационна експертиза – с изхвърляне на гилзата от
затвора. Накрая – произвеждането на изстрел с горната ловна карабина е
придружено с пренебрежимо малък откат. В съд. Заседание експерта допълва, че не
е установил манипулации по предоставената му за изследване ловна карабина
„ТОЗ/8-01“ с № Х6332, която да променя начина на изхвърляне на гилзата.
От заключението на балистична експертиза №
16/БАЛ-185/28.12.2016 г. на НИКК-МВР се установява, че по технически характеристики
ловна карабина „ТОЗ/8-01“ с № Х6332, след изстрел не може автоматично да
изхвърля гилзата от стреляния боеприпас, а това става с издърпване на затвора в
задно положение, че липсват сходства между оръжието заснето на видеозаписа и
снимките с представената за изследване карабина „ИЖ МР-18МН“ с № *********
собственост на подс. Ч., че са налице сходства в общи признаци /начин на
заключване на затвора – ръкохватка с топче и канал, по форма на дулната част на
цевта с мушката, скоосяването на предната част на ложата, предпазната спускова
скоба, приклада, шийката на ложата между ловната карабина заснета на
видеозаписа и снимките с представената за изследване „ТОЗ/8-01“ с № Х6332, че
не са установени индивидуализиращи /частни/ признаци от които да се направи
идентификационно изследване и се направи категорично заключение, че оръжието
заснето на видеофайла е представената за изследване „ТОЗ/8-01“ с № Х6332.
Накрая – отката който се получава при изстрел с „ТОЗ/8-01“ с № Х6332 е много
слаб, какъвто се наблюдава при изстрела на видеозаписа. В съд. заседание
експерта допълва,че е възможно пушката която е заснета на видеозаписа да е
ловна карабина „ТОЗ/8-01“ с № Х6332.
От заключението на видеотехническа експертиза №
16/ИДИ-179/20.07.2016 г. на НИКК-МВР се установява, че по видеозаписа
предоставен за изследване не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация, видеозаписа е направен на 30.05.2015 г., че на записа е
заснето момче държащо дългоцевно оръжие, което произвежда един изстрел, при което
на тъмния фон на тениската на стоящото до момчето лице, преминава обект с
неустановен характер по траектория под ъгъл на цевта на пушката. Едновременно с
това се вижда движение на приклада на пушката назад, наподобяващо относително
слаб откат. В съд. заседание експертите
допълват, че е налице синхронизация на звука и картината.
От заключението на допълнителната комплексна
балистична и видеотехническа експертиза № 17/БАЛ-35/30.03.2017 г. се
установява, че най-вероятно заснетата на видеозаписа пушка не е пневматична, а
е огнестрелно оръжие и същата не е направена трайно негодна за употреба като
оръжие, чрез дезактивиране или да е нестреляща реплика /имитация/ на оръжие, че
снимки с условни номера 1 и 2 присъстват във видеозаписа, а снимки с № 3 и 4 не
са налични във видеозаписа.
От заключението на допълнителната комплексна балистична
и видеотехническа експертиза № 18/БАЛ-1/05.01.2018 г. се установява, че
представения за изследване обект с монтиран оптичен прибор „BSA“ е имитация на пушка, като за сглобяването й са
използвани фабрично произведен приклад с ложа за многозарядна пушка „ТОЗ“, а за
цев е използвана водопроводна тръба. Тази имитация не е възможно да се
снарадява с патрони и да се произвеждат изстрели с нея. Представената имитация
на пушка наподобява по външен вид на пушката „ТОЗ/8-01 с № 6332, но са налице
разлики: при имитацията има поставена планка с която е покрит отвора за
пълнителя от долната страна на ложата, а такъв отвор в пушката „ТОЗ/8-01 с №
6332 няма, приклада на имитацията е по къс отколкото на пушката „ТОЗ/8-01 с №
6332, спусковият лост на имитацията е по тънък отколкото на пушката „ТОЗ/8-01 с
№ 6332, ръкохватката на имитацията е леко деформирана с наличие на допълнителни
механични следи /заварка и шлайфане/ в участъка, в който топчето е закрепено
към нея и е завита с резба към затвора на 6.6 мм от задния му край, които не се
установяват при пушката „ТОЗ/8-01 с № 6332, налице са и разлики в размера на
мушката и основата на мушката, местоположението им спрямо дулото на цевта,
включително и наличие на отвор върху мушката. При сравнителното изследване на
заснетата на видеозаписа и представената имитация при което изследване е
установено сходство във видимите общи външни признаци, както и съществени
разлики.
От протокол за доброволно предаване от 12.08.2015 г.
се установява, че св. Д. доброволно е предала на наблюдаващия досъдебното
производство прокурор 2 бр. цветни снимки, на първата от които е сниман М. А. Ч.
заедно с подс.- Ч., а на втората – М. Ч. с пушката на подс. Ч., застанал до
мишена, както и 1 бр. СД диск заснет от мобилен телефон ползван от М. Ч..
От протокол за доброволно предаване от 12.05.2017 г.
се установява, че подс. Ч. доброволно е предал 1 бр. предмет с форма на пушка с
монтиран оптичен мерник „BSA“ и 1 бр.
калъф за пушка.
От приложеното заверено копие на Разрешение № 20150118807
се установява, че подс. Ч. има разрешение за съхранение, носене и употреба на
ловна карабина „ТОЗ/8-01“ с № Х6332.
От представените и приети като доказателства пред
първоинстанционния съд постановления за отказ да се образува наказателно
производство по жалби на подс. Ч. и св. Д. се установява влошаването на
отношенията между тях.
От справката за съдимост на подс. Ч. се установява, че
с присъда по НОХД № 30/93 г. на ШРС влязла в законна сила на 28.05.93 г. е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 255 във вр. С чл. 195 от НК
и за престъпление по чл. 339 от НК като му е наложено общо наказание 10 м.
лишаване от свобода с 2 г. изпитателен срок. Реабилитиран по право на 28.05.95
г. С определение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 83/02
г. на ВПРС в законна сила от 09.09.02 г. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 237 от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 100
лв. Реабилитиран е на 31.01.2009 г. С присъда по НОХД № 83/02 г. на ВПРС от
11.11.2002 г. в законна сила от 12.12.2002 г. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 339 от НК е осъден на 4 м. лишаване от свобода с3 г.
изпитателен срок. Реабилитиран с определение по ЧНД № 300/09 г. в законна сила
от 06.10.2009 г. на ВПРС.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните доказателства - от показанията на св. К. Д., С.
