Р Е
Ш Е Н
И Е № 260014
гр.Габрово, 20.10.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
И.Димова
при секретаря
М.Шаханова , като разгледа докладваното от съдията Пенкова в.гр.д.№.296 по описа за 2020г. ,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „ШПИЙС ТРАНС”ЕООД, подадена чрез пълномощника адв.П.Х. срещу
постановеното от Севлиевски районен съд решение №66 от 06.04.2020г. по гр.д.№1355/2019г.
в частта,с която е уважен предявеният от С.С.С. иск по чл.128,т.2 КТ за
заплащане на нетно трудово възнаграждение
за периода 28.01.2019г.-28.07.2019г. в размер над 2035,09лв. до
присъдения размер от 2629,62лв. и в частта,с която е уважен предявеният иск по
чл.215 КТ за неизплатени командировъчни за периода 05.06.2019г. - 23.07.2019г.
над сумата от 1428,95 евро до присъдения размер от 1673,59евро, и относно
присъдените разноски и държавни такси върху оспорените суми.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на
решението в обжалваните части.Сочи се ,че съгласно чл.128,т.2 КТ работодателят
е длъжен да заплаща на работника/служителя трудово възнаграждение за извършената работа. Ответникът с писмения отговор е оспорил правото на
ищеца на трудово възнаграждение за периода 30.04.2019г.-04.06.2019г. с
аргумент,че за този период не е престирал труд при ответното дружество, не се е
явявал на работа и не е изпълнявал каквито и да е трудови задължения. Върху ищеца лежи доказателствената тежест да обори
това твърдение. Съдът е обосновал решението си в оспорената част с показанията
на св.Н. С. и липсата на надлежи доказателства
ищецът да е бил в неплатен отпуск за спорния период. Оспорва се изводът
на съда,че по вина на работодателя ищецът не е предоставил работната си сила за
периода .Жалбоподателят навежда
доводи,че показанията на св.Н. С. следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК. Този свидетел няма преки и непосредствени впечатления от релевантните факти, а възпроизвежда
споделеното от ищеца. Позовава се на твърдяното от този свидетел за подмяната
на дигиталната карта от ищеца през м.май
2019 г. и данните от официалния сайт на
ИА”Автомобилна администрация” в архива на картите за получаване за 2019г. Излагат се твърдения ,че поради липсата на
готова дигитална карта към 31.05.2019г.
,ищецът не е могъл по тази причина да осъществи превоз на товари в
чужбина, а не поради бездействие на
работодателя да осигури превоз на товари
за неговия автомобил, както е прието от първоинстанционния съд. Неоснователно
са отхвърлени показанията на св.П. К., която излага лични впечатления. Относно
исковата претенция по чл.215 КТ, жалбоподателят не оспорва,че за сочения от
ищеца период ,той е бил командирован два пъти, но оспорва размера на полагащото
му се командировъчно обезщетение за втората командировка. Позовава се на
чл.5,ал.1 от Наредбата за служебни
командировки и специализации в чужбина, като приложима за международните автомобилни превози, и липсата на заповед, с която за втората командировка да са определени
финансови условия ,идентични с
предвидените в заповедта от 28.01.2019г. Счита ,че за втората
командировка следва да се определи размера на командировъчните съгласно
уговореното в трудовия договор като размер – сумата от 4000лв.
Претендира се за отмяна на решението в обжалваните части и отхъврляне
на двете искови претенции в посочените във въззивната жалба размери ,ведно със
законните последици касаещи и присъдените в първоинстанционното производство
разноски и държавни такси.
Ищецът е депозирал писмен отговор,в който излага
подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на жалбата.
Въззивният съд
,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок ,от надлежна страна
и срещу подлежащ на обжалване акт. Предвид на това е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е
валидно, а в обжалваните части е допустимо.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е осъдил „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на ищеца С.С.С., на основание чл. 128, т. 2 КТ - сумата 2629,62 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 28.01.2019 г. до 28.07.2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба на 02.12.2019 г. до изплащане на
вземането; на основание чл. 215 КТ - сумата 1673,59 евро, представляваща
неизплатени командировъчни за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от
05.06.2019 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба на 02.12.2019 г. до изплащане на вземането; на
основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата 252,00
лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползуван платен
годишен отпуск за 10 работни дни платен годишен отпуск; като е отхвърлил иска по
чл. 224, ал. 1 КТ в частта за разликата
над сумата 252,00 лева до сумата 280,00
лева, като неоснователен.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта за присъдената на основание чл.128,т.2 КТ сума в размер над 2035.09лв. до
уважения размер на иска от 2629,62лв. като дължимо
неплатено трудово възнаграждение ,
като жалбоподателят твърди, че за периода 30.04.2019г. - 04.06.2019г. ищецът не е престирал труд ,не се е явявал на
работа и не е изпълнявал каквито и да било трудови задължения.
