Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………. /
…………….. 2017 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шести март през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
СВЕТЛА
ПЕНЕВА
при секретар Н.И.,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 387 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е
образувано по жалба на К.Ж.Й. чрез адвокат М.Т. против решение № 4413 от 25.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 10331 по описа за 2016 г. на тридесет и трети състав на Районен съд
– Варна, с което е осъден въззивникът
на основание член 143, алинея 2 от Семейния кодекс /СК/ да заплаща в полза на детето Ф.К.Й.
чрез неговата
майка и законен представител Л.А.А. месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 26.08.2016 г. /датата на предявяване на исковата молба/, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законовото основание за нейното
изменение или прекратяване; осъден
е въззивникът да заплати в полза
на детето Ф.К.Й. чрез неговата майка и законен представител Л.А.А. издръжка
за минало време за периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2016 г. в общ размер на
3600 лева, тоест в размер на по 300 лева месечно; осъден е въззивникът
да заплати държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в общ размер на 576 лева, както и 5 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, както и в полза на детето Ф.К.Й. чрез неговата майка и законен
представител Л.А.А.
сумата от 400 лева, представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по делото пред първата инстанция.
Във въззивната жалба се излага, че така постановеното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е преценил неправилно събраните по
делото доказателства и не е обсъдил всички, като е ценил като такива
недопустими доказателства. Също така се твърди, че първоинстанционният
съд не е допуснал исканите от ответника, сега въззивник,
доказателства, което е процесуално нарушение.
Иска се отмяна на
решението в частта, с която е осъден да заплаща месечна издръжка за разликата
над 105 лева до присъдените 300 лева, както и за минало време за разликата над
1 296,35 лева до претендираните 3 600 лева,
и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковете над посочените
суми. В съдебно заседание пред въззивната инстанция е
уточнено, че с оглед настъпилата промяна в размера на минималната работна
заплата за страната се поддържа жалбата за разликата над 115 лева до
присъдените 300 лева.
В срока по член
263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание се излага, че атакуваното решение еправилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното
решение, като неизгодно за
него. Правото си на жалба,
то е упражнило в срок. Жалбата
отговаря на изискванията на
член 260 и член 261 от ГПК.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970 г. и № 5 от 31.11.1981 г. се приема, че нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха
били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Няма спор по следните факти:
1/ Че Л.А.А. и К.Ж.Й. са родители на детето Ф.К.Й., роден на *** г.;
2/ Че майката има
месечен доход от около 1 000 лева;
3/ Че бащата живее в
Канада и няма други деца.
Майката в исковата молба заявява, че освен задоволяване нуждите на детето
от храна, отопление, облекло, учебни пособия, то се нуждае и от средства за
посещаване на курсове по английски език, както и от закупуване на лекарства с
оглед установените заболявания - бронхиална астма, лека форма на дислексия, последното от които налага ежеседмични посещения
при логопед.
Бащата е изложил твърдения, че е безработен и няма никакви доходи, както и,
че е заплащал издръжка за минало време. За наведените доводи, че не упражнява
трудова дейност, респективно не реализира доходи, не е ангажирал никакви
доказателства. Същият няма алиментни задължения към
други лица.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и
се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата
дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се има
предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. От значение
е и кой полага непосредствените грижи на родителя за детето, както и трябва да
се отчете изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако
живее и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на
издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, за който
по делото не се установява да е нетрудоспособен, и конкретните реални нужди на
детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези
нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни
за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, тоест съдът следва да основава решението си за издръжката
на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с
възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви
други предпоставки.
Съдът счита, че първоинстанционният съд правилно
е определил, че общата месечна издръжка на детето Ф. е в размер на 500 лева
месечно, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите на
ВРС в тази им част.
Настоящият състав на съда намира, че доколкото не се спори, че бащата живее
в Канада и същият е в трудоспособна възраст, то следва да бъде прието, че
същият може да реализира доходи поне в минималния за страната размер на
работната заплата. Това му дава възможност да заплаща месечна издръжка в размер
на 300 лева. Още повече, че в отговора си самият той излага, че е сключил
граждански брак и има морално задължение да се грижи и за доведеното дете на
съпругата си. Това налага извод, че същият все пак разполага с доходи.
Бяха ангажирани доказателства за доказване твърденията на ответника, че е заплатил
суми за издръжка на детето Ф. чрез своята майка Е. К. Д.а сумата общо от 370
евро, изпратени чрез „Турист сервиз холдинг“ АД – София, а именно: на
01.11.2015 г. – 100 евро, на 20.12.2015 г. – 50 евро, на 07.02.2016 г. – 50
евро, на 15.05.2016 г. – 50 евро, на 12.06.2016 г. – 70 евро и на 28.08.2016 г.
– 50 евро. Обстоятелството, че тези суми са получени, не се оспорва от Л.А.,
която на основание член 176 от ГПК е потвърдила това в съдебно заседание пред
настоящата инстанция, но същата твърди, че не са били като издръжка от бащата
за детето, а дадени от бабата на внука. Съдът приема, че въпросните суми са
били изплащани от Е. Д. за сметка на сина й – ответника К.Й. – като месечна
издръжка, дължима от бащата за неговото непълнолетно дете, доколкото има
периодичност в заплащането и относителна еднаквост на месечната сума. Същите са
изплатени през периода, за който се търси издръжка за минало време, поради
което и следва дължимата сума за периода да бъде намалена със сумата от 740
лева.
Настоящият състав на въззивния съд смята, че не
бяха доказани твърденията на въззивника, че бащата му
е заплатил за негова сметка издръжка за минало време общо в размер на 350 лева
– 100 лева през месец февруари 2016 г., 100 лева през лятото на 2016 г. и за
месец август 2016 г. – 150 лева. От разпита на бащата на ответника – Ж. Й. Д. –
пред въззивната инстанция се установи, че същият е
давал пари на лично на детето /по 20, 50, 100 лева/, като майката отрича това да
е ставало чрез нея или да е била уведомена, че това са суми за издръжка на
детето, изпратени от баща му. Доколкото е установено, че през посочените месеци
бабата на детето е заплащала за сметката на бащата суми за издръжка, то
налагащият се извод е, че дядото не е давал парите като издръжка за детето.
Поради това решението в
частта досежно издръжката за минало време следва да
бъде отменено за разликата над 2 860 лева до присъдените 3 600 лева,
а в останалите му обжалвани части – потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и съобразявайки
разпоредбите на член 78, алинея 1 и алинея 3 от ГПК, на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част от исковете, а на въззиваемата – съразмерно с отхвърлената, тоест на въззивника следва да бъде възмездена сумата от 20,55 лева,
а на въззиваемата – 379,44 лева.
Същата сума от 379,44 лева, представляваща
сторени от нея разноски съобразно уважената част от исковете, следва да бъде
присъдена на ищцата и за първата инстанция.
Изходът на спора предполага и ревизия на
дължимата държавна такса за разглеждането на делото пред първата инстанция,
която следва да бъде редуцирана от 576 лева на 546,40 лева.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
4413 от 25.11.2016 г., постановено по гражданско дело № 10331 по описа за 2016 г. на тридесет и
трети състав на Районен съд – Варна, в следните части: с която е
осъден на основание член 143, алинея 2 във връзка
с член 149 от СК К.Ж.Й. да заплати в полза на детето Ф.К.Й., действащо
чрез неговата майка и законен представител Л.А.А., издръжка за минало време за
периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2016 г. за разликата над 2 860 лева до
присъдената сума в размер на 3 600 лева; с която е осъден К.Ж.Й. да заплати в полза на детето Ф.К.Й., действащо чрез неговата майка и законен представител Л.А.А., сторени по
делото пред първата инстанция разноски за разликата над 379,44 лева до присъдените 400 лева; с която е осъден К.Ж.Й. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разглеждане на делото пред първата инстанция за разликата
над 546,40 лева до присъдените 576 лева, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание член 143, алинея 2 във връзка
с член 149 от СК, предявен от Л.А.А. ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на
Ф.К.Й. ЕГН **********, против К.Ж.Й. ЕГН **********,***, за заплащане издръжка за минало
време за периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2016 г. за разликата над 2 860
/две хиляди осемстотин и шестдесет/ лева до 3 600 /три хиляди и шестстотин/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4413 от 25.11.2016 г.,
постановено по гражданско дело № 10331 по описа за 2016 г. на тридесет и трети
състав на Районен съд – Варна, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА К.Ж.Й. ЕГН **********,***, да
заплати на Л.А.А.
ЕГН ********** *** сумата от 379,44 /триста седемдесет и девет
0,44/ лева, представляваща сторените от нея разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Л.А.А.
ЕГН ********** *** да заплати на К.Ж.Й.
ЕГН **********,***, сумата от 20,55 /двадесет 0,55/ лева, представляваща
сторените от него разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 2, изречение първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.