Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 16.10.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 003 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, чрез пълномощника му адв.Здравко Цанев от САК, със съд. адрес ***,Александър
Жендов“ № 6, ет. 5, срещу Л.А.Б., ЕГН ********** *** и адрес за кореспонденция
гр.Велинград, ул.“Кирил и Методий“ №5.
Предявени са ОСИ, а именно - установителен иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване
наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на следните суми:
сумата в размера на общо 913,70 лв.-главница, представлява общ сбор от
дължимите суми по 5 бр. договори за далекосъобщителни услуги за незаплатени
далекосъобщителни услуги в размер на общо 382,94лв. и 530,76лв. -начислени
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги,
представляващи сбор от три стандартни месечни абонаментни такси с добавена
разликата между стандартната цена на мобилно устройство без отстъпка по ценова
листа на оператора и преференциалната му цена, за които задължения са издадени
8 бр. фактури, а именно: Ф.№ **********/15.02.2018г., Ф.№ ********** от
15.02.2018г., Ф.№**********/05.03.2018г.,
Ф.№ **********/15.03.2018г., Ф.№ ********** от 05.04.2018г., Ф.№**********/15.04.2018г.,
Ф№7273710287от 05.06.2018г. и Ф.№********** от 15.06.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата, което задължение е установено в ЗИ по чл.410 ГПК издадена по
ч.гр.д. № 1077/2019г. на РС Велинград.
Ищецът
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Л.А.Б. ЕГН: **********
*** е образувано ч.гр.д № 1077/2019г. по описа на РС ВЕЛИНГРАД. Против длъжника
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за заплащане на сумата
от общо 913,70 лв.
Във
връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника
и дадени от съда указания, ищеца предявява на основание чл. 415 ГПК иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на
913,70 лв.
Твърди
се още, че между Л.А.Б. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на
услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от
18.05.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство Леново С2
Вlаск.
2. Договор за мобилни услуги № ********* от
18.05.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
24,99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство Леново С2
Вlаск.
3. Договор за мобилни услуги № ********* от
11.10.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
10.99 лв. с вкл. ДДС или 9.16 лв. без вкл. ДДС).
4. Договор за мобилни услуги № ********* от
11.10.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
16.99 лв. с вкл. ДДС или 14.16 лв. без вкл. ДДС) и модем Huawei Теlеnог 4G
МIFI.
5. Договор за мобилни услуги № ********* от
31.10.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС).
Към
периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Л.А.Б. мобилни
номера се прилагали следните условия:
За
номер ********** ~ условията, договорени в ДМУ *********/18.05.2017г.
За номер
********** - условията, договорени в ДМУ *********/18.05.2017г.
За
номер ********** - условията, договорени в ДМУ *********/11.10.2017г.
За
номер ********** - условията, договорени в ДМУ *********/11.10.2017г.
За
номер ********** - условията, договорени в ДМУ *********/31.10.2017г.
Ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 8 бр. фактури, издадени в
периода м. февруари 2018г. - м. юни 2018г. Във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори,
сключени между него и клиента. Въз основа на посочения договор ответникът
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бивал уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми.
Твърди
още, че за потребените от абоната-ответник услуги ищеца е издал следните
фактури:
1.
Фактура № **********/05/02/2018г., е падеж 20.02.2018г., за отчетния период
05/01/2018-04/02/2018 г. и включваща следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 14,36
лв. без ДДС - 16,99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса 20,82 лв. без ДДС; 24,99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 9,16 лв., както и ползвани услуги в размер
на 63,51 лв./Разговори към други национални мобилни мрежи 8,70 лв. и Разговори
с Теленор 54,81 лв./, които са в общ размер на 72,67 лв. без ДДС; 87,20 лв. с
вкл. ДДС; За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20,82 лв.,
както и ползвани услуги в размер на 10,63 лв. /Допълнителни Услуги Мобилен
Интернет 5,83 лв., Други услуги с добавена стойност 3,75 лв., Кратки текстови
съобщения (8М8) 0,95 лв. и Разговори към „Грижа за клиента“ 0,10 лв./, които са
в общ размер на 31,45 лв. без ДДС - 37,74 лв. с вкл. ДДС;
Общата
сума, начислена във фактурата била 166,92 лв., като, след приспадане на
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 23,40
лв., претендираната сума по фактурата е 143,52 лв.
2.
Фактура № **********/15/02/2018г., с падеж 02.03.2018г., издадена за отчетния
период 15/01/2018-14/02/2018 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20,82
лв., както и ползвани услуги в размер на 0,19 лв ./Кратки текстови съобщения
(8М8)/, които са в общ размер на 21,01 лв. без ДДС - 25,21 лв. с вкл. ДДС;
Общата сума, начислена във фактурата, е 25,21 лв., като, след приспадане на
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 15,83
лв., претендираната сума по фактурата е 9,38 лв.
3.
Фактура № **********/05/03/2018г., с падеж 20.03.2018г., издадена за отчетния
период 05/02/2018-04/03/2018 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 14,16
лв. и такса за спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 14,91 лв.
без ДДС - 17,89 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ********** месечна абонаментна
такса 20,82 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., Временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги в размер на 2,82 лв. ; Други
услуга 2,61 лв., Кратки текстови съобщения (8М8) 0,19 лв. и Разговори към
„Грижа за клиента“ 0,02 лв./, които са в общ размер на 25,63 лв. без ДДС -
30,76 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
9,16 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., Временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги в размер на 0,25 лв. /Кратки
текстови съобщения (8М8) 0,19 лв. и Разговори към „Грижа за клиента“ 0,06 лв./,
които са в общ размер на 11,40 лв. без ДДС - 13,68 лв. с вкл. ДДС; За мобилен
номер ********** месечна абонаментна такса 20.82лв., такса за спиране на номер
0,75 лв., Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24лв., както и ползвани
услуги в размер на 5,17лв. /'Други услуги 1,16 лв., Кратки текстови съобщения
(СМС) 3,99 лв. и Разговори към „Грижа за клиента “ 0,02 лв./, които са в общ
размер на 27,98 лв. без ДДС - 33,57 лв. с вкл. ДДС.
Общата
сума, начислена във фактурата е 95,90 лв.
4.
Фактура № **********/15/03/2018г., с падеж 30.03.2018г., издадена за отчетния
период 15/02/2018-14/03/2018 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20,82
лв., Временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани
услуги в размер на 0,04 лв. IРазговори към „Грижа за клиента“/, които са в общ
размер на 22,10 лв. без ДДС - 26,52 лв. с вкл. ДДС;
Общата
сума, начислена във фактурата е 26,52 лв.
5.
Фактура № 727О844306/05.04.2018г., с падеж 20.04.2018г., издадена за отчетния
период 05/03/2018-04/04/2018г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 14,16
лв. без ДДС - 16,99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса 20,82 лв. без ДДС - 24,99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 9,16 лв. без ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС;
За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса; 20.82лв., както и
ползвани услуги в размер на 3,91 лв. /Други услуги с добавена стойност 1.25лв. и
Кратки текстови съобщения (СМС) 2,66 лв./, които са в общ размер на 24,73 лв.
без ДДС - 29,67 лв. с вкл. ДДС.
Общата
сума, начислена във фактурата е 82,64 лв.
6.
Фактура № **********/15/04/2018г., с падеж 30.04.2018г., издадена за отчетния
период 15/03/2018-14/04/2018 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20,82
лв. без ДДС - 24,98 лв. с вкл. ДДС.
Общата
сума, начислена във фактурата е 24,98 лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, при условията на
които са ползвани процесии номера **********, **********, ********** и
**********, сключени между „Теленор България“ ЕАД и Л.А.Б., по негова вина,
поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура №
**********/05.06.2018г., която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 468,30 лв., като размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното (за
номер ********** -11.10.2019г., за номер ********** - 18.05.2019г., за номер
********** - 11.10.2019г., за номер ********** - 18.05.2019г.) прекратяване на
договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени
от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответния договор, а
именно:
- За номер ********** - т. II от Договор за
мобилни услуги № ********* от 11.10.2017 г.
- За номер ********** - т. II от Договор за
мобилни услуги № ********* от 18.05.2017г.,
- За номер ********** - т. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 11.10.2017г.
- За номер ********** - т. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 18.05.2017г.
Съгласно
предвиденото в съответни клаузи с идентично съдържание, съдържащи се в
индивидуалните договори за услуги, сключени между страните, в случай на
предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния
договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Предвидено е
и, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи разликата между стандартната цена на устройството
без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа към момента на
прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена (за продажба в
брой или за предоставяне на лизинг).
Предвид
обстоятелството, че прекратяването на процесиите правоотношения с предмет
предоставяне на мобилни услуги е настъпило след 12.01.2018 г., размерите на
дължимите неустойки са определени в съответствие с условията на чл. 1.2 вр. чл.
1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за зашита на потребителите и
„Теленор България“ ЕАД по гр. дело № 15539/2014 г. и гр. дело № 16746/2014 г.
по описа на Софийски градски съд. В съответствие с установения максимално
допустим размер на задълженията за неустойки съгласно Спогодбата, начислените
от заявителя неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги са формирани като сбор от не повече от три стандартни месечни
абонаментни такси без вкл. ДДС, към които е добавена такава част от ползваната
стойност на отстъпките от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок на договора, в случаите, в които такива отстъпки са били
приложими съгласно договореното между страните. Неустойката за устройство от
своя страна се формира като разлика между стандартната цена на устройството без
абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа към момента на сключването
на договора за мобилни услуги и дължимата обща преференциална цена (за продажба
в брой или за предоставяне на лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
В
съответствие с горепосоченото, размерът на неустойката за номер ********** е
121,58 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без вкл. ДДС (14,16 лв. всяка), а именно 42,48 лв. и с добавена
разликата в размер на 79,10 лв. между стандартната цена на модем Huawei Telenor 4G МiFi без отстъпка съгласно актуалната към
11.10.2017г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Размерът
на неустойката за номер ********** била 159,62 лв. Сумата представлява сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (20,82 лв.
всяка), а именно 62,46 лв. и с добавена разликата в размер на 97,16 лв. между
стандартната цена на мобилно устройство LENOVO С2 Black без отстъпка съгласно
актуалната към 18.05.2017г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Размерът
на неустойката за номер ********** била 27,48 лв. Сумата представлява сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (9,16 лв.
всяка).
Размерът
на неустойката за номер ********** била 159,62 лв. Сумата представлява сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (20,82 лв.
всяка), а именно 62,46 лв. и с добавена разликата в размер на 97,16 лв. между
стандартната цена на мобилно устройство LENOVO С2 Black без отстъпка съгласно актуалната към 18.05.2017г.
ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Общата сума,
начислена във фактурата била 468,30 лв.
След
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, при условията на който
е ползван процесен номер **********, сключени между „Теленор България“ ЕАД и Л.А.Б.,
по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена
фактура № **********/15/06/2018г., която включва задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното му прекратяване в общ размер на 62,46 лв., като
размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочното (за номер ********** - 31,10.2019 г.) прекратяване на договор за
мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в
изрични клаузи с идентично съдържание от съответния договор, а именно в т. 11
от Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2017 г.
Съгласно
предвиденото в съответни клаузи с идентично съдържание, съдържащи се в
индивидуалните договори за услуги, сключени между страните, в случай на
предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния
договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Предвидено е
и, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи разликата между стандартната цена на устройството без
абонамент съгласно последно актуалната ценова листа към момента на
прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена (за продажба в
брой или за предоставяне на лизинг).
Предвид
обстоятелството, че прекратяването на процесиите правоотношения с предмет
предоставяне на мобилни услуги е настъпило след 12.01.2018 г., размерите на
дължимите неустойки са определени в съответствие с условията на чл. 1.2 вр. чл.
1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и
„Теленор България“ ЕАД по гр, дело № 15539/2014 г, и гр. дело № 16746/2014 г.
по описа на Софийски градски съд. В съответствие с установения максимално
допустим размер на задълженията за неустойки съгласно Спогодбата, начислените
от заявителя неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги са формирани като сбор от не повече от три стандартни месечни
абонаментни такси без вкл. ДДС, към които е добавена такава част от ползваната
стойност на отстъпките от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок на договора, в случаите, в които такива отстъпки са били
приложими съгласно договореното между страните. Неустойката за устройство от
своя страна се формира като разлика между стандартната цена на устройството без
абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа към момента на сключването
на договора за мобилни услуги и дължимата обща преференциална цена (за продажба
в брой или за предоставяне на лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
В
съответствие с горепосоченото, размерът на неустойката за номер ********** е
62,46 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без вкл. ДДС (20,82 лв. всяка). Общата сума, начислена във фактурата,
е 62,46 лв.
Изискуемостта
на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала
петнадесет дни след издаването й.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по
чл. 410 от ГПК до Районен съд -Велинград, въз основа на което е образувано
частно гражданско дело № 1077/2019 г. пред 18-ти състав и била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение.
Предвид
разпореждането на съда по заповедното производство, с което ищеца бил уведомен,
че по делото е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, в законоустановения срок
предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на
следните суми: сумата в размера на общо 913,70 лв.-главница, представлява общ
сбор от дължимите суми по 5 бр. договори за далекосъобщителни услуги за
незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на общо 382,94лв. и 530,76лв.
-начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
далекосъобщителни услуги, представляващи сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси с добавена разликата между стандартната цена на мобилно
устройство без отстъпка по ценова листа на оператора и преференциалната му
цена, за които задължения са издадени 8 бр. фактури, а именно: Ф. №
**********/15.02.2018г., Ф. № **********/15.02.2018г., Ф.
№**********/05.03.2018г., Ф. №
********** от 15.03.2018г., Ф. № ********** от 05.04.2018г., Ф. №**********/15.04.2018г., Ф. №**********
от 05.06.2018г. и Ф. №********** от 15.06.2018г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата,
което задължение е установено в ЗИ по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. №
1077/2019г. на РС Велинград. Претендира и разноски направени в заповедното и
настоящото производство.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него
на първо място твърди, че искова молба е процесуално недопустима по следните
съображения: Не бил налице идентитет между заповедното и настоящото исково
производство. А при липса на такъв не бил налице правен интерес от водене на
установителен иск. Не сочи конкретно в какво се изразява липсата на идентитет,
а вместо това излага правни аргументи. На второ място счита, че след като ищеца
твърди, че е подписал пет на брой Договора за мобилни услуги, като същите са
били прекратени поради неизпълнение, но не се посочвало кога е станало това
прекратяване и дали е бил уведомен за това. Само е описано, че прекратяването е
станало едностранно поради неизпълнение на задължение, настъпило след
12.01.2018г., но не и кога и какво е неизпълнението. В конкретния случай смята,
че ако се твърди договорите да са прекратени с ответника, то не е налице
облигационна връзка между него и ищцовото дружество и поради тази причина
исковата претенция, така както е заявена като неизпълнение на договори била
недопустима. На практика при прекратен договор, се приемало че не е възникнало
в правния мир след датата на прекратяването му задължение за ответника да
изпълнява клаузите на договора, като и не можело да му се вмени във вина
задължение да плаща по прекратени договори. Ако е налице разместване на блага
от патримониума на ищеца в този на ответника, то тогава реда за възстановяване
на равновесието бил съвсем друг. Това правело исковата претенция процесуално
недопустима. С оглед на изложеното се иска да бъде прекратено производството по
настоящото гражданско дело.
По същество на спора оспорва иска
като го намира иска за недоказан по основание и размер, по следните
съображения:
На първо място счита, че не дължи плащане и на
мораторна и договорна лихва от датата за забавяне понеже не бил настъпил падежа
на заплащане, т.к. не била налице изрична покана от ищеца за заплащането на
сумите. Така при липса на извънпроцесуална предпоставка, исковата молба имала
материалноправната характеристика на покана за плащане или ответникът дължал
лихвата от датата на връчването на преписа от исковата молба на ищеца /в този
смисъл е Решение № 294 от 13.12.2002 г. на СРС по гр. д. № 9722/2002 г., I г.
о., 34 с-в, докладчик председателят Михайлова /. Клаузите на техния договор
попадали в хипотезата на чл. 84, ал.1 ЗЗД - "когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му", а
съгласно ал. 2 на същия текст "когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора". При тази
ситуация ще се дължи обезщетение за мораторна лихва след като бъде поканен. И
затова по същество исковата претенция се явявала неоснователена.
На второ място счита, че определената с договора
неустойка не само е прекалено завишена, но е й в нарушение на чл. 9 ЗЗД и е в
противоречие на добрите нрави. Уговорения й размер налагал извода, че тя е
определена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които представлява
основание за обявяване на нищожността й на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Очевидно
било, че договорения размер на неустойката не целял проявление на посочените й
функции, а сочел за несправедливо по съдържание съглашение поради обективна
неравнопоставеност на насрещните задължения. В случая следвало да се приеме, че
се касае за неморално висок размер на неустойката, уговорен в самия договор, и
поради това договарянето й било в противоречие с добрите нрави, с които в
интерес на обществения интерес е ограничена договорната автономия. Тяхното
накърняване било основание за обявяване на тази клауза от договора за нищожна
на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
На трето място в договорите за мобилни услуги,
имащи характер на потребителски договори, имало неравноправни клаузи. Договорни
разпоредби за неустойка били неравноправни и затова нищожни - на основание
чл.146, ал.1 ЗЗП. Според посочената разпоредба, включените в потребителските
договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно за да се приеме за нищожна договорна клауза, следва кумулативно да
се установи: 1/ че не е уговорена индивидуално и 2/ че е неравноправна.
Съгласно ал.2 на чл. 146 от ЗЗП, „не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия“. В случая в подписаните договори
ответникът не бил имал възможността да повлияе върху клаузите в Раздел 11
относно срока на договорите; размера на неустойката; възможността да иска
предсрочно прекратяване, реципрочно на това на Оператора; възможността за
изменение или неизменение на клаузите, реципрочно на това на Оператора и други.
Тази информация не се съдържала дори и в приложените към договора общи условия.
При това положение следвало да се приеме, че липсвало индивидуално договаряне
на процесните договорни клаузи. Още повече, че в тежест на търговеца или
доставчика било да установи, че определени условия в договора са индивидуално
уговорени (ал. 3 на чл. 146 от ЗЗП), а такива доказателства липсвали.
Изводът за неравноправност на процесните разпоредби
се основавал и на следните съображения:
- В разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП се предвиждали
критерии, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в
договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:
1/ клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства
на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
- В
съответствие с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при
преценката за неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябвало да се
отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът и да се
вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на
самото сключване.
- Разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД предвиждала, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави.
Следователно при преценка съответствието на
спорната договорна клауза с добрите нрави, следвало да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на неустойката. С други думи:
претендираната по делото неустойка в размер на 530.76 лева, съставлявала
130.38% процента от размера на претендираната сума, съставляваща главница в
размер на 382.94 лева и поради това била
нищожна.
На пето място счита, че клаузите на самите договори
и представените общи условия към договорите съставлявали по своята правна
природа нелоялна търговска практика, която е забранена с оглед разпоредбата на
чл.68в от Закон за защита на потребителите. С тях се въвеждали изцяло
неблагоприятни условия за ползвателите на мобилни услуги, които са неограничен
кръг от лица.
В тази връзка прави искане за обявяването им и на
това основание за нищожни. Смята, че са накърнени по този начин изцяло правата
на потребителя на мобилни услуги и в тази връзка не са били изцяло налице
условията на равнопоставеност на правните субекти в гражданския оборот, какъвто
принцип е прокламиран и залегнал в действащото българско законодателство. Счита,
че по този начин потребителят на мобилни услуги е поставен в неизгодна позиция
спрямо доставчика си на мобилни услуги. Изцяло оспорва сумата, която е
определена в исковата молба че дължи.
Счита също, че претендираната неустойка не
обезпечава реален интерес, понеже такъв на практика не е проявен; тя не
обезщетява вреди, понеже такива не са проявени, а санкционира нарушение, което
е без сериозна тежест с оглед на фактът, че ищецът не е реализирал загуби - в
този смисъл Решение от 23.07.2007г. по ВАД № 16/2006г. на Арбитражния съд при Българската
търговско- промишлена палата.
В конкретния случай, ако съдът все пак счетял иска
за основателен, то следвало да го уважи частично само до размера представляващ
неустойка върху незаплатени суми, като над тази сума неустойката би довела до
неоснователно обогатяване на ищцовото дружество, което противоречало на основен
принцип в правото и поради което е въведено правилото на чл. 92 ал. 2 ЗЗД - в
този смисъл Решение № 65/14.04.2009г. по Търговско дело № 589 по описа за
2009г. на Върховен касационен съд гр. София, II отделение на търговска колегия.
Освен това определената с договора неустойка не
само била прекалено завишена по смисъла на чл. 91 ал. 2 ЗЗД, но била и в
нарушение на чл. 9 ЗЗД и в противоречие на добрите нрави. Уговорения й размер
налагал извода, че тя е определена в противоречие с добрите нрави,
накърняването на които представлява основание за обявяване на нищожността й на
основание чл. 26 ал.1 ЗЗД.
Съгласно обстоятелствената част на исковата молба,
както и уточняващата молба, сумата от 913,70 лева била сформирана като сбор от
следните суми: Главница в общ размер на 382.94 и Неустойка, в общ размер на
530.76 лева.
Смята, че не дължа плащане на така изчислените суми
понеже неустойката е нищожна и не се дължи, а главницата не е изчислена като се
приспаднат направените от ответника плащания.
Настоява се и на това, че представената с
допълнителната уточняваща молба Спогодба от 2018г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България” ЕАД не можела да обоснове извода, че
уговорения в тази спогодба размер на неустойката не е в противоречие с чл. 26 и
чл. 92 ЗЗД. Същата била по повод неравноправността на изрична клауза в раздел
11 от типовите договори, но не възпрепятствала възможността съд да се произнесе
в смисъл, че клаузата за неустойка в описаните пет на брой договора за мобилни
услуги е неравноправна. В конкретния случай спогодбата била между двама
субекта, като същата нямала императивен характер, а съда имал правомощие да
прецени неравноправността на отделна клауза в договорите, като може да приеме
становище в обратен смисъл и постанови неравноправния характер на отделна
клауза в договорите за мобилни услуги или нищожността им.
На следващо място приложените от ищеца фактури не
били подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка.
Неподписаната фактура съставлявала само доказателство за изявлението, което се
съдържа в нея, но на нея не можело да и бъде предадена функцията на получена
услуга.
Претендираните от ищеца фактури не били предявявани
на ответника и съответно не са получени от него и за тях узнал от искова молба.
А неполучаването на издадените фактури не можело да обоснове дължимостта за
плащане на посочените суми. С оглед на което се явявали неоснователни исковете
за заплащане на главница и акцесорните искове за неустойка и лихви.
В обобщение ответникът релевира възражения за
нищожност и ДМУ поради неяснота в съдържанието им, както и за нищожност на
клаузите за неустойка в тези договор, поради неравноправност на тези клаузи и
поради това, че са в противоречие с добрите нрави.
По тези съображения са иска да се отхвърли иска
като неоснователен и недоказан.
Съдът е намерил за неоснователно
възражението на ответника по допустимостта на иска, тъй като липсвал идентитет
между заявеното в заповедното производство и в настоящата искова молба, поради
следното: в заповедното производство ищеца
е претендирал да има вземане от ответника за сумата от общо 913,70 лева,
сформирана като сбор от следните суми: Главница в общ размер на 382.94лв. и
Неустойка в общ размер на 530.76 лева. Предявения с настоящата молба
установителен иск е за установяване вземане за неплатени далекосъобщителни
услуги и неустойка, точно за същото по вид нарушено право и в заявените в същия
размер суми по заповедното производство. А обстоятелството дали договорите за
мобилни услуги са прекратени и кога това е станало е част от предмета на
доказване, и не е предпоставка за недопустимост на иска. И към монета не намира
причини да промени това си становище.
В
о.с.з. ищецът в писмена молба-становище, чрез пълномощника си адв.Цанев, поддържа
иска и иска уважаване на същия и оспорва възраженията на ответника, с подробни
съображения изложени в становището.
В о.с.з. ответникът, чрез
особения си представител адв.Ил.Иванов, подържа възраженията си и иска отхвърляне
на иска.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1077/2019г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 596/11.11.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се установява да е
разпоредено Л.А.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК ********* -
гр.София, следните суми: сумата
от общо 167.60 лева, дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от
11.10.2017 г., от която - месечни абонаментни такси, дължими за периода 05/01/2018г.-04/04/2018г., в
размер на 45,12 лв. с вкл. ДДС,
потребени услуги, дължими за периода
05/02/2018г.-04/03/2018г. в размер на 0,75 лв. без ДДС /0,90 лв. с вкл. ДДС и
неустойка в размер на 121,58 лв.; сумата от общо 234.49 лева, дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от
18.05.2017 г., от която - месечни абонаментни такси, дължими за периода 05/01/2018г.-04/04/2018г., в
размер на 69,10 лв. с вкл. ДДС, потребени УСЛУГИ, ДЪЛЖИМИ за периода
05/02/2018г.-04/03/2018г., в размер на
5,77 лв. с вкл. ДДС и неустойка в размер на 159,62 лв., сумата от общо
133.51 лева, дължима по Договор за
мобилни услуги № ********* от 11.10.2017 г.,
от която - задължение за месечни
абонаментни такси, дължими за периода
05/01/2018г.-04/04/2018г., в размер
на 27,13 лв. с вкл. ДДС, потребени услуги, дължими за периода 05/01/2018г.-04/03/2018г. в размер на
65,75 лв. без ДДС / 78,90 лв. с вкл. ДДС и неустойка в размер на 27,48 лв.,
сумата от общо 254.76 лева, дължима по
Договор за мобилни услуги № ********* от 18.05.2017 г., от която -
месечни абонаментни такси, дължими
за периода 05/01/2018г.-04/04/2018г, в размер на 69,10 лв. с вкл. ДДС, потребени услуги за периода
05/01/2018г.-04/04/2018г. в размер на 21,70 лв. без ДДС /26,04 лв. с вкл. ДДС и
неустойка в размер на 159,62 лв., сумата от
общо 123.34 лева, дължима по
Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2017 г., от която - месечни абонаментни такси, дължими
за периода 15/01/2018г.-14/04/2018г. в размер на 59,12 лв. с вкл. ДДС, потребени услуги за периода
15/01/2018г.-14/03/2018г. в размер на 1,47 лв. без ДДС /1,76 лв. с вкл. ДДС и
неустойка в размер на 62,46 лв., за
които суми са издадени фактури с №№ **********/05.02.2018г.,
**********/15.02.2018г., **********/05.03.2018г., **********/15.03.2018г.,**********/05.04.2018г.,**********/15.04.2018г., **********/05.06.2018г., **********/15.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00
лева - разноски за държавна
такса и 360.00 лева– адвокатско възнаграждение.
С подаденото Заявление за
издаване на ЗИ по чл.410 ГПК ищецът е претендирал заплащане на сумата от общо
913,70лв. – главница представляваща сбор от незаплатени задължения по 5
бр.Договори за мобилни услуги, за които са издадени посочените фактури с начислени
суми за ползвани услуги, разлика в стойност на предоставено устройство и
преференциялната му цена и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.
Заявлението е уважено изцяло.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1077/2019г. на ВлРС е връчена на длъжника Л.Б. по реда на
чл.46, ал.2 от ГПК. О него е подадено възражение 20.11.2019г. Поради което и на
осн. чл. 415 от ГПК съдът е указал на
заявителя възможността да предяви иск за вземането си по издадената в негова
полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1077/2019г. на ВлРС в едномесечен срок.
Съобщението е получено от него на 10.12.2019г., а настоящият установителен иск
е предявен на 06.01.2020г., изпратен по пощата с клеймо от 03.01.2020г.
Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
Ответникът не е оспорил
твърдението на ищеца, че между страните са съществували облигационни отношения
произтичащи от сключените 5 бр. Договори за мобилни услуги, а именно: ДМУ № ********* от
18.05.2017г. ; ДМУ № ********* от 18.05.2017г. ; ДМУ № ********* от
11.10.2017г.; ДМУ № ********* от 11.10.2017г. и ДМУ № ********* от 31.10.2017г.
Видно от представените по
делото от ищеца документи - ДМУ № ********* от 18.05.2017г. ; ДМУ № *********
от 18.05.2017г. ; ДМУ № ********* от 11.10.2017г.; ДМУ № ********* от
11.10.2017г. и ДМУ № ********* от 31.10.2017г. и Ценова листа за абонаментени планове към тях
– тези документи са подписани от ответника
Л.Б., като потребител, който е изписал и имената си.
При което съдът намира за доказано твърдението
на ищеца, че с ответника са били
сключени въпросните 5 бр. Договор за
мобилни услуги, удостоверяващи възникването и съществуването на
облигационната връзка между ищеца и ответника, по повод предоставяне и
заплащане на мобилни услуги.
Видно от ДМУ № *********
от 18.05.2017г. и Ценова листа към него, с пописването на договора са
предоставени на ответника -потребител мобилни услуги по избрана абонаментна
програма Тотал 29,99лв., с месечна такса от 29,99лв. за срок от 2 години и до
18.05.2019г. - за предпочетен тел.№ 0899/380667 Потребителят Л.Б. е подписал
приложение – ценова листа за абонаменти планове за частни лица. Със същия
договор е предоставено и моб. устройство Леново С2 Вlаск, но нито м договора
нито в ценова листа има данни за стойността му, нито за заплатената такава нито
за реалната цена.
Видно от ДМУ № *********
от 18.05.2017г. и Ценова листа към него, с пописването на договора са
предоставени на ответника -потребител мобилни услуги по избрана абонаментна
програма Тотал 29,99лв., с месечна такса от 29,99лв. за срок от 2 години и до
18.05.2019г. - за предпочетен тел.№ 0894/462394 Потребителят Л.Б. е подписал
приложение – ценова листа за абонаменти планове за частни лица. Със същия
договор е предоставено и моб. устройство Леново С2 Вlаск, но нито м договора
нито в ценова листа има данни за стойността му, нито за заплатената такава нито
за реалната цена.
Според ДМУ № ********* от
11.10.2017г. и Ценова листа към него, с пописването на договора са предоставени
на ответника -потребител мобилни услуги по избрана абонаментна програма Тотал
10,99лв., с месечна такса от 10,99лв. за срок от 2 години и до 11.10.2019г. -
за предпочетен тел.№ 0894/144383 Потребителят Л.Б. е подписал приложение –
ценова листа за абонаменти планове за частни лица.
Видно от ДМУ № *********
от 11.10.2017г. и Ценова листа към него, с пописването на договора са
предоставени на ответника -потребител мобилни услуги по избрана абонаментна
програма Интернет 16,99лв., с месечна такса от 16,99лв. за срок от 2 години и
до 11.10.2019г. - за предпочетен тел.№ 0890/321959 Потребителят Л.Б. е подписал
приложение – ценова листа за абонаменти планове за частни лица. Със същия
договор е предоставено и устройство Huawei Теlеnог 4G МIFI, но нито м договора
нито в ценова листа има данни за стойността му, нито за заплатената такава нито
за реалната цена.
Според ДМУ № ********* от
31.10.2017г. и Ценова листа към него, с пописването на договора са предоставени
на ответника -потребител мобилни услуги по избрана абонаментна програма Тотал
24,99лв., с месечна такса от 24,99лв. за срок от 2 години и до 31.10.2019г. -
за предпочетен тел.№0890/311519. Потребителят Л.Б. е подписал приложение –
ценова листа за абонаменти планове за частни лица.
В същите 5 бр. договори с
тях ответника Б. изрично се е отказал от хартиена фактура.
Видно от представените
договори за мобилни услуги от 18.05.2017г., 11.10.2017г. и 31.10.2017г. е, че
"Теленор България" ЕАД се задължило да предоставя чрез своята
обществена далекосъобщителна мрежа, на Л.Б., мобилни услуги. Потребителят е декларирал,
че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни
услуги.
Във всеки един от горните
5 бр.ДМУ е предвидено, че в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор
за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси
от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения
срок на действието му. Предвидено е и, че във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи разликата
между стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно последно
актуалната ценова листа към момента на прекратяването на договора и дължимата
обща преференциална цена (за продажба в брой или за предоставяне на лизинг).
Видно от представените
Общи условия на "Теленор България" ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е предвидено
задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове,
предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е
задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя.
Представени са от ищеца и
издадени от него на името на ответника с абонатен номер №********* фактури за
потребените от него услуги за мобилни номера 0890/321959; 0894/462394; 0894/144383;
0899/380667; 0890/321959 за периода 05.01.2018г.- 14.04.2018г., а именно:
1. Фактура № **********/05.02.2018 год. за отчетен период 05.01.2018г.
- 04.02.2018г. на обща стойност 166.92 лв., в която сума са включени:
Месечна такса за мобилен
номер ********** от 14,16 лв. / без ДДС/; Месечна такса за мобилен номер
********** от 20.82 лв. / без
ДДС/; Месечна такса за мобилен номер 0899144383от 9.16 лв. / без ДДС/, разговори с други
оператори 8.70 лв. с ДДС и разговори в мрежата на Теленор в размер на 54.81 лв.
без ДДС; Месечна такса за мобилен номер ********** от 20.82 лв. /без ДДС/, мобилен интрнет в размер
на 5.83 лв. без ДДС, други услуги с добавена стойност 3.75 лв. без ДДС, кратка
текстови съобщения в размер на 0.95 лв без ДДС;
След приспадане на
надвнесена сума от минал период претендираната сума по тази фактура е в размер
на 143.52 лв. /166.92 лв - 23.40 лв/;
2. Фактура № ********** /15.02.2018 год. за отчетен период
15.01.2018г. -14.02.2018г. на обща стойност 25,21 лв. в която сума са включени:
месечна такса за мобилен номер ********** в размер на 20.82 лв без ДДС . както
и разговори, съобщения и др. в размер на 0.19 лв.
3. Фактура № *********/05.03.2018 год. за отчетен период
05.02.2018г. - 04.03.2018г. на обща стойност 262.82 лв. в която сума са
включени: Месечна такса за мобилен номер ********** от 14.16 лв. / без ДДС/; Месечна
такса за мобилен номер ********** от 22.06 лв. / без ДДС/; 20.82 лв + 1.24 лв.
такса за възстановяване; други услуги 2.61 лв., кратки съобщения 0.19 лв и 0.02
лв. „грижа за клиента; Месечна такса за мобилен номер ********** от 10.40 лв. без ДДС; /9.16 лв. месечна такса +
1.24 такса възстановяване/, кратки съобщения 0.19 лв и 0.02 лв. „грижа за
клиента; Месечна такса за мобилен номер 0899380667от 22.06 лв. /без ДДС/, 20.82
лв + 1,24 лв такса за възстановяване ;други услуги 1,16 лв, кратки съобщения
3.99 лв и 0.02 лв „грижа за клиента. Както и задължения от предходен период - 166.92
лв.
4. Фактура № **********
/15.03.2018 год. за отчетен период 15.02.2018г. -14.03.2018г.
на обща стойност 51.73 лв. в която сума са включени:
- месечна такса за
мобилен номер ********** в размер на 20.82 лв. без ДДС , такса за
възстановяване 1,24 лв. и 0.04 лв „грижа за клиента. Както и задължения от
предходен период - 25.21 лв.
5. Фактура № **********
/05.04.2018 год. за отчетен период 05.03.2018 г.- 04.04.2018г. на обща
стойност 345.46 лв. в която сума са включени: Месечна такса за мобилен номер
********** от 14.16лв. /без ДДС/; Месечна такса за мобилен номер ********** от
20.82лв. /без ДДС/; Месечна такса за мобилен номер ********** от 9,16лв. без
ДДС; Месечна
такса за мобилен номер ********** от 20.82лв. /без ДДС/, други услуги с
добавена стойност 1,25 лв.; кратки съобщения 2.66 лв
; Задължения
от предходен период 262.82лв.
6. Фактура № **********/15.04.2018год. за отчетен период
15.03.2018г.- 14.04.2018г.
на обща стойност 76.71 лв. в която сума са включени : Месечна такса за мобилен
номер ********** от 24.99 лв с ДДС
и Задължения от предходен
период - 51.73 лв;
7. Фактура №
**********/05.06.2018 год. за отчетен период 05.05.2018 г. – 04.06.2018г. на обща стойност 790.36
лв., в която сума са включени:
Неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги -468.30 лв. и Задължения от предходен
период - 322.06лв.
8. Фактура №
**********/15.06.2018 год. за отчетен период 15.05.2018г.- 14.06.2018г. на обща
стойност 123,34 лв. в която сума са включени: Неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги -
62,46лв. и Задължения
от предходен период - 60.88 лв.
Към фактурите е приложено
извлечение от потреблението на ползваните номера. Видно от тях в съответствие с
издадените фактури на ответника са начислени за плащане потребени мобилни
услуги през преида за който е издадена фактурата в следните размери: по ф.№ 433
– 166,92лв.; по ф.№ 356 – 25,21л; по ф.№ 704 – 95,90лв.; по ф.№ 568 – 26,52лв.;
по ф.№ 306 – 82,64лв. и по ф.№ 995 – 24,98лв. Или общото задължение по тези
ф-ри е 395,65лв.
По делото е приета и ССЕ,
изготвена от в.л.Т.. Според заключението дължимата сума за предоставени мобилни
услуги от ответника за мобилни номера 0890/321959; 0894/462394; 0894/144383;
0899/380667; 0890/321959 за периода 05.01.2018г.- 14.04.2018г. е общо 382,94лв.,
като от начислените общо 395,65лв. са приспаднати извършени частични плащания
от ответника по първите две фактури с което задълженията по тях са намалени
съответно на 143,52лв. и 9,38лв. Общо
дължимата сума по договорите за петте мобилни номера начислената като неустойка
е общо в размер на 257,34лв., сбор от 3х 62,46лв., 42,48лв. и 27,48лв. А
начислената неустойка за предоставени мобилни устройства е общо 253,42лв., в
това число за 2 бр. тел.апарат Леново – по 97,16лв. и за модем Huawei– 79,10лв.
Общия размер на неустойките е 530,76лв.
Според заключение по ССЕ
началната дата на прекратяване на ДМУ е 26.04.2018г.
Съдът не кредитира с
доверие заключение по ССЕ в частта в която са изчислени размери на неустойки за
предоставени мобилни устройства и е определен размер на същите от общо
253,42лв. поради следното: Както вече бе посочено по- горе в представените ДМУ
липсват каквито и да било данни за преференциална или редовна цена на
устройствата тел.апарат Леново – по 97,16лв. и за модем Huawei. Такива данни не
се съдържат и в констативно съобразителна част на ССЕ. При което напълно неясно
е на каква база са изчислени неустойки като разлика между преференциална или
редовна цена на устройствата. Не кредитира с доверие и заключение по ССЕ в
частта в който са изчислени неустойки за прекратяване на процесните 5 бр. ДМУ,
тъй като ищецът твърди те да представляват начислени три месечни такси. Така
при месечна такса от 29,99лв. по първия ДМУ неустойката от три такси е
89,97лв., при месечна такса от 10,99лв. неустойката от три такси е 32,97лв., а
при месечна такса от 16,99лв. неустойката от три такси е 50,97лв. Нито една от
тези суми не фигурира като дължима неустойка в ССЕ по процесните ДМУ.
По делото е приета и СТЕ
изготвена от в.л. М.К.. Според заключение по СТЕ мобилния оператор е осигурявал
достъп до своята електронна далекосъобщителна наземна мрежа за мобилни номера
0890/321959; 0894/462394; 0894/144383; 0899/380667; 0890/321959, като последно
ответникът е ползвал тази мрежа на 06.03.2018г. Броят, времето и ползваните от
ответника далекосъобщителни услуги са отразени в приложенията към фактурите и
остойностени от ищеца, съгласно абонаментни планове и отразени във фактурите
издадени на ответника за плащане.
Ето защо и съдът намира
за установено обстоятелството, че между страните са били сключени и валидно е
действали 5 бр. Договор за мобилни услуги, а именно: ДМУ № ********* от 18.05.2017г.
; ДМУ № ********* от 18.05.2017г. ; ДМУ № ********* от 11.10.2017г.; ДМУ №
********* от 11.10.2017г. и ДМУ № ********* от 31.10.2017г. 02.09.2016г., въз
основа на които на ответника са предоставени мобилни услуги за мобилни номера0890/321959; 0894/462394;
0894/144383; 0899/380667; 0890/321959 за
срок от две години, както и предоставените услуги са и потребени от ответника,
но той не заплатил стойността им, до колкото няма данни, а не се твърди това да
направено.
Предвид представените от ищеца фактури,
издаден на името на ответника, като се приспаднат от начислените общи суми
направените частични плащания, то и се установява наличие на задължение на
ответника към ищеца за заплащане на сумата от общо 382,94лв., представляваща
сбор от начислени суми за ползвани далекосъобщителни услуги в периода на
действие на петте ДМУ.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че тъй като не бил получил издадените
от ищцовото дружество фактури, то услугите не са потребени и не дължи плащане
по тях, поради следното: На първо място обстоятелството, че ищеца е предоставил
на ответника далекосъобщителните услуги и той ги е потребил се установява от
представените към тези фактури разпечатки от потреблението /л.16 и17/, според
които са провеждани разговори и е
ползван /предоставен/ мобилен интернет. На следващо място ответникът в
подписания от него Договор сам е заявил, че се отказва от хартиени фактури.
Доказателства за това да не бил уведомен изобщо за задълженията си по
посочените по-горе две фактури по електронен път, каквато ноторно известна е
обичайната практика, са ангажирани, нито
има твърдения в тази насока.
Неоснователно съдът
намира и възражението на ответника за нищожност чл.26 от Общите условия, според
която - неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане. Въпросната клауза действително е такава при общи условия, тоест
не индивидуално уговорена. Но в случая индивидуално е договорено в ДМУ, че
ответника се отказва от получаване на хартиена фактура. При което
неполучаването на фактура представлява индивидуална уговорка и като такава не
може да доведе до извод за нарушаване на
нормите на чл. 143, ал.1, т.9, т.18 и т.19 от ЗЗП. На следващо място дори да е
мислимо, че не е било еднозначно известно, какви ще са икономическите последици
от сключване на договора, в контекста на това да не било отнапред известно
какви по обем разговори ще води ищеца и от тук стойността на месечните му
задължения, то същото важи и за ищеца, в качеството му на лице предоставящо далекосъобщителни
услуги. При което и не може да става въпрос
за едностранно облагоделстване на доставчика на услугата.
Неоснователно е и
възражението на ответника, че искът не бил доказан по размер, тъй като не били
отчетени извършени от него плащания. Точно обратното в ССЕ са отчетени
извършени от ответника плащания, според данните на ищцовото дружество, а
доказателства за други плащания правени от ответника не са ангажирани от него.
Ето защо и искът за
установяване задължение на ответника към ищеца в размер на 382,94лв. за ползвани далекосъобщителни услуги
е доказан по основание и размер и като такъв ще се уважи изцяло.
По отношение на
претенцията на ищеца за установяване наличие на задължение на ответника за
заплащане на сумата от 530,76лв. -начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, представляващи сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси с добавена разликата между
стандартната цена на мобилно устройство без отстъпка по ценова листа на
оператора и преференциалната му цена, съдът намира следното:
Видно от текстовете и на петте ДМУ е, че между
страните е постигната договорка в случай на
прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, посочена в него, по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта, номер, до края на
срока на този договор.
От представените от ищеца последни 2 бр. №№ **********/05.06.2018г. и **********/15.06.2018г. е видно в тях да е начислена на ответника
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на общо 530.76 лева, като в първата е начислена неустойка от 468лв., а във втората
– 62,46лв.
Съгласно разпоредбата
на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като, съгласно цитираната разпоредба,
кредиторът може да иска обезщетение за по-големи вреди, по общия ред.
Материално - правна предпоставка за основателност на претенцията за неустойка е
неизправност на страната от която се претендира неустойката.
Действително,
съгласно чл.19 б от Общи условия „Теленор България“ ЕАД има
право да прекрати Договора за мобилни
услуги в случай, че потребителят не е
заплатил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния
договор.
Ищецът твърди, че
договорите са били прекратени поради не
плащането на потребените услуги. По
делото няма данни за това дали действително ищцовото дружество е прекратило
договора на ответника и кога и по какъв начин е станало това. По делото няма
данни, а не се и твърди от ищеца, че отправил свое писмено изявление до
ответника за прекратяване сключените между тях
5 бр. договори за мобилни
услуги. От представеното от ищеца Писмо от 11.05.2018г. /л.74/, което е
получено от ответника Л.Б. на 18.05.2018г. става ясно само, че ищеца го е
поканил да заплати задълженията си в 10 дн. срок, като при неплащане ще
прекрати ДМУ. Дори и да е мислимо, че след изтичане на срока за плащане и
поради неплащане от ответника, ищеца е прекратил ДМУ, то това е могло да стане
най-рано на 28.05.2018г. Но няма
направено изявление от ищеца след 28.05.2018г. за прекратяване на договорите, което да е
достигнало до ответника. Вместо това дори и просто да са извършени действия по
прекратяване на достъпа до мобилни услуги на ответника, в каквато насока според
ССЕ и СТЕ има данни това да е станало най-късно на 26.04.2018г., то с тези си
действия ищецът на практика сам и едностранно е прекратил договора на ответника
Л.Б., поради неизпълнение на задължения по него за заплащане на ползвани
мобилни услуги по издадените фактури, при това почети месец преди да му даде
срок за изпълнение.
На следващо място според ДМУ
№ ********* и ДМУ № ********* и двата от 18.05.2017г. те са със срок до 18.05.2019г.,
а станалите три ДМУ са със срок 11.10.2019г.
Според уговорката в тях в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на стандартните за него за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този договор.
Основателно съдът намира
възражението на ответника, че недължи начислените му неустойки, поради
нищожност на неустоечна клауза,
обусловена от нарушение на нормите на на чл.143, т. 5 и 6 от 3ЗП, по
следните съображения: В отговора си ответника навежда твърдението, че тази
неустоечна клауза е неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 1, т.5 и 6 от ЗЗП, тъй като била уговорена само в полза на
едната страна.
Съгласно чл.143, ал.1,
т.5 Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
случая въпросната клауза предвижда заплащане на неустойка равняваща се на
месечните такси дължими до края на срока на договора. При което ако договорът
бъде прекратен непосредствено след сключването му потребителя би дължал
неустойка в размера на всички месечни такси които би заплатил. Дори да е мислимо, че ищеца би претърпял
загуби от това, че няма да получи очакваните от него като постъпления месечни
абонаментни такси по договора си с потребителя поради предсрочното му
прекратяване, то следва да се има предвид и обстоятелството, че всъщност и
мобилния оператор няма да предоставя услугата, която би предоставил ако
договора би действал. При което и няма
как да се приеме, че вредите, които ще претърпи поради прекратяване на договора
е именно в размер на месечните такси които е очаквал да получи. Но дори и да се
приеме те да са в претендираните размери, то не е предвидена отговорност на
самия оператор за заплащане на неустойка в същия размер на потребителя при
прекратяване на договора по вина на оператора. Поради това и съдът намира, че
оспорените неустоечни клаузи 6.3.1 от е
нищожна на основание чл. 143, ал.1, т.19 от ЗЗП.
Същевременно, съдът отчита, че в случая
неустойка ползва само една от страните - търговецът, предоставил мобилни
услуги, докато получателят на тези услуги е физическо лице, действащо извън
кръга на професията си и съответно ползващо се от закрила като потребител. Една
от типичните форми на неравноправност, посочена в примерното изброяване на чл.
143, т.5 ЗЗП представлява поемане на задължение от потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Целта на закрилната норма, изключваща обвързаността на потребителя с
подобна клауза е именно да компенсира съществуващото неравновесие във
възможностите на потребителя и специалиста-търговец да се договарят като
равноправни участници на пазара. Съответно и в тези отношения разликите в
степените на грижата, която всеки от договарящите е в състояние да положи за да
защити интереса си, налагат критериите за добросъвестност да се завишат по
отношение на доставчика, и съответно да се снижат за потребителя. Ето защо, ако
на пазара на равнопоставените търговци едно обезщетение със явно изразен не
само обезщетителен, но и санкционен характер би се преценило като стимулиращо добросъвестността
на длъжника, то при сделка, чието съдържание е определено изцяло по инициатива
на търговец и предложено на потребителя без конкретно и индивидуално
преговаряне по конкретните параметри, уговорката за неустойка, целяща
значително завишаване на обезщетението, за евентуално предвидимите от забавата
вреди следва да се възприема като необосновано високо.
По никакъв начин не може
да се приеме, че уговорката за заплащане на неустойка може да бъде добавена разликата между стандартната
цена на мобилно устройство без отстъпка по ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, в каквато насока е уговорката за неустойка, не само
по изложение по –горе съображение, но и поради следното: Още преди сключване на
ДМУ ищеца, като търговец е направил предложение да продаде на потребителите си
мобилни устройства на преференциални цени, ако те сключат с него ДМУ, с цел да
привлече повече клиенти. Ищецът и сам твърди да е продал на ответника
въпросните мобилни устройства тел.апарат Леново и за модем Huawei на
преференциалните цени, обявени от него, при което ответника е заплатил цената
им, такава каквато е била обявена от
ищеца. Няма как да се приеме, че с прекратяването на ДМУ, дори това да е
по вина на ответника, за ищцовото дружество настъпват някакви вреди, които да
подлежат на обезщетяване от продажбата на мобилни устройства на обявената от
него цена, било то и да е преференциална такава.
Ето защо и съдът намира
за основателни и възраженията на ответника, за неравноправност на клаузи за
неустойка в 5 бр. Договор за мобилни услуги, а именно: ДМУ № ********* от
18.05.2017г. ; ДМУ № ********* от 18.05.2017г. ; ДМУ № ********* от
11.10.2017г.; ДМУ № ********* от 11.10.2017г. и ДМУ № ********* от 31.10.2017г.
02.09.2016г., при което и на осн. чл.143, ал.1, т.5 ЗПП същата е нищожна.
Предвид признатата
нищожност на неустоечните клаузи в горните пет ДМУ, поради неравноправност и до
колкото липсват данни за конкретна дата на прекратяване на договора, то
невъзможно е дори да се извърши проверка дали начисления размер на неустойка е
правилно изчислен. А в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че именно неустойки в претендираните размери от общо 530.76
лева е действителният размер на дължима
неустойка, което не направил. Съдът не може да уважи искането за присъждане на неустойки, начислени в размер
на стойността на три месечни абонаментни такси, предвид постигнато на
11.01.2018г. споразумение между мобилния оператор Теленор България и Комисия за
защита на потребителите, тъй като такава
договореност не се съдържа в договора, обвързващ страните, в който, както вече
се установи, клаузата за неустойка
е нищожна по изложените съображения. Дори и въпросното Споразумение да
обвързва ищеца, като страна по него, то същото не обвърза по никакъв начин
ответника, тъй като последния не страна по споразумението. Ако ищеца е искал да
обвърже ответника с последиците на сключеното от него споразумение и имал
възможност да сключи анекси към процесните ДМУ, но не го е направил. А само в
такъв случай би имал право да търси договорна неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира за установено в случая, че
ищецът има вземане към ответника в размер на сумата от 382.94 лева- главница,
представляваща незаплатени ползвани далекосъобщителни услуги за периода
05.01.2018г.- 14.04.2018г. за основателен и като такъв следва да бъде
уважен, като за разликата до 913,70-
главница и за 530,76лв. – неустойки,
искат следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от адвокат и представил доказателства за
направени такива в размер на общо 865,00
лв., в това число 75.00 лева - държавна такса, 360,0лв. - адвокатско възнаграждение, 250лв. за ССЕ и
180 лв. за СТЕ, съобразно списък по чл.80 ГПК. Предвид частичното уважаване на исковете ищеца има
право на разноски по съразмерност в размер на 362,52лв. която и сума ще се осъди
ответника да му заплати.
До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 1077/2019г. на ВлРС на
ищеца са присъдени разноски в размер на общо 385,0 лв., а установителния иск се уважава до размера от
382.94лв., то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 161,36лв. по съразмерност с уважената част от иска,
която сума ответникът ще се осъди да му заплати.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът, който
е представляван от адвокат и е представил доказателства за договорени и
направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., съобразно
списък по чл.80 ГПК, има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част
от иска в размер на 348,54лв., която и сума за разноски ще се осъди ищеца да му
заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, Ж.К.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, ЧЕ Л.А.Б., ЕГН ********** *** и адрес за
кореспонденция гр.Велинград, ул.“Кирил и Методий“ №5, МУ ДЪЛЖИ следните суми:
сумата от 382.94 лв. (триста
осемдесет и два лева и 94ст.)– главница, представляваща незаплатени
ползвани далекосъобщителни услуги в периода
05.01.2018г.- 14.04.2018г. по 5 бр. Договор за мобилни услуги, а именно:
ДМУ № ********* от 18.05.2017г. ; ДМУ № ********* от 18.05.2017г. ; ДМУ №
********* от 11.10.2017г.; ДМУ № ********* от 11.10.2017г. и ДМУ № ********* от
31.10.2017г. 02.09.2016г., въз основа на които са предоставени мобилни
услуги за мобилни номера0890/321959;
0894/462394; 0894/144383; 0899/380667; 0890/321959, ведно със законната лихва
считано от 17.10.2019г., КОЯТО СУМА е
разпоредено Л.Б. да заплати със Заповед № 596/11.11.2019г. по ч.гр.д.№ 1077/2019г.
по описа на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния
претендиран такъв от 913,70- главница и
за сумата от 530,76лв. – неустойки, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.А.Б., ЕГН ********** *** и адрес за
кореспонденция гр.Велинград, ул.“Кирил и Методий“ №5, да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес управление гр.София, Ж.К.Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от 161,36лв. (сто шестдесети
един лева и 36ст.) представляваща разноски, направени в заповедното
производство по съразмерност, както и СУМАТА от 362,52лв. (триста шестдесет и
два лева и 52ст.) представляваща разноски направени в исковото производство
по съразмерност.
ОСЪЖДА ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление гр.София,
Ж.К.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, да заплати
на Л.А.Б., ЕГН ********** *** и адрес за кореспонденция гр.Велинград,
ул.“Кирил и Методий“ №5, СУМАТА от 348,54лв. (триста четиридесет и осем лева
и 54ст.) – представляваща
разноски направени в исковото производство по съразмерност.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)