№ 30
гр. Габрово, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Ива Димова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500008 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260215 от 23.08.2021 г., постановено по гр.д. № 1264/2020 г., Габровски
районен съд е осъдил Р. Й. П. от гр. Габрово да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД
сумата 4 995,03 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение без ДДС по щета
№ 43080211500548/2015 г. по описа на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, за възстановяване на
уврежданията на лек автомобил „Лексус“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от
25.08.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 274, ал. 1,т. 1 от КЗ /отм./. Осъдил е Р. Й. П. да заплати на ДЗИ „Общо
застраховане“ ЕАД сумата 1304,00 лв. – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
С допълнително решение № 260223 от 07.010.2021 г. постановено по гр.д. № 1264/2021
г. на ГРС, съдът е допълнил решение № 260215 от 23.08.2021 г. в следния смисъл: „
Отхвърля предявения иск в останалата част до 5994,04 лв., като неоснователен и
недоказан.“. С решение № 260236 от 01.12.2021 г., по същото дело, съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 260215 от 23.08.2021
г. по гр.д. № 1264/2020 г. по описа на ГРС, като датата 25.08.2021 г. следва да се чете
25.08.2020 г.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД с вх.
№ 262031 от 26.10.2021 г., с която обжалва постановеното решение в отхвърлената част за
разликата от 4 995,03 лв. до 5 994,04 лв. /1 304,00 лв./, като неоснователен и недоказан.
Обжалва и в частта за разноските, съобразно уважения иск. Счита постановеното решение за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли да се уважи в пълния размер
предявения иск. Излага подробни съображения.
Жалбоподателят не споделя извода на съда, че тъй като застрахователят не е данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС не са налице предпоставките за начисляването
на такова и съответно ответникът да плати такова на ищеца. Позовава се на правото си
1
регламентирано в чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./. Ищецът е заплатил застрахователното
обезщетение на сервиза, ремонтирал увредения автомобил „С.А.“ ООД, в чийто размер е
включен и дължимия ДДС, начислен от доставчика на услугата, който несъмнено е данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 3 от закона. Вредата на застрахователя се изразява в
пълния размер на платеното обезщетение, в т.ч. платения ДДС, тъй като с плащането на тази
сума е намалено и неговото имущество. Ищецът е платил застрахователното обезщетение,
съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./, според която обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следва да се има
предвид единственото ограничението на размера на обезщетението, което дължи
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при причинени вреди на
имуществото, представляващо действителната стойност на причинената вреда. Твърди, че
по делото безспорно се е установило, че стойността ремонта на увредения автомобил
възлиза на 5994,04 лв. с ДДС, която сума ищецът е заплатил като застрахователно
обезщетение на автосервиза. Пълният размер на обезщетението е сумата от 5 994,04 лв.
Отговор по въззивната жалба на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД от особения
представител на ответника не е постъпил.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения
срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от
субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния
състав, който го е постановил.
Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства в хода на
производството пред районния съд, доколкото във въззивната фаза на процеса не са
представени такива, настоящия съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
В исковата молба се твърди, че на 10.09.2014 г., ищецът и М.Р.Р.-О., собственик на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № А **** КА са сключили договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което е била издадена
застрахователна полица № 06114002296712 от 10.09.2014 г., в сила от 11.09.2014 г. до
11.09.2015 г.
На 28.06.2015 г., в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“, до дом № 132, ответникът
управлявайки лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № А **** КА,
след употреба на алкохол над допустимите по закон норми – над 0,5 промила, а именно 1,72
промила, установено с техническо средство Дрегер, нарушавайки правилата за движение по
пътищата – чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, поради неспазване на дистанция допуска ПТП с
намаляващия скоростта и движещ се пред него автомобил „Лексус“ с рег. № ****,
собственост на търговско дружество „С.Б.“ ЕООД и управляван от А.К. от гр. Поморие, в
следствие на което е причинил материални щети. Съгласно Протокол за ПТП с №
2
1520483/28.06.2015 г. на ОД на МВР – Бургас, виновен за настъпилото ПТП е ответникът Р.
Й. П.. На П. му е бил съставен АУАН серия Г, № 160851/28.06.2015 г.
За настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 43080211500548 по
описа на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД. Уврежданията на автомобила са възлезли на
сумата 5994,04 лв., която е била заплатена по банков път с платежно нареждане от
18.09.2015 г. на сервиза, отремонтирал увредения автомобил.
На ответника е бил назначен особен представител, който е депозирал отговор, в който
изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва предмета на
претендираната щета и че ищцовото дружество е заплатило процесната сума, тъй като по
делото не е представен банков документ, от което това да е видно.
С оглед на изложените твърдения от страните и разпределената доказателствена
тежест, съдът е допуснал изготвянето на съдебно автотехническа експертиза. Съгласно
изготвеното заключение,извършената ремонтна дейност по възстановяване на лек автомобил
„Лексус“ е в размер на 4 995,03 лв. без включен ДДС.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.
86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4 995,03 лв., съдът е приел, че към момента на осъществяване на
състава на посочения текст, а именно настъпило ПТП по вина на ответника, в резултат на
което е увредено имущество на трето лице; наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“ за управляваното от ответника МПС, застраховател по което е ищеца;
ответникът при осъществяване на ПТП е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол и концетрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,
която е над 0,5 промила; заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за нанесени
вреди на трето лице, в конкретния случай 4 995,03 лв. без ДДС и 5 994,04 лв. с ДДС. Приел
е, че поради това се дължи обезщетение. Мотивирал се е, че ищецът не е данъчно задължено
лице по смисъла на ЗДДС и за това не са налице предпоставките за начисляването му.
С тези мотиви, първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск до размер на 4
995,03 лв. и е отхвърлил за разликата до 5 994,03 лв., като неоснователен и недоказан.
Съобразно уважената част е присъдил разноски.
Предмет на настоящата въззивна жалба е именно отхвърлената част на иска. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Пред Районен съд – Габрово е предявен регресен иск по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответник – причинителя на вредите.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцовото
дружество и собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № А
**** КА -М.Р.Р.-О. са сключили договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за което е била издадена застрахователна полица № 06114002296712 от
10.09.2014 г., в сила от 11.09.2014 г. до 11.09.2015 г.
В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, в
3
резултата на ПТП са били нанесени щети на лек автомобил „Лексус“ с рег. № ****. На
основание на сключения договор за застраховка и настъпилото застрахователно събитие,
ищцовото дружество е заплатило обезщетение на сервиза отремонтирал увредения
автомобил – „С.А.“ ООД.
За извършените ремонтни дейности по увредения автомобил, оторизираният сервиз е
издал фактура № ********** от 27.07.2015 г. за сумата 4 995,03 лв. и 999,01 лв. – ДДС или
общо 5 994,04 лв. Ищецът е наредил с „Автотехническа експертиза“ по щета №
4308021150048/2015 г. да се изплати сумата от 5 994,03 лв. на оторизирания сервиз „С.А.“
ООД. Отбелязано е, че фактурата отговоря на опис –заключението и действащия договор.
Подписан е ликвидационен лист от представител на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД и
„С.А.“ ООД, в който е отразена сумата 5 994,04 лв.
С нареждане за групово плащане от 18.09.2015 г. на „С.А.“ ООД е преведена сумата от
5 994,04 лв., видно от приложения списък към нареждането за групово плащане.
Предвид извършеното плащане ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ /отм./ ищецът , в качеството си на
застраховател по имуществена застраховка, която е изплатил на оторизирания сервиз,
отремонтирал увредения автомобил, има право да предяви иск за да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото ответникът не е оспорил приетият по делото като доказателство протокол за ПТП
и извършените в него констатации.
С оглед на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че вредите,
предмет на обезвреда от застрахователя са в причинна връзка с виновното поведение на
водача на автомобила, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. По отношение на размера на вредата, съдът приема, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че следва да се присъди само чистата стойност, без ДДС,
който е бил заплатен от застрахователя по издадената му фактура. Същите възлизат на
5994,04 лв. с включен ДДС. Ирелевантно за делото е дали ищецът е регистрирано по ЗДДС
лице или не. Фактурата, която е била издадена към него с включен ДДС и той е длъжен да го
заплати. Текстът чл. 274, ал. 1 от на КЗ /отм./ по отношение на регреса е ясен, че
застрахователят има право да получи платеното застрахователно обезщетение. Доказано по
делото е, че ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е заплатил на оторизирания сервиз „С.А.“ ООД
претендираната исковата претенция, която включва в себе си и начисления ДДС, поради
която същата се дължи в пълен размер.
С оглед на извършеното плащане и регресната отговорност в полза на застрахователя
срещу причинителя на вредата, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,72
промила, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на
4
ответника, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ /отм./ в пълния претендиран размер. Така
на ищеца следва да бъде доприсъдена и сумата в размер на 991,01 лв., която се явява
дължимия данък добавена стойност върху сумата от 4 995,03 лв.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя
обезщетение, съдът намира, че претенция с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху сумата от 5 994,04 лв., считано от 25.08.2020 г. /датата
на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумата е основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на разноските.
С оглед уважаване на иска в пълен размер на процесуалния представител на ищеца за
първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски, така както са
претенидирани в общ размер на 1 564,76 лв., от които: държавна такса в размер на 239,76
лв.; депозит особен представител на ответника в размер на 315,00 лв.; депозит за съдебно-
автотехническа експертиза в размер на 380,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
630,00 лв. В случая следва да се доприсъди сумата от 260,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
За настоящото производство се дължат разноски в общи размер на 625,00 лв., от
които държавна такса за обжалване 25,00 лв.; адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лв. и депозит за особен представител в размер на 300,00 лв.
Във връзка с горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново.
По делото се посочва нова банкова сметка на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, по която
да бъдат преведени сумите- IBAN: ********* с титуляр ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260215 от 23.08.2021 г., постановено по гр.д. № 1264/2020 г.
по описа на Габровски районен съд, допълнено с Решение № 260223 от 07.10.2021 г. и
поправено с решение № 260236 от 01.12.2021 г., В ЧАСТТА в която е отхвърлен иска за
присъждане на обезщетение по чл. чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата над 4 995,03 лв. до 5
994,04 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Й. П., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Габрово, ул. „*****“
******* да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89б и сумата от 991,01 лв. /деветстотин
деветдесет и един лева и 01 ст./ - обезщетение по предявения регресен иск, представляващо
разликата над присъдената сума от 4 995,03 лв. до пълния размер на иска от 5 994,04 лв.,
ведно със законната лихва от 25.08.2020 г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р. Й. П., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Габрово, ул. „*****“
5
******* да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89б и сумата от 260,00 лева /двеста и
шестдесет лева/ - разноски по делото пред първата инстанция, над присъдените 1 304,00 лв.
от Районен съд – Габрово, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Й. П., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Габрово, ул. „*****“
******* да заплати на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89б сумата от 625,00 лева /шестстотин
двадесет и пет лева/ - разноски по делото за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6