М. В., К. П. К., М. П. П., Г. В. Г., Д. Й. М., Т. Й. Й. и Д. С. Г., както и от
заключенията на назначените видеотехническа и идентификационна експертиза, съдебно-балистична
експертиза - Протокол №38, балистична експертиза №16/БАЛ-185/, видеотехническа
експертиза №16/ИДИ-179/, допълнителна комплексна балистична и видеотехническа
експертиза №17/БАЛ-35/ и втора допълнителна комплексна балистична и
видеотехническа експертиза №18/БАЛ-1/, от приложените веществени доказателства,
включително и снимките и СД доброволно предадени от св. Д..
От показанията на св. К. Д. се установява, че от
01.04.2015 г. тя е във фактическа раздяла с подс. Ч. и от този момент е
напуснала семейното им жилище, както и, че при напускането тя е взела
малолетния им син М. А. Ч. да живее с нея в новия и дом. Установява се също
така, че в началото на м. май 2015 г. малолетния М. Ч. се завърнал при баща си
– подс. Ч. и заживял в неговия дом, но продължил да контактува с майка си. Тези
факти не се спорят от страните в настоящия процес. Данни за тях се установяват
и от Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
18.06.2015 г. на ШРП. Установява се, че на нея – св. Д., малолетния М. Ч. се
похвалил, че баща му – подс. А.Ч. му е предоставил ловна пушка, за да се снима
с нея и да стреля, че малолетния М. Ч. показал на майка си и снимки от телефона
си - на едната от които позирал с оръжието пред мишена, а другата – държейки
ловната карабина в ръце, като до него стоял баща му – подс. Ч. и придържал с
едната си ръка пушката, както и че е изпратил на телефона на майка си – св. Д.
тези две снимки, че по късно тя е видяла в телефона на М. Ч. видеоклип на който
нейния син държи ловна пушка и стреля с нея, а подс. Ч. стои до М. Ч. и след
изстрела взел пушката и я поставил в намиращ се наблизо калъф, че тя показала
този видеоклип на св. Г. Г.. Установява се накрая, че св. Д. е разпознала както
на снимките, така и на видеозаписа, че детето което държи и борави с пушка е
нейния малолетен син – М. Ч., а лицето което с ръка придържа пушката, която
дължи М. Ч. на едната снимка и видеозаписа, това е подс. Ч.. Тези показания са
косвени, тъй като св. Д. не е пряк очевидец на събитията за които свидетелства.
Тя свидетелства за казаното и от нейния син, че баща му, му е давал пушката за
да се снима, както и да стреля. При обсъждане на тези показания с оглед
кредитирането им, следва да се имат предвид влошените отношения на този
свидетел с подс. Ч.. Такива безспорно са налице. Но тези показания се подкрепят
от една страна от показанията на св. Г., който твърди, че при извършване на
предварителната проверка, св. Д. му е видял снимките и видеозаписа на които е
разпознал малолетния М. Ч. и подс. Ч., че пред него подс. Ч. е заявил, че е
давал пушката на синът си М. за снимки. На второ място – подкрепят се и от приетите като доказателства снимки на едната
от които малолетния М. Ч. позира с пушка в ръце пред мишена, на втората – че М.
Ч. държи пушка в ръце в седнало положение и се прицелва, като пушката се
придържа от неговия баща – подсъдимия, както и от видеозаписа също приет за
доказателство от който се установява, че малолетния М. Ч. седейки на земята
държи пушка в ръце, прицелва се и възпроизвежда изстрел, като в това време
подс. Ч. придържа пушката с едната си ръка, а след изстрела, спокойно взема
пушката от ръцете на детето и я поставя в намиращия се наблизо калъф. На трето
място – подкрепят се и от заключенията на видеотехническата и идентификационна
експертиза, от балистическите и комплексните видеотехнически и балистични
експертизи и допълнителните такива от които се установява, че не са налице
следи от вмешателства/манипулация върху записаната информация представена на
снимките и видеозаписа, от една страна. От друга, че представената от подс. Ч. имитация
на ловна карабина ТОЗ/8-01 е негодна за снарадяване с боеприпаси /зареждане с
патрони/ и за възпроизвеждане на изстрел. От трета страна – на видеозаписа е
установено, че М. Ч. възпроизвежда изстрел с оръжието което държи в ръце. От
четвърта страна – пушката която държи М. Ч. на снимките и видеозаписа и ловната
карабина „ТОЗ/8-01“ с № Х6332 имат сходни общи признаци от което може да се
заключи, че на снимките и видеозаписа М. Ч. държи ловната карабина на подс. Ч.
- „ТОЗ/8-01“ с № Х6332. На края –
подкрепят се и от показанията на св. М. П., който твърди в показанията си, че М.
Ч. му се хвалил, че е стрелял с пушка. С оглед изложеното и въпреки наличието
на влошените отношения между съда кредитира показанията на св. Д., като
последователни, безпротиворечиви вътрешно и в унисон с другите писмени и гласни
доказателства по делото.
От показанията на св. Г. Г.се установява, че в
качеството си на полицейски служител е извършил полицейска проверка по сигнала
на св. Д.. Установява се също така, че при снемане на обяснения от подс. Ч.,
последния е заявил пред св. Г., че е давал оръжието на сина си – М. Ч., за да
се снима, че подс. Ч. при полицейската проверка не е казвал, че се касае за
пушка играчка, а не за огнестрелно оръжие, че при среща пред старата
поликлиника в гр. Шумен св. Д. му е заявила, че притежава видеоклип който е
взела от телефона на М. Ч. и на който видеоклип е заснет М. Ч. да стреля с
пушка, на което св. Г. отговорил – тя да направи запис на клипа на SD и да го предаде, което тя сторила по късно. Установява
се също така, че на снимките и видеозаписа той – св. Г. е разпознал М. Ч. и
подс. А.Ч.. Тук следва да се посочи, че по отношение показанията на този
свидетел в частта им в която той твърди, че пред него подс. Ч. е заявил, че е
предоставял оръжието си на малолетния си син М. Ч. за да се снима,
първоинстанционния съд се е презастраховал, като е изключил от доказателствата,
показанията на св. Г. в тази им част. Позовал се е на налагаща се в последно
време съдебна практика относно т. нар. „извънпроцесуално признание“, че това
признание не може да се ползва като доказателство по делото. Безспорно е, че
извънпроцесуалните признания на подс. Ч. не са доказателствено средство. Същите
са факт, който следва внимателно да се прецени се прецени на базата на анализ с
останалия доказателствен материал. На първо място – не са налице основанията по
чл. 118 от НПК изключващи възможността св. Г. да свидетелства. На второ - тези
показания на св. Г. за извънпроцесуалните признания на подс. Ч. не са
единствените доказателства по делото да осъщественото деяние. На трето – макар
и показанията на св. Г. да съдържат производни доказателства, то така заявеното
от св. Г. се подкрепя и от другите събрани доказателства. Това са показанията
на св. Д., че пред нея М. Ч. се похвалил, че се е снимал с пушката на баща си и
че е стрелял с нея. Това са показанията на св. М. П. който твърди, че М. Ч. му
се похвалил, че е стрелял с пушка. Това са и снимките и видеозаписа на които е
заснет М. Ч. да държи пушка до мишена, както и да държи пушка в седнало
положение, при което се прицелва и възпроизвежда изстрел, а подс. Ч. в този
момент придържа пушката с едната си ръка. На четвърто – тези производни
доказателства не подменят първични доказателства – съдържанието на снимките и
видеозаписа.
От показанията на св. М. П. се установява, че на него М.
Ч. е казал, че е стрелял с пушка, установява се също така, че този свидетел е
бил близък приятел на М. Ч., редовно е посещавал домът му, но не е виждал М. да
има играчка която има външен вид на
оръжие. Тези показания се потвърждават на първо място от съдържанието на
видеозаписа предаден от св. Д. и който тя е намерила в телефона на М. Ч. от
който се установява, че М. Ч. стреля с ловна карабина. На второ място –
потвърждава се и от показанията на св. Д. която твърди, че нейния син и казал,
че е баща му е дал пушка с която да се снима и е стрелял с нея.
От показанията на св. К. К. се установява, че той е
разпознал на снимките и видеоклипа, братовчед си М. Ч. и вуйчо си – подс. Ч..
Установява се също така, че калъфът за оръжие, който е заснет на предявените му
снимки, го е виждал в домът на вуйчо си – подс. Ч.. Установява се също така, че
при честите посещения в домът на М. Ч. той не е виждал М. да има играчка която
да прилича на това оръжие от снимката.
От показанията на св. Т. Й. Й. и Д. С. Г. се
установява, че М. Ч. е притежавал имитация на пушка, която приличала на
истинска, която била направена от дядо му. Установява се също така, че
въпросната играчка-пушка е била повредена /счупена/ през м.март 2016г., но
твърдят, че са научили от подс. Ч. тази играчка-пушка след това била
възстановена. Тези показания се потвърждават от показанията на св. Д. М., който
също твърди, че М. К. е притежавал играчка-пушка, която била направена от
дядото на М. Ч., както и, че последния постоянно си играел с нея.
От показанията на св. Д. М. се установява, че М. К. е
притежавал играчка-пушка, която била направена от дядото на М. Ч., а също и, че
последния постоянно си играел с нея. Тези твърдения за наличие на подобна
играчка се подкрепят от показанията на св. Й. и Г.. Установява се също така, че
през пролетта на 2015 г. подс. Ч. е идвал на пчелина му находящ се в гората на
с. Овчарово заедно с децата си – М. и М., но твърди, че при това посещение, той
лично не е виждал подс. Ч. да носи ловна пушка и да я предоставя на М. Ч..
Установява се също, че през този ден той е закъсал с автомобил и св. В. е ходил
да го изтегля. Установява се съща така и, че на предявените му снимки и
видиозапис той е разпознал М. Ч. и подс. А.Ч.
От показанията на св. С.В. се установява, че е ходил
на пчелина на св. М., че св. М. е закъсал с автомобила си и той ходил да го
дърпа, че в този ден на пчелина пристигнал подс. Ч. заедно с децата си – М. и М.,
че не е виждал през този ден подс. Ч. и децата му да са се занимавали с оръжие,
както и че е разпознал на предявените му снимки М. Ч. и подс. Ч..
Показанията на св. Й., Г. и М. в частите им в които
твърдят, че М. К. е притежавал играчка пушка, която била направена от дядо му,
съда не кредитира. Същите са в противоречие с показанията на св. Д., М. П. и К.
К., които твърдят, че М. Ч. не е притежавал такава играчка. Още повече, че св. М.
твърди, че М. Ч. непрекъснато си играел с нея. Тогава следва логичния въпрос –
защо св. К. К. и М. П., които често са си играели с М. Ч. не са видели той да
има такава играчка-пушка. Отделно от това – от материалите по делото се
установява, че подс. Ч. е привлечен като обвиняем на д.п. за това, че е
предоставил огнестрелно оръжие на малолетния си син – М. Ч. с постановление от
28.01.2016 г. При разпита му вече в качеството на обвиняем, подс. Ч. се е
възползвал от правото си да не дава обяснения. От това си право се е възползвал
и при разпита му като обвиняем на 02.02.2017 г. При този втори разпит, на подс.
Ч. са предявени заключенията на назначените видеотехническа експертиза с
Протокол № 2/08.01.2016 г., балистическа експертиза на НТЛ при ОД МВР Шумен от
12.03.2016 г., видеотехническа експертиза на НИКК-МВР от 20.07.2016 г. и
балистическа експертиза от 28.12.2016 г. на НИКК-МВР. При никой от тези два
разпита подс. Ч. не е заявил, че той или синът му М. Ч. притежава реплика на
ловна карабина „ТОЗ/8-01“. Такова твърдение се прави едва при предявяване на
материалите от д.п. на 09.02.2017 г., а с протокол за доброволно предаване от
12.05.2017 г. подс. Ч. доброволно е предал 1 бр. предмет с форма на пушка с монтиран
оптичен мерник „BSA“ и 1 бр. калъф за пушка.
Нормално и житейски логично е, ако е имало такава реплика на ловна карабина и
тя е ползвана при заснемане на снимките и видеоклипа, то подсъдимия да заяви
нейното наличие още при привличането му като обвиняем, а не месеци по късно.
От приобщените снимки се установява, че на снимките
малолетния М. Ч. държи в ръцете си предмет приличащ на ловна карабина
„ТОЗ/8-01“, като на едната снимка М. Ч. позира пред мишена, а на другата снимка
М. Ч. е седнал на земята и държи в ръцете си предмет приличащ на ловна карабина
„ТОЗ/8-01“, като се прицелва, а в същото време подс. Ч. придържа този предмет с
едната си ръка. От показанията на св. Д., М., В. и К. К. се установява, че
същите са разпознали М. Ч. на снимката на която той позира с оръжие до мишена,
както и на снимката на която М. Ч. държи пушка в ръце, седна на земята, а до
него е подс. Ч., който придържа пушката с едната си ръка.
От приобщения видеозапис се установява, че малолетния М.
Ч. седнал на земята държи ловна карабина в ръцете си, прицелва се и
възпроизвежда изстрел, при което подс. Ч. стои до него и придържа с ръка
пушката, като след изстрела подс. Ч. взема пушката от ръцете на М. и я прибира
в намиращ се наблизо калъф, без да извади гилзата. При предявяване на този
видеозапис на свидетелите по делото, подс. Ч. и М. Ч. са разпознати като лица
от видеозаписа от св. Д., М., В. и К. К..
При горната фактическа обстановка, въззивната
инстанция приема, че от обективна и субективна страна подс. А.Ч. е осъществил
състава на престъплението по чл. 338 ал. 2 във вр. с чл. 26ал. 1 от НК.
От обективна страна. Подс. А.Ч. в землището на кв.
Дивдядово на гр. Шумен е предоставил на малолетния си син М. Ч. ловна карабина
„ТОЗ/8-01“ с монтиран оптически прицел. Последния е взел оръжието в ръце и е
застанал до мишена, като в тази му поза е бил сниман с мобилен телефон. В друг
ден подс. Ч. в горски масив в землището на с. Овчарово обл. Шумен е предоставил
на малолетния М. Ч. ловна карабина „ТОЗ/8-01“. Последния с оръжието в ръце,
седейки на земята се прицелил и възпроизвел изстрел, като в това време подс. Ч.
придържал оръжието с дясната си ръка. След изстрела подс. Ч. взел оръжието от
ръцете на малолетния М. Ч. и го прибрал в намиращ се наблизо калъф.
Прицелването, възпроизвеждането на изстрел, държането на оръжието от подс. Ч. с
последващото прибиране на оръжието в калъф били заснети на видеоклип с мобилен
телефон. Фактите, че на двете снимки и за видеозаписа е заснет М. Ч. са установени по категоричен
начин от показанията на св. Д., М., В. и К., които твърдят, че са разпознали на
снимките и видеозаписа М. Ч.. Тези факти не се и спорят от обвинението и
защитата. Установяват се и от показанията на св. Г. – за извънпроцесуалното
признание на подс. Ч., че е давал ловната си карабина на М. Ч. за да се снима,
от показанията на св. Д., която твърди, че М. Ч. и е казал, че баща му – подс. Ч.
му е давал пушка, за да се снима. Факта, че подс. Ч. е лицето което стои до М. Ч.
и придържа с едната си ръка оръжието на снимката на която М. Ч. държи в ръцете
си ловна карабина и се е прицелил, както и лицето на видеозаписа, което стои до
М. Ч., когато той държи оръжие в ръцете си, седнал на земята и се прицелва и
възпроизвежда изстрел, като след изстреля същото лице което стои до М. Ч. взема
оръжието и го прибира в калъф, също е безспорно установен. Подс. Ч. е разпознат
като това лице от св. Д., М., В. и К.. Още повече, че нито на д.п. нито при
първото, нито при второто разглеждане на делото от районния съд, този факт не е
оспорен от защитата. Потвърждава се и от показанията на св. М. П. който твърди,
че на него М. Ч. се е похвалил, че е стрелял с пушка. По отношение вида на
предмета който М. Ч. държи в ръце и борави с него на двете снимки и на
видеозаписа. От една страна – от доказателствата по делото се установява, че
през 2015 г. подс. Ч. е притежавал ловна карабина „ТОЗ/8-01“. От втора - в
показанията си св. Д. твърди, че на
снимките и видеозаписа е разпознала ловната карабина „ТОЗ/8-01“ собственост на
подс. Ч.. От трета - от заключенията на видеотехническа и идентификационна
експертиза – Протокол № 2/08.01.2016 г. и от заключението на балистична
експертиза № 16/БАЛ-185/28.12.2016 г. на НИКК-МВР се установява, че оръжието
заснето на снимките и видеозаписа има общи сходни признаци с ловната карабина
„ТОЗ/8-01“ с № Х6332 собственост на подс. Ч., като последната експертиза
заключава, че отката получава при изстрел с „ТОЗ/8-01“ с № Х6332 е много слаб,
какъвто откат се наблюдава при изстрела на видеозаписа. От четвърта - от
заключението на видеотехническа експертиза № 16/ИДИ-179/20.07.2016 г. на
НИКК-МВР се установява, че на видеозаписа е заснето момче държащо дългоцевно
оръжие, което произвежда един изстрел, като едновременно с това се вижда
движение на приклада на пушката назад, наподобяващо относително слаб откат, а в
допълнение в съд. заседание, че е налице синхронизация на звука и картината. От
пета - от заключението на допълнителната комплексна балистична и
видеотехническа експертиза № 17/БАЛ-35/30.03.2017 г. се установява, че
най-вероятно заснетата на видеозаписа пушка не е пневматична, а е огнестрелно
оръжие и същата не е направена трайно негодна за употреба като оръжие, чрез
дезактивиране или да е нестреляща реплика /имитация/ на оръжие. От шеста - от
заключението на допълнителната комплексна балистична и видеотехническа
експертиза № 18/БАЛ-1/05.01.2018 г. се установява, че представения от подс. Ч.
за изследване обект с монтиран оптичен прибор „BSA“ е имитация на пушка ТОЗ и наподобява ловна карабина „ТОЗ/8-01
с № 6332, като тази имитация не е възможно да се снарадява с патрони и да се
произвеждат изстрели с нея. Представената имитация на пушка наподобява по
външен вид на пушката „ТОЗ/8-01 с № 6332, но са налице съществени разлики: при
имитацията има поставена планка с която е покрит отвора за пълнителя от долната
страна на ложата, а такъв отвор в пушката „ТОЗ/8-01 с № 6332 няма, приклада на
имитацията е по къс отколкото на пушката „ТОЗ/8-01 с № 6332, спусковият лост на
имитацията е по тънък отколкото на пушката „ТОЗ/8-01 с № 6332, ръкохватката на
имитацията е леко деформирана с наличие на допълнителни механични следи
/заварка и шлайфане/ в участъка, в който топчето е закрепено към нея и е завита
с резба към затвора на 6.6 мм от задния му край, които не се установяват при
пушката „ТОЗ/8-01 с № 6332, налице са и разлики в размера на мушката и основата
на мушката, местоположението им спрямо дулото на цевта, включително и наличие
на отвор върху мушката. От седма – в показанията си св. М. П. и К. К. твърдят,
че не са виждали в дома на М. Ч. в който той е живеел при баща си
пушка-играчка. Накрая това заключение прави извод, че при сравнителното
изследване на заснетата на видеозаписа и представената имитация е установено
сходство във видимите общи външни признаци, както и съществени разлики. При
тези доказателства се налагат следните изводи: 1. От показанията на св. Д. и Г.
се установява, че на първата М. Ч. е заявил, че баща му е дал ловната карабина
за да се снима с нея, а втория – че пред него подс. Ч. е направил
извънпроцесуално признание, че е предоставял ловната си карабина на М. Ч. за да
се снима с нея. Тези факти съпоставени със заключенията на цитираните
експертизи, че са налице сходства на общите признаци на оръжието от снимките с
ловната карабина „ТОЗ“ собственост на подс. Ч. налагат извода, че на двете
снимки М. Ч. държи ловна карабина „ТОЗ/8-01“. 2. Твърденията на св. Д., че М. Ч.
е стрелял с пушка дадена от баща му, и твърденията на св. М. П., че М. Ч. му се
похвалил, че е стрелял с пушка, съпоставени със заключенията на горните
експертизи, че оръжието на видеозаписа не е пневматично, че оръжието от
видеозаписа не е направено трайно негодно да произвежда изстрел, че на
видеозаписа е заснето възпроизвеждане на изстрел, както и, че предоставената от
подс. Ч. реплика на ловна карабина не може да се снарадява с боеприпаси и да
възпроизвежда изстрел, водят до единствено възможния извод, че на видеозаписа е
заснет М. Ч. да държи огнестрелно оръжие – ловна карабина „ТОЗ/8-01“ и да
възпроизвежда изстрел с това оръжие. Този извод се подкрепя и от
обстоятелството, че подс. Ч. на двата му разпита като обвиняем на 28.01.2016 г.
и 02.02.2017 г. не е заявил, че той или синът му притежава реплика на ловна
карабина „ТОЗ/8-01“ и не е правил искане да предостави тази реплика, както и да
се извърши съответно изследване за установяване на сходство или идентичност
между оръжието от снимките и видеозаписа и репликата. Още повече, че както
твърдят св. св. Й., Г. и М. такава реплика е съществувала през 2015 г., но е
била силно повредена през м. март 2016 г. което наложило нейното
възстановяване. Житейски логично е при привличането му като обвиняем, за да се
защити подс. Ч. да посочи наличието на въпросната реплика, която в този момент
не е била повредена и възстановявана и би се установило още по голямо сходство
между нея и оръжието от снимките и видеозаписа и не биха се установили,
установените от вещите лица съществени разлики между репликата която подсъдимия
е предоставил и оръжието от снимките и видеозаписа. По отношение извършителя на
престъплението – лицето което е предоставило оръжието на малолетния М. Ч. с
което той е заснет на снимките и видеозаписа. За установяване на това
обстоятелство на първо място са от значение показанията на св. Д. която твърди,
че М. Ч. пред нея е заявил, че баща му – подс. Ч. му е давал да се снима и стреля
с пушка. На второ място – това са показанията на св. М. П. който твърди, че на
него М. Ч. е казал, че е стрелял с пушка. На трето – показанията на св. Г. за
извънпроцесуалното признание на подс. Ч., че е предоставял ловната си карабина
на сина си М. Ч., за да се снима с нея. Тези гласни доказателства съпоставени
помежду си и във връзка със заключенията на видеотехническа и идентификационна
експертиза – Протокол № 2/08.01.2016 г., на балистична експертиза №
16/БАЛ-185/28.12.2016 г. на НИКК-МВР, на допълнителната комплексна балистична и
видеотехническа експертиза № 18/БАЛ-1/05.01.2018 г. от които се установяват
общи сходни признаци на ловната карабина „ТОЗ/8-01“ с № Х6332 собственост на
подс. Ч. с оръжието от снимките и видеозаписа, както и прилики, но и съществени
разлики между оръжието от снимките и видеозаписа и представената реплика на
ловна карабина, водят до единствено възможния извод, че именно подс. Ч. е
предоставил огнестрелното оръжие на М. Ч., за да се снима на снимките и на
видеозаписа. Още повече, че от видеозаписа се установява, че именно подс. Ч.
придържа оръжието което е в ръцете на детето, че след изстрела именно подс. Ч.
взема оръжието от ръцете на М. Ч. и го поставя в калъф. А тези действия той
извършва напълно спокойно, което не би почивало на всякаква логика, ако друго
лице е предоставило оръжието на М. Ч.. По отношение възрастта на М. Ч.. За да е
съставомерно деянието по чл. 338 ал. 2 от НК, следва лицето на което е
предоставено оръжието да е най-малко непълнолетно. В настоящия случай М. Ч. е
бил малолетен в този момент. Действително, по делото не са приложени и приобщени
нито свидетелство за раждане на М. Ч., нито лични документи от които да се
установи, че към момента на извършване на деянието той е бил малолетен. Извод в
тази насока съда прави на базата на показанията на св. Д., която твърди, че
през времето когато са правени снимките и видеозаписа М. Ч. е бил малолетен. В
подкрепа на тези показания са данните съдържащи се в служебно изисканото от
Шуменска районна прокуратура и , представено и прието като доказателство копие
на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.03.2018 г.
на ШРП от което се установява, че М. А. Ч. е с ЕГН **********, т. е. същия е
роден на *** г. и към 15.06.2015 г. същия не е бил навършил 14 години. По
отношение времевия период през който подс. Ч. е осъществил деянието по чл. 338
ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. По делото безспорно е установено, че св. Д.
и подс. Ч. са се разделили и са заживели поотделно от 01.04.2015 г. като при
раздялата им М. Ч. е отишъл да живее при св. Д.. След това М. Ч. е напуснал
майка си – св. Д. и е отишъл да живее при баща си – подс. Ч. в началото на м.
май 2015 г. За периода от 01.04.2015 г. до началото на м. май 2015 г. по делото
не са налице доказателства М. Ч. да е ходил при баща си, колко време е стоял
при него при евентуални такива посещения и дали при тези посещения подс. Ч. е
водил М. Ч. на разходки в землището на кв. Дивдядово на гр. Шумен. При
наличните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод подс.
Ч. да е предоставял на М. Ч. ловна карабина „ТОЗ/8-01“, той да се снима
държейки това оръжие пред мишена в землището на кв. Дивдядово в периода от
01.04.2015 г. до началото на м. май 2015 г. Поради което съда приема, че едното
от деянията включени в продължаваното престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК, а
именно предоставянето на оръжието на М. Ч. за да се снима пред мишена е
извършено в периода от началото на м. май 2015 г. до датата на подаване на
жалбата от св. Д. въз основа на която е образувана полицейската проверка, а
именно 15.06.2015 г. По отношение второто деяние от продължаваното престъпление
– от заключението на видеотехническа и идентификационна експертиза на видеотехническа
експертиза № 16/ИДИ-179-20.07.2016 г. се
установява, че записа на видеоклипа е направен на 30.05.2015 г. и върху записа
не са налице следи от намеса/манипулация върху записаната информация.
Следователно второто деяние – заснето на видеозаписа е извършено на 30.05.2015
г. При така установените факти въззивната инстанция приема, че престъплението е
извършено в периода от 01.05.2015 г. до 15.06.2015 г., поради което е
неправилен извода на първоинстанционния съд, че деянието е извършено в периода
от 01.04.15 г. до 15.06.2015 г. По отношение квалификацията на деянието по чл.
26 ал. 1 от НК. Налице са две отделни деяния – едното е осъществено чрез
предоставяне на ловна карабина „ТОЗ/8-01“ на малолетния М. Ч. за да се снима
пред мишена и второ – предоставяне на същото оръжие на същото лице и това лице
е държало в ръце оръжието и е възпроизвело изстрел. Двете деяния осъществяват поотделно
един и същи състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което второто деяние се явява продължение на предшестващото. Поради това съда
приема, че са налице предпоставките на чл. 26 ал. 1 от НК за квалифициране на
деянието на подс. Ч. като продължавано престъпление.
От субективна страна - деянието е извършено с пряк
умисъл, като подс. Ч. е съзнавал общественоопасния характер на това което
върши, предвиждал е настъпването на общественопасните последици и е искал
настъпването им.
По отношение доводите на защитата. Първи довод за
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като първоинстанционния съд не
е индивидуализирал извършеното от подс. Ч. престъпление по време, т. е. не са
установени всяко от двете отделни деяния от продължаваното престъпление, кога е
извършено, а е приет период на извършване от фактическата раздяла на св. Д. и
подс. Ч. до датата на подаване на жалбата от Д. на 15.06.2015 г. Това
неустановяване на точното време на извършване на всяко едно от двете деяния
нарушавало правото на защита на подсъдимия, тъй като след като не знаел точната
дата на извършване на всяко от деянията, подсъдимия не можел да опровергае
обстоятелството дали по това време се е намирал на това място. Съда не приема
този довод. От една страна – беше изложено по горе защо настоящата инстанция
приема, че едното от деянията, а именно предоставянето на оръжието за снимане
пред мишената е извършено в периода от началото на м. май 2015 г. до 15.06.2015
г., а второ – на 30.05.2015 г. Следователно двете деяния включени в
продължаваното престъпление са извършени в периода от началото на м. май 2015
г. до 15.06.2015 г. до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд, макар
и приемайки по дълъг период от време, а именно от 01.04.2015 г. От друга страна
– районния съд в достатъчна степен е конкретизирал обстоятелствата, които
обуславят съставомерността на деянието във времево отношение – че става въпрос
за две отделни деяния които са извършени в приетия от този съд период. Въз
основа на данните съдържащи се в показанията на св. Д., Г., М. и В., както и
писмените доказателства – установяващи периодите от време през които М. Ч. е
живеел при св. Д., а след това и при подс. Ч., районния съд е приел времето на
извършване на престъплението във времеви период от 01.04.2015 г. до 15.06.2015
г. Според настоящата инстанция този подход на районния съд е допустим, тъй като
в максимално възможна степен с оглед събраните по делото доказателства е
фиксирал времето на извършване на деянието и това дава възможност на подсъдимия
да организира защитата си. Като не е посочил точните дати на извършване на
всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление в рамките на
инкриминирания период, поради обективна невъзможност те да бъдат установени,
първия съд не е допуснал нарушение, което представлява съществено процесуално
нарушение. Втори довод – че не бил индивидуализиран предмета на престъплението
– предмета който държи на снимките и видеозаписа М. Ч.. В тази връзка защитата
сочи, че в мотивите на присъдата се твърдяло, че това било оръжие, но не било
посочено какво е това оръжие, какви са неговите индивидуални и частни признаци, неговия калибър и дали
това е огнестрелно или пневматично оръжие. След като не били посочени тези
характеристики на предмета държан от М. Ч., не можело да се направи извод, че
този предмет представлява ловна карабина „ТОЗ/8-01“. В тази връзка е налице
позоваване от страна на защитата на заключението на в.л. Далуков по комплексна
балистична и видеотехническа експертиза № 17/БАЛ-35, където е прието, че
най-вероятно на видеозаписа е заснето огнестрелно оръжие, а не пневматично, но
самото вещо лице твърдяло, че и пневматичното оръжие давало лек откат, поради
което не можел това в.л. със сигурност да каже дали предмета на снимките и
видеозаписа е пневматично или огнестрелно оръжие. Все в тази връзка защитата се
позовава на заключението на видеотехническа експертиза – Протокол № 2/08.01.2016 г., че са налице разлики между
ловната карабина „ТОЗ/8-01“ собственост на подс. Ч. и оръжието заснето на
снимките и видеозаписа, поради което неправилно било прието от районния съд, че
на снимките и видеозаписа била заснета карабината на подс. Ч.. Безспорно е, че в
заключението на в.л. Далуков и Попов по комплексна балистична и видеотехническа
експертиза № 17/БАЛ-35, е прието, че и пневматичното оръжие при стрелба дава
лек откат и най-вероятно заснетото оръжие не е пневматично, а огнестрелно. Но
за да стигнат до този извод, изготвяйки заключението, вещите лица са приели
съобразно заключението на балистична експертиза № 16/БАЛ-185/28.12.2016 г. че е
възможно заснетата карабина на снимките и видеозаписа да е ловна карабина
„ТОЗ/8-01“ с № Х6332. Отделно от това тази експертиза е установила при прегледа
на видеозаписа, звук от изстрел и откат, които указват, че през цевта на
пушката се изстрелва куршум, което от своя страна изключва възможността същата
да е трайно негодна за употреба като оръжие, чрез дезактивиране или същата да е
нестреляща реплика. Също така тази експертиза приема, че наличната от дясната
страна на пушката от снимките и видеозаписа ръкохватка с метално топче и канал
за заключване върху ложата са характерни за неавтоматични огнестрелни карабини,
но при проведена каталожна справка вещите лица не са установили модели на
пневматични пушки, които да имат подобна конструкция /затвор с ръкохватка с
топче и канал за заключване върху ложата/, каквито има заснети заснетата на
видеозаписа пушка. Именно върху тези данни вещите лица заключват, че най-вероятно
пушката от видеозаписа не е пневматично, а огнестрелно оръжие. От друга страна
– както заключението на видеотехническа експертиза – Протокол № 2/08.01.2016 г., така и заключенията на други
експертизи се установяват различия между общи сходни признаци на пушката от
снимките и видеозаписа и тази на подс. Ч., но следва да се посочи, че тези
експертизи приемат и наличие на много сходни общи признаци. Отделно от това
тези експертизи приемат наличие на пълен синхрон на действията на М. Ч. от видеозаписа
със звуковите ефекти, характерни за възпроизвеждане на изстрел. По съществото
на довода – да, безспорно е, че са налице разлики между общи признаци на
оръжието от снимките и видеозаписа и ловната карабина „ТОЗ/8-01“ собственост на
подс. Ч.. Но са налице и сходни общи признаци между тях. Наличието на тези
сходни общи признаци съпоставено със заключенията, че е налице синхрон между
звуковите ефекти и действията на М. Ч. заснети на видеозаписа, че най-вероятно
оръжието от снимките и видеозаписа не е пневматично, а огнестрелно, че оръжието
от снимките и видеозаписа не е дезактивирано до степен на негодност да
произвежда изстрел, както и че това оръжие не е нестреляща реплика, водят до
извода, че оръжието заснето на снимките и видеозаписа е ловна карабина
„ТОЗ/8-01“. Това от една страна. От друга – този извод се подкрепя и от
гласните доказателства – показанията на св. Д. за казаното и от М. Ч., че баща
му, му е давал пушка за да се снима и стреля, показанията на св. Г., че пред
него е направено извънпроцесуално признание от подсъдимия, че е давал пушката
си на М. Ч. за да се снима с нея, показанията на св. М. П., че М. Ч. му е
казал, че е стрелял с пушка. С оглед на изложеното, въззивната инстанция
приема, че оръжието заснето на снимките и видеозаписа е именно ловната карабина
„ТОЗ/8-01“ собственост на подс. Ч., без да са установени сходни частни признаци
между тези оръжия. А след като е установено, че това е оръжието на подс. Ч., то
от другите доказателства по делото – както в част от заключенията на
експертизите, така и от приложените писмени доказателства се установява
калибъра на ловната карабина на подс. Ч., а от там следва и извод и за калибъра
на оръжието от снимките и видеозаписа. Трети довод – от видеозаписа се виждало,
че подс. Ч. взема предмета за който се твърдяло, че е стрелял М. Ч. и го
прибира в калъф, без да извади гилзата. Този факт бил недопустим за ловец.
Безспорно, този факт е установен. Но този факт нито сам за себе си, нито
обсъден с предходните доводи може да доведе до извод, различен от направения от
районния съд, а именно, че оръжието от снимките и видеозаписа е ловна карабина
„ТОЗ/8-01“ на подс. Ч.. Четвърти довод -
нито на снимките, нито на видеозаписа се виждало подс. Ч. да е
предоставил оръжието на М. Ч. за да се снима или стреля, т. е. не било доказано
от снимките и видеозаписа, че именно подсъдимия е предоставил това оръжие. Да
така е – нито на снимките, нито на видеозаписа се вижда подс. Ч. да предоставя
/да дава/ на М. Ч. оръжието с което той се снима и стреля. Но от другите
доказателства анализирани по горе, както районния съд, така и настоящата
инстанция прие, че на снимките и видеозаписа М. Ч. държи в ръцете си ловната
карабина на подсъдимия. Това съпоставено с показанията на св. Д., Г. и П. – да
това, че М. Ч. се е снимал и стрелял с пушка, а тези на св. Д. и Г., че подс. Ч.
е дал оръжието си за тези снимки и стрелба, водят до единствено възможния
извод, че именно подс. Ч. е предоставил оръжието на М. Ч.. Пети довод – не
следвало да се кредитират показанията на св. Д., поради влошените отношения с
подс. Ч., а по отношение показанията на св. Г. – той е бил пресъздавал думите
на св. Д., но не и думите казани от М. Ч. на св. Д., както и по отношение
показанията на св. М. П., че не следва да се кредитират, защото в съд.
заседание при разпита му заявил, че предполагал, че М. е стрелял с огнестрелно
оръжие. Съда не приема този довод. Относно показанията на св. Д. – същите са
последователни, логични, а и са налице други писмени и гласни доказателства
които ги подкрепят. Безспорно е, че св. Д. е във влошени отношения с подс. Ч.,
но само този факт не е основание да не се кредитират тези показания. Наличието
на влошени отношения налага внимателна и всеобхватна преценка на тези
показания. Но след като същите са последователни, безпротиворечиви и логични, а
и се подкрепят от показанията на св. Г. и П., както и от заключенията на вещите
лица по назначените експертизи, а също и от съдържанието на снимките и
видеозаписа, то настоящата инстанция приема, че същите следва да бъдат
кредитирани. По отношение довода касаещ показанията на св. Г.. Нито районният
съд, нито въззивната инстанция приемат, че с показанията на този свидетел се
възпроизвежда само казаното от св. Д. на този свидетел. Напротив и двете
инстанции коментират и обсъждат тези свидетелски показания извън думите казани
от М. Ч. на св. Д.. Относно показанията на св. М. П. – тези показания са
обсъждани с оглед твърдението за стрелба с пушка от М. Ч., но нито в мотивите
на първоинстанционната присъда, нито в настоящите мотиви въззивната инстанция
не се обсъжда твърдението на този свидетел, а именно: „Но се предполага, че е
стрелял с огнестрелно оръжие“. Шести довод – в подкрепа на защитната позиция на
подсъдимия се твърди, че не било установено той да е носил ловната си карабина
в дните за които бил обвинен, че е извършил престъплението, тъй като от
показанията на св. М. и В. се установявало, че при ходенето на подс. Ч. с М. Ч.
на пчелина на св. В., подсъдимия не е носил оръжие. В подкрепа на този довод се
сочат и показанията на св. Д. в частта им в която тя твърди, че след като
закъсал автомобила на един от двамата, то другите ходили да го дърпат, от
където и извода, че след като всички от пчелина са ходили да дърпат закъсалия
автомобил, то било невъзможно в този период от време подсъдимия да е
предоставил ловната си карабина на М. Ч. и последния да стреля с нея. Съда не
приема този довод. От една страна – в показанията си св. М. и В. твърдят, че на
пчелина не са видели подсъдимия да носи ловно оръжие, но това им твърдение не
води до категоричен извод, че подсъдимия в този ден и на това място не е носил
ловно оръжие. Що се касае до сочените показания на св. Д., да тя действително
при разпита и в първоинстанционното производство е изрекла думите „Един от
двамата е закъсал и са ходили да го дърпат после“. Но от тази част на
показанията на св. Д. не следва извод, че не е имало период от време този ден,
през което подсъдимия да е бил сам с М. Ч., а от там и че не е предоставил
оръжие на М.. От друга страна – в тези си показания св. Д. не посочва конкретно
кои лица са ходили да дърпат закъсалия автомобил. От трета – дори в показанията
на св. М. и В. не е налице твърдение, че всички присъстващи на пчелина са
ходили да дърпат закъсалия джип. Седми довод – че вещите лица били установили
по слух, че на видеозаписа е налице звук от изстрел и след като се била
използвана съответна техника за установяване на този факт, то не било доказано,
че М. Ч. е произвел изстрел. Съда не приема и този довод. Да така е, налице са
твърдения на вещо лице, че по слух е определил звука от видеозаписа като звук
от изстрел. Но тук следва да се посочи, че в заключението на видеотехническа и
идентификационна експертиза – Протокол № 2 е установено, че е получен пълен
синхрон на действията на детето със звуковите ефекти, характерни за
произвеждане на изстрел, както и заключения на други вещи лица, че
характеристиките с които е извършено видеозаснемането, не оказват въздействие
върху звуковите и светлинните ефекти, възникващи вследствие на боравене с
оръжието – заключение на видеотехническа експертиза № 16/ИДИ-179. От
заключението на допълнителната комплексната балистична и видеотехническа
експертиза №17/БАЛ-35 се установява, че при прегледа на видеозаписа са
установени звук от изстрел и откат, които говорят за възпроизведен изстрел.
Последен довод – защитата приема, че снимките и видеозаписа не били веществени
доказателства по смисъла на чл. 109 от НПК, поради което от същите не е
възможно да се градят изводи за извършено престъпление. Тук въззивната
инстанция намира доводите на районния съд за правилни и законосъобразни и
съобразени със съдебната практика. Безспорно, налице е обилна съдебна практика,
че случайните видеозаписи или снимки са годно доказателство за отразените в тях
обстоятелства, стига тяхното съдържание да е проверено с процесуални способи за
автентичност и ненамеса при извършване на записа. Настоящия случай е именно такъв
– снимките и виидеозаписа са предмет на множество изследвания от назначените и
приети експертизи и е категорично заключението, че не са налице следи от
манипулация/намеса върху записаната информация.
Настоящата инстанция при проверка на присъдата, намира
за необходимо да обсъди и въпроса – дали при така събраните по делото
доказателства, са налице предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК, а именно
престъплението осъществено от подс. Ч. поради своята малозначителност да не е
общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. На
първо място тук следва да се посочи, че съдебната практика допуска дори и
продължавано престъпление да е до толкова малозначително, че да не е
общественопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. На
второ място – от събраните по делото доказателства се установява, че се касае
именно за продължавано престъпление. На трето място – касателно обществената
опасност на деянието. За да е съставомерно деянието по чл. 338 ал. 2 от НК
следва да са предоставени взривни вещества, оръжие или боеприпаси за
огнестрелно оръжие на непълнолетно лице. В случая подс. Ч. е предоставил
огнестрелно оръжие не на непълнолетно лице, а на малолетно лице – неговия син.
Това оръжие е предоставяно два пъти. Единия път за снимане, което само по себе
си би могло да се приеме, че обществената опасност на това деяние е явно
незначителна. Но при второто деяние подс. Ч. не само предоставя на малолетния
си син огнестрелно оръжие, а и боеприпаси за такова и позволява на малолетното
лице да възпроизведе изстрел и то в присъствието и на други лица. Тук следва да
се посочи, че за предоставянето на боеприпаси за огнестрелно оръжие няма
предявено обвинение на подсъдимия, но този факт има значение при преценката на
степента на обществената опасност на деянието, която в конкретния случай
въззивната инстанция приема за завишена. Предвид изложеното, ШОС приема, че не
са намира предпоставките визирани в чл. 9 ал. 2 от НК.
По отношение вида и размера на наказанието. Районния
съд е изложил пространни доводи в тази насока, като са обсъдени всички
обстоятелства имащи значение в тази насока. Въззивния съд напълно споделя тези
доводи, намира същите за правилни и законосъобразни, поради което не следва да
се обсъждат.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че
неправилно първоинстанционния съд е приел, че деянието подс. Ч. е осъществил в
периода от 01.04.2015 г. до 15.06.2015 г. Както беше посочено по горе – в
периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г. М. Ч. е живеел при майка си – св. Д.
и не са налице доказателства за това кога в този период и за колко време е
пребивавал при подсъдимия. Поради това
да се приеме, че подс. Ч. е осъществил деянието в периода от 01.04.2015
г. до 30.04.2015 г. би било предположение. Предвид изложеното съда намира, че
ще следва да се измени присъдата на ШРС, като подс. Ч. бъде оправдан по
обвинението да е извършил престъплението по чл. 338 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал.
1 от НК в периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г. В останалите части
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда
№ 14/14.03.2019 г. постановена по НОХД
№ 2583/18 г. на Шуменският районен съд в наказателноосъдителната част, като
признава подс. А.М.Ч. за невиновен и го оправдава по обвинението да е извършил
престъплението в периода 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалите и части.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се
изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
Председател: Членове: 1.
2.