Р Е Ш Е Н И Е
23. ІV.2018г. Разград
№11
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 2018
съд
13.ІІІ.
На
Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
публично заседание в състав:
Секретар: Дияна
Георгиева
Председател:
2017 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
320
дело номер по описа на РОС за година..
съобрази
следното:
Предявени са искове на осн.чл.45 и
чл.48 ЗЗД..
Делото е образувано по молба
вх.№5093, депозирана в регистратура на РОС на 28.ХІІ.2017г. от Х.А.Х. чрез легитимиращият се като негов процесуален
представител по пълномощие - адв. Ст.Д..
Х.А.Х. сезира
съда с искове, предявени в условия на
субективно и обективно кумулативно съединяване,
съответно- на осн.чл.45 ЗЗД против непълнолетния М.Е.
Х., в качеството му на деликвент и на осн.чл.48 ЗЗД срещу
Е.Ф.М., в качеството й на родител, упражняващ към дата на деликта родителските права по
отношение на първия ответник. Претендират
се до обезщетяването им, ведно
със законна лихва от дата на деликта-20.Х.2017г. и в условия на солидарна
отговорност, както следва:
1/ 30 000,00лв. за неимуществени вреди –
физически болки и страдания в резултат на причинена му средна телесна повреда;
2/ 535,00лв.
в обезщетение за причинени му от деликта имуществени вреди-разходи по проведено
лечение, ведно със законна лихва от 2.ХІІ.2017г.
В обстоятелствена част на исковата
молба, претендираните до обезщетяването им вреди се сочат като резултат от виновно и противоправно
поведение, инкриминирано от първия ответник и
признато за престъпление с вл. в сила споразумение по НОХД№908/2017 по
опис на РРС.
В с.з., лично и чрез процесуалният си представител по пълномощие,
ищецът заявява, че поддържа исковете на
посоченото срещу всеки от ответниците основание и в предявения им размер. Претендира присъждане на доказано направени
по делото разноски.
По реда и
в срока на чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците
са се възползвали от правото си на отговор. С депозирането му признават допустимост на исковете.
Позовано на влезлия в сила съдебен акт, признават наличието на визираните в чл.45 ЗЗД предпоставки
за ангажиране деликтната отговорност на първия ответник - претърпяна от ищеца
средна телесна повреда, в резултат и в причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на непълнолетния ответник. Не
въвеждат спор и по предпоставките на чл.48 ЗЗД относно претендираната от
втората ответница деликтна отговорност. Оспорват исковете по размер, с доводи
за несъответствието му със степента на вредата, съобразно критериите
за справедливост. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като предизвикал инцидента с бездействието си по отношение на възприетото от ответника като неправомерно, паркиране
на управлявания от него автомобил на място, препятстващо разминаването на две
превозни средства и с действие, изразило се в осъществена по
отношение на първия ответник словесна агресия
чрез напсуването му на майка. По отношение на претендираното за
неимуществените вреди обезщетение, считат същото за справедливо до размера на 5000,00лв.
В
с.з., лично и чрез процесуално представляващият ги по пълномощие –адв.Р.В., ответниците поддържат заявените в срока за
отговор възражения. Претендират присъждане на доказано направени по делото
разноски.
Поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните,
доказателствата по делото дават
основание на съда да приеме следното: Между страните не се спори, а и от приложената
като доказателство преписка по НОХД №908/2017 по опис на РРС се следва за безспорно, че с постановеното по реда на чл.382 НПК и вл. в сила на 16.ХІ.2017г. Протоколно
определение №583/16.ХІ.2017г., наказателният съд е одобрил споразумение, с
което ответникът М. Х. е признат за виновен в
това, че на 20.Х.2017 год. в с. Дянково, общ. Разград като непълнолетен и по хулигански подбуди, чрез нанесени с юмруци
удари в областта на главата и тялото му, е причинил на ищеца Х.А.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупвания на клиничните коронки на първи горен и долен
леви резци с травматичен пулпит, които по своята медико-биологична характеристика
обуславят трайно затруднение на дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и
затруднение в говора /фъфлене/ за срок повече от един месец – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
1 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК
.
Съгласно
разпоредбите на чл. 383, ал.1 от НПК и чл. 300 от ГПК, одобреното от
наказателния съд споразумение по НОХД№908/2017г. на РРС е задължително за
гражданския съд в настоящото производство относно авторството и
съставомерността на вменявания в отговорност на ответника деликт.
Относно конкретната обстановка, при
която се явява инкриминирано деянието, съобразявайки доказателствата в тяхната
относимост, съдът прие: Ответникът е седемнадесет годишен младеж, ученик в ПГТС
”Хр.Смирненски”гр.Разград. В приложената по нак.дело характеристика(л.18 на
БП№1873-ЗТ 588/2017) е описан като „тих и кротък на външен вид”. Посочено е, че
преместването му в това учебно заведение се е наложило поради пререкания с
учител в предходното училище. От две годишен, когато почива баща му е полусирак
и грижите по отглеждането, и
възпитанието му са поети от неговата майка-отв.Е.М..
По отношение, на която се установява, че работи в Турция, но два-три пъти
месечно се завръща в страната. При отсъствията й, непълнолетният М.Х. е обгрижван от своите баба и дядо по майчина линия.
Ищецът е млад човек,
приет през 2017г. за студент-редовно обучение по специалността „компютърни
науки” към РУ”Ангел Кънчев-Русе(вж.уверение №265/19.Х.2017г. на л.12).
На 20.Х.2017-петък, около 20:00ч
ищецът паркирал автомобила си на улицата пред дома на св. А.М.,
за да се срещне с последния, със св.Е.Ш. и Т. Ф.. Четиримата
разговаряли в купето на автомобила, когато край тях, в посока центъра на
с.Дянково преминал л.а. „Ситроен”.
Ситроен-ът бил управляван от непълнолетния св.Дж.Р..
На дясно отстоящата от него седалка
пътувал ответникът.
Улицата е двупосочна и широчината
й позволявала разминаването на
автомобилите. На инкриминираната дата обаче на платното, в близост до мястото
на паркиралия автомобил и до ляво отстоящия по посока на движението му
тротоарен бордюр , била струпана камара
дърва за огрев. Тази ситуация била възприета и се интерпретира от св.Р., и ответника като затрудняваща разминаването им с
паркирания автомобил. В тази връзка, в показанията си св.Р.
твърди, че разминавайки го с 20км/ч, сигнализирал
с клаксона си водача на паркирания
автомобил, за да го отмести/“дръпне . Въпреки
подаденият им сигнал, ищецът и намиращите се в
автомобила му свидетели не реагирали и продължили да си разговарят, и да
се занимават с мобилните си телефони. Факт, установим от показанията на Р., който сочи: “Ние му свирнахме с клаксон да си
премести колата. Той си играеше с телефона, даже не ни погледна… беше тъмно и
за това, видяхме, че си играе с телефона, и дори не ни обърна внимание“.
От показанията на ищцовите свидетели се установява, че единствено Е.Ш. е възприел, че от отворения прозорец на
разминаващият ги автомобил, ответникът подвикнал да си дръпнат колата.
Противно на
поддържаното в показанията на
ответниковите свидетели, ищцовите твърдят, че автомобилът на ищеца е бил
паркиран плътно до дясно отстоящия по
посока на движението му бордюр и по начин, позволяващ безаварийното разминаване
на двата автомобила.
По делото не
се твърди и не се доказва наличие на маркировка или знаци, урегулиращи
движението на мястото, където се е осъществило деянието. Както св.Р., така и пътуващият в автомобила му ответник са
непълнолетни и не притежават правоспособност за управление на МПС.
След като постояли известно време в
заведение, намиращо се в центъра на селото, св.Р. и
ответникът поели по обратния път, като по техни твърдения, на връщане случайно
минали по същата улица. Стигайки до конфликтното място, забелязали, че автомобилът
на ищеца продължава да стои паркиран по
същия начин на пътното платно. Р. спрял
автомобила си и отново подал сигнал, но от страна на ищеца не последвала
реакция. Тогава ответникът излязъл от
автомобила и се отправил директно към шофьорската врата на Х.. Според показанията на намиращите се в
автомобила на Х. свидетели, ответникът бил видимо ядосан, изнервен. Св.Е. Ш. твърди, че ответникът отворил шофьорската врата с
отправена към водача Х. реплика:”защо не дръпна колата?”. Не оставил на
ищеца време за отговор и реакция. Започнал да го псува и да му
нанася удари с юмруци по лицето. Младежите излезли от купето и се опитали да ги разтърват.
В основание за твърдяното от страна на ищеца
съпричиняване, ответникът твърди отправена му от последния псувня на майка.
Което го засегнало, защото след смъртта на баща му, тя е неговият единствен жив родител.
Като преки очевидци на осъщественото по отношение на Х. нападение,
св.св. Ш., М. и Ш.-
последователно и независимо един от друг, заявяват в показанията си, че ищецът
е бил изненадан от проявената към него агресивност, не е имал възможност и
време да отреагира адекватно на осъщественото в купето на автомобила нападение.
Възприели са последното като изцяло инициирано от ответника, който се приближил
към тях с отправяни към ищеца псувни и
търсене на сметка, защо не е отместил автомобила. Твърдят, че от страна на ищеца не е имало отправени към
ответника обидни изрази.
Единственият, който твърди да е чул отправена от ищеца към ответника псувня е св.Р., за
когото от доказателствата се следва, че е бил на разстояние от самия инцидент. В
този смисъл са и показанията на св.св.Х.Ш., и А.Я., съответно братовчед на ответника и сестра на ответницата Е. М., които обаче не са били
свидетели на инцидента. Показанията им са опосредени, интерпретиращи споделените им от ответника възприятия за случилото се и преценката им се следва с оглед родствената им връзка с ответниците .
Компетентно поднесеното и прието от
страните, и съда експертно заключение на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, установява,
че в резултат на нанесените му от
ответника удари, на ищеца са били причинени следните, видими
травматични увреждания:
1/кръвонасядания
по лицето( лявата буза; оток на
меките тъкани на носа и с кръвонасядане под основата му, вляво; кръвонасядане
във вътрешните половини на долен и горен десен клепач; синкаво червени
кръвонасядания пред, под и зад долния полюс на дясна ушна мида). Във връзка с
тази група увреждания, вещото лице сочи причинени на ищеца болки и
страдания-признак, позволяващ квалифицирането им като леко изразена по степен
телесна повреда по чл.130(2 НПК.
2/ разкъсна рана през средата на видимата лигавица на долната устна и
навътре към преддверието на устната кухина с подлигавичен кръвоизлив на същото
място; подлигавичен кръвоизлив в лявата половина на горната устна на прехода между видимата лигавица и преддверието на устната
кухина; В заключение вещото лице сочи,
че уврежданията от тази група са с характеристиките на леките телесни повреди по чл.130 НК- временно
разстройство на здравето, без опасност за живота на пострадалия.
3/хоризонтално
разположено синкаво червено кръвонасядане в поясна област-дясна половина на
гърба; червеникава драскотина, косо разположена отгоре/надолу и отвътре/навън под
ъгъла на дясната лопатка. Тези, установени по гърба му увреждания според вещото лице сочи причинени на ищеца болки и
страдания-признак, позволяващ квалифицирането им като леко изразена по степен
телесна повреда по чл.130(2 НПК.
4/ счупване на клиничната коронка на първи горен ляв зъб(резец) до ниво на венеца и счупване на клиничната коронка на първи
долен ляв зъб(резец) до ниво на венеца; Всяко
от тези две увреждания, вещото лице сочи като обуславящо трайното
затруднение на дъвкателната функция на ищеца (фаза отхапване) и затруднението в
говора му(фъфлене). По тези си
характеристики, всяко от тези две увреждания отговаря на квалификацията за средна
телесна повреда по см. на чл.129, ал.2, предл.VІІІ НК и е прието като
съставомерен признак на деянието, за което ответникът Х. е признат за виновен и
за което е ангажирана нак. му отговорност.
Като с оглед дължимата в това производство преценка, съдът намира, че едновременното причиняване на тези две, средно изразени по
степен телесни увреди, предпоставя извод за по високата степен на преживените във
връзка с тях болки и страдания.
Описаните по горе лицеви травматични
увреждания се установяват от вещото лице
като получени по едно и също време по общия механизъм на нанесени удари с/върху
твърди и тъпи/и предмет/и. Драскотината
по гърба е обяснима с тангенциалното
действие на тъп/тъпоръбест предмет. Тези констатации на експерта сочат на
относимост към събраните по делото гласни доказателства, които в съвкупността
си установяват, че на 20.Х.2017г., докато се е намирал в лекия си автомобил,
седнал на мястото на водача, на ищеца са
били нанесени от ответника удари с юмруци по лицето. В резултат на
осъщественото му нападение, тялото му е повалено по протежение на двете предни
седалки на автомобила, което обяснява получените по гърба му увреждания. Факт е, че повечето лицеви увреждания,
включително и счупените резци, са разположени от лявата лицева страна на
ищеца. Този факт, относимо на заявеното и в показанията на разпитаните по делото
свидетели, дава основание на съда да приеме от фактическа страна , че към
момента на нанасяне на ударите, ищецът
е бил седнал на мястото на водача, с лявата
страна на лицето си към предна лява врата на автомобила. За която, от гласните
доказателства се установява, че ответникът е отворил и нанесъл ударите на
ищеца.
Установеният от вещото лице
механизъм на причиняване на телесните
увреждания сочи на относимост на интерпртираното в показанията на ищцовите
свидетели относно разположението на ищеца и на ответника към момента на
нанесените от последния удари. А именно:
до момента на нанасянето на ударите ищецът не е напускал купето на автомобила,
при нанасянето им е бил в седнало на мястото на водача положение. Отчетената
относимост на експертното заключение към показанията на тази група свидетели,
дава основание на съда да кредитира последните изцяло. Интерпретираното в показанията им опровергава
показанията на ответниковия св. Р., в които депозира твърдение, че преди
нанасяне на ударите, ищецът е и бил извън автомобила в изправено положение.
Въз основа на приложената и
проверена от него медицинска документация относно денталния му статус, вещото лице констатира, че на ищеца
е проведено лечение в две фази: ендолечение(кореново), изразяващо се в обработка
на кореновите канали на пострадалите резци и протетично – протезиране на
пострадалите зъби, в случая с изграждането им чрез металокерамика. В заключение
вещото лице установява, че с така проведеното адекватно лечение, функцията
и естетиката на фрактурираните зъби
са напълно възстановени. Възстановяването на фрактурираните зъби е
перманентно – за цял живот.
Във връзка с разходите по проведеното му
дентално лечение, ищецът ангажира писмени доказателства: фискални бонове
за проведена му на 23.ІV. и 24.ІV.2017т. рентгенография и ф.№../2.ХІІ.2017г. по отношение на
установените с тях разходи в общ размер на 535,00лв. В заключение, назначената
по делото СМЕ сочи удостоверените с писмените доказателства разходи като
относими към проведеното от ищеца лечение.
Съобразявайки компетентността на приетата от страните експертиза и установеното
с писмените доказателства, съдът приема, че обективно, възстановяването на дъвкателните
и речови функции на ищеца е приключило през м.ХІІ.2017г. Като не се установява
то да е било съпроводено с допълнително
преживени от ищеца болки и страдания. От
друга страна, доколкото се касае за счупване на два предни зъба, съдът отчита,
че за този период от време, освен затрудненията в дъвкателните и говорни
функции, ищецът е преживял и свързани с естетиката си неудобства. Ограничил
контактите си поради свързаните с външния му вид притеснения. Наложило му се да
отсъства и от занятия в РУ“Ангел Кънчев“, където е бил приет за редовен студент-първа година(вж.Уверение
№265/19.Х.2017 на л. 12).
По отношение на останалите увреждания по лицето и гърба, притежаващи
характеристиките на леки по степен телесни повреди, в заключение вещото лице
сочи, че се касае за обратим процес, приключващ с пълното им отзвучаване в рамките на две
седмици. Не установява данни за
проведена по отношение на тях терапия.
При така констатираните физически и
психически травми, следва да се приеме, че в резултат на противоправното и
виновно поведение на ответника, ищецът е претърпял, подлежащи на обезвреда болки и страдания, несгоди и притеснения. Като с оглед степента, вида и естеството им, интензитета и трайността на последиците(необратима
загуба на клиничната коронка на два фронтално разположени зъба до ниво на
венеца), продължителността на лечението и периода на търпене на
неприятните преживявания, съобразявайки се и с изискванията на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за
справедливо и съразмерно на претендираните до обезвредата
им неимуществени вреди, обезщетение в размер на 12 000,00лв. Съответно в
размер на 5 000,00лв. за всеки от счупените до ниво на венеца
зъби, преценявайки, че всяка една от
тези травми сама по себе си отговаря на квалификацията за средна телесна
повреда.
Сумата от 1500,00лв. намира за справедлива по
отношение на нанесените му и леко изразени по степен лицеви телесни увреждания
като в тази връзка отчита едновременното им получаване със счупването на зъбите, респ. кумулирането на болките и страданията в резултат на всяко от тези
увреждания с болките от счупването на зъбите.
За леко изразените по степен увреждания в областта на гърба намира за
справедливо обезщетение в размер на 500,00лв. До първоначално предявеният му
размер от 30 000,00лв., съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
В своята преценка относно размера на
обезщетението, съдът отчете: едновременното получаване на множеството телесни
увреждания, две от които с квалификация на средна телесна повреда; начинът на
причиняване на вредите –с изненадващо, агресивно и нееднократно нанесени му в
областта на лицето удари с юмрук ; обстоятелството,
че се касае за пожизнена фрактура на два зъба, имащи основно значение за дъвкателната функция на ищеца; наложилата
се медицинска интервенция, без която не би
могла да бъда отстранена претърпяната от
ищеца средна телесна повреда; нормално
протеклия за тези увреждания оздравителен процес, приключил окончателно в
рамките на около месец и половина(от 20.Х. до 2.ХІІ.2017г.); обстоятелството, че до изграждането на двата
предни зъба, ищецът е изпитвал освен затруднения при хранене и при словесно
общуване, но и свързани с естетиката му неудобства и притеснения; възрастта на ищеца -
касае
се за млад човек, в добро физическо здраве, което е обусловило нормалното
протичане на оздравителния процес, без усложнения и допълнителни за ищеца болки
и страдания.
За този си, изведен от
съвкупния анализ на фактите извод, съдът
взе предвид и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. По
данни на НСИ, относимо към дата на деликта,
общият доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на
2017 г. е 1 449 лв. В
същото време общият разход средно на лице от домакинство за този период е 1 368
лв.
Искът за имуществените вреди следва да бъде уважен в пълния му размер,
доколкото от доказателствата се следва за безспорно, че във връзка с дължимото
се за причининените му от ответника
телесни увреждания лечение, ищецът е извършил разходи в размер на
535,00лв.
По въведеното от ответника М. Х. възражение за съпричиняване на вредите от
самия пострадала, съдът намира следното:
Като депозирано в срока за
отговор по чл.131 ГПК същото е допустимо. Разгледано по същество е
неоснователно. С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно да е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, респ. от наличието
на причинна връзка между негови действия
или бездействия и вредоносния резултат. Т.е., необходимо е
да се докаже, че увреждането му е следствие от негови действия
или бездействия. Като, по
правилата на ГПК, доказването на съпричиняването е в тежест на страната, която
го твърди, т.е. в тежест на ответника.
Както от преписката по НОХД№908/2017г., така и от доказателствата в
настоящото производство, по отношение на ищеца, не се установява неправомерно поведение,
респ. липсват данни за това с такова свое поведение същият да е допринесъл за
претърпения от него вредоносен резултат. Обстоятелство, което е значимо и би
релевирало основание за намаляване на следващото му се обезщетение по правилата
на чл.51(2 ЗЗД. В НК има редица
състави от такова естество. Такива са например престъпленията: по чл. 118 НК -
убийство в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, тежка обида или клетва или с друго тежко противозаконно действие срещу
виновния или негови ближни; по чл. 119 - убийство при превишаване пределите на
неизбежната отбрана; по чл. 126 - умъртвяване на плод със съгласието на
бременната; по чл. 132 - телесна повреда в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия, и редица други престъпни състави. Конкретният
случай не е такъв. Ответникът, като подсъдим по приложеното нохд, е бил съден,
признат за виновен и наказан, защото е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1 НК. Това престъпление не включва във фактическия си състав - в обективната и в
субективната си страна, под една или
друга форма и поведението на ищеца,
чието телесно здраве е било увредено в степен на съставомерната по см на чл.129 НК телесна повреда.
Принос от страна на увредения по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той
самият е създал конкретни предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите, така че увреждането му настъпва като пряка последица от неговите действия или бездействие. В случая,
ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на ищеца нарушение на
установените в ЗДвП правила за безопасно движение. От показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установява, самото паркиране на управлявания
от ищеца автомобил, да е било извършено неправомерно и по начин, непозволяващ
разминаването му с автомобила, в който е пътувал ответникът и който е бил
управляван от неправоспобен водач – св.Д.Р..
От друга страна, доколкото в
основание на това си възражение ответникът въвежда несъобразяването на ищеца с
подадения му, още при първото разминаване, сигнал за отместването на автомобила, то на
първо място недоказано се явява твърдението му, че този сигнал е достигнал до
ищеца и че е бил разбран от него. От което да следва, че е „отказал“ да се подчини и с това да е допринесъл за търпения от него
вредоносен резултат. Относимо към момента, в който ответникът решава да се
саморазправи физически с ищеца, няма данни за търсен и предизвикан от последния
, с действия/бездействия или думи
конфликт. В тази връзка, съдът приема,
че осъщественото от ответника нападение не се явява провокирано от
обективно поведение на ищеца, а от неговите субективни възприятия и нагласи за
дължимото му се при създалата се пътна ситуация отношение.
Съдът намира за недоказано по категоричен начин и твърдението за осъществена от ищеца към ответника словесна
агресия. На първо място, данни за възприета такава подава в показанията си
единствено св. Р.. Които, обсъдени подробно по горе, се явяват
опровергани от показанията на останалите свидетели, които съдът кредитира като
относими към доказателствения материал в цялост.
Затова и предвид липсата на
доказателства в този смисъл, и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че
не е налице твърдяното съпричиняване на вредите.
Съдът приема за доказани по основание и в посочените по горе размери,
предявените по отношение на втората ответница искове по чл.48 ЗЗД за
ангажиране отговорността й за обезщетяване на търпените от ищеца вреди от
деликт, солидарно с прекият им причинител. Исковете са предявени против нея в
качеството й на единствения титуляр на осъществяваните по отношение на
непълнолетния ответник родителски права.
Отговорността на родителя на непълнолетния деликвент, по см. на чл.438 ЗЗД е лична
и произтича от вменените му с
разпоредбата на чл.125 СК задължения: да формира възгледи, убеждения и привички за поведение на
детето, и да го подготви за живота в
обществото, като продължава да се грижат за възпитанието му и да му внушава внимателно
отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години.
Отговорността му по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за
неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.
Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД родителят се освобождава от отговорност,
ако докаже, че не е бил в
състояние да предотврати настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на
деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или
неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето
- извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество,
че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати
противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо
възможността той да възпитава и контролира детето. В случая,
такова възражение не е въведено от страна на ответницата, а от
доказателствата се следва и за безспорно установено, че непълнолетният ответник
е бил под постоянният й родителски надзор. От доказателствата по делото се
следва за установено, че макар и полагаща правото си на
труд извън пределите на страната, ответницата се е завръщала по два-три пъти на
месец в с.Дянково, където е установено местоживеенето и на деликвента. Обстоятелство, предпоставящо от фактическа
страна наличието на фактическия състав на чл.48 ЗЗД за ангажиране на личната й
отговорност по обезщетяването на пострадалия, като родител, който не е изпълнил вменените му по см. на чл.125 СК
задължения.
Макар и при
извършване на деликта ответницата да не е имала възможност да осъществи надзор
или да попречи на непълнолетния да го стори, тя не може да се ползва от привилегията на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, тъй като в периода преди деликта не е осъществила
правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и ако непълнолетният извърши противоправно
деяние, което в случая е инкриминирано и като престъпление, то това е
илюстрация, че усилията на ответницата-родител не са дали резултат, а задълженията по
възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение
на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се
стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на
практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към
личността и имуществото на други правни субекти.
В случая като увредено от деликта лице, ищецът
се е възползвал от правото си да насочи иска за обезщетение солидарно срещу всички отговорни за причинените му вреди лица – съответно срещу непълнолетния пряк
причинител/деликвент и срещу неглижиралия възпитанието му родител.
Когато искът на увреденото лице е насочен
срещу всички гражданско-отговорни субекти, солидарната отговорност на
тези субекти произтича от закона.
При така установената и
възприета по делото фактическа обстановка, РОС намира
за доказани предпоставките за ангажиране солидарната отговорност и на двамата
ответници. Предявените срещу тях
искове, съответно на осн.чл.45 ЗЗД и по
чл.48 ЗЗД са доказани по основание. По
отношение на размера, воден от чувството си за справедливост съдът намира иска за неимуществените вреди за
доказан до размера от 12 000,00лв., а по отношение на имуществените
такива- до размера на 535,00лв. До
първоначалният му размер от 30 000,00лв., искът за обезщетяване на
неимуществените вреди следва да се отхвърли като неоснователно завишен.
Съразмерно на
уважените срещу тях искове, ответниците
следва да бъдат осъдени с дължимата по см/ка на РОС държавна такса, а на осн.чл.78 ГПК и с дължимите в полза на ищеца разноски.
По изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Е.Х., ЕГН********** и Е.Ф.М., ЕГН ******…., и двамата с адрес в с.Дянково, Разградска обл., ул.“Христо Смирненски“№5, при
условията на солидарност помежду им, съответно първият като причинител по чл.45 ЗЗД, а втората в качеството й на негов родител- по чл.48 ЗЗД да
заплатят на Х.А.Х., ЕГН**********,***,
Разградска обл., ул.“ Панега“№3 сумата от 12 000 лв.(дванадесет хиляди лева) в обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на неправомерно
причинените му на 20 .Х.2017г. от М.Е.Х. счупвания на клиничните коронки на първи горен и долен
леви резци с травматичен пулпит, довели до трайно
затруднение на дъвкателната функция /фаза на отхапване/ и затруднение в говора
/фъфлене/ ; кръвонасядания по лицето, кръвонасядания в дясна поясна област на
гърба, драскотина под дясна лопатка, разкъсно-контузна рана и подлигавичен
кръвоизлив на долна устна и подлигавичен кръвоизлив на горна устна, ведно със
законната лихва , считано от дата на
деликта - 20.Х.2017 г. до окончателното й
изплащане И
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени
вреди, предявени от Х.А.Х., ЕГН**********
срещу
М.Е.Х., ЕГН********** и Е.Ф.М., ЕГН ******…., ,
съответно на осн. чл. 45, ал.1 и на осн. чл. 48, ал.1 от ЗЗД, за разликата до първоначалния
им размер от 30
000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.Е.Х., ЕГН**********
и Е.Ф.М.,
ЕГН ******…., и двамата с адрес в с.Дянково, Разградска обл., ул.“Христо
Смирненски“№5, при условията на
солидарност помежду им, съответно първият като причинител по чл.45 ЗЗД, а
втората в качеството й на негов родител- по чл.48 ЗЗД да заплатят на Х.А.Х.,
ЕГН**********,***, Разградска обл., ул.“
Панега“№3 сумата от 535,00лв.(петстотин
тридесет и пет лева) в обезщетение за виновно и противоправно причинените му
от М.Е.Х. имуществени
вреди, ведно със законна лихва, считано от дата на деликта -20.Х.2017г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Е.Х., ЕГН**********
и Е.Ф.М.,
ЕГН ******…., и двамата с адрес в с.Дянково, Разградска обл., ул.“Христо
Смирненски“№5 да заплатят по сметка на
Окръжен съд-Разград държавна такса в размер на 501,40лв.(петстоти
и един лева и четиридесет стотинки);
На осн.чл. 78, ал.6 от ГПК осъжда М.Е.Х., ЕГН**********
и Е.Ф.М.,
ЕГН ******…., и двамата с адрес в с.Дянково, Разградска обл., ул.“Христо
Смирненски“№5а да заплатят на Х.А.Х., ЕГН**********,***, Разградска обл., ул.“ Панега“№3, солидарно
и съразмерно на уважените против тях искове, сумата от 738,92лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: