Решение по дело №5900/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 474
Дата: 8 април 2024 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20224520105900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Русе, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Мирослава В. Монова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520105900 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127,
ал. 2 и чл. 149 от СК от Н. Й. Д. против А. П. Л..
Ищецът твърди, че с ответника по делото се запознали през 2010 г. в Б***. Ответникът
много преди запознанството им бил закупил имоти в Б*** с намерение да се установи да
живее тук. На ---------- в гр. Русе се родило детето Д. А. Л.. Ответникът заявил, че не иска да
живее повече с ищеца и детето и през м. февруари 2012 год. се върнал в имота си в с. П**,
общ. П***. Тя, заедно с детето, до 2015 год. живяла при родителите си в гр. Б**, които й
помагали в отглеждането му. Ответникът се дезинтересирал напълно от тях и не участвал в
отглеждането на детето, не плащал издръжка и не го търсел. Ищецът правила всякакви
опити да осъществи контакти с него чрез социалните мрежи и през 2019 г. успяла да
осъществи такава за кратко. Ответникът отговорил, че си е наранил ръката и от 2018 г. е в
А**. Заявил, че не го интересува нищо, бил дал съответното пълномощно. Във връзка с
молбата й за съгласието му за издаване на международен паспорт на детето, отговорът бил
да се оправя сама и да не го безпокои повече.
Моли да се постанови решение, с което да се възложи упражняването на
родителските права върху детето на неговата майка; да се определи режим на лични
контакти на детето с бащата два уикенда в месеца и 10 дни през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск по предварително споразумение между родителите; да се осъди
бащата да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 500 лева, считано от
18.11.2021 год. до депозиране на исковата молба, както и ежемесечна издръжка в размер на
1
500 лева, считано от депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за всяко
просрочено плащане до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й.
Иска се още на основание чл. 127а от СК заместващо съгласието на бащата
разрешение за издаване на международен паспорт на детето от органите на МВР, както и да
се разреши два пъти годишно пътуването му извън пределите на Република Б*** без
ограничение във времето в държавите от ЕС, Великобритания, Република Турция и
Република Сърбия до навършване на 18 години, придружено от майка си или упълномощено
от нея лице.
В отговора на исковата молба назначеният от съда особен представител адвокат Д. Ж.
заявява, че предявените искове са допустими и частично основателни.
Не възразява упражняването на родителските права върху детето да бъде
предоставено на майката. Желае да се определи режим на лични контакти на бащата с
детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. - до 18ч. /без
преспиване/, първата половина на зимната (Коледната) и пролетната (Великденската)
ваканции, детето да има право един път в седмицата да се чува с баща си по телефона по
време, съобразено с ангажиментите и на двамата родители, както и две седмици през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Ответникът възразява, че следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказана претендираната издръжка за минало време,
считано от 18.11.2021 г. до депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва, както
и дължимата от бащата издръжка над 235 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
Не възразява да се разреши издаването на международен паспорт на детето от
органите на МВР, както и да се разреши два пъти годишно пътуването му извън пределите
на Република Б*** без ограничение във времето в държавите от ЕС, Великобритания,
Република Турция и Република Сърбия до навършване на 18 години, придружено от майка
си или упълномощено от нея лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че са родители на детето Д. А. Л., родено на
*********** год., ЕГН **********. Това се установява и от удостоверение за раждане серия
РС- АР, № **********, издадено от Община Русе на 31.10.2011 год. въз основа на акт за
раждане № 1479 от 31.10.2011 год. по описа на Община Русе.
Свидетелят на ищеца посочи, че бащата на детето не присъства по никакъв начин в
живота на сина си. Майката е поела изцяло грижата и издръжката за него. Свидетелят
посочи, че предстои Д. да бъде в седми клас, а от там и нужда да посещава частни уроци,
увеличаване на нуждата от средства за учебници и помагала. Според свидетеля
минималната сума за издръжка на детето е 700- 800 лева. Въпреки, че детето е много
2
осъзнато и отдавна е разбрало, че ще живее с майка си и че заедно те двамата трябва да се
справят по някакъв начин, съобразява се с обстоятелствата, това не отменя нуждата от
издръжка и безусловното задължение на бащата да я осигурява.
Детето Д., което беше изслушано в съдебно заседание, потвърди изложеното от
свидетеля- че няма контакт с баща си и че последният им разговор е бил, когато то е било на
около 7 години.
Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна
следното:
I. Относно упражняването на родителките права.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск правно основание чл. 127,
ал. 2 СК. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието
на родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е
практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или
не са в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще
упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима
предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.
Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че страните
са родители на детето Д. и са във фактическа раздяла от много години, почти
непосредствено след раждането му. До завеждане на настоящото дело по съдебен ред не е
било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае
се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен
такъв.
Съдът следва да уреди и личните отношения между децата и родителя, на когото не е
предоставено упражнението на родителските права. Той трябва да разрешава въпроса само с
оглед техните интереси.
Въз основа на гореизложените съображения съдът счита, че искането на ищеца за
предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете на нея е
основателно.
Изцяло и в най- добър интерес на детето е то да имат възможност да поддържа близки
контакти с бащата, като предвид обстоятелството, че той живее в друга държава, никога не
се е грижил за детето, не го търси и не участва по какъвто и да е начин в живота му, съдът
намира предложения от ищеца режим на лични отношения за подходящ, като го
конкретизира, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и 10 дни през лятната ваканция на детето,
когато майката не е в платен годишен отпуск, по предварително споразумение между
родителите. Предвид характера на настоящото производство- спорна съдебна
администрация, при промяна в обстоятелствата бащата може да поиска промяна в режима
на лични отношения, като бъде определен по- разширен. На този етап няма причина да бъде
постановяван режим, който бащата така или иначе няма да спазва.
3
ІІ. Издръжката на детето.
Според данните, публикувани на сайта на НСИ, най- ниската средна годишна
заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2023 година е
14 668.00 лева (1222.33 лева месечно), а най- високата- 57 401.00 лева (4783.42 лева) или
средно 3002.88 лева месечно. През 2022 година най- ниската средна годишна заплата е
12 629.00 лева, а най- високата- 52 336.00 лева или 5413.75 лева средно месечно.
Ответникът е на 53 години понастоящем, в трудоспособна възраст, липсват данни да
страда от заболявания, които му пречат да реализира поне средни за Република Б*** доходи.
По делото се установи, че А. П* Л. е регистрирал понастоящем активни четири дружества:
ПРОПЕРТИ 12 ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П***, обл.
Т***, бул. Б*** № 51; ПРОПЕРТИ 7 ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П***, обл. Т***, бул. Б*** № 51; БЪЛГЕРИЪН ХЪНТЪР ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. П***, обл. Т***, бул. Б*** № 51 и ЛЛ.
ДИВЕЛЪПМЪНТС ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
район Одесос, ул. Воден № 30.
Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер
на месечната издръжка, който от 01.01.2024 год. е 233.25 лева, нуждите на детето от храна,
облекло и други потребности, както факта, че няма данни за реализираните от бащата
доходи в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия понастоящем, определя
същата в размер на 500.00 лева (218 британски лири), платима от ответника, считано от
01.01.2024 год. занапред. За периода от предявяване на иска- 21.11.2022 год. до 31.12.2022
год. съдът определя издръжката в по- нисък размер- 380.00 лева, а за периода 01.01.2023
год.- 31.12.2023 год.- 420.00 лева
При определяне размера на издръжката според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че с
тази сума трябва да се осигурят условия на живот на детето, съобразно възрастта му и
икономическите условия в Б*** и в държавата, чийто гражданин е бащата и счита, че този
размер не би създал особени затруднения на дължащия я родител. Разликата до пълния
размер на необходимата месечна издръжка следва да се понася от ищеца, заедно с грижите
по отглеждането и възпитанието на детето.
Ищецът претендира издръжка за детето в същия размер за период една година преди
предявяване на иска. Не са ангажирани доказателства за нуждите на детето в този период,
нито за доходи на ответника. При това положение и предвид обстоятелството, че
издръжката на непълнолетните е безусловна, без значение дали дължащият я родител работи
и дали има доходи, съдът намира, че трябва да присъди издръжка в същото съотношение
спрямо минималната работна разплата за страната, каквото е използвал при определяне на
издръжката, считано от завеждане на иска. За периода 21.11.2021 год.- 21.11.2022 год. тя е в
размер на 350.00 лева или общо 4200.00 лева.
ІІІ. По иска с правно основание чл. 127а от ГПК
Като взе предвид всички доказателства по делото, съдът преценява, че в интерес на
детето е да му бъде разрешено да пътува зад граница, придружавано от майка си, тъй като тя
е единственият родител, ангажиран с отглеждането на детето, трудово ангажирана е, има
регулярни доходи и притежава необходимия родителски капацитет.
Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в
Конституцията на Република Б*** и по принцип е в интерес на детето да пътува и да
опознава други страни и култури. В настоящия случай искането за предоставяне на
разрешение за пътуване на детето е ограничено във времеви аспект- до навършване на
пълнолетие от детето, което е след шест години и не е в противоречие с трайно установената
практика на ВКС (Решение № 236/30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г., IV г.о.,ГК, Решение
№ 150 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 765/2012 г., IV г. о., ГК ). Не би било в колизия и
с определения режим на лични контакти на бащата с детето. Така или иначе той не
осъществява контакт с него отпреди и понастоящем, а доколкото се събраха данни, че
4
същият живее в чужбина, няма пречка при евентуално проявен интерес от негова страна, да
осъществи контакт с детето. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че не са
събрани каквито и да е доказателства, че ищецът по някакъв начин е пречела на личните
контакти на бащата с детето или има намерение да го прави занапред. Ето защо съдът счита,
че следва да даде възможност на детето да пътува зад граница, като уважи предявения от
неговата майка иск. Поради нежеланието на бащата да даде съгласие за издаване на
международен паспорт и да пътува извън пределите на страната, поради пълната
дезинтересованост на бащата от живота на детето, това съгласие по силата на разпоредбата
на чл. 127а от СК, следва да бъде заместено с решение на съда.
ІV. По разноските за делото.
Ищецът е заявил претенция за разноски, представен е списък съобразно чл. 80 от ГПК.
Съдът установи, че направените от ищеца разноски по делото са в размер 50.00 лева за
заплатена държавна такса, обява в неофициалния раздел на Държавен вестник- 40.00 лева,
съдебни удостоверения- 10.00 лева, куриер- 45.60 лева, депозит за възнаграждение на
особения представител на ответника- 250.00 лева и възнаграждение на упълномощения от
нея адвокат- 500.00 лева (общо 895.60 лева). Предвид частичното уважаване на исковете и
липсата на конкретизация в договора за правна защита и съдействие каква част от платените
адвоткатски хонорари коя част от претенцията касаят, съдът намира, че следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника разноски в размер на 750.00 лева.
Ответникът дължи държавна такса, съобразно присъдената издръжка за бъдеще време в
размер на 720.00 лева на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Държавната такса по исковете
за издръжка за минало време на основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК е в размер на 386.32
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на Д. А. Л.,
роден на *********** год. в гр. Русе, ЕГН ********** на майката Н. Й. Д., ЕГН
**********, като определя местоживеенето им да е при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата А. П* Л., гражданин на
Великобритания, роден на --------- год. в гр. Б************, притежаващ личен паспорт тип
Р, GBR, № *********, издаден на 10.07.2006 г. с детето Д. А. Л., роден на *********** год.
в гр. Русе, ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и 10 дни през лятната
ваканция на детето, когато майката не е в платен годишен отпуск, по предварително
споразумение между родителите.
ОСЪЖДА А. П* Л., гражданин на Великобритания, роден на --------- год. в гр.
Б************ да заплати на Д. А. Л., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
5
представител Н. Й. Д., ЕГН ********** издръжка, както следва: за периода от 21.11.2021
год. до 21.11.2022 год.- по 350.00 лева месечно; за периода от 21.11.2022 год. до 31.12.2022
год.- по 380.00 лева месечно; за периода от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год.- по 420.00
лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащането й, като
ОТХВЪРЛЯ исковете над тази сума до предявената 500.00 лева месечно.
ОСЪЖДА А. П* Л., гражданин на Великобритания, роден на --------- год. в гр.
Б************ да заплаща на Д. А. Л., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител Н. Й. Д., ЕГН ********** издръжка, считано от 01.01.2024 год. до настъпване
на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването в размер на 500.00 лева
месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащането й.
РАЗРЕШАВА ОД ПОЛИЦИЯ- Русе да издаде паспорт за задгранично пътуване на
детето Д. А. Л., роден на *********** год. в гр. Русе, ЕГН **********, без да е необходимо
за целта съгласието на бащата А. П* Л., гражданин на Великобритания, роден на --------- год.
в гр. Б************.
РАЗРЕШАВА на детето Д. А. Л., ЕГН ********** да пътува извън пределите на
Република Б*** без ограничение във времето в държавите от ЕС, Великобритания,
Република Турция и Република Сърбия до навършване на 18 години, придружено от майка
си Н. Й. Д., ЕГН ********** или упълномощено от нея лице, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата А. П* Л., гражданин на Великобритания, роден на --------- год. в гр.
Б************.
ОСЪЖДА А. П* Л., гражданин на Великобритания, роден на --------- год. в гр.
Б************ да заплати на Н. Й. Д., ЕГН ********** сумата 750.00 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А. П* Л., гражданин на Великобритания, роден на --------- год. в гр.
Б************ да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на
720.00 лева по иска издръжка за бъдеще време и 386.32 лева по исковете за издръжка за
минало време.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6