О П РЕ
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Русе, VІ състав, в
закрито съдебно заседание на 21 август през 2020 година в състав:
Съдия:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Димитрова адм. дело № 153 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 175
от АПК.
Постъпила е молба от адв. И.И. *** , в
качеството й на пълномощник на жалбоподателката по делото М.М.Х., за издаване
на изпълнителен лист срещу Областна дирекция на МВР Русе, въз основа на влязло
в сила определение на съда от 29.05.2020 г.
Съдът, след
внимателен прочит на диспозитива на определението от 29.05.2020 г., откри, че е
допусната очевидна неточност между словестното и
цифровото изписване на осъдителния диспозитив на адвокатското
възнаграждение – цифром 400 и словестно /триста/ лева. Ноторно
известно е, че словесното изписване на цифров израз цели именно избягване,
респективно коригиране, на технически грешки, поради което и се ползва с
приоритет пред изписването с цифри. Тъй като в
настоящия случай е допусното грешно изписване на словестния израз следва да се
допусне поправка на очевидна фактическа грешка. Размерът на адвокатското възнаграждение, който е отразен в договор
за правна помощ и съдействие серия А № 1076 от 26.02.2020 г., приложен по
делото на стр. 7, като в него е видно, че е договореното възнаграждение в размер на 400
лв., внесено е и е изплатена в брой сума 400 (четиристотин) лева на
упълномощения от жалбоподателката М.М.Х. адвокат-пълномощник И. Л.-П. от Великотърновска адвокатска колегия за
завеждане и защита по адм. дело пред Административен съд Русе за оспорване на
административен акт и получаване на изпълнителен лист. Според
задължителната съдебна практика (т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК) договорът за правна
помощ се явява доказателство за платените по него суми и има характера на
разписка, удостоверяваща извършеното плащане, само когато плащането е в брой. В мотивите на определението си съдът е приел,
че при изхода на спора претенцията за разноски на жалбоподателя за заплатена от
него държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
следва да бъде уважена. В диспозитива на определенитео е посочил с цифри общ размер на разноските
410 /четиристотин и десет/ лева, но при разпределянето на същата сума е
допуснал грешка в словестното изписване на сумата като е отбелязал цифром 400,
а словом е записано триста лева, внесен адвокатски хонорар.
Нормата на чл. 175, ал.1 АПК предоставя
възможност на съда да поправи допуснатите в решението писмени грешки, грешки в
пресмятането или други подобни очевидни неточности. Съгласно правната доктрина
и съдебната практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната воля на съда и нейното обективиране в съдебния акт. Такава грешка
представлява противоречието между изразената воля на съда в мотивите на решението
и липсата на правилното й отразяване в неговия диспозитив, какъвто е настоящият
случай. Това дава основание да се приеме, че е налице допусната очевидна
неточност, която следва да се поправи по реда на чл. 175 АПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
175, ал.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА поправка
на писмена грешка - очевидна неточност в диспозитива на съдебното определение,
постановено на 29.05.2020 г., по Адм.д. №153/2020 г. по описа на АС – Русе,
относно осъдителния диспозитив за присъдените в полза на жалбоподателката
разноски за адвокатско възнаграждение при словестното му изписване, като вместо
триста лева се чете ЧЕТИРИСТОТИН лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, съгласно чл.175,ал.2 от АПК.
След
влизането му в сила, настоящото определение да се
отбележи върху поправеното определение и преписите, както и да се докладва на съдията за разпореждане за издаване на изпълнителен лист.
СЪДИЯ: