№ 274
гр. гр. Д., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20243200500589 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 1710/12.08.2024 год. на С. А. А. , ЕГН ********** ,от с. Ж.,
общ.Т., обл. Д., ул. „О.“ №21 срещу решение № 64/02.08.2024 год. по гр.д.№
20243250100114 по описа за 2024 год. на Районен съд Т.,с което е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявеният от нея на основание чл. 124 от
ГПК и чл.3 ,във вр. с чл.1 от ЗУТОССР иск срещу ТП на НОИ гр.Д. за
установяването на съществуване на трудов стаж за пенсиониране при
работодател „**“- О. З. Т., обл.Д. от 2 години и 7 месеца за периода от
01.02.1987 год. до 01.08.1989 год., при пълно работно време - осемчасов
работен ден, петдневна работна седмица на длъжност „работник“ при
заплащане ежемесечно сума в размер на 155.00 лева заплата, както и
осигурителен такъв при внасяни от страна на работодателя осигурителни
вноски за периода. Сочи се ,че обжалваното решение е необосновано и
незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна.Изложени са доводи,че
съдът не е основал акта си на всички събрани доказателства ,преценени
поотделно и в тяхната съвкупност. Игнорирани били допустими по
специалния закон гласни доказателства, а именно всички свидетелски
показания, дадени от лица ,за които с трудовите им книжки било
1
удостоверено,че са работили с въззивника при един и същи работодател и по
едно също време .
При данни, че първоинстанционния съдебен акт е бил връчен на дата
05.08.2024 год., жалба рег.№ 1710/12.08.2024 год. е подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да
предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид
разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез
отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.
Срещупоставената страна ТП на НОИ гр.Д. не е подала отговор на
въззивната жалба, нито пък се е явила в съдебно заседание за да изрази
становището си.
Обжалваното решение е постановено въз основа на искова молба рег.№
727/ 03.04.2024 год. , подадена от С. А. А. , ЕГН********** , от с. Ж., общ. Т.,
обл.Д., ул.„О.“ №21 ,с която срещу ТП на НОИ гр. Д. е заявена претенция по
чл.1 от ЗУТОССР за установяване на претендиран от нея трудов стаж за
пенсиониране при работодател „**“- О. З. Т., обл. Д. от 2 (две) години и
7(седем) месеца за периода от 01.02.1987 год. до 01.08.1989 год., при пълно
работно време - осемчасов работен ден, петдневна работна седмица на
длъжност „Работник“ при заплащане ежемесечно сума в размер на 155.00 лева
заплата, както и осигурителен такъв при внасяни от страна на работодателя
осигурителни вноски за периода. В исковата молба се твърди, че ищцата е
работила като „Работник-ръчничка“ в „**“- О. З. Т. в цеха в с.З., обл.Д.. Сочи,
че от периода притежава трудова книжка с предишните и имена С. А. П., в
която трудовия стаж за отделни периоди е нанесен, има печати и е пресметнат
в книжката, но липсва период от две години и седем месеца, през които е
работила и не се е местила, но тъй като са били смутни времена е възможно
поради изселванията и покрай преименуването да е бил направен пропуск. За
ищцата не е станало ясно защо периода от 1989 година до 1990 е бил отразен в
трудовата и книжка, а годините в които е била преназначена не са отбелязани.
Потърсила е начин да установи стажа си от компетентните органи, но там
нямали данни за нея като работник. Сочи, че се е снабдила с удостоверение от
НОИ-Д.. Открила е свои колеги - С. Х. М. и М. Ш. Х., с които е работила по
това време в цеха в селото, както и запис в трудовите им книжки. Предвид
факта, че периода е значителен, а в нейната трудова книжка не е заверен и не
2
може да бъде отчетен пред НОИ, за нея е възникнал правен интерес да
установи наличието на трудов стаж за периода 01.02.1987 год.-01.08.1989
година, като „работник“, на пълен работен ден.
Ищецът претендира установяване на наличие на трудово
правоотношение между него и О. З. „Д.“ гр. Т.. Доколкото работодателят е
прекратил дейността си и няма правоприемник видно от приложеното по
делото удостоверение по чл.5 ал.2 от ЗУТОССР , по правилото на чл. 3 ал. 3
от ЗУТОССР, искът е предявен надлежно само срещу съответното на
работодателя териториално поделение на Националния осигурителен
институт в случая ТП на НОИ гр. Д..
В срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба не е бил
подаден.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
В представеното удостоверение №5510-24-1/25.03.2024 год. на ТП на
НОИ гр. Д. е отразено, че липсват данни за положен от лицето С. А. А./С. А.
П. , ЕГН **********, с адрес с. Ж., ул.8, №21 трудов/осигурителен стаж за
периода месец септември 1983 година - месец септември 1989 година при
работодател/осигурител О. З. Д., цех З.. Като забележка е отразено, че е
извършена проверка на двама нейни колеги от същия цех и сестра и. И трите
лица фигурират, но лице с горепосочените имена фигурира само за периода по
трудова книжка и периодите съвпадат.
В съдебно заседание от дата 19.06.2024 год., ищцата е дала обяснения ,че
е работила в цех на обувния завод считано от 1973 год. и до 1990 год. -месец
юни или юли ,когато заминала в Република Турция. Ищцата е приложила
трудовата си книжка № 236, издадена на 26.09.1974 год. от ОЗ “Д.“,
съдържаща последователни страници №№ 10-13 с нанесена на стр. 10- 11
отметка за прослужено време в периода 26.11.1976 год.-18.12.1983 год. с обща
продължителност от 9 години и 7 месеца в ОЗ “Д.“ и нанесена на стр.12-13
отметка за прослужено време при същия работодател в периода 26.09.1989
год.-09.07.1990 год. При липса на отразено прослужено време за периода
18.12.1983 год. до 26.09.1989 год., ищцата претендира установяване на
трудов стаж за по-кратък период-само за времето от 01.02.1987 година до
3
01.08.1989 година.
По делото са разпитани като свидетели С. Х. М. и М. Ш. Х., без
роднинска връзка с ищеца по делото, които твърдят, че през процесния период
са работили в цеха в с. З., за което са приложени трудовите им книжки със
съответен запис. Твърдят, че са работили заедно с ищцата ,която е била
машинистка и не е напускала през това време работа.
Съгласно разпоредбите на чл. 6 ал. 1 от Закона за установяване на трудов
и осигурителен стаж по съдебен ред ,по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. В ал. 2-ра на чл. 6-ти са посочени писмените доказателства
- трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е
видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето
работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения,
заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна
работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки,
осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на
дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол,
други подобни документи, т.е. събирането на гласни доказателства за
установяване на трудов/осигурителен стаж е обусловено от наличието на
писмени такива, които установяват вероятността на същия. За тези писмени
доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие
на предпоставките: 1./ да са издадени от работодателя/осигурителя при който е
придобит стажът и 2./ да са издадени по време на полагане на стажа-така
решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о.
В настоящия случай трудовата книжка е издадена от работодателят по
време ,когато страните са били обвързани от трудово правоотношение ,в
същата са били отразявани настъпили промени в него от вида преназначаване
и след като то е било прекратено на дата 18.12.1983 год. , продължителността
на трудовия стаж, придобит от работника при работодателя към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е записана с цифри и думи
,подписана и подпечатана с печата от работодателя. Липсва отразяване в
4
трудовата книжка ,работникът да е продължил да полага стаж при
работодателя за времето след 18.12.1983 год. и до датата на постъпване на
работа при същия работодател на 26.09.1989 год. с продължителност на
прослужено време при него до прекратяване на второто трудово
правоотношение на дата -09.07.1990 год. В описаната хипотеза е
осъществена първата от двете предвидени в разпоредбата на чл.6 ал.1 от
ЗУТОССР предпоставки: такава трудова книжка е издадена от работодателя,
при когото придобит стажът, но не по време на полагане на стажа, който се
цели да бъде установен. При издаването на трудовата книжка в нея е било
отразено предходно трудово правоотношение между работника и
работодателя, с което са били обвързани в момента на издаването на трудовата
книжка, но прекратено впоследствие. По делото не са представени писмени
доказателства от кръга на посочените в чл.6 ал.2 от ЗУТОССР, установяващи
вероятността на положен от ищеца трудов стаж за исковия период, които да са
издадени от работодателя по време на полагане на стажа ,поради което
свидетелските показания за установяването му са недопустими.Макар
показания по делото да са дали лица, които съгласно чл.6 ал.4 от ЗУТОССР да
притежават писмени доказателства ,че са работили при работодателя в същия
период, по изложените по-горе причини ,те не следва да бъдат съобразявани.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен. Този извод ,обжалваното решение съдържа, поради което и на
основание чл. 271 ал.1 от ГПК, въззивният съд го потвърждава.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване .В Тълкувателно решение № 2/06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г.
на ОСГК на ВКС е прието, че установяването на трудов стаж по съдебен ред е
трудов спор, което следва от нормата на чл. 357, ал. 1 КТ, като
задължителното привличане на съответното ТП на НОИ като ответник в
процеса не променя характеристиката на спора. Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК,
не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови
спорове, с изключение на решенията по искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и за обезщетения и трудови възнаграждения с цена
на иска над 5 000 лева. Исковете по реда на ЗУТОССР не попадат в
изключенията по чл. 280 ал. З ГПК -така определение № 4574 от 14.10.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 552/2024 г., III г. о., определение № 3918 от 6.12.2023 г. на
ВКС по к. гр. д. № 1428/2023 г. ,определение № 3918 от 6.12.2023 г. на ВКС по
5
гр. д. № 1428/2023 г., IV г. о.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/02.08.2024 год. по гр. д.№ 20243250100114
по описа за 2024 год. на Районен съд Т..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6