За да уважи предявения иск по чл.128,т.2 от КТ в
претендирания от ищеца размер ,първоинстанционният съд е приел за установено,че
през исковия период страните са били в трудово правоотношение и че не е
установено през месец май 2019г. ищецът да е ползвал неплатен отпуск и да не е
изпълнил задължението си за предоставяне на работна сила през този месец. Съдът
не е кредитирал показанията на св.К. ,като е приел за разнопосочни ,вътрешно
противоречиви, нелогични и неподкрепени от останалите доказателства твърденията
й, че ищецът е поискал неплатен отпуск ,като през това време същата му
възложила изпълнение на задача,която
отказал да изпълни,поради което свидетелката счита,че не е предоставил работна
сила. Приел е за установено от показанията на св. Н. С. ,че се съдържат данни за обратното - ищецът е имал
желание да изпълнява задълженията си, но ответника не му осигурил работа.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
необоснованост и незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд за дължимост
на ищеца на присъденото трудово възнаграждение за посочения в жалбата период.
В подадения
отговор по чл.131 ГПК пред първоинстанционния съд ответникът е
навел твърдения ,че за период
30.04.2019г.-04.06.2019г ищецът не е
престирал труд ,не се е явявал на работа и не е изпълнявал каквито и да било
трудови задължения, като е бил в неплатен отпуск.
Ползването на неплатен отпуск от ищеца ,за твърдяния
от ответника период, е опровергано от събраните по делото доказателства.
В първоинстанционното производство от ответника не е
навеждано твърдение ,че ищецът не е могъл да осъществява превози на товари в
чужбина през процесния период, посочен
във въззивната жалба, поради липсата на готова дигитална карта към 31.05.2019г.
и
такова твърдение не е обсъждано
от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. Същото е заявено едва във въззивната жалба и е преклудирано съгласно чл.266,ал.1 ГПК, тъй като е могло да бъда направено от
ответника в първоинстанционното
производство пред Севлиевски РС в с.з.
на 04.03.2020г.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя твърдения ,че показанията на св.К. неправилно не са кредитирани
от първоинстанционния съд. Заявеното от св.Коцева ,че през месец май ищецът е бил в отпуск и тогава
е отказал да изпълнил възложена му задача ,не се подкрепя от останалите
доказателствата по делото, а и тези твърдения са за взаимно изключващи се
обстоятелства съгласно нормите на КТ
– по време на отпуск работникът да се
явява за изпълнение на трудови задължения. При липсата на други доказателства
по делото, от които да се установява ,че през месец май 2019г. ищецът е бил в неплатен или платен отпуск, както и
да е констатирано от работодателя неявяване
на ищеца на работното му място и неизпълнение на трудовите задължения през
месец май, не може да се обоснове като безспорно установен факт от показанията
на св.К. ,че през сочения от жалбоподателя период ищецът не е престирал труд при
ответното дружество. Заявеното от ответника,че
по своя преценка /при липсата на надлежно подадена молба и издадена заповед по
установения в КТ ред / е „водил” ищеца в неплатен отпуск, сочи че самият работодател за този период не е изисквал от ищеца
изпълнението на задължения по трудовото правоотношение ,което не го освобождава
като работодател от задължението за
плащане на трудово възнаграждение, което следва и по аргумент на по-силното основание от правилото по чл.267,ал.1 КТ,според което
трудовот възнаграждение се дължи и при престой.
На основание изложеното, като е уважил предявения иск
по чл.128 КТ изцяло,първоинстанционният
съд е постановил законосъобразно и обосновано решение,което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано и в
частта, с която е уважен предявеният иск по чл.215 КТ за неизплатени
командировъчни за периода 05.06.2019г. - 23.07.2019г. над сумата от 1428,95
евро до присъдения размер от 1673,59евро.
При определяне на дължимите по чл.215 КТ суми за
исковия период , първоинстанционният съд е приел съобразно представените заповеди от 28.01.
2019г. и 01.02.2019г. за командировъчни в размер на 2200 евро месечно, че за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019
г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г. , са дължими неизплатени командировъчни общо в
размер на 19 529,29 лв.,като след
приспадане на платените суми - 12 051,00 лв. и 2150,00 евро, с равно стойност 4
205,03 лв., ответникът дължи на ищеца 3273,26 лева, с равностойност 1673,59
евро, в който размер е уважил предявения иск по чл.125 КТ.
По делото не се спори относно извършваните от ищеца пътуванията за посочените в исковата молба
периоди и дестинации .Спори се относно размера на дължимото командировъчно
обезщетение за втората командировка, извършена през периода
05.06.2019-20.07.2019г. За този период жалбоподателят се позовава на
уговореното в трудовия договор от
28.01.2019г. заплащане на допълнително трудово възнаграждение за командировъчни в размер на 4000лв. Ищецът е претендирал ,че
командировъчните разходи са определени с връчената заповед за командироване от 28.01.2019г. - сумата от
2200 евро месечно.
По делото са представени от ищеца командировъчни заповеди от 28.01.2019 г. и от
01.02.2019 г.,в които е посочена сумата от 2200евро и че командировката е с
право на пътни, дневни , квартирни пари и други такси и разходи, а необходимите средства в левове и валута са
за сметка на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД. На гърба на заповедта от 01.02.2019г., ищецът е
удостоверил с подписа си, че е получил заповедта за командироване в деня на постъпване на
работа /л.45 от първоинстанционното дело/.
С отговора на исковата молба от ответника са
представени две командировъчни заповеди - от 28.01.2019г. и от 04.06.2019г.,в които вписаната сума за
командировъчни е 2045,17 евро
/4000лв./.Не е доказано тези заповеди да са връчени на ищеца, нито са отразени като дължими сумите по тях в
счетоводството на ответника,съгласно приетата по делото ССчЕ.
При така събраните доказателства се установява,че
съгласно връчената на ищеца заповед за командироване ,ответникът се е задължил
да му заплаща командировъчни в размер на 2200 евро месечно.Представените от
ответника заповеди от 28.01.2019г. и от
04.06.2019г, не е доказано да са връчени на ищеца, предвид на което
посоченият в тях размер на командировъчните от 2045,17евро, не обвръзва страните.
При наличието на надлежно връчена на ищеца заповед в деня на постъпване на
работа , съгласно удостовереното от него в представената по делото
командировъчна заповед в заверен препис
на л.45 от първоинстанционното дело ,в
която изрично е посочен размера на дължимото като командировъчни за транспорт
за повече от 30 дни – сумата от 2200 евро,която е посочена и в приложената към
ИМ заповед от 28.01.2019г./подписани от управителя на ответното дружество/,няма
основание да се приеме,че трудовият
договор относно договорения размер на
командировъчните е приложим за втората командировка. Доколкото работодателят не е връчил на
ищеца нова заповед за втората командировка, то неговото бездействие не
следва да води до неблагоприятни последици за последния.
На основание изложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение,а постановеното от първоинстанционния съд решение
потвърдено в обжалваните части за присъдените суми по предявените искове по
чл.128 КТ и чл.215 КТ. С оглед на това няма основание да се изменя решенето и в
частта на присъдените разноски.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК, на
ищеца следва да се пирсъдят направените за въззивното производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв.
По изложените съображения,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №66 от 06.04.2020г. по
гр.д.№1355/2019г. на Севлиевски районен съд в обжалваните части относно
присъдените суми - по чл.128,т.2 КТ за заплащане на неизплатено нетно
трудово възнаграждение за периода
28.01.2019г.-28.07.2019г. в размер над 2035,09лв. до размер от 2629,62лв. и по чл.215 КТ за неизплатени командировъчни за
периода 05.06.2019г. - 23.07.2019г. над сумата от 1428,95 евро до размер от 1673,59евро.
ОСЪЖДА „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Севлиево, ул. Минчо Михайлов № 10 да заплати на С.С.С.,
с ЕГН **********,***, сумата 350 лева разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :